Мисловни карти
Не единствено постройките имат строителен проект. Ние, като основни архитекти на решенията, проектите и дейностите си, също можем да създадем образно отражение на някоя своя концепция или схващане. Това може да стане с цветната и ексцентрична помощ на така наречен мисловни карти.
Мисловните карти са специфичен тип диаграма, която се основава за показване на информация, скимване или проект за деяние. Те са образно пособие на мисълта, което може да бъде употребявано за структуриране, разбор, схващане, синтезиране, заучаване и генериране на нови или съществуващи хрумвания. В тази диаграма представянето не е линеарно, планово, а по-творческо и безусловно вълнообразно.
Моделът им се свързва с английския създател в областта на известната логика на психиката Тони Бъзан. Той се занимава със основаването на мнемонически техники (техники за запаметяване), като през 1970 година създава понятието „ мисловна карта “ (на англ. mind map). В основата на концепцията за сходна карта е фактът, че тя дава опцията да погледнем към нещо по друг метод, като към единение от сплетени знаци, а не по обичайния линеарен метод на проекта, където гледаме отляво надясно и от горната страна надолу.
За какво могат да ни послужат мисловните карти?
Това средство за запомняне или инструмент за надграждане на някаква концепция може да бъде употребявано за:
учене
обмисляне
творчество
създаване на планове
търсене на решения
Как да си създадем такава карта?
Мисловната карта е мрежа от концепции и хрумвания, които се надграждат над една основна дума в средата на диаграмата. Това е образен израз на нашите мисли и съждения. Основната мисъл, проблем или план, над които работите, са коренът, от който потеглят всички други логичен зависимости.
Съставянето на картата се състои основно от три стъпки:
Започва се като поставите в центъра на белия лист главната концепция, която желаете да разработите или върху която желаете да надградите още смисли. По думите на Бъзак мозъкът се концентрира върху едно централно нещо и по-късно сходно на зарево се разпръсква във всички направления.
Тук е добре да се употребяват доста цветове, рисунки, знаци, с които свързвате тематиката и другите й разклонения.
Следва основаването на “клони ” (разклонения) на централната мисъл. Те са органични и плаващи, не следват прави линии, а в противен случай, следват естествения поток на мисълта, която се движи по течението на асоциациите и въображението, а не в прави, еднообразни линии и подточки. Умът се “впечатлява ” от вълнообразно показаната информация и се отегчава от праволинейността. А задачата на тези карти в последна сметка е да създадем по този начин, че мозъкът ни да ни служи по най-хубавия метод. За да го „ впечатлим “ използваме друга величина на текста, дебелина на шрифта и дължина на линиите, които съставляват разклоненията.
Добре е подтемите и техните разделения да бъдат с колкото е допустимо по-кратки заглавия, с по една дума, или с някаква картинка, тъй като резултатът им ще бъде по-голям. Правилото е: една дума на отклонение. Ако сложим две или повече дружно лишаваме свободата на всяка от тях да направи лично отклонение. Силата на едната дума ни дава доста повече място за творчество и изясненост.
Методът на мисловните карти може да се приспособява към най-различни условия, където е нужен креативен и иновативен метод и където се търси независимост на мозъка посредством независимост на формата.
За да работи, сигурно ви би трябвало и още едно помагало, което ще направи картата сполучлива и то е една вдъхновяваща мисъл на Айнщайн – „ Не можем да решим значимите проблеми, като използваме същия метод на мислене, който сме употребявали, когато сме ги основали “. Затова вземете си по-голям лист и нарисувайте това, с което желаете да се справите сега, без да се страхувате нито от него, нито от белия лист.
Мисловните карти са специфичен тип диаграма, която се основава за показване на информация, скимване или проект за деяние. Те са образно пособие на мисълта, което може да бъде употребявано за структуриране, разбор, схващане, синтезиране, заучаване и генериране на нови или съществуващи хрумвания. В тази диаграма представянето не е линеарно, планово, а по-творческо и безусловно вълнообразно.
Моделът им се свързва с английския създател в областта на известната логика на психиката Тони Бъзан. Той се занимава със основаването на мнемонически техники (техники за запаметяване), като през 1970 година създава понятието „ мисловна карта “ (на англ. mind map). В основата на концепцията за сходна карта е фактът, че тя дава опцията да погледнем към нещо по друг метод, като към единение от сплетени знаци, а не по обичайния линеарен метод на проекта, където гледаме отляво надясно и от горната страна надолу.
За какво могат да ни послужат мисловните карти?
Това средство за запомняне или инструмент за надграждане на някаква концепция може да бъде употребявано за:
учене обмисляне творчество създаване на планове търсене на решенияКак да си създадем такава карта?
Мисловната карта е мрежа от концепции и хрумвания, които се надграждат над една основна дума в средата на диаграмата. Това е образен израз на нашите мисли и съждения. Основната мисъл, проблем или план, над които работите, са коренът, от който потеглят всички други логичен зависимости.
Съставянето на картата се състои основно от три стъпки:
Започва се като поставите в центъра на белия лист главната концепция, която желаете да разработите или върху която желаете да надградите още смисли. По думите на Бъзак мозъкът се концентрира върху едно централно нещо и по-късно сходно на зарево се разпръсква във всички направления.
Тук е добре да се употребяват доста цветове, рисунки, знаци, с които свързвате тематиката и другите й разклонения.
Следва основаването на “клони ” (разклонения) на централната мисъл. Те са органични и плаващи, не следват прави линии, а в противен случай, следват естествения поток на мисълта, която се движи по течението на асоциациите и въображението, а не в прави, еднообразни линии и подточки. Умът се “впечатлява ” от вълнообразно показаната информация и се отегчава от праволинейността. А задачата на тези карти в последна сметка е да създадем по този начин, че мозъкът ни да ни служи по най-хубавия метод. За да го „ впечатлим “ използваме друга величина на текста, дебелина на шрифта и дължина на линиите, които съставляват разклоненията.
Добре е подтемите и техните разделения да бъдат с колкото е допустимо по-кратки заглавия, с по една дума, или с някаква картинка, тъй като резултатът им ще бъде по-голям. Правилото е: една дума на отклонение. Ако сложим две или повече дружно лишаваме свободата на всяка от тях да направи лично отклонение. Силата на едната дума ни дава доста повече място за творчество и изясненост.
Методът на мисловните карти може да се приспособява към най-различни условия, където е нужен креативен и иновативен метод и където се търси независимост на мозъка посредством независимост на формата.
За да работи, сигурно ви би трябвало и още едно помагало, което ще направи картата сполучлива и то е една вдъхновяваща мисъл на Айнщайн – „ Не можем да решим значимите проблеми, като използваме същия метод на мислене, който сме употребявали, когато сме ги основали “. Затова вземете си по-голям лист и нарисувайте това, с което желаете да се справите сега, без да се страхувате нито от него, нито от белия лист.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ