Калинка, която иска да види докъде може да стигне
„ Не се изкарвам от зоната си на комфорт, просто си я уголемявам. И колкото повече я уголемявам, толкоз по-комфортен ми става светът като цяло ”. Така изяснява живота си Калинка Асенова на 22 години от София , която за доста хора би се видяла като изследовател на рискови чувства - катерач, разпален алпинист, студент по логика на психиката, неотдавна и буен пещерняк. Тя е и момиче със 100% загуба на зрение.
Нейната история описваме в границите на акцията на УНИЦЕФ „ С очи за всички “ . Калинка бе и един от младежите, които описаха вдъхновяващите си истории в границите на националния конгрес, който организацията организира преди седмица в НДК.
От дребна Калинка е привикнала с провокациите, слага си ги постоянно и сама, а родителите й, макар страховете си, я пускат и не й поставят граници. Но в последната година и половина ускорява това и както споделя: „ Искам да видя до каква степен мога да стигна ”.
персонален списък
Затова Калинка не стопира да се провокира. След като изкачва връх Мусала, където брачният партньор й Виктор й предлага брак, при започване на тази година двамата стигат и до Непал. Там изкачват и първия си 5000-метров връх в хималайския масив Анапурна. Сега е съвсем всеки ден в залата за катерене и има напълно ясни цели, упования „ да вдигне равнището ” още и още.-->
„ Имам се за катерач, само че в действителност не съм, тъй като занапред стартирам и имам доста да изучавам, желая да излизам повече на скали, да подвигна проходимост, да почна да повеждам, да привикна да работя с джаджи, да повеждам по ненаковани направления. Влече ме по-скоро алпийската част, алпинизъм, не толкоз спортното катерене ”, споделя момичето. Иска в един миг да може да минава по направления, които среща за първи път.
персонален списък
А на въпрос не е ли малко рисково всичко това , дава отговор: „ Е рисково, то да пресичаш улиците със затворени очи, да не е по-малко рисково ”. Разбира се, че е по-комфортно да не го правиш, само че е скучно и безсмислено, добавя тя.
От няколко месеца незрящото момиче има нова пристрастеност - пещернячеството . Кара сериозен пещерен курс към клуб „ Ъндърграунд ”, даващ подробна теоретична и практическа подготовка. „ Това към този момент в действителност е откривателство в тъмното, тъй като никой не знае до каква степен можем да стигнем. Нещо извънредно даже и в международен мащаб. Слепи катерачи има значително по света, в това число и човек, качил седемте континентални първенци. Но слепи пещерняци няма или най-малко ние нямаме никакви данни за тях ”, споделя Калинка.
И не пропуща да благодари неведнъж на инструктора си Георги Стайчев, който не се е изплашил да поеме предизвикването да учи нея и брачна половинка й Виктор, да ги пуска действително в пещери и то по нелеки направления. „ В днешно време дефицитни са хората, които споделят – може до доказване на противното. Всички споделят НЕ може до доказване на противното ”, счита Калинка. Отбелязва още, че доста хора с лекост споделят „ Браво, евала ”, само че доста по-малко фактически имат вяра в капацитета и са подготвени да ти дадат късмет, да помислите дружно по какъв начин да извършите нещата, по какъв начин да постигнете задачите. А първоначално пък е най-трудно, когато още никой не е видял на какво си кадърен.
персонален списък
По думите й има и значение дали самичък да си вярваш, тъй като в случай че самичък започнеш да обясняваш по какъв начин за нищо не ставаш, нищо не си направил, те хората няма по какъв начин да повярват в теб. Затова и Калинка не стопира да повтаря, че първата победа е в главата - да си поставиш цели и да измислиш по какъв начин да ги постигнеш.
А в отговор на въпрос момичето споделя, че намира за неточност държанието на някои родители на деца с увреждания, които ги толерират, не изискват от тях доста неща, единствено поради самите увреждания. „ Ако повярваш в детето, без да го натискаш, само че да повярваш и не му слагаш някак си бариерите до каква степен може да стигне, то може да стигне доста по-високо и по-далеч, в сравнение с родителите в миналото са мислели ”, споделя Калинка Асенова. Допълва, че доста хора с увреждания от деца носят така наречен заучена беззащитност - „ не могат даже да се обслужват сами на 30 години, да си намажат една филия ”.
Нейните инструктори даже я карали да откри още хора с увреждания, които да заведе на пещерняческия курс или в залата за катерене, само че тя не знае от кое място да откри такива. „ Те не желаят до магазина да отидат сами, по какъв начин ще ти намеря хора за пещери. Сами си поставят бариери ”, разпалва се младата жена.
персонален списък
За своята независимост Калинка е признателна доста на родителите си, които съвсем в никакъв случай не са й казвали: „ До тук си ” . Спомня си по какъв начин за първи път майка й я е пуснала да отиде сама и да си свърши сама някаква работа. Тогава е била на 12 и все е мрънкала, че майка й постоянно я води и не я оставя сама. И тогава внезапно майка й споделила - ето, имаш потребност от ново зарядно за преносимия компютър, отиди на този адрес и си вземи ново. „ Хващай бастуна и отивай да си го купиш. Сливи нямаш в устата, бастун имаш в ръката, тръгвай ”, споделила майка й. Мислех, че ме е оставила, вървяла е от самото начало след мен, което е правила и още дълги години, без аз да знам, споделя Калинка.
Според нея това за децата с повредено зрение е най-важната стъпка - да ги пуснат да вървят сами. „ То в случай че не може да излезе един сладолед да си купи, по какъв начин ще поддържа връзка обикновено с близките ”, показва тя.
Калинка признава, че средата в България в действителност не е приспособена и уредена за хора с увреждания , само че нейната настройка, в нейната глава, както споделя, е че една недобра среда те прави по-адаптивен. „ Лесно бих се изнесла в Западна Европа, където средата е доста по-лесна, по-подготвена за хората с увреждания, където няма да се боря за всяко нещо. Но какво вършим, в случай че внезапно тази среда изчезне? “, пита тя. Разказва, че в страните от Европа, които е посетила, в действителност има доста удобства за незрящи, само че в това време там няма доста незрящи хора по улиците, не са толкоз дейни. „ А отиваш в един див Непал, където никой не ти стопира за нищо, всички свиркат, мигачи няма, сергии, хора, колела, мотори, кучета... и тамошните слепи даже без куче лидер, взели белите пръчки и си се разхождат. Това ми подейства ужасно мотивиращо “, добавя тя.
персонален списък
Калинка е била на 10 години, когато изцяло губи зрението си. Допреди това е виждала отчасти, можела е да чете да вземем за пример с огромна лупа. Но въпреки всичко има образна визия за света, което като че ли доста й оказва помощ. Често в диалозите си употребява изречения с „ виждам “, „ виждам “, „ не я ли виждаш тази оранжева дръжка “, да вземем за пример. „ Имам цели месеци, в които не помня, че не виждам и не би трябвало да ги употребявам тези изречения “, разсмива се младото момиче. Обяснява, че си показва нещата, от самото начало в главата й върви визия какво е към нея, главно въз основа на това, че има като образна визия за света.
„ Беше забавно при един от походите ни, аз си ходя и си построявам визия за това, какво има към нас. Къде по ехолокация, по това какво съм пипнала, къде по това какво слушам от хората в групата. Виждам зелени поляни, красиви връхчета, езерца. Изведнъж лидерът споделя: „ Ей, егати мъглата падна, не може да се види на 10 метра “. И в този миг се чувствам, че и на мен ми пада мъгла и спирам да виждам на повече от 10 метра “, споделя през смях Калинка.
В момента младото момиче е и четвърти курс студент по „ Психология ”. Предстоят й изпити и отбрани. Но все пак двамата с Виктор възнамеряват за следващата година изкачването на най-малко два петхилядника , като към този момент пазят в загадка по кое време и къде. Най-трудната част не е намирането на пари, а на хора. „ Лесно е да си намериш туристическа организация и да те завлекат на върха, само че това не е нашият метод. Ние желаеме да е същинско, да е чисто, „ да е като хората ”, не да го вършим за туризъм “, изяснява Калинка.
персонален списък
В бъдеще пък желае да се занимава с образование на кучета, служебни, само че и общо смирение , тъй като „ все нещо би трябвало да се яде ”. Имаме си и кон, работи ми се с животни, обобщава тя.
Засега не вижда вероятност в това да образова особено животни за сходни на нейните преживявания - катерене, пещернячество и сходни, въпреки към този момент да има доста опит, а и това е нещо, което не всеки умее. Но регистрира, че просто няма интерес и търсене. „ Няма никой, който да драпа да върви по баирите, за момента сме единствено ние. Няма потребност да образовам куче за нещо, за което няма да би трябвало “, разяснява тя.
С необятна усмивка споделя, че може би би могло да има търсене за различен тип особено подготвени кучета - „ за нарушено обществено действие “. За хора, които са по-слепи и от нея с Виктор - със слушалките на ушите, загледани в телефоните си и напълно откъснати от обществото и хората към себе си, слепи и глухи даже за обикновено подпомагане и помощ.
Нейната история описваме в границите на акцията на УНИЦЕФ „ С очи за всички “ . Калинка бе и един от младежите, които описаха вдъхновяващите си истории в границите на националния конгрес, който организацията организира преди седмица в НДК.
От дребна Калинка е привикнала с провокациите, слага си ги постоянно и сама, а родителите й, макар страховете си, я пускат и не й поставят граници. Но в последната година и половина ускорява това и както споделя: „ Искам да видя до каква степен мога да стигна ”.
персонален списък Затова Калинка не стопира да се провокира. След като изкачва връх Мусала, където брачният партньор й Виктор й предлага брак, при започване на тази година двамата стигат и до Непал. Там изкачват и първия си 5000-метров връх в хималайския масив Анапурна. Сега е съвсем всеки ден в залата за катерене и има напълно ясни цели, упования „ да вдигне равнището ” още и още.-->
„ Имам се за катерач, само че в действителност не съм, тъй като занапред стартирам и имам доста да изучавам, желая да излизам повече на скали, да подвигна проходимост, да почна да повеждам, да привикна да работя с джаджи, да повеждам по ненаковани направления. Влече ме по-скоро алпийската част, алпинизъм, не толкоз спортното катерене ”, споделя момичето. Иска в един миг да може да минава по направления, които среща за първи път.
персонален списък А на въпрос не е ли малко рисково всичко това , дава отговор: „ Е рисково, то да пресичаш улиците със затворени очи, да не е по-малко рисково ”. Разбира се, че е по-комфортно да не го правиш, само че е скучно и безсмислено, добавя тя.
От няколко месеца незрящото момиче има нова пристрастеност - пещернячеството . Кара сериозен пещерен курс към клуб „ Ъндърграунд ”, даващ подробна теоретична и практическа подготовка. „ Това към този момент в действителност е откривателство в тъмното, тъй като никой не знае до каква степен можем да стигнем. Нещо извънредно даже и в международен мащаб. Слепи катерачи има значително по света, в това число и човек, качил седемте континентални първенци. Но слепи пещерняци няма или най-малко ние нямаме никакви данни за тях ”, споделя Калинка.
И не пропуща да благодари неведнъж на инструктора си Георги Стайчев, който не се е изплашил да поеме предизвикването да учи нея и брачна половинка й Виктор, да ги пуска действително в пещери и то по нелеки направления. „ В днешно време дефицитни са хората, които споделят – може до доказване на противното. Всички споделят НЕ може до доказване на противното ”, счита Калинка. Отбелязва още, че доста хора с лекост споделят „ Браво, евала ”, само че доста по-малко фактически имат вяра в капацитета и са подготвени да ти дадат късмет, да помислите дружно по какъв начин да извършите нещата, по какъв начин да постигнете задачите. А първоначално пък е най-трудно, когато още никой не е видял на какво си кадърен.
персонален списък По думите й има и значение дали самичък да си вярваш, тъй като в случай че самичък започнеш да обясняваш по какъв начин за нищо не ставаш, нищо не си направил, те хората няма по какъв начин да повярват в теб. Затова и Калинка не стопира да повтаря, че първата победа е в главата - да си поставиш цели и да измислиш по какъв начин да ги постигнеш.
А в отговор на въпрос момичето споделя, че намира за неточност държанието на някои родители на деца с увреждания, които ги толерират, не изискват от тях доста неща, единствено поради самите увреждания. „ Ако повярваш в детето, без да го натискаш, само че да повярваш и не му слагаш някак си бариерите до каква степен може да стигне, то може да стигне доста по-високо и по-далеч, в сравнение с родителите в миналото са мислели ”, споделя Калинка Асенова. Допълва, че доста хора с увреждания от деца носят така наречен заучена беззащитност - „ не могат даже да се обслужват сами на 30 години, да си намажат една филия ”.
Нейните инструктори даже я карали да откри още хора с увреждания, които да заведе на пещерняческия курс или в залата за катерене, само че тя не знае от кое място да откри такива. „ Те не желаят до магазина да отидат сами, по какъв начин ще ти намеря хора за пещери. Сами си поставят бариери ”, разпалва се младата жена.
персонален списък За своята независимост Калинка е признателна доста на родителите си, които съвсем в никакъв случай не са й казвали: „ До тук си ” . Спомня си по какъв начин за първи път майка й я е пуснала да отиде сама и да си свърши сама някаква работа. Тогава е била на 12 и все е мрънкала, че майка й постоянно я води и не я оставя сама. И тогава внезапно майка й споделила - ето, имаш потребност от ново зарядно за преносимия компютър, отиди на този адрес и си вземи ново. „ Хващай бастуна и отивай да си го купиш. Сливи нямаш в устата, бастун имаш в ръката, тръгвай ”, споделила майка й. Мислех, че ме е оставила, вървяла е от самото начало след мен, което е правила и още дълги години, без аз да знам, споделя Калинка.
Според нея това за децата с повредено зрение е най-важната стъпка - да ги пуснат да вървят сами. „ То в случай че не може да излезе един сладолед да си купи, по какъв начин ще поддържа връзка обикновено с близките ”, показва тя.
Калинка признава, че средата в България в действителност не е приспособена и уредена за хора с увреждания , само че нейната настройка, в нейната глава, както споделя, е че една недобра среда те прави по-адаптивен. „ Лесно бих се изнесла в Западна Европа, където средата е доста по-лесна, по-подготвена за хората с увреждания, където няма да се боря за всяко нещо. Но какво вършим, в случай че внезапно тази среда изчезне? “, пита тя. Разказва, че в страните от Европа, които е посетила, в действителност има доста удобства за незрящи, само че в това време там няма доста незрящи хора по улиците, не са толкоз дейни. „ А отиваш в един див Непал, където никой не ти стопира за нищо, всички свиркат, мигачи няма, сергии, хора, колела, мотори, кучета... и тамошните слепи даже без куче лидер, взели белите пръчки и си се разхождат. Това ми подейства ужасно мотивиращо “, добавя тя.
персонален списък Калинка е била на 10 години, когато изцяло губи зрението си. Допреди това е виждала отчасти, можела е да чете да вземем за пример с огромна лупа. Но въпреки всичко има образна визия за света, което като че ли доста й оказва помощ. Често в диалозите си употребява изречения с „ виждам “, „ виждам “, „ не я ли виждаш тази оранжева дръжка “, да вземем за пример. „ Имам цели месеци, в които не помня, че не виждам и не би трябвало да ги употребявам тези изречения “, разсмива се младото момиче. Обяснява, че си показва нещата, от самото начало в главата й върви визия какво е към нея, главно въз основа на това, че има като образна визия за света.
„ Беше забавно при един от походите ни, аз си ходя и си построявам визия за това, какво има към нас. Къде по ехолокация, по това какво съм пипнала, къде по това какво слушам от хората в групата. Виждам зелени поляни, красиви връхчета, езерца. Изведнъж лидерът споделя: „ Ей, егати мъглата падна, не може да се види на 10 метра “. И в този миг се чувствам, че и на мен ми пада мъгла и спирам да виждам на повече от 10 метра “, споделя през смях Калинка.
В момента младото момиче е и четвърти курс студент по „ Психология ”. Предстоят й изпити и отбрани. Но все пак двамата с Виктор възнамеряват за следващата година изкачването на най-малко два петхилядника , като към този момент пазят в загадка по кое време и къде. Най-трудната част не е намирането на пари, а на хора. „ Лесно е да си намериш туристическа организация и да те завлекат на върха, само че това не е нашият метод. Ние желаеме да е същинско, да е чисто, „ да е като хората ”, не да го вършим за туризъм “, изяснява Калинка.
персонален списък В бъдеще пък желае да се занимава с образование на кучета, служебни, само че и общо смирение , тъй като „ все нещо би трябвало да се яде ”. Имаме си и кон, работи ми се с животни, обобщава тя.
Засега не вижда вероятност в това да образова особено животни за сходни на нейните преживявания - катерене, пещернячество и сходни, въпреки към този момент да има доста опит, а и това е нещо, което не всеки умее. Но регистрира, че просто няма интерес и търсене. „ Няма никой, който да драпа да върви по баирите, за момента сме единствено ние. Няма потребност да образовам куче за нещо, за което няма да би трябвало “, разяснява тя.
С необятна усмивка споделя, че може би би могло да има търсене за различен тип особено подготвени кучета - „ за нарушено обществено действие “. За хора, които са по-слепи и от нея с Виктор - със слушалките на ушите, загледани в телефоните си и напълно откъснати от обществото и хората към себе си, слепи и глухи даже за обикновено подпомагане и помощ.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ