Не съм шпионин, разузнавач съм. Внукът ме пита: – А каква

Не съм разузнавач, шпионин съм. Внукът ме пита:

– А каква е разликата?

– Разузнавачът – споделям – работи за своята Родина, а шпионинът работи за непозната страна.

Внукът към този момент е огромен и бързо схваща.

– А бай Гаро Шпионина – пита – за коя страна работи?

Всички в квартала знаем, че комшията Гарабет е разузнавач.

– Трае си, не обажда – въздишам тежко. – Опитвам се да го сгащя, само че към този момент не съумявам.

– Нали сте другари – поглежда ме учудено внукът, – за какво не ти каже?

– Той на жена си не споделя, че на мен ли... Ама по този начин е по инструктаж.

– А баба знае ли, че ти си шпионин?

– Баба ти по принцип знае всичко – ухилвам се. – Но нали има склероза, несъмнено към този момент е не запомнила, тъй че и аз не нарушавам инструкцията.

– А заплащат ли ти? – не ми икономисва този въпрос внукът.

– Да – признавам си. – Дават ми по 300 лв. месечно под формата на пенсия, дядовото.

– Значи си пенсионер под прикритие... Ех, и вашата не е лесна – обобщава той и потегля по своите си задания.

Аз също излизам. Отивам в градинката пред блока, където на нашата скамейка ме чака Гарабет шпионина, с цел да пием по комшийски по бира. И всеки отново ще гледа да изкопчи някаква информация от другия. Бирата обаче си я носим от къщи. Това е професионална подозрителност. Не се доверявай никому за почерпка, може да те токсини! Така е по инструктаж.

– Кажи нещо, комшу! – припрян е Гаро Шпионина.

Понеже знам, че е бил епиграмист под прикритие, подписвайки се Гаро Вагонян, стихотворец ватман, вземам решение да го внушавам респект:

– Това, което съм прозрял,

в този момент на теб ще го подшушна!

От елементарна тиня

индивида Господ е основал,

а пък ченгетата от ушна...

Гарабет Шпионина се кикоти. Но бързо минава всъщност: 

– Абе, какви ги прави прокуратурата? Каква е тая шпиономания? Видя ли по малкия екран по какъв начин рано заран ги изкараха с белезници?

– Видях. Но множеството ги пуснаха незабавно, били единствено очевидци – почесвам се по темето. – Попрестараха се май. Можеха да им пратят призовки като очевидци.

– Какви призовки? Кой ще ги чака? – хили се под арменския си мустак Гаро Шпионина. – Нали Гешев към този момент беше привикал защити журналя, с цел да се изфука пред обществеността. Пък Бойко Борисов ни лук мирисАл, ни свинска мехлем ял! Сякаш Министерство на вътрешните работи не е към държавното управление, а към прокуратурата.

– Ще стане Гешев основен прокурор – споделям, с цел да отклоня внимателно диалога за Премиера. – Нали чу, че са преборили мутрите и в този момент е ред на ало-измамниците...

– Че по какъв начин няма да стане! – безапелационен е комшията. – Тургат ти една тиква на тезгяха и споделят „ Избирайте! “. Пък и видяхме преборените мутри, бяха на митинга в отбрана на Гешев и крещяха на другите, че ще ги изкормят. Нищо чудно на следващия ден и ало-измамниците да се вдигнат на митинг в негова отбрана.

– За изкормвачите прокуратурата може би ще се самосезира – отново се почесвам.

– И кой? Гешев ли ще е наблюдаващ прокурор? Той по-скоро ще се самосезира за тая, с която въртят гешефти на фамилни начала! Абе, да кажа и аз една епиграма... Имаме щура прокуратура – ще ме хване за...

Тук той подмолно замълча.

– Внимавай какво приказваш! – споделям му. – Да не те забележим и теб някоя заран с белезници като обвинен...

– А ти внимавай какво чуваш! – отвръща ми. – Да не те забележим и теб някоя заран с белезници, но като очевидец.

Прав е внукът ми – никак не е лесна нашата.