Не само България страда от липсата на животоспасяващи лекарства в

Не единствено България страда от неналичието на животоспасяващи медикаменти в аптечната мрежа. В момента в Хърватия има дефицит на най-често предписваните антибиотици като Клавоцин, което е проблем през сезона на грипа заради бактериални затруднения, сподели в изявление за ХИНА ръководителят на Хърватската камара на фармацевтите Ана Солдо.

Липса има и на педиатрични антибиотични форми, което е огромен проблем за педиатрите и родителите в сезона на настинките и грипа, а спомагателен проблем е дефицитът на пеницилинови антибиотици, които са необятно употребявани и детските лекари би трябвало да предписват други лечения. 

„ С Клавоцина има непрекъснат проблем от близо година. Това е разследване от глобализацията на производството, тъй като заводът в Индия имаше проблеми с качеството на продукта, тъй че в последна сметка всички производители имаха проблеми с този антибиотик. Агенцията по медикаментите и медицинските артикули (ХАЛМЕД) заяви, че естественото доставяне с Клавоцин би трябвало да стартира през април. Определени количества от лекарството бяха обещани от други производители за идната седмица, само че по-късно още веднъж се чака дефицит, тъй че обстановката се трансформира от седмица на седмица “, споделя Ана Солдо.

Има моменти, в които липсват и някои медикаменти за кръвно налягане и холестерол, които са най-често изписвани и употребявани, само че те имат огромен брой други възможности и е съвсем невероятно нито един от тях да не се предлага на пазара. В Хърватия няма така наречен сериозен дефицит, т.е. обстановки, при които няма нито едно лекарство за обещано заболяване.

„ Основният проблем, обвързван с дефицита на медикаменти за фармацевтите и лекарите в поликлиниките, е, че обстановката в ежедневната работа не е идентична с тази, която е публично оповестена на уеб страницата на Агенцията по медикаментите и медицинските артикули. Тези изявления не демонстрират действителната обстановка, защото данните и системата за мониторинг зависят от информацията на производителите, които би трябвало да рапортуват в точния момент всички неналичия, да обяснят аргументите и да плануват крайния период, в който несъмнено лекарство ще се върне на пазара, от което зависи заместитващата терапия на пациентите “, показва ръководителят на Хърватската камара на фармацевтите.

По тази причина хърватското Министерство на здравеопазването предлага в Националния проект за възобновяване и резистентност да залегне основаването на нова система за мониторинг на дефицита на медикаменти, която да се основава на данни от здравните заведения и аптеките, а ще се финансира със средства от еврофондовете. Подобни системи към този момент съществуват в Испания и Франция.

Причини за дефицита на медикаменти са и неналичието на вещества и понижаването на цените. По този мотив Европейската комисия бе принудена да предприеме стъпки за връщане на производството на медикаменти на европейска земя и по този начин да се обезпечи самостоятелност от трети страни.

„ Глобализацията докара до това, че множеството от дейните вещества се създават в Китай, Индия и някои други страни от третия свят. Говорим за дребен брой заводи, само че когато възникне проблем в някоя от тях, тогава целият свят остава без обещано лекарство. От друга страна, наклонността към намаление на цените на медикаментите постоянно води до евакуиране на някое от тях от пазара заради икономическата нерентабилност на производството му ", споделя Солдо.

Според изследване на Европейската асоциация на фармацевтите дефицитът на медикаменти е доста по-голям от предходни години. Това е изключително очевидно при генеричните медикаменти за лекуване на хронични болести, които главно са медикаменти за сърдечно-съдови болести, диабет и антибиотици, се споделя в информацията на ХИНА.