Михаил Миков: Демокрацията в България е в тежка криза
„ Не се чува спор за политически хрумвания. Спорът е за постове, за позиции, за изразходване на власт. Това се чува, това звучи. Не знам дали ще настъпи конституционна рецесия, само че несъмнено демокрацията в България е в тежка рецесия с замяна на демократичните полезности ". Това разяснява в предаването „ Твоят ден " Михаил Миков, някогашен ръководител на Народно събрание и някогашен министър на вътрешните работи.
Според него поправката в Конституцията е „ плод на тежка фрустрация на политическите сили от престижа на президента ". А задачата е орязване на пълномощията на президента. Според Миков в Конституцията, призната от 7-ото Велико Народно заседание, е имало извънредно добър баланс.
„ Беше много прогресивна форма на възпиране на обособените управляващи ", сподели Миков. „ Сега разясняваме създалата се обстановка към служебния кабинет и прехода към нов парламент. Сигурно ще пристигна време да разясняваме и Висш съдебен съвет и пакостите, които там се случиха ", разяснява Миков.
Според него към момента не сме в обстановка, в която всички вероятни служебни министър председатели да откажат. „ Но още когато се правеше този лист, той звучеше неуместно. Целта беше да се отнеме от президента опцията да сформира длъжностен кабинет и да се удължи мандата на Народното събрание. А настоящият парламент бягаше от тази отговорност. В момента имаме размиване на отговорността. За всички е ясно, че шефът и подуправителите на Българска народна банка, омбудсманът, зам.-омбудсманът, в Сметната палата - това са политически функционалности, определени от Народно събрание. Опитваме се да създадем симулативност, че има безусловно самостоятелни хора в България ", сподели Миков.
По думите му неизбежно се стига до политически кабинет.
„ Няма кабинет, в който да няма несъмнено политическо въздействие ", счита той.
След измененията в Конституцията, съгласно Миков поражда огромният въпрос: Кой предлага съставът на кабинета.
„ Министър-председателят е определен от лист. При работещ парламент и разпаднало се болшинство, което не може да излъчи кабинет, какъв е смисълът да действа Народното събрание и какви закони ще приема? Или ще има двумесечни ситуативни болшинства, съгласно конюнктурата? ", попита Миков.
Той признава, че кабинет на президента, отново е политически, само че тук има ясна отговорност.
„ Тя е на президента. А в този момент кой ще носи отговорност? Абсолютно се размива отговорността ", попита още той.
След новите избори, Миков счита, че двете най-големи обединения „ първо ще се скарат доста, ще се упрекват взаимно за резултатите от 9-месечното ръководство, а по-късно ще се опитат още веднъж да сглобяват нещо краткотрайно ".
Той не чака политически план на президента преди европейските избори. „ Не е допустимо такова нещо. Ще се мине през нова фрагментация, ново разбъркване на представителството, нови вътрешни и външнополитически загуби за България. Тази политическа неустойчивост ни смъква престижа. Чуждите вложения са на ниско ниво. По Плана за възобновяване нищо не получихме ", разяснява той.
Според него поправката в Конституцията е „ плод на тежка фрустрация на политическите сили от престижа на президента ". А задачата е орязване на пълномощията на президента. Според Миков в Конституцията, призната от 7-ото Велико Народно заседание, е имало извънредно добър баланс.
„ Беше много прогресивна форма на възпиране на обособените управляващи ", сподели Миков. „ Сега разясняваме създалата се обстановка към служебния кабинет и прехода към нов парламент. Сигурно ще пристигна време да разясняваме и Висш съдебен съвет и пакостите, които там се случиха ", разяснява Миков.
Според него към момента не сме в обстановка, в която всички вероятни служебни министър председатели да откажат. „ Но още когато се правеше този лист, той звучеше неуместно. Целта беше да се отнеме от президента опцията да сформира длъжностен кабинет и да се удължи мандата на Народното събрание. А настоящият парламент бягаше от тази отговорност. В момента имаме размиване на отговорността. За всички е ясно, че шефът и подуправителите на Българска народна банка, омбудсманът, зам.-омбудсманът, в Сметната палата - това са политически функционалности, определени от Народно събрание. Опитваме се да създадем симулативност, че има безусловно самостоятелни хора в България ", сподели Миков.
По думите му неизбежно се стига до политически кабинет.
„ Няма кабинет, в който да няма несъмнено политическо въздействие ", счита той.
След измененията в Конституцията, съгласно Миков поражда огромният въпрос: Кой предлага съставът на кабинета.
„ Министър-председателят е определен от лист. При работещ парламент и разпаднало се болшинство, което не може да излъчи кабинет, какъв е смисълът да действа Народното събрание и какви закони ще приема? Или ще има двумесечни ситуативни болшинства, съгласно конюнктурата? ", попита Миков.
Той признава, че кабинет на президента, отново е политически, само че тук има ясна отговорност.
„ Тя е на президента. А в този момент кой ще носи отговорност? Абсолютно се размива отговорността ", попита още той.
След новите избори, Миков счита, че двете най-големи обединения „ първо ще се скарат доста, ще се упрекват взаимно за резултатите от 9-месечното ръководство, а по-късно ще се опитат още веднъж да сглобяват нещо краткотрайно ".
Той не чака политически план на президента преди европейските избори. „ Не е допустимо такова нещо. Ще се мине през нова фрагментация, ново разбъркване на представителството, нови вътрешни и външнополитически загуби за България. Тази политическа неустойчивост ни смъква престижа. Чуждите вложения са на ниско ниво. По Плана за възобновяване нищо не получихме ", разяснява той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ