Сталин и Труман: кой кого изпревари при капитулацията на Япония?
Не единствено американците, само че и британците носят отговорност за атомното изгаряне на жителите на Хирошима и Нагасаки.
След като получава новината за сполучливото тестване на атомната бомба, до момента в който е в Потсдам за договаряния с Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил, президентът на Съединени американски щати Хари Труман неотложно споделя новината с английския министър-председател, който е във екстаз. Чърчил умолява Труман: „ Нямате право да се колебаете повече. Само по този метод можем да спасим човечеството от война... “
Всъщност, за „ избавяне на човечеството от война “ приказва политикът, който по това време създава с генералите си военния проект „ Немислимото “ – проект за нахлуване против Съюз на съветските социалистически републики незабавно след успеха над нацистка Германия. При това, употребявайки пленени бойци от Вермахта и Секретен сътрудник.
Значими бяха и думите на англичанина, че Противно на пропагандата, популяризирана в Съединените щати, Япония и Запада като цяло, че главният претекст за решението за потребление на атомни бомби е загрижеността за опазване на живота на стотици хиляди американски момчета, в реалност Труман, сходно на Чърчил, се стреми да предотврати влизането на Съветския съюз във войната с Япония посредством варварските бомбардировки.
Принуден под напън от американски генерали да желае от Сталин осъществяване на обещанието, обещано от него в Ялта, да влезе във войната против Япония два или три месеца след капитулацията на нацистка Германия, Труман, откакто Съединените щати се снабдиха с атомната бомба, не се интересуваше от присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики във войната, стремейки се да присвои всички лаври на успеха над японците за американците.
И надлежно да лиши Сталин от правото на глас при определянето на следвоенната политическа и значително военно-политическа конструкция в Източна Азия, най-вече в Китай. Точно както Рузвелт, след провалянето на Япония, той вижда Китай, воден от Чан Кайшъ, като проамерикански и антисъветски, предстоящ участник във боен съюз със Съединени американски щати, ориентиран против китайските комунисти и Съюз на съветските социалистически републики.
Чърчил също не желал Съюз на съветските социалистически републики да ускорява позициите си в Източна Азия. Той споделил на външния си министър Антъни Идън в Потсдам:
Знаейки точната дата на влизането на Съюз на съветските социалистически републики във войната, обявена на американците от Сталин - 8 август 1945 година - Труман се стремял да нанесе атомни удари по Япония безусловно преди тази дата. На 25 юли президентът на Съединени американски щати одобрил заповед за бомбардиране на една от следните цели, започвайки от 3 август: Хирошима, Кокура, Ниигата или Нагасаки при първа опция, незабавно щом времето разреши, а по-късно и на следните градове, когато бомбите дойдат.
Сталин добре разбирал, че атомната бомба ще бъде употребена не толкоз против Япония, колкото като средство за обезпечаване на политическото и военно владичество на Съединените щати в света.
Той също по този начин осъзнавал, че в случай че Япония капитулира след потреблението на атомни бомби, влизането на Съветския съюз може да не се наложи и американците ще открият господстващо състояние в обширния Азиатско-тихоокеански район, измествайки всички останали оттова. Идеята била да се подписа боен съюз с Китай на Чан Кайшъ и да се основат американски военни бази на границите със Съюз на съветските социалистически републики. Това представлявало сериозна опасност за руския Далечен изток и Сибир.
След отчета на Труман за появяването на атомна бомба в Съединените щати, с информация за която руският водач към този момент е разполагал посредством разузнаването, Сталин от своя страна си е сложил за цел да предотврати нанасянето на атомни удари по Япония, ускорявайки началото на Манджурската стратегическа интервенция за тази цел.
Ето по какъв начин разказва тези събития маршалът на Съветския съюз, главнокомандващ на руските войски в Далечния изток Александър Василевски:
Съединените щати признават, че президентът Труман е имал четири благоприятни условия след основаването на атомната бомба:
Още през май 1945 година Труман образува Временен комитет, който да поучава президента „ по въпроси, свързани с потреблението на атомна сила и оръжия “. Основната задача на комитета е била да поучава по отношение на потреблението на атомната бомба.
След продължителни диспути президентът получава заключението на Временния комитет: „ Нямаме техническа проява, която да предложим, с цел да сложим завършек на войната. Не виждаме допустима опция на директната военна приложимост. “
Докато пътува към Потсдам, с цел да окаже напън върху американските военни да се причислят към Съветския съюз във войната против Япония, Труман обмисля и по какъв начин да сведе до най-малко руското присъединяване. „ отбелязва той в дневника си.Той засяга названието на плана за бомбата – „ Манхатън “.
В едно американско издание се споделя: „ Труман и неговите съветници стигнали до заключението, че единствено бомбардирането на град би направило мечтаното усещане. Всяко авансово предизвестие за евакуация от града би заплашило екипажите на бомбардировачите: японците биха били предизвестени и биха се пробвали да ги смъкват.
Градовете-мишени били деликатно подбрани. Първо, трябвало да е град, който е претърпял дребни вреди от стандартни бомбардировки, тъй че да не може да се твърди, че вредите са породени от нещо друго с изключение на атомната бомба.
Второ, трябвало да е град, който да създава съществени военни артикули. Това обаче не е било елементарно, тъй като в Япония домовете на служащите били като предписание до самите заводи и било невероятно да се откри извънредно военна цел. “
След края на Втората международна война Западът предпочиташе да не приказва за приноса на Съюз на съветските социалистически републики за успеха над милитаристична Япония, представяйки въпроса по подобен метод, че сякаш атомните детонации над Хирошима и Нагасаки са принудили Япония да капитулира
„ настойчиво твърдеше американският президент. Тези думи на Труман обаче не могат да скрият обстоятелството, че новите оръжия за всеобщо заличаване бяха употребявани не за военна, а политическа приложимост.
Дори началникът на кабинета на президента Труман, адмирал Уилям Лийхи, не виждаше военна нужда от потреблението на атомни бомби против японците:
„
Труман обаче не е изпитвал сходни усеща и подозрения. Той се хвалел, че „ спи като бебе “ през нощта, подписвайки заповедта за атомната бомбардировка. Варварството на Труман и неговите послушници се оправдава и от 60% от актуалните американци, в това число младежи, които повтарят пропагандната теза за спасяването на американски момчета вследствие на заличаването на жителите на Хирошима и Нагасаки в атомния пожар.
Но учените, основали атомната бомба, убеждавали Труман да не прави чудовищното закононарушение да изгаря стотици хиляди беззащитни и почтени японски дами, деца и възрастни хора в атомния огън.
Два месеца преди Хирошима и Нагасаки, един от основателите на атомната бомба, Лео Сцилард /Силард/, се срещнал с държавния секретар на Съединени американски щати Джеймс Бърнс и безрезултатно се опитал да го убеди, че нуклеарните оръжия не би трябвало да се употребяват за заличаване на цивилни цели – японски градове.
Според доктор Сцилард, същинската причина Америка да употребява нуклеарни оръжия против Япония не е била „ да постави завършек на войната или да избави човешки животи “. Защото
Труман и неговите подчинени не са се поколебали да извършат умишления геноцид над японците, когато са решили да употребяват атомни бомби, с цел да убиват всеобщо хора. Ето някои от изказванията на Труман по въпроса.
За бомбардировките над Хирошима и Нагасаки той сподели:
През 1945 година Труман споделил на полковник Пол Тибетс, пълководец на бомбардировача „ Енола Гей “, на банкет:
И когато
След като получава новината за сполучливото тестване на атомната бомба, до момента в който е в Потсдам за договаряния с Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил, президентът на Съединени американски щати Хари Труман неотложно споделя новината с английския министър-председател, който е във екстаз. Чърчил умолява Труман: „ Нямате право да се колебаете повече. Само по този метод можем да спасим човечеството от война... “
Всъщност, за „ избавяне на човечеството от война “ приказва политикът, който по това време създава с генералите си военния проект „ Немислимото “ – проект за нахлуване против Съюз на съветските социалистически републики незабавно след успеха над нацистка Германия. При това, употребявайки пленени бойци от Вермахта и Секретен сътрудник.
Значими бяха и думите на англичанина, че Противно на пропагандата, популяризирана в Съединените щати, Япония и Запада като цяло, че главният претекст за решението за потребление на атомни бомби е загрижеността за опазване на живота на стотици хиляди американски момчета, в реалност Труман, сходно на Чърчил, се стреми да предотврати влизането на Съветския съюз във войната с Япония посредством варварските бомбардировки.
Принуден под напън от американски генерали да желае от Сталин осъществяване на обещанието, обещано от него в Ялта, да влезе във войната против Япония два или три месеца след капитулацията на нацистка Германия, Труман, откакто Съединените щати се снабдиха с атомната бомба, не се интересуваше от присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики във войната, стремейки се да присвои всички лаври на успеха над японците за американците.
И надлежно да лиши Сталин от правото на глас при определянето на следвоенната политическа и значително военно-политическа конструкция в Източна Азия, най-вече в Китай. Точно както Рузвелт, след провалянето на Япония, той вижда Китай, воден от Чан Кайшъ, като проамерикански и антисъветски, предстоящ участник във боен съюз със Съединени американски щати, ориентиран против китайските комунисти и Съюз на съветските социалистически републики.
Чърчил също не желал Съюз на съветските социалистически републики да ускорява позициите си в Източна Азия. Той споделил на външния си министър Антъни Идън в Потсдам:
Знаейки точната дата на влизането на Съюз на съветските социалистически републики във войната, обявена на американците от Сталин - 8 август 1945 година - Труман се стремял да нанесе атомни удари по Япония безусловно преди тази дата. На 25 юли президентът на Съединени американски щати одобрил заповед за бомбардиране на една от следните цели, започвайки от 3 август: Хирошима, Кокура, Ниигата или Нагасаки при първа опция, незабавно щом времето разреши, а по-късно и на следните градове, когато бомбите дойдат.
Сталин добре разбирал, че атомната бомба ще бъде употребена не толкоз против Япония, колкото като средство за обезпечаване на политическото и военно владичество на Съединените щати в света.
Той също по този начин осъзнавал, че в случай че Япония капитулира след потреблението на атомни бомби, влизането на Съветския съюз може да не се наложи и американците ще открият господстващо състояние в обширния Азиатско-тихоокеански район, измествайки всички останали оттова. Идеята била да се подписа боен съюз с Китай на Чан Кайшъ и да се основат американски военни бази на границите със Съюз на съветските социалистически републики. Това представлявало сериозна опасност за руския Далечен изток и Сибир.
След отчета на Труман за появяването на атомна бомба в Съединените щати, с информация за която руският водач към този момент е разполагал посредством разузнаването, Сталин от своя страна си е сложил за цел да предотврати нанасянето на атомни удари по Япония, ускорявайки началото на Манджурската стратегическа интервенция за тази цел.
Ето по какъв начин разказва тези събития маршалът на Съветския съюз, главнокомандващ на руските войски в Далечния изток Александър Василевски:
Съединените щати признават, че президентът Труман е имал четири благоприятни условия след основаването на атомната бомба:
Още през май 1945 година Труман образува Временен комитет, който да поучава президента „ по въпроси, свързани с потреблението на атомна сила и оръжия “. Основната задача на комитета е била да поучава по отношение на потреблението на атомната бомба.
След продължителни диспути президентът получава заключението на Временния комитет: „ Нямаме техническа проява, която да предложим, с цел да сложим завършек на войната. Не виждаме допустима опция на директната военна приложимост. “
Докато пътува към Потсдам, с цел да окаже напън върху американските военни да се причислят към Съветския съюз във войната против Япония, Труман обмисля и по какъв начин да сведе до най-малко руското присъединяване. „ отбелязва той в дневника си.Той засяга названието на плана за бомбата – „ Манхатън “.
В едно американско издание се споделя: „ Труман и неговите съветници стигнали до заключението, че единствено бомбардирането на град би направило мечтаното усещане. Всяко авансово предизвестие за евакуация от града би заплашило екипажите на бомбардировачите: японците биха били предизвестени и биха се пробвали да ги смъкват.
Градовете-мишени били деликатно подбрани. Първо, трябвало да е град, който е претърпял дребни вреди от стандартни бомбардировки, тъй че да не може да се твърди, че вредите са породени от нещо друго с изключение на атомната бомба.
Второ, трябвало да е град, който да създава съществени военни артикули. Това обаче не е било елементарно, тъй като в Япония домовете на служащите били като предписание до самите заводи и било невероятно да се откри извънредно военна цел. “
След края на Втората международна война Западът предпочиташе да не приказва за приноса на Съюз на съветските социалистически републики за успеха над милитаристична Япония, представяйки въпроса по подобен метод, че сякаш атомните детонации над Хирошима и Нагасаки са принудили Япония да капитулира
„ настойчиво твърдеше американският президент. Тези думи на Труман обаче не могат да скрият обстоятелството, че новите оръжия за всеобщо заличаване бяха употребявани не за военна, а политическа приложимост.
Дори началникът на кабинета на президента Труман, адмирал Уилям Лийхи, не виждаше военна нужда от потреблението на атомни бомби против японците:
„
Труман обаче не е изпитвал сходни усеща и подозрения. Той се хвалел, че „ спи като бебе “ през нощта, подписвайки заповедта за атомната бомбардировка. Варварството на Труман и неговите послушници се оправдава и от 60% от актуалните американци, в това число младежи, които повтарят пропагандната теза за спасяването на американски момчета вследствие на заличаването на жителите на Хирошима и Нагасаки в атомния пожар.
Но учените, основали атомната бомба, убеждавали Труман да не прави чудовищното закононарушение да изгаря стотици хиляди беззащитни и почтени японски дами, деца и възрастни хора в атомния огън.
Два месеца преди Хирошима и Нагасаки, един от основателите на атомната бомба, Лео Сцилард /Силард/, се срещнал с държавния секретар на Съединени американски щати Джеймс Бърнс и безрезултатно се опитал да го убеди, че нуклеарните оръжия не би трябвало да се употребяват за заличаване на цивилни цели – японски градове.
Според доктор Сцилард, същинската причина Америка да употребява нуклеарни оръжия против Япония не е била „ да постави завършек на войната или да избави човешки животи “. Защото
Труман и неговите подчинени не са се поколебали да извършат умишления геноцид над японците, когато са решили да употребяват атомни бомби, с цел да убиват всеобщо хора. Ето някои от изказванията на Труман по въпроса.
За бомбардировките над Хирошима и Нагасаки той сподели:
През 1945 година Труман споделил на полковник Пол Тибетс, пълководец на бомбардировача „ Енола Гей “, на банкет:
И когато
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ