Явор Бахаров: Вече съм добро момче, харесвам интелигентни момичета
Не съм бунтовник, а индивидуалист
Човек би трябвало да носи кръста си и да има вяра
Обичам децата и желая да имам две, или три
Агресията е проблем на образованието и личния дом
– Явор, в края на октомври ти следва пътешестване до Америка с постановката “Агенти ” на режисьора Владо Пенев. Какви упования имаш за тази среща с нашите сънародници там?
– Първо, има едно значимо изискване – да ми дадат виза, още не са ми дали, тъй че не е несъмнено цялото вървене. Пламен Манасиев нямаше опция да замине за Щатите за тези дати и сътрудниците от екипа се обадиха на мен, по тази причина аз ще го заменявам за това турне, което е – Монреал, Ванкувър,Чикаго, Бостън и Ню Йорк. Всички от екипа с неспокойствие чакаме да отидем на изявление и всичко да мине добре, с цел да зарадваме нашите сънародници там. Хората желаят да видят по какъв начин се развива българският спектакъл и просвета и най-много да видят нашите физиономии, на актьорите, които сме по-познати от малкия екран и интернет. Там всички гледат родните сериали и БГ малките екрани и несъмнено от това идва ползата да ни поканят. Ако не отидем до Щатите, минимум до Канада ще отидем, тъй като за там не ти би трябвало виза! (Смее се.)
– Мислил ли си да живееш отвън България и от какво тук от време на време ти се желае да избягаш?
– Минавали са ми такива мисли, естествено, може би както на всички. Искам да избягам от спирачките, които от време на време се включват тук, без ти да искаш. Замислял съм се да пребивавам другаде, тъй като в някои други страни дават повече благоприятни условия да се развиваш като артист. Винаги съм свързвал “бягането ” ми от България с специалността ми, там можеш, в случай че се подредят добре нещата да си отвориш фронтове, които тук е по-трудно. Ходил съм в Англия, само че в никакъв случай не съм късал договорите с хората тук, а за Америка не съм се замислял. Сега, като отида там, се надявам да видя тази обетована земя.
– След огромния триумф на “Под прикритие ”, ще има ли нов сезон, несъмнено постоянно срещаш почитатели на сериала, които се вълнуват от това?
– Хората ме питат, само че аз съм индивидът, който минимум може да отговори на въпроса. Минах и отпътувах за един сезон и тази тематика е затворена глава и не ме интересува – моят персонаж умря.
– Има ли някоя персона в родната история, която те въодушевява и би желал да пресъздадеш на сцената, или на огромен екран?
– Много ме въодушевява романа на Георги Божинов “Калуня-каля ”, в този момент отново го прочетох и с един мой състудент се опитваме да мислим в тази тенденция – да го драматизираме първо, пък ще забележим. Главният воин Калуня не е нито историческа персона, нито действителна, а художествена небивалица, само че самият разказ доста ми харесва. Става въпрос за Априлското въстание и противоположната позиция. Гледната точка на един помак.
– Ти самият чувстваш ли се като бунтовник?
– Не, персонажът е напълно друг от мен, аз не съм да повеждам хора след себе си, не съм подобен темперамент – индивидуалист съм.
– А коя от функциите, които си изиграл до момента, е най-голяма твоя диаметралност?
– Най-различната ми роля е в едно хитово зрелище на Теди Москов - ”Редки тъпанари ” под шапката на Русенския спектакъл. С него имаме триумф, нямам самообладание да ни видят повече хора. При Теди построих един облик, какъвто до в този момент никой не ми беше давал шанса да направя и никой не беше поглеждал през тази призма към мен като артист. Той ми даде един мощно комедиен облик и в последно време това, което направихме с него, ми е най-интересното нещо, което ми се случва.
– Ти си приключил актьорско майсторство в НАТФИЗ. Докато следваше там, кои от часовете ти беше най-приятно да посещаваш и от кои се изкушаваше да избягаш?
– Изкушавах се да тичам от часовете по балет, което в този момент виждам, че не е било вярно, тъй като имахме прелестен учител – Ясен Вълчанов. Тогава балетът ми беше най-труден за разбиране, а в този момент разбирам, че можех да го навестявам по-често – нямаше да ми навреди. Може би, в случай че бях по-пластичен, с по-голямо наслаждение щях да вървя.
– И в този момент не е късно, в случай че имаш предпочитание?
-Няма по какъв начин, от свинята – танцьор няма по какъв начин да стане! (Смее се) Иначе обичаните ми часове бяха по актьорско майсторство с проф. Пламен Марков и Ивайло Христов, въпреки всичко нали сме влезнали в НАТФИЗ за това.
– А чувствал ли си се от време на време като воин във кино лентата на Ивайло Христов – “Каръци ”?
– Да ти кажа – не, не съм се чувствал по този начин, по-скоро се усещам множеството пъти късметлия, че съм попадал в някои планове и група от сътрудници. Ето, даже в този момент на връщане от Бургас си говорихме с сътрудниците, че сме късметлии. Хората споделят, че системата преди 25 години е била по-добра за театъра, само че тогава актьорите не са могли да вършат заглавията, която ние вършим в този момент. Пътят на артиста е променлив и лъкатушен, тук ще изтъквам репликата на Чехов, изречена през устата на Нина Заречная – човек би трябвало да носи кръста си и да има вяра.
– Коя е тематиката или събитието у нас, което те вълнува най-силно?
– Има доста нередности, които ме вълнуват – в образованието и опазването на здравето да вземем за пример, където има съществени проблеми. Чукам на дърво да не ми се постанова да влизам в болница, само че ми се постанова да влизам в учебно заведение, тъй като след часовете взимам братчето ми, което е в трети клас. Последният път, като бях там, и госпожата вика – би трябвало да поговорите с него. Викам си – в този момент пък какво ли е станало? А в действителност се оказва, че на всички екрани – на плазмите в учебно заведение, на които по принцип вървят някакви общообразователни филмчета с природа да вземем за пример, само че някой поставил флаш памет с филм за възрастни- порно и внезапно всички деца гледат… Дотогава братчето ми не беше виждало такова нещо и тъкмо в учебно заведение, където би трябвало да ги защищават – видял това! Каза ми, че видял там някакво триене. Викам – брато, споко – ще схванеш след време, само че не съм задълбавал да му изяснявам доста.
– От къде съгласно теб идва тази експанзия измежду учениците и младежите у нас, за която непрекъснато се приказва?
– Според мен експанзията е проблем на образованието и на личния дом – в случай че в къщи не ти обръщат задоволително внимание, или ти обръщат неверното внимание, или в случай че там виждаш нещо неправилно, само че не го осъзнаваш, а си мислиш, че е обикновено и след това го прилагаш на съучениците в учебно заведение! Ако за такива действия не получаваш нужното отмъщение, или наказване и надлежно решаваш, че това е в реда на нещата. Затова се случват тези неща – побоища над учители, над лекари, по кръстовищата, само че ние сме си изнервени, като нация и това е цялост от доста натрупвания. Комплициран въпрос. Може би вероучението също е един от разновидностите за решаването на този проблем.
– А имаш ли някакво отношение по случая с цигарата, хвърлена на бензиностанция, който провокира бурни реакции?
– Възмутих се съществено от тази постъпка и пазя Христо, че се е намесил и е предотвратил нещо съществено. Всички застават зад този човек и внезапно майката на другия, който е хвърлил цигарата с какъв ум потегля да пази сина си, който прави нещо супер неправилно?! Нередно е да си хвърлиш фаса на улицата, само че не е рисково, до момента в който в бензиностанция е в действителност рисково и може да пострадат доста хора и несъмнено стоя на страната на Христо, който си е изпълнявал отговорностите.
– В живота сблъскваш ли се постоянно с тъпанари, за каквито става въпрос и в постановката на Теди Москов “Редки тъпанари ”?
– Среща се човек с тъпанари всевъзможни – преди малко на светофара се видях с един, не се запознахме, само че си разменихме няколко благи жеста. Срещал съм се с такива също и в специалността – на всички места, обикновено е, освен у нас, на всички места ги има.
– Атакуват ли те последователки?
– Случвали са се такива тъпотии по клубовете, да вземем за пример някоя по-агресивна жена да тръгне по-директно към мен, само че аз съм ги слагал на мястото им доста бързо.
– По какъв метод?
– С внезапни думи и придвижвания. Веднъж ме задърпа една и стартира доста да ме налазва по някакъв метод – тя беше с една ластична поличка и тогава аз просто й я подвигнах над главата. После май изядох един пестник, само че тя беше в действителност доста нахална и си го заслужаваше. Аз тогава може би открих малко по-груб метод да й го покажа, само че в никакъв случай не бих блъснал жена.
– Защо съгласно теб дамите си падат толкоз по неприятните момчета и неприятните момчета – положителни девойки ли харесват?
– Това не го разбирам доста, то си минава време – в този момент към този момент съм положително момче и не мога да давам отговор от името на неприятните момчета. Харесвам интелигентни девойки.
– Истина ли е, че си предложил брак на приятелката ти – актрисата Рая Пеева по време на сватбата на Мона от “Революция Z ” и приятеля й Радо?
– Не, не съм предложил брак, просто сме дружно и си живеем добре, само че не сме стигнали още до брак, съгласно мен има време още. Сега на сватбата на Радо и на Мона, нито Рая хвана букета, нито аз жартиера, само че сватбата беше супер и се забавлявахме доста.
– Като гледаш племенниците ти – децата на брат ти Захари, прищява ли ти се и на теб да станеш татко и с какъв брой деца се виждаш един ден?
– Да, прищява ми се! Те са супер симпатични, умни и красиви деца, които ме карат да се усещам благополучен, че съм им чичо и естествено ти се прищява и ти да създадеш семейство. Виждам се с 2-3 деца, не повече. Обичам да поддържам връзка с деца и да си играя с тях.
– С брат ти погаждахте ли си доста номера като дребни и той тероризираше ли те от време на време, поради това, че е по-голям с пет години?
– Не ме е тероризирал, въпреки всичко имаме огромна разлика. Не бяхме в една и съща компания – той си беше с по-големите, аз с по-малките и се спогаждахме. Сега към този момент имаме много общи другари и се разбираме прелестно, това лято си го прекарахме доста добре – сърф, плуване… Но не се срещахме доста на сърфа, а на масата със салатата и чашка, постоянно ми е наслаждение.
– Ти ли си по-добрият кулинар от двамата?
– Аз съм по-добрият готвач несъмнено, той си го признава и аз в действителност върша някои неща – да вземем за пример седнал съм на скарата и по този начин нататък. Аз малко повече сготвям, в сравнение с той. Кулинарията по някакъв метод ме успокоява и ми е прелестно да сготвям от време на време.
– В “Черешката на тортата ” ти беше обкръжен с дами – вид “плеймейтки ”. Как се усещаше в тяхната компания и имал ли си в миналото връзка с подобен вид момиче?
– Не съм имал такава връзка с този вид дами, само че нямах никакъв проблем. Имам обикновено самочувствие и нямам проблем да седнал съм с който и да е на масата, а в предаването им гледах сеира. Едната от тях (Анита Мейзер –б.а.) се оказа, че в този момент е още в пандиза.
– Имал си опцията да се снимаш във филм с Вал Килмър. Кой от непознатите артисти, с които си работил, те е впечатлил най-вече и кой те е разочаровал?
– С Вал Килмър снимах, когато бях още доста дребен – през 2009 година в “Double Identity ”. Направи ми усещане, че когато споделяха – камера работи, екшън, а той си седи, гледа си в телефона и си дописва известието. Явно това беше план, който не му е бил доста значим и това ми направи неприятно усещане, очевидно има такива, в които човек е по-добре да не взе участие. Иначе доста ме впечатли с професионализма и актьорските си заложби Елиът Коуън, с него снимахме филм в Лондон, който скоро ще излезе. Той има много филми, само че в България не е прочут. Един да кажем “среден ” английски артист, само че там “средното ” равнище е доста високо.
– За или срещу легализацията на марихуаната си?
– Ще отговоря малко и ясно. Според мен е по-добре страната да печели от това, което по този начин или другояче съществува, в сравнение с сивата стопанска система да печели от него.
– Усетил ли си към този момент какво е твоето предопределение или идея?
– Каузата ми е да върша това, за което съм учил и имам вяра, че ставам да върша повече изкуство, повече планове и да съм сполучлив артист, който влиза от роля в роля.
– За какво си най-благодарен на родителите ти, че са те научили?
– Благодарен съм им, че постоянно е имало какво да облека, а в хладилника – какво да хапвам, подсигурявали са образованието ми и са ми давали свободата да върша каквото желая. Много неща са, само че като начало те са ми обезпечили базиса, който ми е оказал помощ да съм това, което съм и не съм се лишил от нищо, само че не съм бил и любимец и глезено дете. Ние не сме били семейство с прекомерно доста благоприятни условия, само че са ми подсигурили това, което би трябвало и каквото аз бих желал да подсигуря на моето дете.
– В какво вярваш?
-Вярвам и в себе си, въпреки и не постоянно.
Нашият посетител
Харизматичният артист Явор Бахаров стана прочут с ролята си на бунтаря Хари в един от най-успешните родни сериали – “Стъклен дом ”. През 2014 година Явор изигра и ролята на Бардем в четвъртия сезон на хитовата продукция “Под прикритие ”, в която взе участие и брат му – Захари Бахаров. За да се приготви за облика си, му се наложило да овладее съвършено турски език, който до тогава не говорел, макар че майка му е на половина с турски генезис. Младият артист изиграва доста запаметяващи се функции и в театъра, в постановки, като “Железният светилник ”, “Евгений Онегин ”, “Ромео и Жулиета ”, “Пухеният ”, “Самотният Запад ”, “Злият принц ” и други. Личният живот на Явор също постоянно го слага в центъра на медийното внимание. Много коментирани бяха връзките му с Луиза Григорова, както и с Александра Тюркмен, само че сега той има сериозна връзка с красивата си колежка Рая Пеева, изиграла ролята на Леа Иванова във кино лентата “Пеещите обувки ”.
Човек би трябвало да носи кръста си и да има вяра
Обичам децата и желая да имам две, или три
Агресията е проблем на образованието и личния дом
– Явор, в края на октомври ти следва пътешестване до Америка с постановката “Агенти ” на режисьора Владо Пенев. Какви упования имаш за тази среща с нашите сънародници там?
– Първо, има едно значимо изискване – да ми дадат виза, още не са ми дали, тъй че не е несъмнено цялото вървене. Пламен Манасиев нямаше опция да замине за Щатите за тези дати и сътрудниците от екипа се обадиха на мен, по тази причина аз ще го заменявам за това турне, което е – Монреал, Ванкувър,Чикаго, Бостън и Ню Йорк. Всички от екипа с неспокойствие чакаме да отидем на изявление и всичко да мине добре, с цел да зарадваме нашите сънародници там. Хората желаят да видят по какъв начин се развива българският спектакъл и просвета и най-много да видят нашите физиономии, на актьорите, които сме по-познати от малкия екран и интернет. Там всички гледат родните сериали и БГ малките екрани и несъмнено от това идва ползата да ни поканят. Ако не отидем до Щатите, минимум до Канада ще отидем, тъй като за там не ти би трябвало виза! (Смее се.)
– Мислил ли си да живееш отвън България и от какво тук от време на време ти се желае да избягаш?
– Минавали са ми такива мисли, естествено, може би както на всички. Искам да избягам от спирачките, които от време на време се включват тук, без ти да искаш. Замислял съм се да пребивавам другаде, тъй като в някои други страни дават повече благоприятни условия да се развиваш като артист. Винаги съм свързвал “бягането ” ми от България с специалността ми, там можеш, в случай че се подредят добре нещата да си отвориш фронтове, които тук е по-трудно. Ходил съм в Англия, само че в никакъв случай не съм късал договорите с хората тук, а за Америка не съм се замислял. Сега, като отида там, се надявам да видя тази обетована земя.
– След огромния триумф на “Под прикритие ”, ще има ли нов сезон, несъмнено постоянно срещаш почитатели на сериала, които се вълнуват от това?
– Хората ме питат, само че аз съм индивидът, който минимум може да отговори на въпроса. Минах и отпътувах за един сезон и тази тематика е затворена глава и не ме интересува – моят персонаж умря.
– Има ли някоя персона в родната история, която те въодушевява и би желал да пресъздадеш на сцената, или на огромен екран?
– Много ме въодушевява романа на Георги Божинов “Калуня-каля ”, в този момент отново го прочетох и с един мой състудент се опитваме да мислим в тази тенденция – да го драматизираме първо, пък ще забележим. Главният воин Калуня не е нито историческа персона, нито действителна, а художествена небивалица, само че самият разказ доста ми харесва. Става въпрос за Априлското въстание и противоположната позиция. Гледната точка на един помак.
– Ти самият чувстваш ли се като бунтовник?
– Не, персонажът е напълно друг от мен, аз не съм да повеждам хора след себе си, не съм подобен темперамент – индивидуалист съм.
– А коя от функциите, които си изиграл до момента, е най-голяма твоя диаметралност?
– Най-различната ми роля е в едно хитово зрелище на Теди Москов - ”Редки тъпанари ” под шапката на Русенския спектакъл. С него имаме триумф, нямам самообладание да ни видят повече хора. При Теди построих един облик, какъвто до в този момент никой не ми беше давал шанса да направя и никой не беше поглеждал през тази призма към мен като артист. Той ми даде един мощно комедиен облик и в последно време това, което направихме с него, ми е най-интересното нещо, което ми се случва.
– Ти си приключил актьорско майсторство в НАТФИЗ. Докато следваше там, кои от часовете ти беше най-приятно да посещаваш и от кои се изкушаваше да избягаш?
– Изкушавах се да тичам от часовете по балет, което в този момент виждам, че не е било вярно, тъй като имахме прелестен учител – Ясен Вълчанов. Тогава балетът ми беше най-труден за разбиране, а в този момент разбирам, че можех да го навестявам по-често – нямаше да ми навреди. Може би, в случай че бях по-пластичен, с по-голямо наслаждение щях да вървя.
– И в този момент не е късно, в случай че имаш предпочитание?
-Няма по какъв начин, от свинята – танцьор няма по какъв начин да стане! (Смее се) Иначе обичаните ми часове бяха по актьорско майсторство с проф. Пламен Марков и Ивайло Христов, въпреки всичко нали сме влезнали в НАТФИЗ за това.
– А чувствал ли си се от време на време като воин във кино лентата на Ивайло Христов – “Каръци ”?
– Да ти кажа – не, не съм се чувствал по този начин, по-скоро се усещам множеството пъти късметлия, че съм попадал в някои планове и група от сътрудници. Ето, даже в този момент на връщане от Бургас си говорихме с сътрудниците, че сме късметлии. Хората споделят, че системата преди 25 години е била по-добра за театъра, само че тогава актьорите не са могли да вършат заглавията, която ние вършим в този момент. Пътят на артиста е променлив и лъкатушен, тук ще изтъквам репликата на Чехов, изречена през устата на Нина Заречная – човек би трябвало да носи кръста си и да има вяра.
– Коя е тематиката или събитието у нас, което те вълнува най-силно?
– Има доста нередности, които ме вълнуват – в образованието и опазването на здравето да вземем за пример, където има съществени проблеми. Чукам на дърво да не ми се постанова да влизам в болница, само че ми се постанова да влизам в учебно заведение, тъй като след часовете взимам братчето ми, което е в трети клас. Последният път, като бях там, и госпожата вика – би трябвало да поговорите с него. Викам си – в този момент пък какво ли е станало? А в действителност се оказва, че на всички екрани – на плазмите в учебно заведение, на които по принцип вървят някакви общообразователни филмчета с природа да вземем за пример, само че някой поставил флаш памет с филм за възрастни- порно и внезапно всички деца гледат… Дотогава братчето ми не беше виждало такова нещо и тъкмо в учебно заведение, където би трябвало да ги защищават – видял това! Каза ми, че видял там някакво триене. Викам – брато, споко – ще схванеш след време, само че не съм задълбавал да му изяснявам доста.
– От къде съгласно теб идва тази експанзия измежду учениците и младежите у нас, за която непрекъснато се приказва?
– Според мен експанзията е проблем на образованието и на личния дом – в случай че в къщи не ти обръщат задоволително внимание, или ти обръщат неверното внимание, или в случай че там виждаш нещо неправилно, само че не го осъзнаваш, а си мислиш, че е обикновено и след това го прилагаш на съучениците в учебно заведение! Ако за такива действия не получаваш нужното отмъщение, или наказване и надлежно решаваш, че това е в реда на нещата. Затова се случват тези неща – побоища над учители, над лекари, по кръстовищата, само че ние сме си изнервени, като нация и това е цялост от доста натрупвания. Комплициран въпрос. Може би вероучението също е един от разновидностите за решаването на този проблем.
– А имаш ли някакво отношение по случая с цигарата, хвърлена на бензиностанция, който провокира бурни реакции?
– Възмутих се съществено от тази постъпка и пазя Христо, че се е намесил и е предотвратил нещо съществено. Всички застават зад този човек и внезапно майката на другия, който е хвърлил цигарата с какъв ум потегля да пази сина си, който прави нещо супер неправилно?! Нередно е да си хвърлиш фаса на улицата, само че не е рисково, до момента в който в бензиностанция е в действителност рисково и може да пострадат доста хора и несъмнено стоя на страната на Христо, който си е изпълнявал отговорностите.
– В живота сблъскваш ли се постоянно с тъпанари, за каквито става въпрос и в постановката на Теди Москов “Редки тъпанари ”?
– Среща се човек с тъпанари всевъзможни – преди малко на светофара се видях с един, не се запознахме, само че си разменихме няколко благи жеста. Срещал съм се с такива също и в специалността – на всички места, обикновено е, освен у нас, на всички места ги има.
– Атакуват ли те последователки?
– Случвали са се такива тъпотии по клубовете, да вземем за пример някоя по-агресивна жена да тръгне по-директно към мен, само че аз съм ги слагал на мястото им доста бързо.
– По какъв метод?
– С внезапни думи и придвижвания. Веднъж ме задърпа една и стартира доста да ме налазва по някакъв метод – тя беше с една ластична поличка и тогава аз просто й я подвигнах над главата. После май изядох един пестник, само че тя беше в действителност доста нахална и си го заслужаваше. Аз тогава може би открих малко по-груб метод да й го покажа, само че в никакъв случай не бих блъснал жена.
– Защо съгласно теб дамите си падат толкоз по неприятните момчета и неприятните момчета – положителни девойки ли харесват?
– Това не го разбирам доста, то си минава време – в този момент към този момент съм положително момче и не мога да давам отговор от името на неприятните момчета. Харесвам интелигентни девойки.
– Истина ли е, че си предложил брак на приятелката ти – актрисата Рая Пеева по време на сватбата на Мона от “Революция Z ” и приятеля й Радо?
– Не, не съм предложил брак, просто сме дружно и си живеем добре, само че не сме стигнали още до брак, съгласно мен има време още. Сега на сватбата на Радо и на Мона, нито Рая хвана букета, нито аз жартиера, само че сватбата беше супер и се забавлявахме доста.
– Като гледаш племенниците ти – децата на брат ти Захари, прищява ли ти се и на теб да станеш татко и с какъв брой деца се виждаш един ден?
– Да, прищява ми се! Те са супер симпатични, умни и красиви деца, които ме карат да се усещам благополучен, че съм им чичо и естествено ти се прищява и ти да създадеш семейство. Виждам се с 2-3 деца, не повече. Обичам да поддържам връзка с деца и да си играя с тях.
– С брат ти погаждахте ли си доста номера като дребни и той тероризираше ли те от време на време, поради това, че е по-голям с пет години?
– Не ме е тероризирал, въпреки всичко имаме огромна разлика. Не бяхме в една и съща компания – той си беше с по-големите, аз с по-малките и се спогаждахме. Сега към този момент имаме много общи другари и се разбираме прелестно, това лято си го прекарахме доста добре – сърф, плуване… Но не се срещахме доста на сърфа, а на масата със салатата и чашка, постоянно ми е наслаждение.
– Ти ли си по-добрият кулинар от двамата?
– Аз съм по-добрият готвач несъмнено, той си го признава и аз в действителност върша някои неща – да вземем за пример седнал съм на скарата и по този начин нататък. Аз малко повече сготвям, в сравнение с той. Кулинарията по някакъв метод ме успокоява и ми е прелестно да сготвям от време на време.
– В “Черешката на тортата ” ти беше обкръжен с дами – вид “плеймейтки ”. Как се усещаше в тяхната компания и имал ли си в миналото връзка с подобен вид момиче?
– Не съм имал такава връзка с този вид дами, само че нямах никакъв проблем. Имам обикновено самочувствие и нямам проблем да седнал съм с който и да е на масата, а в предаването им гледах сеира. Едната от тях (Анита Мейзер –б.а.) се оказа, че в този момент е още в пандиза.
– Имал си опцията да се снимаш във филм с Вал Килмър. Кой от непознатите артисти, с които си работил, те е впечатлил най-вече и кой те е разочаровал?
– С Вал Килмър снимах, когато бях още доста дребен – през 2009 година в “Double Identity ”. Направи ми усещане, че когато споделяха – камера работи, екшън, а той си седи, гледа си в телефона и си дописва известието. Явно това беше план, който не му е бил доста значим и това ми направи неприятно усещане, очевидно има такива, в които човек е по-добре да не взе участие. Иначе доста ме впечатли с професионализма и актьорските си заложби Елиът Коуън, с него снимахме филм в Лондон, който скоро ще излезе. Той има много филми, само че в България не е прочут. Един да кажем “среден ” английски артист, само че там “средното ” равнище е доста високо.
– За или срещу легализацията на марихуаната си?
– Ще отговоря малко и ясно. Според мен е по-добре страната да печели от това, което по този начин или другояче съществува, в сравнение с сивата стопанска система да печели от него.
– Усетил ли си към този момент какво е твоето предопределение или идея?
– Каузата ми е да върша това, за което съм учил и имам вяра, че ставам да върша повече изкуство, повече планове и да съм сполучлив артист, който влиза от роля в роля.
– За какво си най-благодарен на родителите ти, че са те научили?
– Благодарен съм им, че постоянно е имало какво да облека, а в хладилника – какво да хапвам, подсигурявали са образованието ми и са ми давали свободата да върша каквото желая. Много неща са, само че като начало те са ми обезпечили базиса, който ми е оказал помощ да съм това, което съм и не съм се лишил от нищо, само че не съм бил и любимец и глезено дете. Ние не сме били семейство с прекомерно доста благоприятни условия, само че са ми подсигурили това, което би трябвало и каквото аз бих желал да подсигуря на моето дете.
– В какво вярваш?
-Вярвам и в себе си, въпреки и не постоянно.
Нашият посетител
Харизматичният артист Явор Бахаров стана прочут с ролята си на бунтаря Хари в един от най-успешните родни сериали – “Стъклен дом ”. През 2014 година Явор изигра и ролята на Бардем в четвъртия сезон на хитовата продукция “Под прикритие ”, в която взе участие и брат му – Захари Бахаров. За да се приготви за облика си, му се наложило да овладее съвършено турски език, който до тогава не говорел, макар че майка му е на половина с турски генезис. Младият артист изиграва доста запаметяващи се функции и в театъра, в постановки, като “Железният светилник ”, “Евгений Онегин ”, “Ромео и Жулиета ”, “Пухеният ”, “Самотният Запад ”, “Злият принц ” и други. Личният живот на Явор също постоянно го слага в центъра на медийното внимание. Много коментирани бяха връзките му с Луиза Григорова, както и с Александра Тюркмен, само че сега той има сериозна връзка с красивата си колежка Рая Пеева, изиграла ролята на Леа Иванова във кино лентата “Пеещите обувки ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ