Минеков ритна гнездото, пепелянките се разсъскаха
Не Съединени американски щати, а България е страната на неограничените благоприятни условия. У нас чудесата се случват не по Коледа, а непрестанно - когато и да е на денонощието (или 365/7/24, както би го написал някой сегашен промоутър). И в тях вземат участие освен богоизбраните или единствено послушните, а всички - високи и ниски, млади и остарели, мъже и дами, здрави и заболели, куци и кьорави.
Както сме казвали и различен път - без интернет светът е огромно село, а с интернет - още по-голямо село. Всеки написа и вика, всички четат и слушат, а най-после никой нищо не схванал, тъй като всички били заети с друго - едните писали, а другите викали...
Със абсурда сред служебния министър на културата Велислав Минеков и притежателя на в. " Труд " Петьо Блъсков се случи нещо сходно. Според половин България министър Минеков е прав да изгони Блъсков и хората му от държавните етажи поради неплатените сметки. А съгласно другата половина - това е варварско посягане против свободното слово и заради тази причина продължаваме да си заслужаваме 112-ото място.
За разлика от други сходни похищения върху четвъртата власт, тази история не се включи във фолклорната селекция " Всяко знамение за три дни ", а към този момент цяла седмица нажежава пристрастеностите в общественото пространство. " Внасянето " на абсурда в пленарната зала на Народното събрание също не способства с нищо за изясняване на обстановката.
Единственото цветно леке, освежаващо блудкавия сивкав медиен пейзаж в България бе ансамбловото комбиниране, изнесено от депутатите на ГЕРБ на стълбището пред някогашната Блъскова редакция. То умерено може да бъде озаглавено " И в разврата би трябвало да има малко морал! ", само че несмущаемо може да се назова и " Ти ли ме бутна, или аз самичък паднах? "
Истината е прекомерно семпла, с цел да я подминем просто по този начин. Дори и безпределно незаслужено да е отношението на наемодателя министър Минеков към наемателя Петьо Блъсков-младши и жителя Петьо Блъсков-старши, то няма и не може да има нищо общо с универсалния принцип, прочут като независимост на словото. Не за друго, а тъй като министър Минеков не разрешава на семейство Блъскови да " създават " вестника и уеб страниците си във ведомствен парцел, а не по принцип.
Иначе казано - вън от тези два етажа, семейство Блъскови имат право да си имат, колкото си желаят вестници, списания и уеб сайтове, да си ги пълнят, с каквото им хрумне наличие, да ругаят, който си пожелаят, да се подмазват на всеки, който заплати повече.
Точно заради тази причина, по-добре ще е и бранителите на министър Минеков, и критиците на Бойко Борисов, и почитателите на Петьо Блъсков, и върлите почитатели на Бойко Борисов да спрат с използването на свободното слово за зад..., пардон - за персонални цели. А останалите да седнат и да прочетат от кое място идва операцията с прословутото 112-о място, с цел да проумеят какво тъкмо ще им се случи на следващия ден, в случай че Брюксел одобри прословутия медиен закон.
Според публично наложената мантра, откогато Борисов е на власт, България се била сринала с 80 и недостатък места в показателя за независимост на словото на " Репортери без граници ". От място № 35 - № 36 по времето на Сергей Станишев и тройната коалиция на тогавашния президент Георги Първанов, до място № 112 - по времето на Бойко Борисов и неговата персонална коалиция с Обединените патриоти.
Нищо сходно. Класацията на " Репортери без граници " се споделя Индекс за независимост на пресата и мери напълно съответни неща като плурализъм, самостоятелност на медиите, автоцензура, законови рамки, бистрота и така нататък А не имаш ли право да кажеш нещо, или казването на това нещо е неразрешено със закон.
В умозаключение ще кажем, че в проблема с така наречен малтретиране на свободното слово, познато и като освобождение на нелегално преотдадената чартърен държавна благосъстоятелност, има и наказателноправен детайл. Което значи, че интерес към проблема би трябвало да прояви освен прокуратурата на Иван Гешев, само че и комисията на Сотир Цацаров.
Да бъде!
Както сме казвали и различен път - без интернет светът е огромно село, а с интернет - още по-голямо село. Всеки написа и вика, всички четат и слушат, а най-после никой нищо не схванал, тъй като всички били заети с друго - едните писали, а другите викали...
Със абсурда сред служебния министър на културата Велислав Минеков и притежателя на в. " Труд " Петьо Блъсков се случи нещо сходно. Според половин България министър Минеков е прав да изгони Блъсков и хората му от държавните етажи поради неплатените сметки. А съгласно другата половина - това е варварско посягане против свободното слово и заради тази причина продължаваме да си заслужаваме 112-ото място.
За разлика от други сходни похищения върху четвъртата власт, тази история не се включи във фолклорната селекция " Всяко знамение за три дни ", а към този момент цяла седмица нажежава пристрастеностите в общественото пространство. " Внасянето " на абсурда в пленарната зала на Народното събрание също не способства с нищо за изясняване на обстановката.
Единственото цветно леке, освежаващо блудкавия сивкав медиен пейзаж в България бе ансамбловото комбиниране, изнесено от депутатите на ГЕРБ на стълбището пред някогашната Блъскова редакция. То умерено може да бъде озаглавено " И в разврата би трябвало да има малко морал! ", само че несмущаемо може да се назова и " Ти ли ме бутна, или аз самичък паднах? "
Истината е прекомерно семпла, с цел да я подминем просто по този начин. Дори и безпределно незаслужено да е отношението на наемодателя министър Минеков към наемателя Петьо Блъсков-младши и жителя Петьо Блъсков-старши, то няма и не може да има нищо общо с универсалния принцип, прочут като независимост на словото. Не за друго, а тъй като министър Минеков не разрешава на семейство Блъскови да " създават " вестника и уеб страниците си във ведомствен парцел, а не по принцип.
Иначе казано - вън от тези два етажа, семейство Блъскови имат право да си имат, колкото си желаят вестници, списания и уеб сайтове, да си ги пълнят, с каквото им хрумне наличие, да ругаят, който си пожелаят, да се подмазват на всеки, който заплати повече.
Точно заради тази причина, по-добре ще е и бранителите на министър Минеков, и критиците на Бойко Борисов, и почитателите на Петьо Блъсков, и върлите почитатели на Бойко Борисов да спрат с използването на свободното слово за зад..., пардон - за персонални цели. А останалите да седнат и да прочетат от кое място идва операцията с прословутото 112-о място, с цел да проумеят какво тъкмо ще им се случи на следващия ден, в случай че Брюксел одобри прословутия медиен закон.
Според публично наложената мантра, откогато Борисов е на власт, България се била сринала с 80 и недостатък места в показателя за независимост на словото на " Репортери без граници ". От място № 35 - № 36 по времето на Сергей Станишев и тройната коалиция на тогавашния президент Георги Първанов, до място № 112 - по времето на Бойко Борисов и неговата персонална коалиция с Обединените патриоти.
Нищо сходно. Класацията на " Репортери без граници " се споделя Индекс за независимост на пресата и мери напълно съответни неща като плурализъм, самостоятелност на медиите, автоцензура, законови рамки, бистрота и така нататък А не имаш ли право да кажеш нещо, или казването на това нещо е неразрешено със закон.
В умозаключение ще кажем, че в проблема с така наречен малтретиране на свободното слово, познато и като освобождение на нелегално преотдадената чартърен държавна благосъстоятелност, има и наказателноправен детайл. Което значи, че интерес към проблема би трябвало да прояви освен прокуратурата на Иван Гешев, само че и комисията на Сотир Цацаров.
Да бъде!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ