Д-р Стоянович: Докато не си отговорим на важните исторически въпроси, ще се плюем в парламента
Не единствено това, което се случи през вчерашния ден в Народното събрание, само че и поредност от неща, на които ставаме очевидци, граничат с простотията, с неприятния усет. Преходът не ни даде огромни доказателства за израстването на нашата политическа класа, без значение от партийната принадлежност. Ден като днешния, Денят на Ботев, ни дават учредения да се върнем обратно и да се слагат най-малко два-три съществени въпроса.
Това разяснява пред Нова нюз историкът доктор Петър Стоянович.
Мисля си, че малко след героичното ликвидиране на Ботев до през днешния ден, той е непрекъснато използван от хората, които желаят да реализират посредством него разнообразни неща. Ботев беше трансфорат в парцал, в който всички комунистически величия си бършат ръцете. Тогава 2 юни беше единствено отчасти Ден на Ботев. Той беше ден на Ботев, на антифашизма, на борците срещу капитализма и последния да затвори вратата. Т.е. това беше един безусловно сменен празник и популярност богу, че на връх Околчица, където кръста беше сменен с петолъчка, мисля, че този празник се деидеологизира най-малко в тази посока. Но с това отговорите на огромните въпроси не свършват. Днес желаеме да се плъзнем по най-тънкия лед, да отговорим най-евтино и елементарно на въпросите, да приказваме единствено за подвиг, оставяйки на назад във времето извънредно доста въпроси, които чакат своя отговор, разяснява той.
Днес се запитвам за какво никой различен не се откри на мястото на Ботев, който несъмнено не беше подготввен за това, което направи като боен началник. Защо известните български воеводи се избавиха от ръководенето на тази чета и я дадоха на един възхитен възрожденец като Ботев, който с изключение на да откри гибелта си, друго не можеше направи, уточни той.
_%20220x%20327.png )
Аз отговори имам,, само че няма време. Чудя се по какъв начин никой до момента не откри за нужно да изясни по какъв начин стана по този начин, че видни негови съратници се оказаха освен неподготвени, само че и немъжествени хора, които ние през днешния ден честваме като величествени облици на нашата следвъзрожденска ера. Трето, за какво целия район на Севеюрозапада не направи ни минимум изпитание да се присйедини към въстанието. Десетки са въпросите. И до момента в който се осланяме в този ден единствено на фанфарите и тъпаните, до средата няма да стигнем. Ще стигнем единствено до наплюваници дали исторически, дали в Народното събрание, разяснява той.
Всеки има право да чете любовта към отечеството си по собствен метод. Разбира се, когато не прекрачва законите и съблюдава някокво официално благовъзпитание. Трябва да знаем какво ние като нация и страна считаме, че е потребно да е национализъм. Недостатъчно и противопоказно е патриотизма да е единствено с калоферски хора, търсенето на съкровището на Вълчан воевода, обличането с носии и всички други неща, свързани с пояси, елечета, пушки, които са театралната спътница на нещо доста по-важно. Ние сега за жал като нация сме избягали в това себедоказване посредством костюмното празненство, посредством сцена, забравяйки, че е по-важно по какъв начин ще изясни на тези, които ще дойдат след нас, за какво има смисъл да има България, какво значи да сме българи, с какво можем да допринесем за очовечаването и верски, и човешко, и морално изобщо на останалия свят. Защото с всяко последващо потомство може да ставаме все по-добри артисти на на своя национализъм, може да обличаме все по-прекрасни ямурлуци, само че с това нищо няма да допринесем за това България да изясни на целия останал свят за какво я има и за какво има смисъл да я има, разяснява той.
И в случай че продължаваме в същия дух да празвнуваме, да честваме такива дни, тъй като ние честваме едно обесване по един доста извратен от историческа позиция метод, ни еще се спускаме само да следваме официално едни туристически стъпки на Ботевата чета без да вникнем в историческия смисъл на тези стъпки, без да разберем за какво това отиване на едно заколение има смисъл за израстването на нацията ни след това, приключи той.
Това разяснява пред Нова нюз историкът доктор Петър Стоянович.
Мисля си, че малко след героичното ликвидиране на Ботев до през днешния ден, той е непрекъснато използван от хората, които желаят да реализират посредством него разнообразни неща. Ботев беше трансфорат в парцал, в който всички комунистически величия си бършат ръцете. Тогава 2 юни беше единствено отчасти Ден на Ботев. Той беше ден на Ботев, на антифашизма, на борците срещу капитализма и последния да затвори вратата. Т.е. това беше един безусловно сменен празник и популярност богу, че на връх Околчица, където кръста беше сменен с петолъчка, мисля, че този празник се деидеологизира най-малко в тази посока. Но с това отговорите на огромните въпроси не свършват. Днес желаеме да се плъзнем по най-тънкия лед, да отговорим най-евтино и елементарно на въпросите, да приказваме единствено за подвиг, оставяйки на назад във времето извънредно доста въпроси, които чакат своя отговор, разяснява той.
Днес се запитвам за какво никой различен не се откри на мястото на Ботев, който несъмнено не беше подготввен за това, което направи като боен началник. Защо известните български воеводи се избавиха от ръководенето на тази чета и я дадоха на един възхитен възрожденец като Ботев, който с изключение на да откри гибелта си, друго не можеше направи, уточни той.
Аз отговори имам,, само че няма време. Чудя се по какъв начин никой до момента не откри за нужно да изясни по какъв начин стана по този начин, че видни негови съратници се оказаха освен неподготвени, само че и немъжествени хора, които ние през днешния ден честваме като величествени облици на нашата следвъзрожденска ера. Трето, за какво целия район на Севеюрозапада не направи ни минимум изпитание да се присйедини към въстанието. Десетки са въпросите. И до момента в който се осланяме в този ден единствено на фанфарите и тъпаните, до средата няма да стигнем. Ще стигнем единствено до наплюваници дали исторически, дали в Народното събрание, разяснява той.
Всеки има право да чете любовта към отечеството си по собствен метод. Разбира се, когато не прекрачва законите и съблюдава някокво официално благовъзпитание. Трябва да знаем какво ние като нация и страна считаме, че е потребно да е национализъм. Недостатъчно и противопоказно е патриотизма да е единствено с калоферски хора, търсенето на съкровището на Вълчан воевода, обличането с носии и всички други неща, свързани с пояси, елечета, пушки, които са театралната спътница на нещо доста по-важно. Ние сега за жал като нация сме избягали в това себедоказване посредством костюмното празненство, посредством сцена, забравяйки, че е по-важно по какъв начин ще изясни на тези, които ще дойдат след нас, за какво има смисъл да има България, какво значи да сме българи, с какво можем да допринесем за очовечаването и верски, и човешко, и морално изобщо на останалия свят. Защото с всяко последващо потомство може да ставаме все по-добри артисти на на своя национализъм, може да обличаме все по-прекрасни ямурлуци, само че с това нищо няма да допринесем за това България да изясни на целия останал свят за какво я има и за какво има смисъл да я има, разяснява той.
И в случай че продължаваме в същия дух да празвнуваме, да честваме такива дни, тъй като ние честваме едно обесване по един доста извратен от историческа позиция метод, ни еще се спускаме само да следваме официално едни туристически стъпки на Ботевата чета без да вникнем в историческия смисъл на тези стъпки, без да разберем за какво това отиване на едно заколение има смисъл за израстването на нацията ни след това, приключи той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ