Прощално, Бобка!
Не съм биограф на фамилия Михайлови, най-малко на тези трима мъже – Бисер, Борислав и Николай, в друго време популяризирали футболния Левски и футболна България.
Но съм обвързван житейски с тях и в огромна степен професионално.
И имам съображение да се сбогувам обществено с Борислав, комуто приписвам заслужена респект за всичко това, което той през своя 63-годишен живот съумя да реализира. Не е нужно да го разгласявам и от мое име – животът не е статистика.
Боби Михайлов ни напусна!
Остана скръбта за него!
Бях до него, с него и към него 6 години като пресдиректор на Футболния съюз. Заедно бяхме на трибуните на 27 мача на националите и в залите за конференции. Чух го и го разбрах на 44 съвещания на Изпълкома в много мъчно футболно време.
Боби беше прецизен и безвъзмезден в среда, формирана от новоизлюпени корифеи, същински псевдо познавачи на играта. В него се отъркваха стотици подмазвачи и мерзавци от други области, в това число и известни политици и управници.
Боби Михайлов посрещна толкоз несправедливи нападки и обиди, колкото сълзи в този момент не могат да оронят неговите нагли съперници.
Борислав Михайлов устоя с помощта на високия си състезателен морал и човещина, тъй като знаеше, че бурният вятър по върховете в никакъв случай и за нищо няма да стихне. И с помощта на брачната половинка си Мария Петрова.
Дълбоки и откровени съболезнования за Мария, дамата, чийто разсъдък и лоялност държа Боби Михайлов на достойната му житейска и професионална позиция.
Приятелски, не служебно, той ме наричаше, а и аз него, Бобка.
Е, довиждане, Бобка!
Никога не съм си и помислял, че върху саркофага ти аз ще положа венеца от името на един от клубовете, които те ценяха и обичаха – ПФК Славия 1913. Но е по този начин.
Вечна ти памет, Боби!
Борислав Константинов
Но съм обвързван житейски с тях и в огромна степен професионално.
И имам съображение да се сбогувам обществено с Борислав, комуто приписвам заслужена респект за всичко това, което той през своя 63-годишен живот съумя да реализира. Не е нужно да го разгласявам и от мое име – животът не е статистика.
Боби Михайлов ни напусна!
Остана скръбта за него!
Бях до него, с него и към него 6 години като пресдиректор на Футболния съюз. Заедно бяхме на трибуните на 27 мача на националите и в залите за конференции. Чух го и го разбрах на 44 съвещания на Изпълкома в много мъчно футболно време.
Боби беше прецизен и безвъзмезден в среда, формирана от новоизлюпени корифеи, същински псевдо познавачи на играта. В него се отъркваха стотици подмазвачи и мерзавци от други области, в това число и известни политици и управници.
Боби Михайлов посрещна толкоз несправедливи нападки и обиди, колкото сълзи в този момент не могат да оронят неговите нагли съперници.
Борислав Михайлов устоя с помощта на високия си състезателен морал и човещина, тъй като знаеше, че бурният вятър по върховете в никакъв случай и за нищо няма да стихне. И с помощта на брачната половинка си Мария Петрова.
Дълбоки и откровени съболезнования за Мария, дамата, чийто разсъдък и лоялност държа Боби Михайлов на достойната му житейска и професионална позиция.
Приятелски, не служебно, той ме наричаше, а и аз него, Бобка.
Е, довиждане, Бобка!
Никога не съм си и помислял, че върху саркофага ти аз ще положа венеца от името на един от клубовете, които те ценяха и обичаха – ПФК Славия 1913. Но е по този начин.
Вечна ти памет, Боби!
Борислав Константинов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ