Не само търговците, но и производителите на храни се обявиха

...
Не само търговците, но и производителите на храни се обявиха
Коментари Харесай

Производители на храни скочиха срещу идеите за таван на надценката

Не единствено търговците, само че и производителите на храни се оповестиха остро против концепциите на земеделския министър Георги Тахов да наложи за период от една година тавани на надценките и редица други регулации в търговията с храни. В отворено писмо те показват голям брой рецензии към плана на Закон за веригата на доставки на аграрни артикули и храни, който им е бил възложен. До момента земеделското министерство не е разгласило никакъв план за публично разискване, а от срещи с представители на комерсиалните вериги стана ясно, че ведомството има единствено идея за подобен закон.

Сред недоволните са асоциациите на месопреработвателите, на хлебарите и мелничарите, производителите на олио, на безалкохолни питиета, на рибни артикули, на захар и други Недоволни са също сдруженията на свиневъдите и птицевъдите. Те са разгласили сериозна позиция, която разгромява законопроекта с апели той да не бъде одобряван преди да се направи сериозен разбор и оценка на въздействието. Прави усещане, че сериозното мнение не е подписано от асоциацията на млекопреработвателите, както и от овцевъдите, чиито ръководители Димитър Зоров и Симеон Караколев възхваляват концепциите на министър Георгия Тахов за контролиране на цените на храните у нас.

По-голямата част от производителите на храни обаче считат, че препоръчаният законопроект не подхожда на правото на Европейския съюз и може да докара до съществени отрицателни правни и стопански последствия за България.

" Ние поддържаме концепцията да се потърсят способи за поддръжка и усилване на пазарната позиция на земеделските производители, само че това би трябвало да се случи посредством тласъци за коопериране и отбрана от нелоялни търговски практики, а не посредством спешни ограничения, които биха заплашили действието на веригите на доставки и продоволствената сигурност. Ето за какво предлагаме да се направи изчерпателен разбор и оценка на въздействието. Набелязаните ограничения би трябвало да бъдат разисквани първо в Националния съвет по храните и в разговор със земеделските производители и останалите участници по веригата на доставки, преди да се пристъпва към съответен текст, който няма по какъв начин да реализира обещаните цели, само че рискува да унищожи пазара и заплаши снабдяването на потребителите с хранителни артикули " се споделя в писмото.

На първо място недоволните производители на храни се афишират против директната държавна интервенция в разпределението на облагите по веригата на доставки, което било видно от законопроекта. " Подобна интервенция освен опонира на нормативните правила на европейския пазар и подкопава конкуренцията, само че основава заплаха от нарушение на доставките и утежняване на продоволствената осигуреност на популацията ", споделят те.

В плана без ясни претекстове се предлага режим на непосредствено систематизиране на облагата (надбавки върху себестойността) на обособените производители, преработватели, снабдители и крайни търговци, както следва:

- на земеделските производители се дава обезпечена облага от най-малко 10%,

- на преработвателите се слага таван на облагата от 20%,

- на търговците на едро се слага оптималната облага от 10%,

- на търговците на дребно над 20 милиона лева оборот от 20% и

- за продуктите от импорт от трети страни – от 10%.

От писмото на недоволните производители на храни излиза наяве, че отрицателно мнение към законопроекта на земеделското министерство е изразил министърът на стопанската система Петър Дилов. Той е показал, че към сегашния миг в България не съществува рецесия и несъразмерна инфлация, която да постанова сходни крайни ограничения.

Последните данни на Национален статистически институт за февруари тази година показват, че месечната инфлация е 0.6% по отношение на предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2025 година по отношение на февруари 2024 година е 4%. Какво постанова директната административна интервенция и по какъв начин тъкмо е избран едногодишният период?, питат браншовите организации в хранителната промишленост. Според тях липсват критерии на каква основа Министерски съвет ще има право да продължи периода на деяние на тези разпореждания след приключване на едногодишния период, а това основава изключителна правна неустановеност. Затова недоволните производители упорстват да бъде направена самостоятелна оценка на въздействието на този план от Центъра за оценка на въздействието на законодателството, който е българска самостоятелна неправителствена организация от експертен вид.

Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР