Граждански стопаджии ни възпитават в гражданска активност
„ Не единствено кликтивизмът е активизъм! “ С това мото младежи демонстрираха ангажираността си към публични и екологични проблеми на Античния стадион в града.
Граждански стопаджии, проведени от „ Български център за нестопанско право “, описаха за активността си пред любопитна публика, в която влязоха и доста студенти. Дискусията стартира тъкмо в 14 часа и увлече вниманието на публиката по извънредно настоящия въпрос за салдото сред екология и стопанска система. В последна сметка презентиращите потвърдиха да присъстващите, че полето за деяние не се изчерпва със „ Зелената договорка “ и „ Парижкото съглашение “, а включва всеки дребен наш избор.
Всички те споделиха визии, че няма по какъв начин да разчитаме единствено и само на страната, само че нейната роля е решаваща с цел да контролира човешката активност. Подкрепяйки Неправителствени организации бранша пък жителите могат да са сигурни, че се доверяват на специалисти с идея.
Такива бяха и четиримата цивилен стопаджии, които изнесоха своя образец пред пловдивчани. Това бяха Екатерина Войнова от WWF – България, Румяна Иванова от Българска фондация „ Биоразнообразие “, Ремина Алексиева в качеството си на деен студент по право в Нов български университет и Асен Ненов от Институт Кръгова Икономика. Модератор беше Александра Мирчева, която се дефинира като цивилен деятел още от преди 13-14 години.
С тяхна помощ присъстващите научиха за методите за даване на различна претовареност с оглед запазване на околната среда и типовете, както и за необятните благоприятни условия в подтекста на кръговата стопанска система. Също по този начин тя бяха отдадени в разликите сред настоящия линеен стопански модел и задачата ни – да се приближаваме от ден на ден до безотпадните технологии.
Срещата заложи на взаимоотношение с аудиторията, чиято цел не беше просто да чуе за триумфите на примерните цивилен стопаджии, само че и да се включи интензивно с оферти за смяна. Присъстващите можеха да излагат своите хрумвания посредством онлайн платформа, основана особено за събитието, или да напишат решенията на някои от публичните проблеми на зелени флайъри. От „ Български център за нестопанско право “ се ангажираха да сведат всички скъпи оферти до знанието на виновните институции.
В последна сметка въпреки непланувано, полемиката изведе на напред във времето значим въпрос, касаещ нуждата от План за ръководство на парк Странджа.
Последваха сесии за реализиране на връзката сред дейните жители и ръководещите, както и препоръки за ориентировка в среда, изобилстваща от подправени вести.
Освен за провеждането на събитието гражданските стопаджии бяха се погрижили да разпънат три шатри към Римския конгрес. Така всички пловдивчани, решили да се разходят в съботния ден в центъра на града, имаха опция да подпишат петиция за смяна в частта от закона за хората с увреждания, която касае слагането под забраняване на лица с интелектуални усложнения. Кремена от „ Паралелен свят “ уведоми екипа ни, че корекции са нужни, защото текстът в уредбата датира от далечната 1949г. и не дава отговор на потребностите на групата.
В прилежащата шатра „ Граждански будилник “ пък дребни и огромни имаха опция да научат повече за гражданските права под формата на игра.
„ Дар пазар “, както беше наречена третата от шатрите, даде опция да си купим артикули с идея.
Граждански стопаджии, проведени от „ Български център за нестопанско право “, описаха за активността си пред любопитна публика, в която влязоха и доста студенти. Дискусията стартира тъкмо в 14 часа и увлече вниманието на публиката по извънредно настоящия въпрос за салдото сред екология и стопанска система. В последна сметка презентиращите потвърдиха да присъстващите, че полето за деяние не се изчерпва със „ Зелената договорка “ и „ Парижкото съглашение “, а включва всеки дребен наш избор.
Всички те споделиха визии, че няма по какъв начин да разчитаме единствено и само на страната, само че нейната роля е решаваща с цел да контролира човешката активност. Подкрепяйки Неправителствени организации бранша пък жителите могат да са сигурни, че се доверяват на специалисти с идея.
Такива бяха и четиримата цивилен стопаджии, които изнесоха своя образец пред пловдивчани. Това бяха Екатерина Войнова от WWF – България, Румяна Иванова от Българска фондация „ Биоразнообразие “, Ремина Алексиева в качеството си на деен студент по право в Нов български университет и Асен Ненов от Институт Кръгова Икономика. Модератор беше Александра Мирчева, която се дефинира като цивилен деятел още от преди 13-14 години.
С тяхна помощ присъстващите научиха за методите за даване на различна претовареност с оглед запазване на околната среда и типовете, както и за необятните благоприятни условия в подтекста на кръговата стопанска система. Също по този начин тя бяха отдадени в разликите сред настоящия линеен стопански модел и задачата ни – да се приближаваме от ден на ден до безотпадните технологии.
Срещата заложи на взаимоотношение с аудиторията, чиято цел не беше просто да чуе за триумфите на примерните цивилен стопаджии, само че и да се включи интензивно с оферти за смяна. Присъстващите можеха да излагат своите хрумвания посредством онлайн платформа, основана особено за събитието, или да напишат решенията на някои от публичните проблеми на зелени флайъри. От „ Български център за нестопанско право “ се ангажираха да сведат всички скъпи оферти до знанието на виновните институции.
В последна сметка въпреки непланувано, полемиката изведе на напред във времето значим въпрос, касаещ нуждата от План за ръководство на парк Странджа.
Последваха сесии за реализиране на връзката сред дейните жители и ръководещите, както и препоръки за ориентировка в среда, изобилстваща от подправени вести.
Освен за провеждането на събитието гражданските стопаджии бяха се погрижили да разпънат три шатри към Римския конгрес. Така всички пловдивчани, решили да се разходят в съботния ден в центъра на града, имаха опция да подпишат петиция за смяна в частта от закона за хората с увреждания, която касае слагането под забраняване на лица с интелектуални усложнения. Кремена от „ Паралелен свят “ уведоми екипа ни, че корекции са нужни, защото текстът в уредбата датира от далечната 1949г. и не дава отговор на потребностите на групата.
В прилежащата шатра „ Граждански будилник “ пък дребни и огромни имаха опция да научат повече за гражданските права под формата на игра.
„ Дар пазар “, както беше наречена третата от шатрите, даде опция да си купим артикули с идея.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




