Проф. д-р Коста Костов: Вярвам, на 2 септември ще усетим, че и под най-дълбоката кал има твърда земя
Не съм чак толкоз доверчив оптимист да допускам, че на 2.ІХ. ще потеглим към нови небеса. Чака ни дълга борба за народна власт. Каквото и да се случи, няма да позволим да стане по-зле, тъй като стигнахме дъното, а то е кално и блатисто. Но имам вяра на оня стихотворец, който написа, че и под най-дълбоката тиня има твърда земя. Все в миналото ще стъпим на нея.
Посланието ми съм взел от Радичков: “Стига с това Хараламбене! “. А като бургазлия, ще се базира и на Христо Фотев: „ Най-страшното не е смъртата ни, а че сме приживе в тъмната и пластика “. Това споделя в изявление за " проф. доктор Коста Костов.
Няма мислещ българин, който да не копнее за смяна. През последните години се очерта наклонността за още по-устойчиво духовно проваляне. Утвърди се модел на ръководство, вплел в едно ползите на политици и подкрепените от страната олигарси, който заплашва освен демократичните устои, само че и самостоятелния морал на жителите. Корупцията и опростачването заплашват да се трансфорат в норма. България навлезе в интервал на политическа и национална деградация. Абсолютната власт, която позволихме на политиците, корумпира за по-малко от две десетилетия безусловно всички, които претърпяват посредством властта.Отправили сме се към неизбежно, невъзвратимо поражение. Трябва допустимо най-бързо да се измъкнем от духовната рецесия, която е достигнала пределни граници и заплашва освен нас, само че и поколенията на нашите деца. През годините, езикът, на който приказваме, напълно прегърби синтаксиса, нулира лексиката. Чалгата и просташкият език направиха все по-трудно да се приказва на висок жанр. Говорещите на по-висок език третират като себични сноби.Българите се разделиха на репресирано просветено малцинство от морални жители, копнеещи за духовно Възраждане и едно привилегировано от модела на живот болшинство, което се забавлява, без да се интересува от ориста на България. Някъде сред тях са нашите родители, за които не се откри благосклонност и парче самун.Не можем да сложим точката на това изречение, написано с правописни неточности, а би трябвало да редактираме грешките. Ние сме сложени в периферията на Европа, като натрапени деца, изхвърлени от първокласния хотел на демократичните страни, заради политическата си неприспособимост, отглеждани в страничните селскостопански постройки на хотела, в който сервират топла храна и завивки, само че не оферират достъп дори до първокласната тоалетна. Потупват ни по гърба, тъй като сме нужни в миманса, с цел да не изгубят огромната политическа игра, в която европейските демократи ни употребяват по този начин, както тук по време на избори биват употребявани ромите в гетата-групово и на ниска цена. Моето потомство през днешния ден има своя финален късмет за смяна. Твърде доста време пропиляхме, прекомерно постоянно ни лъгаха, доста шансове пропуснахме. Нямаме време за повече. Ще изтъквам Джордж Оруел с неговия разказ „ 1984 “:
„ Септемврийският ден бе явен и леден. Часовниците биеха тринадесет часа. “Мисля, че е настъпил тринадесетия час за нас. Затова с цялото си сърце поддържам митингите, които въпреки и с несъвършена форма, имат сърцато тяло и несломима воля за смяна. Знам, че са за положително и са в името на общото положително, като в Евангелието от Матей: “Там, където сте се събрали двама, или трима в мое име, там участвам и аз “. Оруел написа „ 1984 “ през 1948 като обръща двете последни числа в заглавието. Тогава се колебаел да озаглави творбата си „ Последният човек “. Не го направил-умира от туберкулоза две години по-късно, като един от последните демократи на нашето време. Нямаме времето на Оруел. Ако за него две години са били задоволителни да напише книгата на живота си, за нас идните две събития са написване на сюжета за бъдещето на Родината ни. Настъпи тринадесетия час на Биг Брадър, декларира той.
Брюксел продължава да ни продава сливи за боклук, без да осъзнават, че напълно скоро ще си почистим сметището и ще желаяме точна сметка за сливите и за „ бакшиша “, тъй като, в случай че някой ги назовават „ брюкселски зелки “, аз ги назовавам брюкселски бакшиши. Време е да се преборим за националното си достолепие и покажем, че не сме кухненска прислуга,която бели картофи за трапезата на брюкселските чорбаджии, а сме хилядолетен, заслужен народ, неделима част от европейската културна и политическа общественост. Очаквам бюрократите да престанат да ни третират като електорален слугинаж, а да се държат с нас сериозно и самокритично, като поправят досегашната си компромисна позиция.Трябва да погледнат на нас като на народ, който подлага гърба си, с цел да не се срути нежната народна власт. И да си приберат назад вересиите, разяснява професорът.
Дясната интелигенция е разбираемо отрицателно настроена към митинга. Тя е настроена еволюционистки, консервативно, скептично към всяка форма на революционен напредък, по-приличащ на лявата интелигенция. Това е разбираемо, тъй като смяната е дълъг развой, постепенен акт, който изисква време за съзряване на обществото и ферментиране на неговата плодна младост. Виждате до какво ни докара подарената народна власт - до тридесет години фасадна народна власт. Това, което е належащо, обаче, на всеки развой, е начален подтик във време на застой. А ние стоим съвсем две десетилетия в една точка и се въртим към нея като дервиши. Априлската епопея не съумя да изтръгне Отечеството от лапите на поробителя, само че даде оня подтик, който докара до Освобождението ни. Затова не разбирам за какво някои мои другари, които почитам, поради тяхната честност и разсъдък, не осъзнаха значимостта на момента и се улисаха в прогнози за надвисващо зло. Завладял ги е някакъв настървен антипротестизъм. Привиждат близка злополука, сънуват русофобски кошмари, демонизират президента и путинизират протестиращите. Виждат в Отровното трио повече отрова, в сравнение с може да бъде създадена от тях. Не имат вяра в смяната към по-добро, като че ли не виждат, че тя към този момент се случва - нарушеният комфорт на Ахмед Доган, оставките на противоречиви министри, суматохата на ръководещите, попресъхналата самонадеяност на основния прокурор, вперения взор на част от брюкселската оранжерия в проблемите на България, мълчанието на Меркел - огизнала в задявки с нашите управници, с цел да избави кожата на европейските десни. Когато и идващите не се оправят, и те ще понесат същия яд и отпор, счита доктор Костов.
Посланието ми съм взел от Радичков: “Стига с това Хараламбене! “. А като бургазлия, ще се базира и на Христо Фотев: „ Най-страшното не е смъртата ни, а че сме приживе в тъмната и пластика “. Това споделя в изявление за " проф. доктор Коста Костов.
Няма мислещ българин, който да не копнее за смяна. През последните години се очерта наклонността за още по-устойчиво духовно проваляне. Утвърди се модел на ръководство, вплел в едно ползите на политици и подкрепените от страната олигарси, който заплашва освен демократичните устои, само че и самостоятелния морал на жителите. Корупцията и опростачването заплашват да се трансфорат в норма. България навлезе в интервал на политическа и национална деградация. Абсолютната власт, която позволихме на политиците, корумпира за по-малко от две десетилетия безусловно всички, които претърпяват посредством властта.Отправили сме се към неизбежно, невъзвратимо поражение. Трябва допустимо най-бързо да се измъкнем от духовната рецесия, която е достигнала пределни граници и заплашва освен нас, само че и поколенията на нашите деца. През годините, езикът, на който приказваме, напълно прегърби синтаксиса, нулира лексиката. Чалгата и просташкият език направиха все по-трудно да се приказва на висок жанр. Говорещите на по-висок език третират като себични сноби.Българите се разделиха на репресирано просветено малцинство от морални жители, копнеещи за духовно Възраждане и едно привилегировано от модела на живот болшинство, което се забавлява, без да се интересува от ориста на България. Някъде сред тях са нашите родители, за които не се откри благосклонност и парче самун.Не можем да сложим точката на това изречение, написано с правописни неточности, а би трябвало да редактираме грешките. Ние сме сложени в периферията на Европа, като натрапени деца, изхвърлени от първокласния хотел на демократичните страни, заради политическата си неприспособимост, отглеждани в страничните селскостопански постройки на хотела, в който сервират топла храна и завивки, само че не оферират достъп дори до първокласната тоалетна. Потупват ни по гърба, тъй като сме нужни в миманса, с цел да не изгубят огромната политическа игра, в която европейските демократи ни употребяват по този начин, както тук по време на избори биват употребявани ромите в гетата-групово и на ниска цена. Моето потомство през днешния ден има своя финален късмет за смяна. Твърде доста време пропиляхме, прекомерно постоянно ни лъгаха, доста шансове пропуснахме. Нямаме време за повече. Ще изтъквам Джордж Оруел с неговия разказ „ 1984 “:
„ Септемврийският ден бе явен и леден. Часовниците биеха тринадесет часа. “Мисля, че е настъпил тринадесетия час за нас. Затова с цялото си сърце поддържам митингите, които въпреки и с несъвършена форма, имат сърцато тяло и несломима воля за смяна. Знам, че са за положително и са в името на общото положително, като в Евангелието от Матей: “Там, където сте се събрали двама, или трима в мое име, там участвам и аз “. Оруел написа „ 1984 “ през 1948 като обръща двете последни числа в заглавието. Тогава се колебаел да озаглави творбата си „ Последният човек “. Не го направил-умира от туберкулоза две години по-късно, като един от последните демократи на нашето време. Нямаме времето на Оруел. Ако за него две години са били задоволителни да напише книгата на живота си, за нас идните две събития са написване на сюжета за бъдещето на Родината ни. Настъпи тринадесетия час на Биг Брадър, декларира той.
Брюксел продължава да ни продава сливи за боклук, без да осъзнават, че напълно скоро ще си почистим сметището и ще желаяме точна сметка за сливите и за „ бакшиша “, тъй като, в случай че някой ги назовават „ брюкселски зелки “, аз ги назовавам брюкселски бакшиши. Време е да се преборим за националното си достолепие и покажем, че не сме кухненска прислуга,която бели картофи за трапезата на брюкселските чорбаджии, а сме хилядолетен, заслужен народ, неделима част от европейската културна и политическа общественост. Очаквам бюрократите да престанат да ни третират като електорален слугинаж, а да се държат с нас сериозно и самокритично, като поправят досегашната си компромисна позиция.Трябва да погледнат на нас като на народ, който подлага гърба си, с цел да не се срути нежната народна власт. И да си приберат назад вересиите, разяснява професорът.
Дясната интелигенция е разбираемо отрицателно настроена към митинга. Тя е настроена еволюционистки, консервативно, скептично към всяка форма на революционен напредък, по-приличащ на лявата интелигенция. Това е разбираемо, тъй като смяната е дълъг развой, постепенен акт, който изисква време за съзряване на обществото и ферментиране на неговата плодна младост. Виждате до какво ни докара подарената народна власт - до тридесет години фасадна народна власт. Това, което е належащо, обаче, на всеки развой, е начален подтик във време на застой. А ние стоим съвсем две десетилетия в една точка и се въртим към нея като дервиши. Априлската епопея не съумя да изтръгне Отечеството от лапите на поробителя, само че даде оня подтик, който докара до Освобождението ни. Затова не разбирам за какво някои мои другари, които почитам, поради тяхната честност и разсъдък, не осъзнаха значимостта на момента и се улисаха в прогнози за надвисващо зло. Завладял ги е някакъв настървен антипротестизъм. Привиждат близка злополука, сънуват русофобски кошмари, демонизират президента и путинизират протестиращите. Виждат в Отровното трио повече отрова, в сравнение с може да бъде създадена от тях. Не имат вяра в смяната към по-добро, като че ли не виждат, че тя към този момент се случва - нарушеният комфорт на Ахмед Доган, оставките на противоречиви министри, суматохата на ръководещите, попресъхналата самонадеяност на основния прокурор, вперения взор на част от брюкселската оранжерия в проблемите на България, мълчанието на Меркел - огизнала в задявки с нашите управници, с цел да избави кожата на европейските десни. Когато и идващите не се оправят, и те ще понесат същия яд и отпор, счита доктор Костов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ