Майка от Калугерово: Не съм виждала детето си 40 дни
„ Не съм виждала детето си от 40 дни. Не знам дали е добре, не знам какво се случва с него. Отчаяна съм и разочарована от всички институции, тъй като мъчителната истина, която ми се наложи да схвана, е че една майка може да роди и отгледа детето си и да и го лишават за минути и се оказва, че тя не може да си го върне по никакъв метод. Освен това от нищото излязох нарушител. “ Това показа пред 39-годишната Ани Иванова от село Калугерово.
Прочетете още
Младата майка в никакъв случай не е вярвала, че може да живее в сходен призрачен сън. Обвинява и себе си, че всичко това се е случило, само че признава, че не е знаела, че един татко може да открадне толкоз елементарно едно дете от неговата майка.
„ Бащата на моя наследник Светослав Славчев от Пловдив пристигна на 10 декември в дома ни в село Калугерово, тъй като детето му се обади и го чака няколко часа, с цел да се видят. Добромир е на 6г. и е със специфични просветителни потребности. Водя го на логопед и психолог от три години. С него в детската градина работеше и ресурсен преподавател. Двамата с татко му до момента са живели дружно общо година и половина. За миналите 6 години със Светослав сме се разделяли и събирали неведнъж. Нямаме подписан брак и живеехме на фамилни начала. След раздялата ни той се интересуваше доста рядко от детето ни. Затова, когато Добромир изиска да му се обадим, даже се зарадвах, че ще пристигна да го види. Това може би беше едвам третата им среща за миналата 2022 година ", споделя Ани Иванова. Пред детето не говорех неприятно за татко му, макар че той не искаше да го вижда, споделя тя.
Двамата със Светослав се разделят дефинитивно преди съвсем 3 години.
„ Пред детето ме наскърбяваше и онлайн и по телефона. Аз говорех позитивно за него пред Доби, той да има връзка с него, а в това време чува за мен единствено отрицателни неща от устата на татко му “, не крие разочарованието си Ани. При срещата на момченцето със Светослав тя е с тях и става очевидец на операциите от страна на някогашния й мъж. Той не стопира да приказва какъв брой неприятна майка е и в случай че тормози детето ще го вземе при себе си.
Ани в никакъв случай не се е разделяла с момченцето и са живели постоянно дружно до датата 17 декември. Тогава Светослав и се обажда, извинява и се за своето поведение, а по-късно я моли да му даде детето, с цел да го води при баба му и дядо му да си получи подаръците за Коледа. Без да знае какво ще се случи тя се съгласява и предава Добромир на татко му.
Уговорката е до вечерта детето да се върне при майка му. Това обаче не се случва, а чувайки се по телефона със Светослав тя научава, че той няма да и върне детето, тъй като съгласно него му упражнявала душевен и физически тормоз. Към 18ч. Ани отива дружно със своята майка до Пловдив и стартира да търси сина си. Звъни и тропа по входната врата на жилището на Светослав, само че никой не и отваря. Ани стои три часа пред блока с вярата да се появят и да си вземе детето, само че това по този начин и не се случва. Отива до жилището на бабата и дядото, които декларират, че способените органи ще решат въпроса. Сериозно разтревожена и плачеща Ани се обажда на тел. 112, оттова я свързват с някаква служителка от Детска педагогическа стая, която изяснява,че щом детето е при татко си те няма какво да създадат, защото двамата родители имат равни права.
В продължение на два дни обезверената майка прави опити да се свърже с бащата на своето дете, който когато въпреки всичко и подвига телефона, я предизвестява да не ги тормози, тъй като към този момент е подал в съда тъжба против нея за домашно принуждение над детето. Ден по-късно Районен съд -Пловдив издава против Ани Иванова и заповед за незабавна отбрана, която още повече шокира младата жена. Опитите и да получи помощ от полицията и отдел “Закрила на детето “ се оказват безуспешни. Въпреки това тя подава тъжба в Четвърто РУ- Пловдив, а при започване на януари и дават отговор, че бащата е предизвестен да върне детето. От отдел “Закрила на детето “ в началото и отхвърлят подпомагане с претекста, че детето е при татко си, а тя към този момент е с ограничаваща заповед и би трябвало да се въздържа от психическо, физическо, вербално и икономическо принуждение против двамата.
На 21 декември Ани Иванова внася в Районен съд- Пловдив искова молба с искане да получи родителските права над детето си. Делото към момента не е планувано, само че пък е планувано за 16 януари дело против нея за домашно принуждение. За Ани идващите дни и седмици са цялостни с доста сълзи, болежка и опити да откри излаз от тежката обстановка. На Коледа и Нова година тя остава освен разграничена с дребния Добромир, освен че не съумява да му подари дарове, само че и не го чува до 1 януари, когато Светослав им позволява да приказват по телефона. Детето желае от майка си да му занесе облекла и й споделя, че тя го бие и не я желае, тъй като е неприятна. Ани е травмирана от чутото, само че е уверена, че момченцето е настроено да приказва по този начин от неговия татко. То не прави разлика сред физическо принуждение и словесните кавги сред родителите и по тази причина реагира по този метод, е обяснението на психоложката, която е работила с детето и го познава.
„ Бащата ме лишава от правото ми да слушам и виждам личното си дете, което отглеждам сама от 6 години, а това за мен е изцяло неуместно. Как съдът взима решение въз основата на лъжите на един мъж?, “, пита Ани, която изпада в потрес след правосъдното решение и наложената и ограничаваща заповед. Тя с неспокойствие чака датата 16 януари, тъй като се надява в съда да може да опровергае лъжите по собствен адрес и да си върне детето. Разбира обаче, че Светослав освен е лимитирал вижданията й с детето, а и е отишъл в детската градина, която посещава в Пазарджик, изтеглил му е оттова документите и го е записал на предучилищна в пловдивско учебно заведение. Предприетите от него дейности я отчайват още повече и затвърждават съмненията й, че той си е е изработил проект, по който да работи. Следващата изненада от някогашния й мъж научава в правосъдната зала.
На 16 януари при започване на правосъдното съвещание по делото за за домашно принуждение адвокатката на Светослав поисква да бъде подписано извънсъдебно съглашение сред страните. Ани и нейният юрист се съгласяват, надявайки се по този метод по-скоро да се реши разногласието и тя да може да си вземе детето. Съдията се разпорежда на 15 февруари съглашението да бъде показано. Въпреки обещанията на адвокатката на Светослав да го изпрати още на идващия ден и до момента Ани не е видяла въпросния документ.
„ Всичко очевидно е за по-дълго време да съм разграничена с детето, а аз към този момент не знам от кое място да диря помощ “, признава обезверената майка. Тя подава молба до отдел „ Закрила на детето “ в Пазарджик с искане най-малко да може да вижда детето си в наличието на обществени служащи. След събеседване в обществената работа в Пловдив получава увещание, че ще може най-малко да реализира срещи с детето си в Контактен център, само че не е ясно по кое време ще се случи това.
„ От майка, която непрекъснато се е грижила за детето и се е опитвала благодарение на експерти да поправям всички дефицити в развиването му, се оказах нарушител и неприятна майка. Абсурдно и грубо е да ми бъде отнето детето по този метод. Аз безпределно го обичам и макар, че е хиперактивен нито го удрям, нито му оказвам някакъв тип принуждение. В каква страна живеем и коя е институцията, която ще повярва на истината, а не на операции и неистини и аз ще мога още веднъж да прегърна детето си, пита Ани. Тя не знае докога ще продължи този призрачен сън и има ли кой да и помогне да си върне детето.
„ Ще желая по делото за родителските права, когато и да се гледа, да бъдат направени психологично-психиатрични експертизи, с цел да се разбере кой лъже и кой споделя истината, безапелационна е Ани Иванова. Дотогава ще продължи да живее в неопределеност какво се случва с дребното й момченце.
„ Майката, която е родила и отгледала детето си, е никоя и няма никакви права. Дори да го чуе. Това е жестоката истина, която разбрах в миналия месец “, признава Ани.
Според нея са нужни и законови промени, с цел да не се употребява Законът за домашно принуждение като откраднато родителство, тъй като това е симулация и най-лесния метод да причиниш на другия родител изключителна болежка.
GlasNews.bg е подготвен да разгласява и гледната точка на бащата и на институциите.
Прочетете още
Младата майка в никакъв случай не е вярвала, че може да живее в сходен призрачен сън. Обвинява и себе си, че всичко това се е случило, само че признава, че не е знаела, че един татко може да открадне толкоз елементарно едно дете от неговата майка.
„ Бащата на моя наследник Светослав Славчев от Пловдив пристигна на 10 декември в дома ни в село Калугерово, тъй като детето му се обади и го чака няколко часа, с цел да се видят. Добромир е на 6г. и е със специфични просветителни потребности. Водя го на логопед и психолог от три години. С него в детската градина работеше и ресурсен преподавател. Двамата с татко му до момента са живели дружно общо година и половина. За миналите 6 години със Светослав сме се разделяли и събирали неведнъж. Нямаме подписан брак и живеехме на фамилни начала. След раздялата ни той се интересуваше доста рядко от детето ни. Затова, когато Добромир изиска да му се обадим, даже се зарадвах, че ще пристигна да го види. Това може би беше едвам третата им среща за миналата 2022 година ", споделя Ани Иванова. Пред детето не говорех неприятно за татко му, макар че той не искаше да го вижда, споделя тя.
Двамата със Светослав се разделят дефинитивно преди съвсем 3 години.
„ Пред детето ме наскърбяваше и онлайн и по телефона. Аз говорех позитивно за него пред Доби, той да има връзка с него, а в това време чува за мен единствено отрицателни неща от устата на татко му “, не крие разочарованието си Ани. При срещата на момченцето със Светослав тя е с тях и става очевидец на операциите от страна на някогашния й мъж. Той не стопира да приказва какъв брой неприятна майка е и в случай че тормози детето ще го вземе при себе си.
Ани в никакъв случай не се е разделяла с момченцето и са живели постоянно дружно до датата 17 декември. Тогава Светослав и се обажда, извинява и се за своето поведение, а по-късно я моли да му даде детето, с цел да го води при баба му и дядо му да си получи подаръците за Коледа. Без да знае какво ще се случи тя се съгласява и предава Добромир на татко му.
Уговорката е до вечерта детето да се върне при майка му. Това обаче не се случва, а чувайки се по телефона със Светослав тя научава, че той няма да и върне детето, тъй като съгласно него му упражнявала душевен и физически тормоз. Към 18ч. Ани отива дружно със своята майка до Пловдив и стартира да търси сина си. Звъни и тропа по входната врата на жилището на Светослав, само че никой не и отваря. Ани стои три часа пред блока с вярата да се появят и да си вземе детето, само че това по този начин и не се случва. Отива до жилището на бабата и дядото, които декларират, че способените органи ще решат въпроса. Сериозно разтревожена и плачеща Ани се обажда на тел. 112, оттова я свързват с някаква служителка от Детска педагогическа стая, която изяснява,че щом детето е при татко си те няма какво да създадат, защото двамата родители имат равни права.
В продължение на два дни обезверената майка прави опити да се свърже с бащата на своето дете, който когато въпреки всичко и подвига телефона, я предизвестява да не ги тормози, тъй като към този момент е подал в съда тъжба против нея за домашно принуждение над детето. Ден по-късно Районен съд -Пловдив издава против Ани Иванова и заповед за незабавна отбрана, която още повече шокира младата жена. Опитите и да получи помощ от полицията и отдел “Закрила на детето “ се оказват безуспешни. Въпреки това тя подава тъжба в Четвърто РУ- Пловдив, а при започване на януари и дават отговор, че бащата е предизвестен да върне детето. От отдел “Закрила на детето “ в началото и отхвърлят подпомагане с претекста, че детето е при татко си, а тя към този момент е с ограничаваща заповед и би трябвало да се въздържа от психическо, физическо, вербално и икономическо принуждение против двамата.
На 21 декември Ани Иванова внася в Районен съд- Пловдив искова молба с искане да получи родителските права над детето си. Делото към момента не е планувано, само че пък е планувано за 16 януари дело против нея за домашно принуждение. За Ани идващите дни и седмици са цялостни с доста сълзи, болежка и опити да откри излаз от тежката обстановка. На Коледа и Нова година тя остава освен разграничена с дребния Добромир, освен че не съумява да му подари дарове, само че и не го чува до 1 януари, когато Светослав им позволява да приказват по телефона. Детето желае от майка си да му занесе облекла и й споделя, че тя го бие и не я желае, тъй като е неприятна. Ани е травмирана от чутото, само че е уверена, че момченцето е настроено да приказва по този начин от неговия татко. То не прави разлика сред физическо принуждение и словесните кавги сред родителите и по тази причина реагира по този метод, е обяснението на психоложката, която е работила с детето и го познава.
„ Бащата ме лишава от правото ми да слушам и виждам личното си дете, което отглеждам сама от 6 години, а това за мен е изцяло неуместно. Как съдът взима решение въз основата на лъжите на един мъж?, “, пита Ани, която изпада в потрес след правосъдното решение и наложената и ограничаваща заповед. Тя с неспокойствие чака датата 16 януари, тъй като се надява в съда да може да опровергае лъжите по собствен адрес и да си върне детето. Разбира обаче, че Светослав освен е лимитирал вижданията й с детето, а и е отишъл в детската градина, която посещава в Пазарджик, изтеглил му е оттова документите и го е записал на предучилищна в пловдивско учебно заведение. Предприетите от него дейности я отчайват още повече и затвърждават съмненията й, че той си е е изработил проект, по който да работи. Следващата изненада от някогашния й мъж научава в правосъдната зала.
На 16 януари при започване на правосъдното съвещание по делото за за домашно принуждение адвокатката на Светослав поисква да бъде подписано извънсъдебно съглашение сред страните. Ани и нейният юрист се съгласяват, надявайки се по този метод по-скоро да се реши разногласието и тя да може да си вземе детето. Съдията се разпорежда на 15 февруари съглашението да бъде показано. Въпреки обещанията на адвокатката на Светослав да го изпрати още на идващия ден и до момента Ани не е видяла въпросния документ.
„ Всичко очевидно е за по-дълго време да съм разграничена с детето, а аз към този момент не знам от кое място да диря помощ “, признава обезверената майка. Тя подава молба до отдел „ Закрила на детето “ в Пазарджик с искане най-малко да може да вижда детето си в наличието на обществени служащи. След събеседване в обществената работа в Пловдив получава увещание, че ще може най-малко да реализира срещи с детето си в Контактен център, само че не е ясно по кое време ще се случи това.
„ От майка, която непрекъснато се е грижила за детето и се е опитвала благодарение на експерти да поправям всички дефицити в развиването му, се оказах нарушител и неприятна майка. Абсурдно и грубо е да ми бъде отнето детето по този метод. Аз безпределно го обичам и макар, че е хиперактивен нито го удрям, нито му оказвам някакъв тип принуждение. В каква страна живеем и коя е институцията, която ще повярва на истината, а не на операции и неистини и аз ще мога още веднъж да прегърна детето си, пита Ани. Тя не знае докога ще продължи този призрачен сън и има ли кой да и помогне да си върне детето.
„ Ще желая по делото за родителските права, когато и да се гледа, да бъдат направени психологично-психиатрични експертизи, с цел да се разбере кой лъже и кой споделя истината, безапелационна е Ани Иванова. Дотогава ще продължи да живее в неопределеност какво се случва с дребното й момченце.
„ Майката, която е родила и отгледала детето си, е никоя и няма никакви права. Дори да го чуе. Това е жестоката истина, която разбрах в миналия месец “, признава Ани.
Според нея са нужни и законови промени, с цел да не се употребява Законът за домашно принуждение като откраднато родителство, тъй като това е симулация и най-лесния метод да причиниш на другия родител изключителна болежка.
GlasNews.bg е подготвен да разгласява и гледната точка на бащата и на институциите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ