Не се ли изморихте да ни е срам…?
Не се ли изморихте да ни е позор?
Не се ли изморихте?
Колко десетилетия? Колко още?
Да гледаме по какъв начин ни се подсмихват хора, които ЗНАЕМ какво вършат в сенките, а ги виждаме пред камерите да ни се хилят с крива усмивка и да ни лъжат в очите. Да ни лъжат, до момента в който знаят, че ние знаем, само че с мазната си усмивка да ни споделят: „ Не ми пука! Какво ще ми направиш?! М? “
Да гледаме по какъв начин вадят най-ниската каста и я поставят от горната страна. Да гледаме по какъв начин настройват целия дневен ред на страната ни да се гласи както се гласи брой на жълт вестник: я, да забележим в този момент по какъв начин да ги набедим в нещо, да им сложим фотоси, на които да кажем, че вършат нещо мръсно, да принизим мисълта на Ганьо още по-долу, че да се хили с проточена лига, сочейки Лена, вместо да гледа по какъв начин му измъкваме парите от заплатата и пенсията, с цел да си строим вили и къщи по света. Да настроим мозъка на обществото да приема и предава единствено на най-ниските и низките талази, да се интересува единствено нецензурност и възприятията му за комизъм, за правдивост и за персонални стандарти да са на едно и също място – при хемороидите му.
Да гледаме по какъв начин цървулите и външните нужници се присмиват на цивилизацията и подменят смисъла на думите… „ умните и красивите “ е засегнатост в България. „ Завършил Харвард “ е нещо неприятно и почтено за насмешка и комичен свадлив фолклор.
Народе????
Всяка страна има, имала е и ще има отрепки. Но през 1944 година те са били гребнати с черпака от дъното на казана и са поставени от горната страна – да са „ хайлайф “ и да ръководят. Както намерят за добре.
Да, на всички места ги има, само че в другите страни ги държат на дъното, еволюцията ги държи на дъното. А тук са гребнати и поставени от горната страна. И още си стоят там. Внуците им, децата им. Или техните чиновници, хванати по подлезите, до момента в който продавали мартеници, хванати в университета, до момента в който учили история или философия, „ прослушани “, че са послушни доносници и подметки и направени „ хайлайф “.
На партията на свободите и правата ръководителят им в сянка е сътрудник на Държавна сигурност, а миньоните му в Народното събрание – като че ли не запомнили – махат с ръце и описват по какъв начин едно време той бил основал организация против държавната власт, държавния уред и диктатурата. Той – сътрудникът на държавната власт и диктатурата, бил основал организация против държавната власт и диктатурата. И никой… НИКОЙ не наподобява да вижда проблем в това изказване.
Дългия – пръв другар с мутрите, „ мъжки момчета “ били, по рождените им дни ходеше да им пее, щял да се бори с мафията. И НИКОЙ не вижда проблем и в това.
Бившите 12 години бяха най-отгоре – парламент, общини, магистрати. Как ви се промени животът за тия години? За положително ли беше? И в този момент те се вършат, че надали не са някаква нова групировка на хоризонта, единствено да им дадем властта и ще цъфнем и ще вържем. Все едно не сме били към този момент под тях.
Оня с къщата от дотации, последното му изказване, след „ фашистката сган “, беше отговор на въпрос: с какво се заплащат рейсовете, които ще докарат протестиращите против българското държавно управление. Без да се чува какви ги приказва, си споделя: с партийна дотация ще ги платят.
Той си мисли, че е доста похвално, надали не се фука, че сами си ги заплащат. Да, но не! Партийна дотация значи пари от данъкоплатеца. Нашите пари. А не техните пари. Това не са им спестяванията от закуски, а нашите пари. С които те ще платят прелом против нашата страна, с цел да си построят по още една-две къщи, да им сипят още копейки в джоба, да зарадват губернаторката Мутрофана, която се радва, че локалните говнояди са даже евтини и на събиранията с другите „ миротворци “ споделя какви послушни и евтини пинчери има в Задунайская.
И шансът ни за нормалност се изнизва през вратата, стопява се като сняг през април. Виждаме къде е естественото и хубавото. Тъкмо ни го покажат и пристигна потната космата ръка на Бай Хой и помагачите му – матрьошките – и тресне вратата под носа ни. И айде – отново изначало, отново очакванията, отново чакането, отново „ ще забележим “, отново „ като му пристигна времето “, отново „ аз не можах… но нека най-малко вие – деца – съумеете “.
И отново преглъщаме буцата на гърлото и се усмихваме. И си викаме: ние сме мощни, можем и това да понесем. А нещастниците с мазните ръце, стоте думи речников ресурс, вмирисани на пот и скъпо уиски и скъпи пури, ни потупват по главата: можете, можете, ще носите, къде ше ходите, да ви *** !
Не се ли изморихте?
Колко десетилетия? Колко още?
Да гледаме по какъв начин ни се подсмихват хора, които ЗНАЕМ какво вършат в сенките, а ги виждаме пред камерите да ни се хилят с крива усмивка и да ни лъжат в очите. Да ни лъжат, до момента в който знаят, че ние знаем, само че с мазната си усмивка да ни споделят: „ Не ми пука! Какво ще ми направиш?! М? “
Да гледаме по какъв начин вадят най-ниската каста и я поставят от горната страна. Да гледаме по какъв начин настройват целия дневен ред на страната ни да се гласи както се гласи брой на жълт вестник: я, да забележим в този момент по какъв начин да ги набедим в нещо, да им сложим фотоси, на които да кажем, че вършат нещо мръсно, да принизим мисълта на Ганьо още по-долу, че да се хили с проточена лига, сочейки Лена, вместо да гледа по какъв начин му измъкваме парите от заплатата и пенсията, с цел да си строим вили и къщи по света. Да настроим мозъка на обществото да приема и предава единствено на най-ниските и низките талази, да се интересува единствено нецензурност и възприятията му за комизъм, за правдивост и за персонални стандарти да са на едно и също място – при хемороидите му.
Да гледаме по какъв начин цървулите и външните нужници се присмиват на цивилизацията и подменят смисъла на думите… „ умните и красивите “ е засегнатост в България. „ Завършил Харвард “ е нещо неприятно и почтено за насмешка и комичен свадлив фолклор.
Народе????
Всяка страна има, имала е и ще има отрепки. Но през 1944 година те са били гребнати с черпака от дъното на казана и са поставени от горната страна – да са „ хайлайф “ и да ръководят. Както намерят за добре.
Да, на всички места ги има, само че в другите страни ги държат на дъното, еволюцията ги държи на дъното. А тук са гребнати и поставени от горната страна. И още си стоят там. Внуците им, децата им. Или техните чиновници, хванати по подлезите, до момента в който продавали мартеници, хванати в университета, до момента в който учили история или философия, „ прослушани “, че са послушни доносници и подметки и направени „ хайлайф “.
На партията на свободите и правата ръководителят им в сянка е сътрудник на Държавна сигурност, а миньоните му в Народното събрание – като че ли не запомнили – махат с ръце и описват по какъв начин едно време той бил основал организация против държавната власт, държавния уред и диктатурата. Той – сътрудникът на държавната власт и диктатурата, бил основал организация против държавната власт и диктатурата. И никой… НИКОЙ не наподобява да вижда проблем в това изказване.
Дългия – пръв другар с мутрите, „ мъжки момчета “ били, по рождените им дни ходеше да им пее, щял да се бори с мафията. И НИКОЙ не вижда проблем и в това.
Бившите 12 години бяха най-отгоре – парламент, общини, магистрати. Как ви се промени животът за тия години? За положително ли беше? И в този момент те се вършат, че надали не са някаква нова групировка на хоризонта, единствено да им дадем властта и ще цъфнем и ще вържем. Все едно не сме били към този момент под тях.
Оня с къщата от дотации, последното му изказване, след „ фашистката сган “, беше отговор на въпрос: с какво се заплащат рейсовете, които ще докарат протестиращите против българското държавно управление. Без да се чува какви ги приказва, си споделя: с партийна дотация ще ги платят.
Той си мисли, че е доста похвално, надали не се фука, че сами си ги заплащат. Да, но не! Партийна дотация значи пари от данъкоплатеца. Нашите пари. А не техните пари. Това не са им спестяванията от закуски, а нашите пари. С които те ще платят прелом против нашата страна, с цел да си построят по още една-две къщи, да им сипят още копейки в джоба, да зарадват губернаторката Мутрофана, която се радва, че локалните говнояди са даже евтини и на събиранията с другите „ миротворци “ споделя какви послушни и евтини пинчери има в Задунайская.
И шансът ни за нормалност се изнизва през вратата, стопява се като сняг през април. Виждаме къде е естественото и хубавото. Тъкмо ни го покажат и пристигна потната космата ръка на Бай Хой и помагачите му – матрьошките – и тресне вратата под носа ни. И айде – отново изначало, отново очакванията, отново чакането, отново „ ще забележим “, отново „ като му пристигна времето “, отново „ аз не можах… но нека най-малко вие – деца – съумеете “.
И отново преглъщаме буцата на гърлото и се усмихваме. И си викаме: ние сме мощни, можем и това да понесем. А нещастниците с мазните ръце, стоте думи речников ресурс, вмирисани на пот и скъпо уиски и скъпи пури, ни потупват по главата: можете, можете, ще носите, къде ше ходите, да ви *** !
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ