Дългият и сложен път към Брекзит
Не единствено „ разводът " на Англия от Европейския съюз е извънредно сложен и цялостен с неизвестности. Присъединяването на Обединеното кралство към европейската общественост и „ бракът " сред Лондон и Брюксел също са изпълнени с премеждия, евентуално сложили основата на дългата и трагична разлъка.
На два пъти френският президент Шарл дьо Гол постанова несъгласие на присъединението на Англия към фамилията на Европа на Шестте - страните - основателки Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия. „ Има редица аспекти на английската стопанска система, от работните практики до земеделието, които я вършат несъвместима с европейската ", е цитатът на Дьо Гол, за който се сетиха всички английски медии в последните дни. И с право - връзките сред Лондон и континентална Европа постоянно са били турбулентни. Но всичко по реда си - след оставката на Дьо Гол и избора на Жорж Помпиду бариерите падат и стартират договарянията със Англия, които приключват сполучливо през 1973 година. Заедно с Ирландия и Дания - Англия става част от европейското семейство, а единствено две години по-късно - идва първият референдум за оставането ѝ в него.
„ Въпросите на общия пазар ще се отразяват върху Обединеното кралство стотици години напред. Тогава никой няма да си спомня кой е Харолд Уилсън ", споделя самият Уилсън - лейбъристът министър-председател, който пита британците „ Мислите ли, че Обединеното кралство би трябвало да остане в единния европейски пазар ". Над 67 % от тях дават отговор позитивно, въпреки че околните до Уилсън другари и съпартийци се съмняват в неговата лична увереност в правилността на този отговор. И тъй като приказваме за пари, още тогава част от приходите в общата европейска хазна се образуват като отчисления от Данък добавена стойност постъпленията, а Обединеното кралство става най-големия длъжник. На ход е министър председателят Маргарет Тачър. „ Ние не молим общността за пари, настояваме да получим нашите лични пари назад ", споделя тя.
А не след дълго - в средата на 80-те години, Тачър договаря изключение за Англия във връзка с отчисленията към общата европейска хазна. Не инцидентно назовават Тачър Желязната лейди. Докато пази правата на Обединеното кралство да не заплаща толкоз доста към европейския бюджет, е учреден валутно - курсовия механизъм ERM, основан през 1979 година. Все още еврото не съществува като такова, а валутите на всяка от страните се обръщат в така наречен екю - среднопретеглената стойност на всички участващи валути. Допустимото съмнение е +/-2,25 % като се изключи Италия. Естествено, основна е била цената на немската марка, а през 90-та година Тачър взема решение, че е време и английският паунд да влезе в механизма, спомня си Карл Ото Пьол - тогава началник на Бундесбанк.
„ Джон Мейджър ми се обади по телефона и ми сподели: „ Ние взехме решение да се присъединим при валутен курс 2,95 дойче марки ". Аз му отговорих, че би трябвало преди този момент да се проведат съответните договаряния. Аз персонално мисля, че това беше прекомерно високо. Той обаче ми отговори. „ Не може да се договаря. Вече е решено от министър - ръководителя ". Отговорих му, че въобще не ме е грижа за министър - ръководителя и че упорствам за договаряния. Но той репликира, че към този момент е обявено от самата нея. Така в действителност нямаше място за договаряния ", споделя Пьол.
Джон Мейджър - тогава финансов министър в кабинета на Тачър декларира: „ Мисля, че всеки би бил поласкан да бъде част от валутно - курсовия механизъм. Аз персонално съм в действителност съм извънредно поласкан. Ние чакаме това решение от доста време. Това ще бъде голям триумф и аз съм припрян да го обсъдя с моите сътрудници. "
Но единствено две години по-късно английският паунд става жертва на пазарни спекулации, станали известни като „ черната сряда ". Тогава Мейджър - към този момент като министър председател на страната, се принуждава да признае проваляне и да извади паунда от валутния механизъм. Година по-късно Европейският съюз е публично учреден с контракта от Маастрихт, а зрънцето на евроскептицизма във Англия - посадено.
На два пъти френският президент Шарл дьо Гол постанова несъгласие на присъединението на Англия към фамилията на Европа на Шестте - страните - основателки Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия. „ Има редица аспекти на английската стопанска система, от работните практики до земеделието, които я вършат несъвместима с европейската ", е цитатът на Дьо Гол, за който се сетиха всички английски медии в последните дни. И с право - връзките сред Лондон и континентална Европа постоянно са били турбулентни. Но всичко по реда си - след оставката на Дьо Гол и избора на Жорж Помпиду бариерите падат и стартират договарянията със Англия, които приключват сполучливо през 1973 година. Заедно с Ирландия и Дания - Англия става част от европейското семейство, а единствено две години по-късно - идва първият референдум за оставането ѝ в него.
„ Въпросите на общия пазар ще се отразяват върху Обединеното кралство стотици години напред. Тогава никой няма да си спомня кой е Харолд Уилсън ", споделя самият Уилсън - лейбъристът министър-председател, който пита британците „ Мислите ли, че Обединеното кралство би трябвало да остане в единния европейски пазар ". Над 67 % от тях дават отговор позитивно, въпреки че околните до Уилсън другари и съпартийци се съмняват в неговата лична увереност в правилността на този отговор. И тъй като приказваме за пари, още тогава част от приходите в общата европейска хазна се образуват като отчисления от Данък добавена стойност постъпленията, а Обединеното кралство става най-големия длъжник. На ход е министър председателят Маргарет Тачър. „ Ние не молим общността за пари, настояваме да получим нашите лични пари назад ", споделя тя.
А не след дълго - в средата на 80-те години, Тачър договаря изключение за Англия във връзка с отчисленията към общата европейска хазна. Не инцидентно назовават Тачър Желязната лейди. Докато пази правата на Обединеното кралство да не заплаща толкоз доста към европейския бюджет, е учреден валутно - курсовия механизъм ERM, основан през 1979 година. Все още еврото не съществува като такова, а валутите на всяка от страните се обръщат в така наречен екю - среднопретеглената стойност на всички участващи валути. Допустимото съмнение е +/-2,25 % като се изключи Италия. Естествено, основна е била цената на немската марка, а през 90-та година Тачър взема решение, че е време и английският паунд да влезе в механизма, спомня си Карл Ото Пьол - тогава началник на Бундесбанк.
„ Джон Мейджър ми се обади по телефона и ми сподели: „ Ние взехме решение да се присъединим при валутен курс 2,95 дойче марки ". Аз му отговорих, че би трябвало преди този момент да се проведат съответните договаряния. Аз персонално мисля, че това беше прекомерно високо. Той обаче ми отговори. „ Не може да се договаря. Вече е решено от министър - ръководителя ". Отговорих му, че въобще не ме е грижа за министър - ръководителя и че упорствам за договаряния. Но той репликира, че към този момент е обявено от самата нея. Така в действителност нямаше място за договаряния ", споделя Пьол.
Джон Мейджър - тогава финансов министър в кабинета на Тачър декларира: „ Мисля, че всеки би бил поласкан да бъде част от валутно - курсовия механизъм. Аз персонално съм в действителност съм извънредно поласкан. Ние чакаме това решение от доста време. Това ще бъде голям триумф и аз съм припрян да го обсъдя с моите сътрудници. "
Но единствено две години по-късно английският паунд става жертва на пазарни спекулации, станали известни като „ черната сряда ". Тогава Мейджър - към този момент като министър председател на страната, се принуждава да признае проваляне и да извади паунда от валутния механизъм. Година по-късно Европейският съюз е публично учреден с контракта от Маастрихт, а зрънцето на евроскептицизма във Англия - посадено.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ