Не съм си представял, че на 38 години ще бъда

Не съм си представял, че на 38 години ще бъда MVP в Италия, освен това като диагонал

На 38 години Матей Казийски покори за пети път волейболния връх в най-силното волейболно състезание – италианската Серия А1. И то го направи, ставайки Най-полезен състезател в решителната пета среща от финалната серия против Лубе Чивитанова. 

През новия сезон звездата ще премине в отбора на Милано.  
Матей Казийски за Sportal.bg: По-добър метод да се разделя с Тренто нямаше!
В момента и цяла волейболна България чака отговор на огромния въпрос – ще облече ли Матей още веднъж националната фланелка. Той приказва за „ Тема Спорт “ по всички настоящи въпроси към себе си около празничните задължения с Тренто.

Матей, пета купа на Италия с Тренто, по-различна страст ли беше?

– Емоцията беше мощна при всички положения. По-различна с това, че другите трофеи идваха една след друга, а за тази трябваше да се чака 8 години. От друга страна фактът, че не бяхме готови. Отборът беше изработен с вяра, само че не с цел да завоюва купата. Още започвайки преди две години си казвахме „ А нека “, всички си го мечтаехме, само че никога тимът не беше изработен с концепцията да завоюва. Планът беше тимът да пораства, да натрупа опит, тъй като е построен от доста качествени млади състезатели. И на тях това да им бъде основа, с цел да печелят триумфи в близко бъдеще.

Станахме очевидци на един от най-оспорваните сезони в историята. Какво беше ключът за вашия триумф?

– Трудно ми е да отлича едно нещо. Ключово във финалната серия беше факторът „ домакинство “. Или най-малко по този начин изглеждаше. И двата тима играеха по-добре у дома. Така че представянето ни в постоянния сезон беше от голяма значимост. То ни донесе правото да играем финалния мач у дома. Това доста ни оказа помощ. Другото, което мога да отлича, беше постоянството през постоянния сезон. Там, където други се спъваха, ние успявахме да минем, макар че имахме проблеми от здравословен темперамент, изключително есенния полусезон. Имахме заболели, контузени, в един миг бяхме изпаднали до шесто място в класирането, само че напролет се върнахме на второ и тъкмо тази позиция

ни разреши да спечелим

купата, тъй като ни докара до домакинство в последния мач.

Преди 15 години несъмнено сходен сюжет би ти се сторил смахнат – да станеш Най-полезен състезател, взимайки купата с млади момчета до себе си, част от които могат да са ти и деца.

– И тук бих добавил нещо друго, за което ми подсетиха неотдавна след еуфорията от финала – да го направиш като диагонал. В никакъв случай не мога да си показва такова нещо, дори някой в случай че беше писал сюжет, надали щеше да се случи по този метод.
Алесандро Микиелето: Като дете гледах по какъв начин Казийски печели всичко, в този момент подвигнах купата с него
Съотборникът ти Алесандро Микиелето разяснява след мача, че като дете те е гледал като провидение, а в този момент е съумял да завоюва купата един до друг с теб? Как те кара да се чувстваш това?

– Не доста добре, тъй като ми припомня, че са минали доста години и децата, които са ме гледали, към този момент са възрастни хора и се борят за трофеи. Но сигурно е прелестно, тъй като Алесандро направи страховит сезон и сигурно беше с огромен принос за купата.

На 38 играеш волейбол покрай съвършенството, играта по-лесна ли е?

– Не. Първо не съм покрай съвършенството, дори по никакъв метод. Но имам един добър „ багаж “ преживявания в този спорт и с това считам, че съм потребен. Хубаво е да имаш човек, който е минал по пътя, не ти го утъпква, само че ти споделя какво да очакваш.

Продължаваш за 2 сезона в Милано. Как се стигна до такава степен?

– Когато говорихме с Тренто при започване на годината те имаха друга идея за тима и споделиха, че няма да имат потребност по същия метод от мен, както до момента. Предложиха ми

да остана като авариен играч

в случай че желая да остана в града и в тима. Предвид по какъв начин се усещам, мислех, че е още рано за такова нещо и започнах да се оглеждам за тим, който да ми даде други условия. Тогава се появи Милано, говорихме, съмнението въобще не беше дълго.

Стана ли ти неприятно това решение поради това, което направи в тези 2 години?

– Не, това са концептуални избори на един тим и го разбирам изцяло. Нито ми е за пръв път, може би ще ми е за финален, само че не е нещо необикновено.

В началото на годината си говорехме друго, че искаш да останеш до момента в който можеш, тъй като синът ти потегля наесен на учебно заведение в Тренто.

– Да, само че се оказа, че мога повече. Смятам, че ми е още рано да се отхвърлям, айде, не да се отхвърлям, само че да забавям темп.

С какво те завоюва планът на Милано. Имаше ли значение това, че въпреки всичко градът е покрай Тренто?

– Да, сигурно. Хареса ми, че показаха предпочитание и обвързаност към това, което мога да дам като опит на един относително млад тим. Тим, който желае да пораства, да даде път на младо потомство, който сходно на плана Тренто да е сполучлив в бъдеще. Там обаче ще играя като посрещач.
Ето къде ще играе Матей Казийски през идващия сезон
Какви ще са упоритостите ти за идващите два сезона в Италия?

– Първо да съм жив и здрав, да стартира и да завърша сезона от начало до край. На моята възраст това не е маловажно. От друга страна ще ми бъде забавно да се срещна с новия тим, с новия треньор Роберто Пиаца и да се борим с останалите в Италия.

Цяла България чака отговорът на въпроса ще облечеш ли още веднъж националната фланелка. Имаш ли подобен?

– Не. Бях отсрочил всевъзможни мисли по въпроса по време на финалите. Сега след празненствата и други събития, обяди, срещи, ще седна да помисля и на мира да взема решение. Към момента още нямам такова.

Може ли да се каже, че си най-близо до завръщане?

– Трудно ми е да направя съпоставяне. Мисля си, имам си съмнения. Нямам точна концепция, че през днешния ден клоня в тази или в онази посока.

От какво ще зависи това решение?

– До огромна степен от това по какъв начин се усещам и от това какво желая да направя.

Чувстваш ли, че имаш несвършена работа с националната фланелка, в случай че отидем в тази посока?

– Така подложен въпросът – не. Има неща, които съм желал да направя и не съм ги направил, само че не го дефинирам като несвършена работа. Каквото е трябвало да направя, съм направил.

Имам поради, че можеш да дадеш още.

– Трябва да преценява. Да преценява до каква степен това е действително, тъй като би ми се желало да имам вяра, че мога, само че не съм уверен дали това е по този начин.

Но осъзнаваш ли, че вероятно твое завръщане може да даде огромен подтик за волейбола у нас, да зареди младите момчета с нова упоритост?

– Това го слушам в последно време като мотив към този момент от няколко места, само че ми се коства малко пресилено. Според мен е

по-скоро вяра на хората

които мислят, че ще се случи нещо, в което не съм чак толкоз уверен. Вземам това нещо като мотив.

Финален въпрос – клубното състезание у нас по какъв начин го виждаш, въпреки че надали следиш доста изкъсо?

– Ще призная, че мачове не виждам, само че проследявам с интерес какво вършат разнообразни тимове, какви селекции градят. Има позитивно развиване в доста тимове, които вършат страхотни селекции, изключително в Хебър. Прекрасни неща слушам за там. Съжалявам, че не съумяха да завоюват купата, тъй като знам какъв брой доста са вложили.  Но по този начин е в спорта – от време на време не се получава и не е значимо единствено какъв брой инвестираш, а да се наредят и доста други неща.

Петър СТОЯНОВ, „ Тема Спорт “