Не само иновации в областта на лова и риболова можеха

Не единствено нововъведения в региона на лова и риболова можеха да бъдат видени по време на едноименното ревю в Международен панаир – Пловдив, само че и можеха да бъдат чути много забавни персонални истории на участниците в него. Една от тях е на резбаря Стефан Дайчинов от Самоков, който взе участие в експото от 2003 година насам. Но това не е единственият му допир с културата на града, в противен случай – става известно, че със личните си ръце той създава копие на известния таван в къщата на Никола Недкович в Стария град.
Прочетете още
„ Навремето приключих за инженер по горско стопанство и запазване на околната среда. Средното ми обучение е по строителна техника и архитектура. Като дребен доста обичах да си върша структури или играчки от най-обикновени летви. Леля ми непрекъснато ми се караше, че се занимавам с нелепости и групирам боклуците по двора. Като цяло си бях избухлив, ” – споделя Дайчинов. Допълва, че още от учебна възраст се е откроявал със лично мнение, а такава позиция по времето на комунизма не е била комфортна. В младостта си на няколко пъти трябвало наложително да сменя работата си, за която постоянно бил назначаван в градовете към Самоков, само че в никакъв случай в родния си град. Там бил неуместен, тъй като не се страхувал да изрича мнението си.

Дъбго време работил като инженер по специалността си. Когато обаче му се раждат двама сина, жена му се разболява от тежка болест и той е заставен да отглежда децата самичък.

„ Имаше интервали, когато нямах задоволително пари за храна, по тази причина ходех да бера коприва от гората за чорба. Цялото семейство живеехме единствено на моята заплата, а жена ми беше на лекуване. Бяха тежки години, само че пък щастливи, колкото и необичайно да звучи. Животът беше по-спокоен, не като в този момент, ” – спомня си Дайчинов.

Тъкмо в един от най-трудните моменти от живота си той усеща в себе си някаква празнота. Помислил с каква активност да стартира да се занимава, с цел да я запълни, и скоро разкрил дърворезбата. В началото било доста мъчно да овладее техниката на работа, да усети качествата на всеки вид дърво и да си набави нужните длета. Набавил си два кубика липов материал, няколко талпи орех и още няколко дива череша, които са най-ценните в занаята. Постепенно почнал да се усъвършенства.

Винаги, когато имал концепция, я визуализирал на чертеж. По него добавял и отнемал, каквото е нужно, и по-късно започвал работа по дървото. Признава, че най-трудното от целия развой е да родиш добра концепция. С годините стартира да прави и 3D гравюри, както и повърхностна обработка с обагряне от цветове. Някои творби добавя с еленови рога. Като най-любима дефинира тематиката за природата, която е в основата на неговите участия по време на ревюто „ Природа, лов и лов на риба ”.

При първите си опити създава рамки за картини. Тогава прави и копие на резбованата рамка на иконата на Св. Георги, която се намира в църквата „ Св. Петка ” на Света гора и е направена от самия Захарий Зограф. Продължил с правенето на поставки за ловни титли.

„ Навремето нямах особено ателие, където да работя, по тази причина резбовах у дома. Стаята, която бях избрал, беше цялостна с прахуляк, а тя се разнасяше из цялата къща. Жена ми непрекъснато мърмореше, само че пък се примиряваше най-после. Каквото можех почиствах, само че най-фините частици си оставаха постоянно, ” – споделя Дайчинов.

Преди към 10-15 години почнала да го влече и живописта. Той си набавил висококачествени бои от Германия и почнал да изобразява обичаните си пейзажи, най-много тези, които си спомня от детството – върховете Мальовица, Ръждавица и Калбура.

Споделя, че никой от синовете му не е избрал да се занимава с неговото изкуство. Естествено, има и своето пояснение – дърворезбата е доста сложен поминък, който не е прелъстителен за младежите. Затова и не съжалява за този техен избор – значимо му било да ги възпита в усърдие, добрина и демонстрация на човещина. В последното счита, че се е справил.