Заместник-шефът на „Пирогов“: Българското здравеопазване е лесно достъпно за разлика това в Европа
Не съм склонен, че българското опазване на здравето не е за всички. Напротив, то е налично за всеки. Само за съпоставяне в Европа, както и в множеството страни в света, за обзор и консултация с доктор експерт се постанова да се чака няколко седмици, даже няколко месеца ", съобщи в изявление за "Монитор " зам.-директорът на „ Пирогов” проф. Николай Габровски.
- Проф. Габровски, София ще бъде европейска столица на неврохирургията през 2022 година Новината за огромното самопризнание към българската неврохирургия пристигна от Дъблин, където преди броени дни се организира годишното отчетно-изборно заседание на Европейската асоциация на неврохирургичните сдружения (EANS). Как се стигна до това самопризнание?
- Отсяването на претендентите лиши близо година. За благополучие София се оказа победител. Успяхме да спечелим доверието на сътрудниците и на общото заседание на EANS. Първата крачка по този път беше направена през 2016 година, когато бяхме хазаин на един огромен образователен конгрес за неврохирурзи от цяла Европа.
След него имаше доста положителни мнения във връзка с отличната организация, високия професионализъм и положителните условия. Изборът е и доверие към София като град, който дава отговор на високите условия за такива влиятелни изяви. Към всичко това не е без значение и фактът, че България е една доста добра дестинация с високо равнище на сигурност, богата и забавна история.
- В България се постанова усещането, че в последните години медицината се развива на високо равнище, само че опазването на здравето остава на приблизително, даже някои критици настояват, под междинното равнище. Дори високите технологии не са налични за не малко хора. Как ще коментирате тези изказвания?
- Не съм склонен, че българското опазване на здравето не е за всички. Напротив, то е налично за всеки. Само за съпоставяне в Европа, както и в множеството страни в света, за обзор и консултация с доктор експерт се постанова да се чака няколко седмици, даже няколко месеца.
Често пъти за интервенция там също се чака месеци. В България ние не оценяваме с какво разполагаме и какво преимущество е лесният достъп до висококвалифициран експерт. Ако пациентът е от малко обитаемо място, отдалечено от огромния град, се постанова да измине някакво разстояние, с цел да получи здравна помощ от експерт, само че това е по този начин на всички места по света.
При нас обаче не се постанова дълготрайно очакване. Здравеопазването ни има много преимущества, само че при нас отрицателното постоянно надвива. В последните години се получи огромно софтуерно засищане с здравна инсталация и новаторски постижения, за които даже не сме мечтали.
Преодоляна бе една цяла ера на софтуерно закъснение в медицината. В момента има голям брой лечебни заведения освен в региона на неврохирургията, боравещи с най-модерна инсталация на високо европейско равнище. Въпреки целия негативизъм, който се сипе върху опазването на здравето, аз съм безусловно уверен, че хората получават доста по-добро и налично опазване на здравето, в сравнение с преди десетина години.
Не бива да забравяме от кое място тръгнахме и каква беше софтуерната обезпеченост, и каква е тя в този момент. Освен това, лекарите към този момент имат доста по-голяма опция да пътуват и получават допълващо образование и квалификации в чужбина, което е значително преимущество.
- Според данните на Евробарометър към този момент години наред се показва, че половината от средствата в родното опазване на здравето идват от спомагателното възнаграждение на пациентите. Как ще коментирате тези констатации?
- По отношение на финансирането на опазването на здравето имаме още доста какво да се желае и какво да се прави. България е една от страните, в които парите, отделяни за опазване на здравето като безспорната стойност, са измежду най-ниските в Европа.
Същевременно доплащането от страна на жителите остава високо. Безспорно е, че би трябвало да се мисли и работи за смяна.
- Преди броени дни здравният министър Кирил Ананиев увери, че следващата година ще има 200 млн. лева повече за болничната помощ. Достатъчни ли ще бъдат?
Действително, чакаме следващата година да има към 200 милиона лв. повече за финансиране на болничната помощ. За първи път обаче се случва нещо друго, което съгласно мен е доста значимо, само че някак си остана малко настрана.
- Кое е това доста значимо нещо?
- За първи път сумата, която ще бъде дадена и ще получи опазването на здравето, няма да отиде в така наречен размери, а ще отиде за увеличение на стойностите на клиничните пътеки. Това значи, че в случай че цената за лекуване през последните години е била съвсем една и съща, следващата година тази наклонност ще се промени и в случай че бъдат излекувани същият брой пациенти, лечебните заведения ще получат за това по-голяма сума. Това е доста удобно в няколко връзки и трансформира изцяло настройките в системата.
Броят на хоспитализациите в България е доста над междинния за Европейския съюз. Това демонстрира, че тук-там има занижаване на критериите за хоспитализация. Причината е ясна – единственият метод да има задоволително доходи в лечебното заведение е посредством банкет на повече заболели.
Чрез осезаемо повишение на цените на клиничните пътеки ще се понижи това напрежението върху лечебните заведения и те ще могат да получат повече пари за еднакъв размер активност. Това е основна смяна в мисленето и несъмнено може да се каже, че е триумф.
- Обсъжда се нов здравноосигурителен модел, при който Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да бъде монополист, а ще бъде сложена в конкурентната среща на други здравноосигурителни фондове. Според вас това до какво ще докара – до прахосване на публични средства за лекуване или до по-стриктното им консумиране?
- Позицията на Българския лекарски съюз, чийто заместник-председател съм, а и моята персонална позиция е, че в случай че публичните средства се разпределят сред повече здравноосигурителни фондове, нито здравното обслужване ще се усъвършенства, нито ще се усъвършенства качеството на оказваните медицински услуги. Разпиляването ще докара до по-високи административни разноски.
Съвсем различен е въпросът, в случай че има опция за надграждане под формата на спомагателна здравна осигуровка или нещо сходно, над към този момент налична сума в НЗОК. Да се разпределят обаче наличните пари сред повече фондове, би могло да се окаже съдбовно.
- Ако ви бъде предоставена опция да измененията три неща в нашето опазване на здравето, кои ще са те и по какъв начин?
- Първото нещо, по което би трябвало да се работи, е възстановяване на контрола и дисциплината. Това значи да има едни и същи правила за всички участници и всеки, който желае да бъде на този пазар, да съблюдава условията по един и същи метод.
Това е единственият път, по който могат да се основат положителни условия за лоялна конкуренция в името на по-доброто здраве. Тук би трябвало да се спомене дигитализацията и цифровите услуги на електронното опазване на здравето. Те биха подсигурили бистрота, дисциплинираност, равнопоставеност.
Второто е, да се откри метод за нахлуване на повече пари в системата. Надграждащият модел на здравно обезпечаване е един от разновидностите. Така всеки, който желае да влага в здравето си и да има по-голямо успокоение, ще може да го направи.
Третото…За трето има доста претенденти – от остойностяване на труда в опазване на здравето, през преориентиране на системата към профилактика, предварителна защита и ранна диагностика, до въвеждане на по-справедливи способи за възнаграждение на осъществената активност с оценка на тежестта на болестта и търсене на качество в резултата от лекуването.
- Нещо в умозаключение?
- През тази седмица следва денят на свети Иван Рилски – Чудотворец, ден на българския доктор. Искам да пожелая на всички сътрудници да го посрещнем със успокоение, наслада и горделивост от достойната специалност, която имаме. И, несъмнено, да им пожелая здраве и триумф за тях и за фамилиите им.
ВИЗИТКА:
Проф. Николай Габровски е трето потомство неврохирург
Зам.-директор е на „ Пирогов” и шеф на Клиниката по неврохирургия
Национален съветник е по неврохирургия, ръководител е на Българското сдружение по неврохирургия
Заместник-председател е на Българския лекарски съюз
Завършил е медицина в София през 1996 година, учи и в медицинския университет „ Рене Декарт” в Париж
Специализирал е във Франция, Германия и Белгия
През 2012 година е определен за наблюдаващ в борда на Еuropean Brain Counsil
- Проф. Габровски, София ще бъде европейска столица на неврохирургията през 2022 година Новината за огромното самопризнание към българската неврохирургия пристигна от Дъблин, където преди броени дни се организира годишното отчетно-изборно заседание на Европейската асоциация на неврохирургичните сдружения (EANS). Как се стигна до това самопризнание?
- Отсяването на претендентите лиши близо година. За благополучие София се оказа победител. Успяхме да спечелим доверието на сътрудниците и на общото заседание на EANS. Първата крачка по този път беше направена през 2016 година, когато бяхме хазаин на един огромен образователен конгрес за неврохирурзи от цяла Европа.
След него имаше доста положителни мнения във връзка с отличната организация, високия професионализъм и положителните условия. Изборът е и доверие към София като град, който дава отговор на високите условия за такива влиятелни изяви. Към всичко това не е без значение и фактът, че България е една доста добра дестинация с високо равнище на сигурност, богата и забавна история.
- В България се постанова усещането, че в последните години медицината се развива на високо равнище, само че опазването на здравето остава на приблизително, даже някои критици настояват, под междинното равнище. Дори високите технологии не са налични за не малко хора. Как ще коментирате тези изказвания?
- Не съм склонен, че българското опазване на здравето не е за всички. Напротив, то е налично за всеки. Само за съпоставяне в Европа, както и в множеството страни в света, за обзор и консултация с доктор експерт се постанова да се чака няколко седмици, даже няколко месеца.
Често пъти за интервенция там също се чака месеци. В България ние не оценяваме с какво разполагаме и какво преимущество е лесният достъп до висококвалифициран експерт. Ако пациентът е от малко обитаемо място, отдалечено от огромния град, се постанова да измине някакво разстояние, с цел да получи здравна помощ от експерт, само че това е по този начин на всички места по света.
При нас обаче не се постанова дълготрайно очакване. Здравеопазването ни има много преимущества, само че при нас отрицателното постоянно надвива. В последните години се получи огромно софтуерно засищане с здравна инсталация и новаторски постижения, за които даже не сме мечтали.
Преодоляна бе една цяла ера на софтуерно закъснение в медицината. В момента има голям брой лечебни заведения освен в региона на неврохирургията, боравещи с най-модерна инсталация на високо европейско равнище. Въпреки целия негативизъм, който се сипе върху опазването на здравето, аз съм безусловно уверен, че хората получават доста по-добро и налично опазване на здравето, в сравнение с преди десетина години.
Не бива да забравяме от кое място тръгнахме и каква беше софтуерната обезпеченост, и каква е тя в този момент. Освен това, лекарите към този момент имат доста по-голяма опция да пътуват и получават допълващо образование и квалификации в чужбина, което е значително преимущество.
- Според данните на Евробарометър към този момент години наред се показва, че половината от средствата в родното опазване на здравето идват от спомагателното възнаграждение на пациентите. Как ще коментирате тези констатации?
- По отношение на финансирането на опазването на здравето имаме още доста какво да се желае и какво да се прави. България е една от страните, в които парите, отделяни за опазване на здравето като безспорната стойност, са измежду най-ниските в Европа.
Същевременно доплащането от страна на жителите остава високо. Безспорно е, че би трябвало да се мисли и работи за смяна.
- Преди броени дни здравният министър Кирил Ананиев увери, че следващата година ще има 200 млн. лева повече за болничната помощ. Достатъчни ли ще бъдат?
Действително, чакаме следващата година да има към 200 милиона лв. повече за финансиране на болничната помощ. За първи път обаче се случва нещо друго, което съгласно мен е доста значимо, само че някак си остана малко настрана.
- Кое е това доста значимо нещо?
- За първи път сумата, която ще бъде дадена и ще получи опазването на здравето, няма да отиде в така наречен размери, а ще отиде за увеличение на стойностите на клиничните пътеки. Това значи, че в случай че цената за лекуване през последните години е била съвсем една и съща, следващата година тази наклонност ще се промени и в случай че бъдат излекувани същият брой пациенти, лечебните заведения ще получат за това по-голяма сума. Това е доста удобно в няколко връзки и трансформира изцяло настройките в системата.
Броят на хоспитализациите в България е доста над междинния за Европейския съюз. Това демонстрира, че тук-там има занижаване на критериите за хоспитализация. Причината е ясна – единственият метод да има задоволително доходи в лечебното заведение е посредством банкет на повече заболели.
Чрез осезаемо повишение на цените на клиничните пътеки ще се понижи това напрежението върху лечебните заведения и те ще могат да получат повече пари за еднакъв размер активност. Това е основна смяна в мисленето и несъмнено може да се каже, че е триумф.
- Обсъжда се нов здравноосигурителен модел, при който Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да бъде монополист, а ще бъде сложена в конкурентната среща на други здравноосигурителни фондове. Според вас това до какво ще докара – до прахосване на публични средства за лекуване или до по-стриктното им консумиране?
- Позицията на Българския лекарски съюз, чийто заместник-председател съм, а и моята персонална позиция е, че в случай че публичните средства се разпределят сред повече здравноосигурителни фондове, нито здравното обслужване ще се усъвършенства, нито ще се усъвършенства качеството на оказваните медицински услуги. Разпиляването ще докара до по-високи административни разноски.
Съвсем различен е въпросът, в случай че има опция за надграждане под формата на спомагателна здравна осигуровка или нещо сходно, над към този момент налична сума в НЗОК. Да се разпределят обаче наличните пари сред повече фондове, би могло да се окаже съдбовно.
- Ако ви бъде предоставена опция да измененията три неща в нашето опазване на здравето, кои ще са те и по какъв начин?
- Първото нещо, по което би трябвало да се работи, е възстановяване на контрола и дисциплината. Това значи да има едни и същи правила за всички участници и всеки, който желае да бъде на този пазар, да съблюдава условията по един и същи метод.
Това е единственият път, по който могат да се основат положителни условия за лоялна конкуренция в името на по-доброто здраве. Тук би трябвало да се спомене дигитализацията и цифровите услуги на електронното опазване на здравето. Те биха подсигурили бистрота, дисциплинираност, равнопоставеност.
Второто е, да се откри метод за нахлуване на повече пари в системата. Надграждащият модел на здравно обезпечаване е един от разновидностите. Така всеки, който желае да влага в здравето си и да има по-голямо успокоение, ще може да го направи.
Третото…За трето има доста претенденти – от остойностяване на труда в опазване на здравето, през преориентиране на системата към профилактика, предварителна защита и ранна диагностика, до въвеждане на по-справедливи способи за възнаграждение на осъществената активност с оценка на тежестта на болестта и търсене на качество в резултата от лекуването.
- Нещо в умозаключение?
- През тази седмица следва денят на свети Иван Рилски – Чудотворец, ден на българския доктор. Искам да пожелая на всички сътрудници да го посрещнем със успокоение, наслада и горделивост от достойната специалност, която имаме. И, несъмнено, да им пожелая здраве и триумф за тях и за фамилиите им.
ВИЗИТКА:
Проф. Николай Габровски е трето потомство неврохирург
Зам.-директор е на „ Пирогов” и шеф на Клиниката по неврохирургия
Национален съветник е по неврохирургия, ръководител е на Българското сдружение по неврохирургия
Заместник-председател е на Българския лекарски съюз
Завършил е медицина в София през 1996 година, учи и в медицинския университет „ Рене Декарт” в Париж
Специализирал е във Франция, Германия и Белгия
През 2012 година е определен за наблюдаващ в борда на Еuropean Brain Counsil
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ