И производители на храни скочиха срещу идеите на властта да ги пази с таван на надценките
Не единствено веригите супермаркети, само че и някои от най-големите производители на храни се оповестиха против законопроект на земеделския министър Георги Тахов, който съгласно него ще " пазят " точно тях и ще смъкнат цените на храните за потребителите с " най-малко 20% ".
Законопроектът за веригата на доставки на аграрни артикули и храни към момента не е оповестен. Първоначално министърът твърдеше, че задачата на текстовете е " да се съкрати веригата от производител до консуматор ", само че от концепциите, които той показа устно, стана ясно, че се оферират държавни регулации върху комерсиалните надценки и даже ограничавания за промоционалните отстъпки. Въвежда и обвързване най-малко 50% от продуктите да са българско произвеждане, като техните надценки могат да са двойно по-високи спрямо вноса отвън Европейски Съюз. Това условие ще важи за вериги с 10 и повече магазина в цялата страна и ще се отнася за съответни групи артикули, гласят предложенията.
Макар да не е показан за обществено разискване, планът въпреки всичко е бил показан на бизнеса по време на среща с негови представители. В резултат - измежду които някои от най-големите месопреработватели, производители на храни и газирани питиета, хлебопроизводители, преработватели на растителни масла, производители на плодове и зеленчуци, както и асоциациите на птицевъдите и свиневъдите в България, са изпратили писмо до премиера Росен Желязков с искане законопроектът да не се приема.
В мнението се отбелязва, ча препоръчаният законопроект за веригата на доставки на аграрни артикули и храни опонира на правото на Европейския съюз и може да докара до съществени отрицателни правни и стопански последствия за България.
Подписалите се под позицията поддържат по принцип концепцията да се потърсят способи за поддръжка и усилване на пазарната позиция на земеделските производители, само че " това следва да е в посока основаване тласъци за коопериране и възстановяване на отбраната от нелоялни търговски практики, а не посредством спешни ограничения, които биха заплашили действието на веригите на доставки и продоволствената сигурност ", се споделя в мнението.
Те предизвестяват, че в случай че текстовете, които са им били показани, бъдат признати, те освен няма да реализират обещаните цели, само че рискуват да се унищожи пазарът и да се заплаши снабдяването на потребителите с хранителни артикули.
В мнението се предлага да се направи изчерпателен разбор.
" Евентуално набелязаните ограничения да бъдат разисквани първо в Националния съвет по храните и в разговор със земеделските производители и останалите участници по веригата на доставки, преди да се пристъпва към съответен текст ", упорстват асоциациите.
Сдружението за съвременна търговия, в което членуват множеството от огромните вериги, също изпрати мнение по апокрифния законопроект до премиера Росен Желязков, в което се предизвестява, че концепциите на Министерството на земеделието и храните " подменят правилата на пазарна стопанска система с държавна регулация на всеки аспект от връзките сред субектите по веригата на доставки на аграрни артикули и храни ".
" Свободата на договаряне се подменя с следени от страната търговски условия, които облагодетелстват производителите (продавачи) на аграрни артикули и храни и надлежно ощетяват останалите участници във веригата на доставки – купувачите, преработвателите и търговците, а в последна сметка и потребителите ", се споделя в позицията на търговците.
Според тях законопроектът цели да дефинира едностранно асортимента от артикули в магазините, цените, на които продават всички субекти по веригата на доставка и предел на промоциите на артикули към крайни клиенти.
" Становището ни е, че е належащо изцяло преосмисляне на законопроекта заради плануванаъа невиждана държавна интервенция в търговиятас храни, която ще навреди на пазара ", споделят от Сдружението за съвременна търговия.
Те също приканват за прелиминарен разбор и детайлна оценка на въздействието, преди да се пристъпи към сходни фрапантни ограничения на подмяна на пазарните правила с регулация.
" При всяко състояние държавната интервенция би довела до увеличение на разноските за правене на бизнес и спомагателен риск при работа с български производители, което ще понижи тяхната конкурентоспособност, обратно на преследваните цели. На последващо място спомагателните разноски ще слагат под напън цените на българската земеделска продукция, което може да даде подтик на инфлационни процеси в интервал, в който потребителите са изключително чувствителни, а България е на крачка пред влизане в еврозоната. На този стадий законопроектът не адресира по никакъв метод тези опасности и даже не ги остойностява. Налице са концептуални дефицити на законопроекта, които не могат да бъдат позволени единствено с публицистични промени ", се споделя още в позицията им.
Те напомнят и решение на Комисия за защита на конкуренцията от 2019 година, което съдържа обстоен разбор на резултата на оптимални надценки върху конкуренцията на пазара. Тогава Комисия за защита на конкуренцията е изразила опасения, че определянето на оптималната надценка лимитира ценовата конкуренция сред търговците на дребно, включително риск всички да дефинират надценка, която е равна или доста покрай оптималната, с което би се получил подобен резултат на този на неразрешено съглашение за фиксиране на цени - т.е. картел.
Законопроектът за веригата на доставки на аграрни артикули и храни към момента не е оповестен. Първоначално министърът твърдеше, че задачата на текстовете е " да се съкрати веригата от производител до консуматор ", само че от концепциите, които той показа устно, стана ясно, че се оферират държавни регулации върху комерсиалните надценки и даже ограничавания за промоционалните отстъпки. Въвежда и обвързване най-малко 50% от продуктите да са българско произвеждане, като техните надценки могат да са двойно по-високи спрямо вноса отвън Европейски Съюз. Това условие ще важи за вериги с 10 и повече магазина в цялата страна и ще се отнася за съответни групи артикули, гласят предложенията.
Макар да не е показан за обществено разискване, планът въпреки всичко е бил показан на бизнеса по време на среща с негови представители. В резултат - измежду които някои от най-големите месопреработватели, производители на храни и газирани питиета, хлебопроизводители, преработватели на растителни масла, производители на плодове и зеленчуци, както и асоциациите на птицевъдите и свиневъдите в България, са изпратили писмо до премиера Росен Желязков с искане законопроектът да не се приема.
В мнението се отбелязва, ча препоръчаният законопроект за веригата на доставки на аграрни артикули и храни опонира на правото на Европейския съюз и може да докара до съществени отрицателни правни и стопански последствия за България.
Подписалите се под позицията поддържат по принцип концепцията да се потърсят способи за поддръжка и усилване на пазарната позиция на земеделските производители, само че " това следва да е в посока основаване тласъци за коопериране и възстановяване на отбраната от нелоялни търговски практики, а не посредством спешни ограничения, които биха заплашили действието на веригите на доставки и продоволствената сигурност ", се споделя в мнението.
Те предизвестяват, че в случай че текстовете, които са им били показани, бъдат признати, те освен няма да реализират обещаните цели, само че рискуват да се унищожи пазарът и да се заплаши снабдяването на потребителите с хранителни артикули.
В мнението се предлага да се направи изчерпателен разбор.
" Евентуално набелязаните ограничения да бъдат разисквани първо в Националния съвет по храните и в разговор със земеделските производители и останалите участници по веригата на доставки, преди да се пристъпва към съответен текст ", упорстват асоциациите.
Сдружението за съвременна търговия, в което членуват множеството от огромните вериги, също изпрати мнение по апокрифния законопроект до премиера Росен Желязков, в което се предизвестява, че концепциите на Министерството на земеделието и храните " подменят правилата на пазарна стопанска система с държавна регулация на всеки аспект от връзките сред субектите по веригата на доставки на аграрни артикули и храни ".
" Свободата на договаряне се подменя с следени от страната търговски условия, които облагодетелстват производителите (продавачи) на аграрни артикули и храни и надлежно ощетяват останалите участници във веригата на доставки – купувачите, преработвателите и търговците, а в последна сметка и потребителите ", се споделя в позицията на търговците.
Според тях законопроектът цели да дефинира едностранно асортимента от артикули в магазините, цените, на които продават всички субекти по веригата на доставка и предел на промоциите на артикули към крайни клиенти.
" Становището ни е, че е належащо изцяло преосмисляне на законопроекта заради плануванаъа невиждана държавна интервенция в търговиятас храни, която ще навреди на пазара ", споделят от Сдружението за съвременна търговия.
Те също приканват за прелиминарен разбор и детайлна оценка на въздействието, преди да се пристъпи към сходни фрапантни ограничения на подмяна на пазарните правила с регулация.
" При всяко състояние държавната интервенция би довела до увеличение на разноските за правене на бизнес и спомагателен риск при работа с български производители, което ще понижи тяхната конкурентоспособност, обратно на преследваните цели. На последващо място спомагателните разноски ще слагат под напън цените на българската земеделска продукция, което може да даде подтик на инфлационни процеси в интервал, в който потребителите са изключително чувствителни, а България е на крачка пред влизане в еврозоната. На този стадий законопроектът не адресира по никакъв метод тези опасности и даже не ги остойностява. Налице са концептуални дефицити на законопроекта, които не могат да бъдат позволени единствено с публицистични промени ", се споделя още в позицията им.
Те напомнят и решение на Комисия за защита на конкуренцията от 2019 година, което съдържа обстоен разбор на резултата на оптимални надценки върху конкуренцията на пазара. Тогава Комисия за защита на конкуренцията е изразила опасения, че определянето на оптималната надценка лимитира ценовата конкуренция сред търговците на дребно, включително риск всички да дефинират надценка, която е равна или доста покрай оптималната, с което би се получил подобен резултат на този на неразрешено съглашение за фиксиране на цени - т.е. картел.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ