Туск, Мей и ЕС се вкараха в заешката дупка на историята
„ Не съм вманиачен. Просто моята реалност е друга от вашата “. Думите (в свободен превод) принадлежат на Чешърския котарак от „ Алиса в Страната на чудесата “. Много е евентуално обаче да са изговорени по един или различен метод от английската премиерка Тереза Мей, която към този момент от много време се намира в заешката дупка на Бризхода. Няма чии други да са, защото Англия в действителност разви изцяло друга от нашата действителност, в която нито едно от досегашните политически правила към този момент не важи. Още повече че последователите на напускането на Европейски Съюз напълно осиновиха философията на Чешърския котарак, която можем да обобщим с цитата: „ Въображението е единственото оръжие, което имаме против действителността “. Срещата на върха на Европейски Съюз при започване на април във връзка настояването на Тереза Мей за още една отсрочка наистина приличаше на чаено празненство, в което ролята на Чешърския котарак в действителност изигра ръководителят Доналд Туск, съгласно който „ Не всички, които се лутат, са изгубени “, т.е. не трябва да гоним другари от Европейски Съюз, или „ Бързането води до загуби “, което значи да дадем още време на нашите другари, както и „ Не се занимавам с политика, а със орисите на милиони хора ". Тези свои думи той разви в тактика за гъвкава пролонгация, която като по знамение Европейски Съюз одобри, само че на половина. По този метод и съюзът се озова в заешката дупка.
Причината Доналд Туск да поеме нелеката роля на котарака е, че полякът не желае да е индивидът, под чието водачество Европейски Съюз ще се свие на 27 членки. Затова и вложи големи старания в създаването на концепцията за гъвкавата пролонгация от една година, чиято цел е да понижи натиска на английската вътрешна политика върху дневния ред на Европейски Съюз, само че и да даде късмет на Англия да излезе след деликатно обсъждане на всички вероятни варианти. Не на последно място концепцията на отсрочката беше да смъкна от Европейски Съюз всякаква отговорност за напускането на Обединеното кралство с всички негови последици. За Туск това евентуално ще бъде последната опция да покаже водачеството си, защото мандатът му изтича в края на годината и облагата му, наподобява, ще бъде огромна – ще остане в историята не просто като политика, съумял да вдъхне нов смисъл в позицията „ непрекъснат ръководител на Европейския съвет “, само че и като индивида, съумял да избави британците от самите тях.
Независимо от " любовта " си към английските тори Жан-Клод Юнкер също не желае да излезе в пенсия с бремето на Бризхода в сивито си след толкоз десетилетия сполучлива политическа кариера на европейско равнище. Ветеранът на европолитиката Юнкер изигра основна роля в английската драма, като потвърди своята виртуозност, като хем насъскваше искащите да изоставен, хем печелеше поддръжката на искащите да останат. Юнкеровата роля сигурно ще бъде запомнена с това, че съумя да направи от съюза с 27 членки единна компактна маса с общ интерес. Безспорно заслуга, която ще се учи в учебниците по европейска история. Майсторлъкът му в европейската политика пролича и в това, че поддържаше напълно отсрочката, като в това време наблягаше, че това би трябвало да е краят, тъй като Европейски Съюз има незабавна потребност да взема решение личните си проблеми. Раздразнението му след срещата си личеше изключително мощно, когато се оплака, че медиите не са обърнали грам внимание на договорката сред Европейски Съюз и Китай, подписана безусловно дни преди срещата на върха за Бризхода.
Изобщо Бризходът от нашата страна на Ламанша е напълно функционалност на свършващите мандати
.
Германската канцлерка Ангела Меркел също е на последни метри до края на кариерата си - дълга, умерено евроскептична кариера, по време на която тя успяваше ловко да резервира салдото сред натиска за по-дълбока интеграция и дезинтеграция, като си осигуряваше мандат след мандат, задоволявайки оптимален брой гласоподаватели, като не заемаше крайни позиции и лавираше сред проблемите. Уви, не тъкмо по този начин стоят нещата с френския президент Еманюел Макрон, за който задълбочаването на европейската интеграция е единственият вероятен метод Германия да бъде държана под надзор, изключително след напускането на Англия. Това е френската политика от епохи, особено след международните войни. Франция се намира в доста сложна обстановка. От една страна, Англия беше спънка за по-дълбоката интеграция в съюза, само че играеше ролята на противотежест на Германия. С напускането на Великобритания ЕС остава с по-малко огромни членки, а доста от дребните по югоизточната външна страна и в Централна Европа са прекомерно надалеч от европейската концепция, прекомерно разнородни и непостоянни. Въпреки страстта от рухването на Берлинската стена те още веднъж се оказаха просто спътници, този път по личен избор. И ще играят с този, който носи най-големи изгоди на режимите им. Именно за това Макрон заложи всичко, което има, с цел да понижи отсрочката на половина – единствено до края на октомври, което съответствува с встъпването на новата Европейска комисия в служба и новия мандат на Европейския парламент. Френският президент настояваше през цялото време Бризходът да не бъде спънка в европейските избори, защото се опасява, че това ще внесе спомагателна токсичност в акцията, само че както изясни литовската президентка Далия Грибаускайте, в Европа си имаме задоволително евроскептици, тъй че група бризходъри няма да трансформират кой знае какъв брой нещата.
За Макрон обаче залогът е доста по-голям
И в действителност освен за Макрон, защото, в случай че се замисли човек, в Европейски Съюз мнозина имат изгода от бризходната драма, тъй като отвлича вниманието от интеграционните напъни на френския президент. В момента той е единственият, който мощно желае съюзът да мръдне напред, до момента в който болшинството е разграничено на две групи - тези, които са за статуквото воглаве с Ангела Меркел, и тези, които желаят съюзът да се размотае съвсем до самото си интеграционно начало, което единствено по себе си е мек излаз. Този лагер се усилва от ден на ден и повече отпред с Виктор Орбан. Журналистът Бен Джуда неотдавна използва доста забавен израз " вътрешно отпадане ", с цел да изясни този развой на фактическо излизане от съюза. Давайки следващата пролонгация, евроскептиците си купиха още време, и то в праймтайма - евроизборите. Това изяснява значително непоклатимото единение на съюза в утвърждението на гъвкавата пролонгация на Доналд Туск.
Защо не би трябвало да се опасяваме от повече интеграция?
И за какво връщането към националната страна е неточност?
Малко след интервала на огромното европейско заледяване (80-те години на предишния век) немският канцлер Хелмут Кол разгласи, че няма връщане обратно за Европейски Съюз. Той позволи тогава, че дезинтеграцията е невъзможна. Нещо повече, той разгласи, че връщането към остарелия нрав на националната страна е невероятно. Англия, Унгария, Полша, Италия няколко десетилетия по-късно се пробват да потвърдят, че Кол не е бил прав. Наскоро една изследователка показа в Туитър, че изказванието, че излизането от Европейски Съюз е на процедура невероятно, е много нездравословно за самия Европейски Съюз, защото демонстрира, че съюзът е капан – един път попаднал в него, няма излизане. Права е, че сходна мисъл може да се зароди в популистки разум. Но в случай че човек се замисли по-дълбоко, ще осъзнае, че тъкмо както националните страни, по този начин и сегашният Европейски Съюз е единствено спирка от едно непрекъснато търсене на правова непоклатимост, т.е. непоклатимост, при която правата ни и законът са водещи. В някои случаи националната страна обезпечава правова непоклатимост, само че в доста други не. Съюзът на този стадий е единственият път към стабилността и сигурността на континента. Завръщането към по-слаби връзки единствено ще пусне духа на началото на XX век от бутилката. Освен това няма да реши националните проблеми.
Бризходът не е решение на нито един от английските, а още по-малко на европейските проблеми. А от дълго време е назряло времето да се откри решение на най-големите ни проблеми. Миграцията е сериозен източник на спорове и няма елементарно решение, само че нещото, което може да се направи, е да се влагат съществени суми в интеграцията на бежанци и мигранти - учене на езици, подготовка, налични благоприятни условия за повишение на просветителната степен. В дълготраен проект съюзът би трябвало да осъзнае, че повода за напора на вътрешноевропейски мигранти от югоизток на северозапад не е единствено финансово-икономическа. Тези страни влязоха недовършили трансформацията си към европейската обществена страна с демократична стопанска система, а в този момент към този момент даже регресират. Меритокрацията не е на респект, а постоянно, изключително малцинствата, са подложени на дискриминация. Хората от тези страни не имат вяра, че правораздаването може да ги отбрани против по-силния на деня. И това е нещо, което богатите членки толерираха с десетилетия. Ако желаят да лимитират напора, то те би трябвало да възроптаят против ставащото в Централна и Източна Европа. Иначе съюзът ще се разпадне под натиска на антилибералните режими, а това може да значи единствено едно – спор. Отсрочката, която Европейски Съюз даде на Англия, на процедура спря часовника на историята. Дали и двете страни ще се възползват оптимално от паузата, е противоречиво, само че не невероятно. Защото, както споделя Чешърския котарак, в случай че не знаеш накъде си тръгнал, няма никакво значение кой път ще избереш.
Причината Доналд Туск да поеме нелеката роля на котарака е, че полякът не желае да е индивидът, под чието водачество Европейски Съюз ще се свие на 27 членки. Затова и вложи големи старания в създаването на концепцията за гъвкавата пролонгация от една година, чиято цел е да понижи натиска на английската вътрешна политика върху дневния ред на Европейски Съюз, само че и да даде късмет на Англия да излезе след деликатно обсъждане на всички вероятни варианти. Не на последно място концепцията на отсрочката беше да смъкна от Европейски Съюз всякаква отговорност за напускането на Обединеното кралство с всички негови последици. За Туск това евентуално ще бъде последната опция да покаже водачеството си, защото мандатът му изтича в края на годината и облагата му, наподобява, ще бъде огромна – ще остане в историята не просто като политика, съумял да вдъхне нов смисъл в позицията „ непрекъснат ръководител на Европейския съвет “, само че и като индивида, съумял да избави британците от самите тях.
Независимо от " любовта " си към английските тори Жан-Клод Юнкер също не желае да излезе в пенсия с бремето на Бризхода в сивито си след толкоз десетилетия сполучлива политическа кариера на европейско равнище. Ветеранът на европолитиката Юнкер изигра основна роля в английската драма, като потвърди своята виртуозност, като хем насъскваше искащите да изоставен, хем печелеше поддръжката на искащите да останат. Юнкеровата роля сигурно ще бъде запомнена с това, че съумя да направи от съюза с 27 членки единна компактна маса с общ интерес. Безспорно заслуга, която ще се учи в учебниците по европейска история. Майсторлъкът му в европейската политика пролича и в това, че поддържаше напълно отсрочката, като в това време наблягаше, че това би трябвало да е краят, тъй като Европейски Съюз има незабавна потребност да взема решение личните си проблеми. Раздразнението му след срещата си личеше изключително мощно, когато се оплака, че медиите не са обърнали грам внимание на договорката сред Европейски Съюз и Китай, подписана безусловно дни преди срещата на върха за Бризхода.
Изобщо Бризходът от нашата страна на Ламанша е напълно функционалност на свършващите мандати
.
Германската канцлерка Ангела Меркел също е на последни метри до края на кариерата си - дълга, умерено евроскептична кариера, по време на която тя успяваше ловко да резервира салдото сред натиска за по-дълбока интеграция и дезинтеграция, като си осигуряваше мандат след мандат, задоволявайки оптимален брой гласоподаватели, като не заемаше крайни позиции и лавираше сред проблемите. Уви, не тъкмо по този начин стоят нещата с френския президент Еманюел Макрон, за който задълбочаването на европейската интеграция е единственият вероятен метод Германия да бъде държана под надзор, изключително след напускането на Англия. Това е френската политика от епохи, особено след международните войни. Франция се намира в доста сложна обстановка. От една страна, Англия беше спънка за по-дълбоката интеграция в съюза, само че играеше ролята на противотежест на Германия. С напускането на Великобритания ЕС остава с по-малко огромни членки, а доста от дребните по югоизточната външна страна и в Централна Европа са прекомерно надалеч от европейската концепция, прекомерно разнородни и непостоянни. Въпреки страстта от рухването на Берлинската стена те още веднъж се оказаха просто спътници, този път по личен избор. И ще играят с този, който носи най-големи изгоди на режимите им. Именно за това Макрон заложи всичко, което има, с цел да понижи отсрочката на половина – единствено до края на октомври, което съответствува с встъпването на новата Европейска комисия в служба и новия мандат на Европейския парламент. Френският президент настояваше през цялото време Бризходът да не бъде спънка в европейските избори, защото се опасява, че това ще внесе спомагателна токсичност в акцията, само че както изясни литовската президентка Далия Грибаускайте, в Европа си имаме задоволително евроскептици, тъй че група бризходъри няма да трансформират кой знае какъв брой нещата.
За Макрон обаче залогът е доста по-голям
И в действителност освен за Макрон, защото, в случай че се замисли човек, в Европейски Съюз мнозина имат изгода от бризходната драма, тъй като отвлича вниманието от интеграционните напъни на френския президент. В момента той е единственият, който мощно желае съюзът да мръдне напред, до момента в който болшинството е разграничено на две групи - тези, които са за статуквото воглаве с Ангела Меркел, и тези, които желаят съюзът да се размотае съвсем до самото си интеграционно начало, което единствено по себе си е мек излаз. Този лагер се усилва от ден на ден и повече отпред с Виктор Орбан. Журналистът Бен Джуда неотдавна използва доста забавен израз " вътрешно отпадане ", с цел да изясни този развой на фактическо излизане от съюза. Давайки следващата пролонгация, евроскептиците си купиха още време, и то в праймтайма - евроизборите. Това изяснява значително непоклатимото единение на съюза в утвърждението на гъвкавата пролонгация на Доналд Туск.
Защо не би трябвало да се опасяваме от повече интеграция?
И за какво връщането към националната страна е неточност?
Малко след интервала на огромното европейско заледяване (80-те години на предишния век) немският канцлер Хелмут Кол разгласи, че няма връщане обратно за Европейски Съюз. Той позволи тогава, че дезинтеграцията е невъзможна. Нещо повече, той разгласи, че връщането към остарелия нрав на националната страна е невероятно. Англия, Унгария, Полша, Италия няколко десетилетия по-късно се пробват да потвърдят, че Кол не е бил прав. Наскоро една изследователка показа в Туитър, че изказванието, че излизането от Европейски Съюз е на процедура невероятно, е много нездравословно за самия Европейски Съюз, защото демонстрира, че съюзът е капан – един път попаднал в него, няма излизане. Права е, че сходна мисъл може да се зароди в популистки разум. Но в случай че човек се замисли по-дълбоко, ще осъзнае, че тъкмо както националните страни, по този начин и сегашният Европейски Съюз е единствено спирка от едно непрекъснато търсене на правова непоклатимост, т.е. непоклатимост, при която правата ни и законът са водещи. В някои случаи националната страна обезпечава правова непоклатимост, само че в доста други не. Съюзът на този стадий е единственият път към стабилността и сигурността на континента. Завръщането към по-слаби връзки единствено ще пусне духа на началото на XX век от бутилката. Освен това няма да реши националните проблеми.
Бризходът не е решение на нито един от английските, а още по-малко на европейските проблеми. А от дълго време е назряло времето да се откри решение на най-големите ни проблеми. Миграцията е сериозен източник на спорове и няма елементарно решение, само че нещото, което може да се направи, е да се влагат съществени суми в интеграцията на бежанци и мигранти - учене на езици, подготовка, налични благоприятни условия за повишение на просветителната степен. В дълготраен проект съюзът би трябвало да осъзнае, че повода за напора на вътрешноевропейски мигранти от югоизток на северозапад не е единствено финансово-икономическа. Тези страни влязоха недовършили трансформацията си към европейската обществена страна с демократична стопанска система, а в този момент към този момент даже регресират. Меритокрацията не е на респект, а постоянно, изключително малцинствата, са подложени на дискриминация. Хората от тези страни не имат вяра, че правораздаването може да ги отбрани против по-силния на деня. И това е нещо, което богатите членки толерираха с десетилетия. Ако желаят да лимитират напора, то те би трябвало да възроптаят против ставащото в Централна и Източна Европа. Иначе съюзът ще се разпадне под натиска на антилибералните режими, а това може да значи единствено едно – спор. Отсрочката, която Европейски Съюз даде на Англия, на процедура спря часовника на историята. Дали и двете страни ще се възползват оптимално от паузата, е противоречиво, само че не невероятно. Защото, както споделя Чешърския котарак, в случай че не знаеш накъде си тръгнал, няма никакво значение кой път ще избереш.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ