Една от големите жертви беше човечността. В България не я търсете
Не единствено в Украйна падат жертви на войната на Путин. Не.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 3495
Отдавна целият свят е болен от разпространилите се метастази, платени и подкрепени от агентурата на кремълските въшки. Националистите в Италия и Франция, националистите в Обединеното кралство, Брекзит, инфовойната против имунизациите, Тръмп и изборите от 2016 година, вълната от шовинизъм и екстремизъм, псевдо патриотичните партии из Европа, които постоянно рано или късно се оказват финансирани от москва и постоянно рано или късно стартират нѝ в чеп, нѝ в ръкав да хвалят путин. Отровените предприемачи (включително в България) и опозиционери, взривените (включително и в България) хранилища за оръжие.
Всичко това даваше, дава и ще дава жертви. Не такива, като в Украйна, несъмнено.
Но една от най-големите жертви на режима е човечността.
Това важи с цялостна мощ в България. Дали поради геополитическата ни непосредственост или по друга причина – вълните от безсърдечност, създавани от режима, се разрушават тук мощно и цапат наред.
Да се оставиш да те насъскат против бягащи от войната, хора – изгубили близки, изгубили деца или родител, изгубили брачен партньор – да се оставиш против тях да те насъскат и то с най-долните и първобитни „ доводи “… Скъпи коли били карали. Всичките ли? Имали хубави облекла. Завидяхте ли им? За това ли? За 40 лева ли? За колите ли? За избитите им близки завиждате ли им? За разрушените фамилии? За унищожения живот?
Как се оставя някой да падне толкоз ниско, че на бежанци от войната да завижда?
Как се оставя едно общество да падне толкоз ниско, че да вкара в Народното събрание хора, които зоват да се бомбардира българският Министерски съвет, а по-късно да им се радва и „ отлично “ да им вика?
Как се оставя да бъде изведено на площада от тези?
Първата стъпка е да загуби човечността си.
България е била съвсем умъртвена през 1944 година А тук сложих „ съвсем “ за малко оптимизъм.
А по-късно – постепенно и систематично – е бил доубиван и духът ѝ.
Народ с избити водачи, с унищожена интелигенция, със смачкан културен хайлайф, народ – гребнал от дъното и с черпака изчегъртал утайката, престъпните отпадъци, неуките и поставил ги от горната страна за водачи, политици, шефове и велможи на незаконния режим, може да роди единствено безмозъчни зомбита, които потомство след потомство затъват от ден на ден и блян им е да има да хапне, да пийне и ей тия три неща. Най-големият „ триумф “ за индивида да се счита това да си покрай някоя партия или предприемач, че да има на хранилката, а за партиите най-големият триумф е да са покрай съветския губернатор – по същата причина.
Това е предумишлено заличаване. То е направено по този начин, че да се ползва редовно и да може и дребното искащи да бъдат други, да не могат тук.
Морето от незаинтересованост да се мие в крайбрежията на злобата и неграмотността. Вдигането на плещи: „ тука е по този начин! “ да се съчетае със злобичката на дребно: „ бежанците имат хубави облекла! “… и да не ти дреме, когато лъжливите въшки в Народното събрание те крадат, само че да се биеш със съседа, тъй като носел маска и се ваксинирал. Да не ти пука, че всеки месец има нов и нов случай на умъртвил жена си, а всяка седмица някой е заплашил брачната половинка си, остригал ѝ косата и ѝ заречен да я убие, в случай че гъкне… да вдигаш плещи и да се подсмихваш: „ сама си е отговорна, кой знае какви ги е правила! “ Но да се възмущаваш от някакви измислени „ кавги “, като това, че те пръскат с кемтрейлс или че в Украйна било имало секретни лаборатории за правене на болести…
Гледат избитите дами, насилените, битите и си викат: „ тая кви тоалети има, на кой ли е , с цел да ѝ ги купи, пà в този момент реве! “
Също като с бежанците, дето имали скъпи облекла.
Злоба, неначетеност, незаинтересованост.
Ако нещастието беше коктейл, това щяха да са му трите съществени съставки.
И седи след това бай ти Ганя и се чеше тъмно: „ Ей за какво сè на мене ми се случват неприятните работи у тоа живот! “
Защо ли в действителност? Сигурно е заговор…
Систематичността, с която българите унищожават обществото си, е като системността, с която путин унищожава украинските градове. Един път са ни дали тласъка – 9. IX. 1944 година – и от този момент сами следваме инерцията. Сами се доубиваме. И паметниците им пазим като зеницата си.
Систематичност на заличаването, да.
На дамите си – с незаинтересованост и „ сама си е отговорна “;
На децата си – с съзнателно скопяване на образованието и извращаване на възпитанието;
На малцинствата си – с омраза;
На служащите си – с вълче единачество… „ аз да съм добре, ма*ната му на близък! “
На предишното си – с подправени учебници по история, омазани от руски отрепки;
На бъдещето си – с… всичко.
На сегашното си.
„ Дела трябват “, тропа безчовечният пред тв приемника вечерта в кухнята, тъй като видял руска въшка да приказва от екрана за „ идеали “ и „ полезности “, предъвква салатата и с потно чело се заканва на дамата, че ще ѝ строши ръцете, в случай че отново разлее ракията, дето бат Геле му е донесъл от село. „ Дела трябват “, повтаря и замислено дъвче, гледа, отново псува и по-късно умно декларира на тв приемника, че не би трябвало да се намесваме ние, че да не стане нещо, най-добре наведена главица, че сабя я не сече. А по-късно отново „ Дела трябват! “, тъй като е видял, че някоя политическа въшка ще устройва митинг против Европейски Съюз, да вземем за пример.
Избърсва уста, изтрива ръка в спортния екип и вади телефона, да види и от там малко вести. Там е по-хубаво, тъй като във Фейсбука ти дават да пишеш мнения. Не е като да си приказваш с тв приемника. По-арно е.
Вади, отваря, чете, пуфти, псуе, а най-после – мед му капе на сърцето, като откри съидейници. Размени малко опит с тях, посмеят се на някой погубен, на някоя изнасилена, на умрелите деца. А пък най-най-арно му става да види, че е на едно мнение и с българите в чужбина – тези немили недраги. От Америка, от Австралия, от Англия… седнали и те пред вечерите си, пред обедите си, и с мазни ръце и те написали какъв брой е популярен путин и какъв брой е развален Западът, дето им е поставил вечерята на масата и дето учи децата им. Тези хъшове модерни… Отишли в чужбината, само че с галошите в сърцето. В Сан Диего стигнали, само че за про-путински партии в България гласоподават.
Систематично.
………
И особено за тези, които с пяна на уста четоха до момента, един анекдот. Московски анекдот.
Според Путин специфичната „ интервенция “ в Украйна била в действителност спор сред НАТО и Русия за международното въздействие и преразпределяне.
И каква е обстановката?
Ами Русия загуби 15 000 бойци, шестима генерали, 500 танка, 3 кораба, 100 самолета, 1000 камиона. А НАТО още не е пристигнало…
26 март. От укрепление в Запорожие. /Getty Images/
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 3495
Отдавна целият свят е болен от разпространилите се метастази, платени и подкрепени от агентурата на кремълските въшки. Националистите в Италия и Франция, националистите в Обединеното кралство, Брекзит, инфовойната против имунизациите, Тръмп и изборите от 2016 година, вълната от шовинизъм и екстремизъм, псевдо патриотичните партии из Европа, които постоянно рано или късно се оказват финансирани от москва и постоянно рано или късно стартират нѝ в чеп, нѝ в ръкав да хвалят путин. Отровените предприемачи (включително в България) и опозиционери, взривените (включително и в България) хранилища за оръжие.
Всичко това даваше, дава и ще дава жертви. Не такива, като в Украйна, несъмнено.
Но една от най-големите жертви на режима е човечността.
Това важи с цялостна мощ в България. Дали поради геополитическата ни непосредственост или по друга причина – вълните от безсърдечност, създавани от режима, се разрушават тук мощно и цапат наред.
Да се оставиш да те насъскат против бягащи от войната, хора – изгубили близки, изгубили деца или родител, изгубили брачен партньор – да се оставиш против тях да те насъскат и то с най-долните и първобитни „ доводи “… Скъпи коли били карали. Всичките ли? Имали хубави облекла. Завидяхте ли им? За това ли? За 40 лева ли? За колите ли? За избитите им близки завиждате ли им? За разрушените фамилии? За унищожения живот?
Как се оставя някой да падне толкоз ниско, че на бежанци от войната да завижда?
Как се оставя едно общество да падне толкоз ниско, че да вкара в Народното събрание хора, които зоват да се бомбардира българският Министерски съвет, а по-късно да им се радва и „ отлично “ да им вика?
Как се оставя да бъде изведено на площада от тези?
Първата стъпка е да загуби човечността си.
България е била съвсем умъртвена през 1944 година А тук сложих „ съвсем “ за малко оптимизъм.
А по-късно – постепенно и систематично – е бил доубиван и духът ѝ.
Народ с избити водачи, с унищожена интелигенция, със смачкан културен хайлайф, народ – гребнал от дъното и с черпака изчегъртал утайката, престъпните отпадъци, неуките и поставил ги от горната страна за водачи, политици, шефове и велможи на незаконния режим, може да роди единствено безмозъчни зомбита, които потомство след потомство затъват от ден на ден и блян им е да има да хапне, да пийне и ей тия три неща. Най-големият „ триумф “ за индивида да се счита това да си покрай някоя партия или предприемач, че да има на хранилката, а за партиите най-големият триумф е да са покрай съветския губернатор – по същата причина.
Това е предумишлено заличаване. То е направено по този начин, че да се ползва редовно и да може и дребното искащи да бъдат други, да не могат тук.
Морето от незаинтересованост да се мие в крайбрежията на злобата и неграмотността. Вдигането на плещи: „ тука е по този начин! “ да се съчетае със злобичката на дребно: „ бежанците имат хубави облекла! “… и да не ти дреме, когато лъжливите въшки в Народното събрание те крадат, само че да се биеш със съседа, тъй като носел маска и се ваксинирал. Да не ти пука, че всеки месец има нов и нов случай на умъртвил жена си, а всяка седмица някой е заплашил брачната половинка си, остригал ѝ косата и ѝ заречен да я убие, в случай че гъкне… да вдигаш плещи и да се подсмихваш: „ сама си е отговорна, кой знае какви ги е правила! “ Но да се възмущаваш от някакви измислени „ кавги “, като това, че те пръскат с кемтрейлс или че в Украйна било имало секретни лаборатории за правене на болести…
Гледат избитите дами, насилените, битите и си викат: „ тая кви тоалети има, на кой ли е , с цел да ѝ ги купи, пà в този момент реве! “
Също като с бежанците, дето имали скъпи облекла.
Злоба, неначетеност, незаинтересованост.
Ако нещастието беше коктейл, това щяха да са му трите съществени съставки.
И седи след това бай ти Ганя и се чеше тъмно: „ Ей за какво сè на мене ми се случват неприятните работи у тоа живот! “
Защо ли в действителност? Сигурно е заговор…
Систематичността, с която българите унищожават обществото си, е като системността, с която путин унищожава украинските градове. Един път са ни дали тласъка – 9. IX. 1944 година – и от този момент сами следваме инерцията. Сами се доубиваме. И паметниците им пазим като зеницата си.
Систематичност на заличаването, да.
На дамите си – с незаинтересованост и „ сама си е отговорна “;
На децата си – с съзнателно скопяване на образованието и извращаване на възпитанието;
На малцинствата си – с омраза;
На служащите си – с вълче единачество… „ аз да съм добре, ма*ната му на близък! “
На предишното си – с подправени учебници по история, омазани от руски отрепки;
На бъдещето си – с… всичко.
На сегашното си.
„ Дела трябват “, тропа безчовечният пред тв приемника вечерта в кухнята, тъй като видял руска въшка да приказва от екрана за „ идеали “ и „ полезности “, предъвква салатата и с потно чело се заканва на дамата, че ще ѝ строши ръцете, в случай че отново разлее ракията, дето бат Геле му е донесъл от село. „ Дела трябват “, повтаря и замислено дъвче, гледа, отново псува и по-късно умно декларира на тв приемника, че не би трябвало да се намесваме ние, че да не стане нещо, най-добре наведена главица, че сабя я не сече. А по-късно отново „ Дела трябват! “, тъй като е видял, че някоя политическа въшка ще устройва митинг против Европейски Съюз, да вземем за пример.
Избърсва уста, изтрива ръка в спортния екип и вади телефона, да види и от там малко вести. Там е по-хубаво, тъй като във Фейсбука ти дават да пишеш мнения. Не е като да си приказваш с тв приемника. По-арно е.
Вади, отваря, чете, пуфти, псуе, а най-после – мед му капе на сърцето, като откри съидейници. Размени малко опит с тях, посмеят се на някой погубен, на някоя изнасилена, на умрелите деца. А пък най-най-арно му става да види, че е на едно мнение и с българите в чужбина – тези немили недраги. От Америка, от Австралия, от Англия… седнали и те пред вечерите си, пред обедите си, и с мазни ръце и те написали какъв брой е популярен путин и какъв брой е развален Западът, дето им е поставил вечерята на масата и дето учи децата им. Тези хъшове модерни… Отишли в чужбината, само че с галошите в сърцето. В Сан Диего стигнали, само че за про-путински партии в България гласоподават.
Систематично.
………
И особено за тези, които с пяна на уста четоха до момента, един анекдот. Московски анекдот.
Според Путин специфичната „ интервенция “ в Украйна била в действителност спор сред НАТО и Русия за международното въздействие и преразпределяне.
И каква е обстановката?
Ами Русия загуби 15 000 бойци, шестима генерали, 500 танка, 3 кораба, 100 самолета, 1000 камиона. А НАТО още не е пристигнало…
26 март. От укрепление в Запорожие. /Getty Images/
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ