Как спортът се превръща във фарс: Медали дайте на всички!
Не съм вярвал, че някой ден ще напиша тези редове, само че уви бях заставен от това, на което станах очевидец в последните малко повече от 24 часа. Ден 6 на Световното състезание по лека атлетика по нищо не предвещаваше да се окаже толкоз основен за мнението ми по тъкмо тази тематика, само че чашата в действителност преля.
За едно денонощие се оказа, че е допустимо медалистите в избрани дисциплини да се удвояват. Така се случи във финала на мятане на чук за мъже и в този на 110 метра с трудности.
Историята стартира от чука, където полският отбор, от името на приключилия 4-ти в надпреварата Вочейх Новицки подаде митинг до Жури д’апел, в който се споделя, че бронзовият медалист Бенце Балас от Унгария е направил фал (докоснал е земята отвън кръга) при своя първи опит, което не е било регистрирано от съдиите в бранша. Въпросното мятане в контраст на разпоредбите е 78.18 m, като в останалите си опити от надпреварата унгарецът записа 4 несполучливи и един от 73.76 m, с който в случай че беше останал щеше да е 12 (последен) във финала. И по този начин журито се събра и умно отсъди: "Да, след ревизиране на видеоповторенията е видно, че има нередности в провеждането на надпреварата, които са довели до слагане в неравностойно състояние на полския спортист. “
Казано напряко: Да фал има, само че ние няма да признаем грешката на съдиите. Нещо повече, решението продължава със следното: "Посочените в решението нередности се отнасят до оборване на първото мятане от унгарския спортист. Журито счита, че решението опитът да е сполучлив за първото мятане е повлияло на метода на унгарския спортист към останалите му опити. Затова журито реши от позиция на справедливостта към двамата състезатели да бъдат присъдени два бронзови медала. “
Чудя се, а каква е тази правдивост и по какъв начин по този начин журито е влезнало в главата на унгарския спортист и е схванало какъв рисков метод с толкоз доста фалове по-късно е подхванал Бенце Балас. Но, добре да оставим това на страна, може би тук журито е било в своето право, тъй като въпросът е комплициран и комплициран.
Още по-интересно обаче стана през днешния ден. След като във финала на 110 метра с трудности предходната вечер на испанския спортист Орландо Оргета бе несъмнено попречено от страна на бягащия до него Омар Маклауд, испанският отбор напълно предстоящо подаде митинг. В него бе посочено: "Тимът на Испания желае, според Правило 163.2(а), или надпреварата да бъде извършено още веднъж, или спортистът да бъде оставен да се състезава самичък. Ако горното искане не бъде признато, Испания желае, като обективен състезателен жест, Ортега да получи орден, подобаващ на неговата позиция сега на попречването. “
Познайте до какъв брой часа беше обсъждан този случай. До малко след 03:00 ч. сутринта, през днешния ден (3 октомври). Странно обаче за мен беше, че по този начин както получавах информация за всички други митинги до журито от началото на шампионата досега, по този начин и не получих формалното известие за решението по този проблем. След питане от моя страна медийният комитет на СП в Доха, към който съм абонирал своята поща, ми отговори, че решението е било изпратено още през нощта до всички медии в 03:31 ч. Добре, аз одобрявам, че може би тъкмо този път моята поща не е поискала решението. За благополучие в обяснителното писмо въпреки всичко ми бяха прикрепили и въпросната търсена от мен информация, която гласеше: "Жури д’апел се срещна и откакто прегледа събитията на надпреварата, признава, че испанският състезател е възпрепятстван. Журито обаче заключи, че този тип произшествия не са необикновени при трудностите. Следователно жалбата е отхвърлена и журито приема решението на Рефера. “
И в случай че си мислите, че това е краят на сагата, не, несъмнено грешите. Цял ден, до момента в който чаках въпросния мейл с среднощното решение, че класирането няма да бъде променяно, ревизирах от време на време уеб страницата на международното състезание, с цел да видя ще има ли смяна и корекции. Нямаше. По-всичко изглеждаше, че тематиката е завършена. Да, обаче в 21:27 ч., през днешния ден (3 октомври), дойде ново писмо. В него написа, че Испания е подала втори митинг за финала на 110 метра с трудности.
Друг е въпросът, за какво такива митинги се одобряват въобще за разглеждане, в случай, че в Правило 146.7 написа:
"Протестът до Жури д'апел би трябвало да бъде насочен до 30 минути:
(a) след формалното оповестяване на промени резултат от надпреварата, произлизащ от решение, взето от Рефера; или
(b) откакто е било изразено мнение пред тези, създали митинга, когато няма изменение на резултат. “
Освен това Правило 146.9 споделя: "Жури д'апел може да преразгледа свое решение, в случай че бъдат показани нови безапелационни доказателства и при изискване че възможното ново решение е използвано. “
Но да оставим писаното в правилника настрани, то може би няма такава стойност за тези, вземащи решенията. В претекстовете за втория митинг Испания освен, че не показва нови доказателства, ами е копирано едно към едно тяхното искане за пробягване още веднъж на финала, независимо тичане на техния спортист или да му бъде присъден орден. Ще си кажете, е по какъв начин по този начин? Ами очевидно може, тъй като вижте какво се споделя в решението този път: "Жури д'апел преразгледа случая и предвид на попречването от страна на Омар Маклауд, който попречва испанския спортист, журито одобри жалбата и даде напътствие на испанския състезател Орландо Ортега също да бъде връчен бронзов орден. “
И какво? Изглежда, че справедливостта най-сетне е спечелила? Всички са удовлетворени? Обаче, когато всички са удовлетворени, какво е това? Спорт? Не, просто един от най-красивите и типичен спортове май е почнал да се трансформира във фарс. Приятно гледане на остатъка от този театър. Дано да си заслужава!
За едно денонощие се оказа, че е допустимо медалистите в избрани дисциплини да се удвояват. Така се случи във финала на мятане на чук за мъже и в този на 110 метра с трудности.
Историята стартира от чука, където полският отбор, от името на приключилия 4-ти в надпреварата Вочейх Новицки подаде митинг до Жури д’апел, в който се споделя, че бронзовият медалист Бенце Балас от Унгария е направил фал (докоснал е земята отвън кръга) при своя първи опит, което не е било регистрирано от съдиите в бранша. Въпросното мятане в контраст на разпоредбите е 78.18 m, като в останалите си опити от надпреварата унгарецът записа 4 несполучливи и един от 73.76 m, с който в случай че беше останал щеше да е 12 (последен) във финала. И по този начин журито се събра и умно отсъди: "Да, след ревизиране на видеоповторенията е видно, че има нередности в провеждането на надпреварата, които са довели до слагане в неравностойно състояние на полския спортист. “
Казано напряко: Да фал има, само че ние няма да признаем грешката на съдиите. Нещо повече, решението продължава със следното: "Посочените в решението нередности се отнасят до оборване на първото мятане от унгарския спортист. Журито счита, че решението опитът да е сполучлив за първото мятане е повлияло на метода на унгарския спортист към останалите му опити. Затова журито реши от позиция на справедливостта към двамата състезатели да бъдат присъдени два бронзови медала. “
Чудя се, а каква е тази правдивост и по какъв начин по този начин журито е влезнало в главата на унгарския спортист и е схванало какъв рисков метод с толкоз доста фалове по-късно е подхванал Бенце Балас. Но, добре да оставим това на страна, може би тук журито е било в своето право, тъй като въпросът е комплициран и комплициран.
Още по-интересно обаче стана през днешния ден. След като във финала на 110 метра с трудности предходната вечер на испанския спортист Орландо Оргета бе несъмнено попречено от страна на бягащия до него Омар Маклауд, испанският отбор напълно предстоящо подаде митинг. В него бе посочено: "Тимът на Испания желае, според Правило 163.2(а), или надпреварата да бъде извършено още веднъж, или спортистът да бъде оставен да се състезава самичък. Ако горното искане не бъде признато, Испания желае, като обективен състезателен жест, Ортега да получи орден, подобаващ на неговата позиция сега на попречването. “
Познайте до какъв брой часа беше обсъждан този случай. До малко след 03:00 ч. сутринта, през днешния ден (3 октомври). Странно обаче за мен беше, че по този начин както получавах информация за всички други митинги до журито от началото на шампионата досега, по този начин и не получих формалното известие за решението по този проблем. След питане от моя страна медийният комитет на СП в Доха, към който съм абонирал своята поща, ми отговори, че решението е било изпратено още през нощта до всички медии в 03:31 ч. Добре, аз одобрявам, че може би тъкмо този път моята поща не е поискала решението. За благополучие в обяснителното писмо въпреки всичко ми бяха прикрепили и въпросната търсена от мен информация, която гласеше: "Жури д’апел се срещна и откакто прегледа събитията на надпреварата, признава, че испанският състезател е възпрепятстван. Журито обаче заключи, че този тип произшествия не са необикновени при трудностите. Следователно жалбата е отхвърлена и журито приема решението на Рефера. “
И в случай че си мислите, че това е краят на сагата, не, несъмнено грешите. Цял ден, до момента в който чаках въпросния мейл с среднощното решение, че класирането няма да бъде променяно, ревизирах от време на време уеб страницата на международното състезание, с цел да видя ще има ли смяна и корекции. Нямаше. По-всичко изглеждаше, че тематиката е завършена. Да, обаче в 21:27 ч., през днешния ден (3 октомври), дойде ново писмо. В него написа, че Испания е подала втори митинг за финала на 110 метра с трудности.
Друг е въпросът, за какво такива митинги се одобряват въобще за разглеждане, в случай, че в Правило 146.7 написа:
"Протестът до Жури д'апел би трябвало да бъде насочен до 30 минути:
(a) след формалното оповестяване на промени резултат от надпреварата, произлизащ от решение, взето от Рефера; или
(b) откакто е било изразено мнение пред тези, създали митинга, когато няма изменение на резултат. “
Освен това Правило 146.9 споделя: "Жури д'апел може да преразгледа свое решение, в случай че бъдат показани нови безапелационни доказателства и при изискване че възможното ново решение е използвано. “
Но да оставим писаното в правилника настрани, то може би няма такава стойност за тези, вземащи решенията. В претекстовете за втория митинг Испания освен, че не показва нови доказателства, ами е копирано едно към едно тяхното искане за пробягване още веднъж на финала, независимо тичане на техния спортист или да му бъде присъден орден. Ще си кажете, е по какъв начин по този начин? Ами очевидно може, тъй като вижте какво се споделя в решението този път: "Жури д'апел преразгледа случая и предвид на попречването от страна на Омар Маклауд, който попречва испанския спортист, журито одобри жалбата и даде напътствие на испанския състезател Орландо Ортега също да бъде връчен бронзов орден. “
И какво? Изглежда, че справедливостта най-сетне е спечелила? Всички са удовлетворени? Обаче, когато всички са удовлетворени, какво е това? Спорт? Не, просто един от най-красивите и типичен спортове май е почнал да се трансформира във фарс. Приятно гледане на остатъка от този театър. Дано да си заслужава!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ