Рейчъл Уайз: Жените не сме само хубави тела
Не съм от хората, които се оплакват и не считам, че прекомерното мрънкане и циврене оказва помощ
Искам да има доста повече дами в режисьорската специалност, не просто повече основни функции за нас девойките
Не желая да съм стереотипна злодейка, само че безспорно се усещам привлечена към по-мрачните измерения на женската душа
Рейчъл Уайз е една от най-чаровните актриси в актуалното кино. Тя комбинира аристократично лъчение с органична половост и необятен прочувствен диапазон. Рейчъл е британка с маджарски корени и се ражда в семейство на психоаналитичка и откривател. Има сестра Мини, която също е с артистични упоритости от дребна и през днешния ден се занимава с снимка и кураторство.
Първите стъпки на Уайз в шоубизнеса са още в тийнейджърска възраст – на 14 тя стартира да се изявява като модел като в това време учи съществено. По-късно комбинира студентските си години в Кембридж със театрални изяви. Тя образува лична театрална компания и печели награди на Единбургския фестивал. Театралната кариера на Рейчъл продължава да процъфтява, а през 90-те тя минава в киното и прави мощно усещане с превъплъщението си в еротичната драма на Бернардо Бертолучи “Открадната хубост ”. Рейчъл става същинска международна звезда с “Мумията ” и “Враг пред портата ”. А през 2005-а печели “Оскар ” за поддържаща роля във “Вечният градинар ” на Фернандо Мерейреш.
Уайз има дете от някогашния си другар – фамозния режисьор Дарън Аронофски. През 2011-а тя подписва брак с сътрудника си и сегашен сътрудник 007 – Даниел Крейг.
В последните години Уайз прави опити да разгърне кариерата си и да надскочи рамките на стереотипната си репутация на сладка кино звезда.
– Рейчъл, по какъв начин гледате на трагичните събития в Холивуд от последните няколко месеца?
– Наистина се усещам ангажирана с идеите за пълноправие на дамите в нашата промишленост. Кампаниите, които се родиха в навечерието на свадите и разкритията за Харви Уайнстийн и други значими фигури в шоубизнеса, са от извънредно значение. Но аз не съм от хората, които желаят да чакат смяната. Време е да вземем нещата в личните си ръце. Трябва да стане ясно на всички, че ние дамите не сме единствено красиви тела. Важно е да водим с персонален образец и да демонстрираме своята самостоятелност. Крайно време е за малко равновесие и тъждество в този “момчешки клуб ” Холивуд.
– Вие се обявихте срещу стандарта за “силните женски функции ”. Защо?
– Защото това определение се употребява единствено за дамите. Никога не чувате някой да приказва за “силни мъжки функции ”, нали? Никой не пита актьорите дали желаят да играя мощни и решителни мъже. Освен, в случай че не играят герои с огромни бицепси, несъмнено. Но това е в кръга на шегата. Разговорът би трябвало да е доста по-прост, считам аз.
– Какви промени желаете да видите в света на киното?
– Искам да има доста повече дами в режисьорската специалност, не просто повече основни функции за нас девойките. Важно е, несъмнено, да описваме истории, отдадени на дами, в които те са съществени настоящи лица. Прекалено доста филми има, в които дамите са просто бижу за централните мъжки персонажи. Не съм от хората, които се оплакват и не считам, че прекомерното мрънкане и циврене оказва помощ. На мнение съм, че дамите просто би трябвало да дават образец и да правят работата си.
– Преди време изявихте предпочитание да се преместите зад камерата. Как върви персоналната Ви професионална еволюция?
– Още преди три години, когато представяхме в Кан превъзходния филм на Йоргос Лантимос “Омарът ”, аз бях наясно, че би трябвало да изляза уверено от рестриктивните мерки на актьорската игра и да разпростра своята активност. Най-ценният ми продуцентски план е екранизацията по романа на Наоми Алдерман “Неподчинение ”. Купих и правата за екранизацията на Сюзън Мино “Тридесет девойки ”. Сега диря функции за мен в тези планове, тъй като въпреки всичко съм и актриса. Но не желая да бъда единствено и просто актриса. Мъжете също развиват планове, в които има функции за тях, не бих споделила, че това е някакво неповторимо женско положение. Но несъмнено съм на вълна да продуцирам филми и сама да си намирам функции в тях.
– Какви женски облици желаете да гледате и играете?
– Интересни дами с дух. Жени, които си падат малко рискови и не се опасяват да рискуват репутацията си пред обшеството в търсене на истината и в опит да защитят това, в което имат вяра. Търся сложни и комплицирани характери. Не желая да съм стереотипна злодейка, само че безспорно се усещам привлечена към по-мрачните измерения на женската душа. Това са завладяващи пространства, които на драго сърце бих изследвала. И имам намерение да го сторя.
Искам да има доста повече дами в режисьорската специалност, не просто повече основни функции за нас девойките
Не желая да съм стереотипна злодейка, само че безспорно се усещам привлечена към по-мрачните измерения на женската душа
Рейчъл Уайз е една от най-чаровните актриси в актуалното кино. Тя комбинира аристократично лъчение с органична половост и необятен прочувствен диапазон. Рейчъл е британка с маджарски корени и се ражда в семейство на психоаналитичка и откривател. Има сестра Мини, която също е с артистични упоритости от дребна и през днешния ден се занимава с снимка и кураторство.
Първите стъпки на Уайз в шоубизнеса са още в тийнейджърска възраст – на 14 тя стартира да се изявява като модел като в това време учи съществено. По-късно комбинира студентските си години в Кембридж със театрални изяви. Тя образува лична театрална компания и печели награди на Единбургския фестивал. Театралната кариера на Рейчъл продължава да процъфтява, а през 90-те тя минава в киното и прави мощно усещане с превъплъщението си в еротичната драма на Бернардо Бертолучи “Открадната хубост ”. Рейчъл става същинска международна звезда с “Мумията ” и “Враг пред портата ”. А през 2005-а печели “Оскар ” за поддържаща роля във “Вечният градинар ” на Фернандо Мерейреш.
Уайз има дете от някогашния си другар – фамозния режисьор Дарън Аронофски. През 2011-а тя подписва брак с сътрудника си и сегашен сътрудник 007 – Даниел Крейг.
В последните години Уайз прави опити да разгърне кариерата си и да надскочи рамките на стереотипната си репутация на сладка кино звезда.
– Рейчъл, по какъв начин гледате на трагичните събития в Холивуд от последните няколко месеца?
– Наистина се усещам ангажирана с идеите за пълноправие на дамите в нашата промишленост. Кампаниите, които се родиха в навечерието на свадите и разкритията за Харви Уайнстийн и други значими фигури в шоубизнеса, са от извънредно значение. Но аз не съм от хората, които желаят да чакат смяната. Време е да вземем нещата в личните си ръце. Трябва да стане ясно на всички, че ние дамите не сме единствено красиви тела. Важно е да водим с персонален образец и да демонстрираме своята самостоятелност. Крайно време е за малко равновесие и тъждество в този “момчешки клуб ” Холивуд.
– Вие се обявихте срещу стандарта за “силните женски функции ”. Защо?
– Защото това определение се употребява единствено за дамите. Никога не чувате някой да приказва за “силни мъжки функции ”, нали? Никой не пита актьорите дали желаят да играя мощни и решителни мъже. Освен, в случай че не играят герои с огромни бицепси, несъмнено. Но това е в кръга на шегата. Разговорът би трябвало да е доста по-прост, считам аз.
– Какви промени желаете да видите в света на киното?
– Искам да има доста повече дами в режисьорската специалност, не просто повече основни функции за нас девойките. Важно е, несъмнено, да описваме истории, отдадени на дами, в които те са съществени настоящи лица. Прекалено доста филми има, в които дамите са просто бижу за централните мъжки персонажи. Не съм от хората, които се оплакват и не считам, че прекомерното мрънкане и циврене оказва помощ. На мнение съм, че дамите просто би трябвало да дават образец и да правят работата си.
– Преди време изявихте предпочитание да се преместите зад камерата. Как върви персоналната Ви професионална еволюция?
– Още преди три години, когато представяхме в Кан превъзходния филм на Йоргос Лантимос “Омарът ”, аз бях наясно, че би трябвало да изляза уверено от рестриктивните мерки на актьорската игра и да разпростра своята активност. Най-ценният ми продуцентски план е екранизацията по романа на Наоми Алдерман “Неподчинение ”. Купих и правата за екранизацията на Сюзън Мино “Тридесет девойки ”. Сега диря функции за мен в тези планове, тъй като въпреки всичко съм и актриса. Но не желая да бъда единствено и просто актриса. Мъжете също развиват планове, в които има функции за тях, не бих споделила, че това е някакво неповторимо женско положение. Но несъмнено съм на вълна да продуцирам филми и сама да си намирам функции в тях.
– Какви женски облици желаете да гледате и играете?
– Интересни дами с дух. Жени, които си падат малко рискови и не се опасяват да рискуват репутацията си пред обшеството в търсене на истината и в опит да защитят това, в което имат вяра. Търся сложни и комплицирани характери. Не желая да съм стереотипна злодейка, само че безспорно се усещам привлечена към по-мрачните измерения на женската душа. Това са завладяващи пространства, които на драго сърце бих изследвала. И имам намерение да го сторя.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ