Тренд: Президентът Радев води на Борисов с 67 към 42% одобрение
Не се следи основна динамичност в отношението към другите политически водачи в последните 8 месеца. Румен Радев и Бойко Борисов не престават да са фигурите събиращи най-високи стойности на позитивно отношение, надлежно 67% и 42%. Това сочи проучване на проучвателен център „ Тренд “. Корнелия Нинова стои на равнища от 28% позитивно отношение, като главната част от поддръжката за нея идва от симпатизантите на Българска социалистическа партия, само че й е мъчно да активизира по-сериозна част от периферията.
Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е извършено измежду 1005 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “. Теренът на изследването е осъществен сред 3 и 12 ноември 2017 година
Малко над половината от българите (52%) са оптимисти за развиването на България, до момента в който 39% са на противоположното мнение. Наблюдава се ярка взаимозависимост сред оптимистичните настройки и възрастта. Оптимизмът при по-младите господства значително, като с напредването на възрастта дяловете последователно спадат, като измежду тези над 70 години, болшинството са песимисти и единствено една трета от тях са оптимистично настроени. Това сочи проучване на проучвателен център „ Тренд “
Осем месеца след предварителните парламентарни избори, дистанцията сред първите две партии е изцяло сравнима с резултатите от последния избор. 37% пък заявяват, че не биха дали своят вот.
ГЕРБ резервира първата си позиция с 21.2% от всички интервюирани, следвани от Българска социалистическа партия с поддръжка от 17.8%. Множеството кавги в последните осем месеца не са се отразили значително върху електоралните настройки. Острото опълчване сред двете съществени партии води до консолидация и готовност на техните електорати.
Не се следи и значителен спад в публичната поддръжка към Обединени патриоти, макар присъединяване им в ръководещото болшинство и изпълнителната власт. Разликата в електоралните равнища сред Обединени патриоти (5,4%) и Движение за права и свободи (6,3%) е несъществена и мъчно би могло да се направи безапелационна оценка дали Обединени патриоти или Движение за права и свободи ще бъдат трета политическа мощ в възможна действителна изборна обстановка.
Партията на Веселин Марешки „ Воля “ регистрира намаляване на стойностите по отношение на месеците преди изборите, събирайки 1,8% поддръжка от всички. Този спад е логически, най-много заради обстоятелството, че Веселин Марешки се ползваше преди изборите от „ бонусаа> “ на новия състезател по терена.
Резултатите от проучването ясно сочат, че инерцията на Реформаторския блок (1.8%) към момента се резервира. При „ Да, България “ (1,4%) и ДСБ (1,1%) не се регистрира основна динамичност на растеж или спад в поддръжката. Тук е належащо да създадем уточнението, че теренът на изследването е сбъднат преди да се даде старт на новата самодейност „ Български манифест за Европа “. В изследването през идващия месец ще имаме опцията да тестваме и електоралния капацитет на това ново обединяване.
Традиционно оценката към работата на Народното събрание е на най-ниски равнища - 23% положителна; 68% негативна.
Регистрират се по-високи равнища на позитивни оценки към държавното управление, главно заради обстоятелството, че последователите на ГЕРБ и Обединени патриоти показват по-скоро позитивна оценка върху работата на държавното управление. Това ясно може да се види при разбивката по партиен електорат - над 80% от симпатизантите на ГЕРБ дават позитивна оценка за работата на държавното управление, както и над половината от последователите на Обединени патриоти.
Оценката за работата на президента е на високи равнища - 64% позитивна оценка за работата против 22% негативна. Тя значително се явява функционалност от позитивното отношение към личността му.
Ниското доверие към правосъдната система като цяло е главната причина оценката за работата на съда и прокуратурата да бъде на ниски равнища (малко над 20% позитивни оценки). Традиционно армията и полицията събират по-висока поддръжка.
Впечатление вършат високите стойности на позитивно отношение към работата на омбудсмана. По всичко проличава, че дейностите на Мая Манолова в последните две години дават резултат в публичните оценки за работата й.
46% от всички български жители са на мнение, че държавното управление ще изкара цялостен мандат, до момента в който 32% не считат. Най-убедени в 4 годишния мандат на това ръководство са последователите на ГЕРБ, до момента в който при социалистите господства мнението, че няма да успее.
Не се следи основна динамичност в отношението към другите политически водачи в последните 8 месеца. Румен Радев и Бойко Борисов не престават да са фигурите събиращи най-високи стойности на позитивно отношение, надлежно 67% и 42%. Корнелия Нинова стои на равнища от 28% позитивно отношение, като главната част от поддръжката за нея идва от симпатизантите на Българска социалистическа партия, само че й е мъчно да активизира по-сериозна част от периферията.
Сред водачите на Обединени патриоти Красимир Каракачанов остава най-одобряваната фигура, като това е установено от нас още след президентските избори. Убедителният резултат на водача на Вътрешна македонска революционна организация на вота за държавен глава през октомври 2016 година увеличи още тогава значително позитивното отношение към него, като в актуалното изследване отчитаме позитивна поддръжка от 34%. Зад него остават Валери Симеонов с позитивно отношение 20% и Волен Сидеров с 13%.
Стойностите на позитивно отношение към Веселин Марешки също се задържат на положителни равнища от 30%. Промяна обаче се регистрира измежду възрастовите категории. Варненският предприемач се ползваше с отчетливо по-високи стойности на благосклонности измежду най-младите възрастови категории, до момента в който това изследване сочи на практика идентични проценти във всички възрасти.
Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е извършено измежду 1005 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “. Теренът на изследването е осъществен сред 3 и 12 ноември 2017 година
Малко над половината от българите (52%) са оптимисти за развиването на България, до момента в който 39% са на противоположното мнение. Наблюдава се ярка взаимозависимост сред оптимистичните настройки и възрастта. Оптимизмът при по-младите господства значително, като с напредването на възрастта дяловете последователно спадат, като измежду тези над 70 години, болшинството са песимисти и единствено една трета от тях са оптимистично настроени. Това сочи проучване на проучвателен център „ Тренд “
Осем месеца след предварителните парламентарни избори, дистанцията сред първите две партии е изцяло сравнима с резултатите от последния избор. 37% пък заявяват, че не биха дали своят вот.
ГЕРБ резервира първата си позиция с 21.2% от всички интервюирани, следвани от Българска социалистическа партия с поддръжка от 17.8%. Множеството кавги в последните осем месеца не са се отразили значително върху електоралните настройки. Острото опълчване сред двете съществени партии води до консолидация и готовност на техните електорати.
Не се следи и значителен спад в публичната поддръжка към Обединени патриоти, макар присъединяване им в ръководещото болшинство и изпълнителната власт. Разликата в електоралните равнища сред Обединени патриоти (5,4%) и Движение за права и свободи (6,3%) е несъществена и мъчно би могло да се направи безапелационна оценка дали Обединени патриоти или Движение за права и свободи ще бъдат трета политическа мощ в възможна действителна изборна обстановка.
Партията на Веселин Марешки „ Воля “ регистрира намаляване на стойностите по отношение на месеците преди изборите, събирайки 1,8% поддръжка от всички. Този спад е логически, най-много заради обстоятелството, че Веселин Марешки се ползваше преди изборите от „ бонусаа> “ на новия състезател по терена.
Резултатите от проучването ясно сочат, че инерцията на Реформаторския блок (1.8%) към момента се резервира. При „ Да, България “ (1,4%) и ДСБ (1,1%) не се регистрира основна динамичност на растеж или спад в поддръжката. Тук е належащо да създадем уточнението, че теренът на изследването е сбъднат преди да се даде старт на новата самодейност „ Български манифест за Европа “. В изследването през идващия месец ще имаме опцията да тестваме и електоралния капацитет на това ново обединяване.
Традиционно оценката към работата на Народното събрание е на най-ниски равнища - 23% положителна; 68% негативна.
Регистрират се по-високи равнища на позитивни оценки към държавното управление, главно заради обстоятелството, че последователите на ГЕРБ и Обединени патриоти показват по-скоро позитивна оценка върху работата на държавното управление. Това ясно може да се види при разбивката по партиен електорат - над 80% от симпатизантите на ГЕРБ дават позитивна оценка за работата на държавното управление, както и над половината от последователите на Обединени патриоти.
Оценката за работата на президента е на високи равнища - 64% позитивна оценка за работата против 22% негативна. Тя значително се явява функционалност от позитивното отношение към личността му.
Ниското доверие към правосъдната система като цяло е главната причина оценката за работата на съда и прокуратурата да бъде на ниски равнища (малко над 20% позитивни оценки). Традиционно армията и полицията събират по-висока поддръжка.
Впечатление вършат високите стойности на позитивно отношение към работата на омбудсмана. По всичко проличава, че дейностите на Мая Манолова в последните две години дават резултат в публичните оценки за работата й.
46% от всички български жители са на мнение, че държавното управление ще изкара цялостен мандат, до момента в който 32% не считат. Най-убедени в 4 годишния мандат на това ръководство са последователите на ГЕРБ, до момента в който при социалистите господства мнението, че няма да успее.
Не се следи основна динамичност в отношението към другите политически водачи в последните 8 месеца. Румен Радев и Бойко Борисов не престават да са фигурите събиращи най-високи стойности на позитивно отношение, надлежно 67% и 42%. Корнелия Нинова стои на равнища от 28% позитивно отношение, като главната част от поддръжката за нея идва от симпатизантите на Българска социалистическа партия, само че й е мъчно да активизира по-сериозна част от периферията.
Сред водачите на Обединени патриоти Красимир Каракачанов остава най-одобряваната фигура, като това е установено от нас още след президентските избори. Убедителният резултат на водача на Вътрешна македонска революционна организация на вота за държавен глава през октомври 2016 година увеличи още тогава значително позитивното отношение към него, като в актуалното изследване отчитаме позитивна поддръжка от 34%. Зад него остават Валери Симеонов с позитивно отношение 20% и Волен Сидеров с 13%.
Стойностите на позитивно отношение към Веселин Марешки също се задържат на положителни равнища от 30%. Промяна обаче се регистрира измежду възрастовите категории. Варненският предприемач се ползваше с отчетливо по-високи стойности на благосклонности измежду най-младите възрастови категории, до момента в който това изследване сочи на практика идентични проценти във всички възрасти.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ