10 известни книги и историите на техните заглавия
„ Не съдете за книгата по корицата ѝ “, споделят мъдрите хора. Каквото и да си приказваме обаче, заглавието и корицата на една литературна творба са първото нещо, грабващо нашето внимание, тъй като се явяват един тип заричане за наличието вътре.
Историята познава заглавия на книги, които дотам са влезнали в груповото схващане на обществото, че са заживели личен живот като фразеологизми. Изрази като „ Параграф 22 “, „ Моби Дик “ и Оруеловата „ 1984 “ се употребяват даже от хора, които не са чели самите книги. Ето и историите зад 10 от най-известните заглавия в международната литература.
1. Габриел Гарсия Маркес: „ Любов по време на холера “
(„ El amor en los tiempos del colera “) /1985/
Зад заглавието на световноизвестния разказ на Маркес „ Любов по време на холера “ не стои нищо друго, с изключение на хитроумна игра на думи. На испански език „ colera “ значи както заболяването „ холера “, така и „ яд “.
На древногръцки „ холера “ е фразеология на думите khole – жлъчка, и rheo – тека. Древноримският доктор Елий Гален е вярвал, че темпераментът на личността е обвързван с четирите „ човешки течности “. Според Гален, в случай че у някого преобладаващата течност е кръв, то той е сангвиник; жълта жлъчка – холерик; черна жлъчка – меланхолик; слуз – флегматик. Основна линия на холерика е неговата експанзия, а заболяването холера е една от най-агресивните към човешкия организъм.
Но какво общо има любовта? Всъщност, любовта, холерата и гнева са взаимосвързани в сюжета на романа – признаците на заболяването са съпоставени с първите признаци на влюбването. Нещо повече, дано не забравяме, че точно любовта поражда гнева на Флорентино Ариса към противника му лекар Хувенал Урбино.
2. Лиман Франк Баум: „ Вълшебникът от Оз “
(„ The Wonderful Wizard of Oz “) /1900/
Ако би трябвало да се доверим на самия Л. Ф. Баум, то историята зад името на прословутия магьосник от Оз е следната:
Датата е 7 май 1898. Писателят е събрал към себе си група деца, на които споделя приказка за приключенията на един нерешителен лъв, едно чучело и един тенекиен дървар в далечна вълшебна страна. Едно от децата пита за името на тази страна, а Баум не може да измисли никакъв отговор. Внезапно, погледът на писателя се стопира на един библиотечен рафт, на който са подредени книги със заглавия от „ O “ до „ Z “. Табелката „ O-Z “ по този начин въодушевява писателя, че той издава цяла поредност от романи за вълшебната земя на Оз, измежду които, несъмнено, „ Вълшебникът от Оз “, „ Озма от Оз “, „ Страната на Оз “ и други
Интересното е, че тази история става ясно цели три години след публикуването на „ Вълшебникът от Оз “, а други две от творбите на писателя, издадени към този интервал, носят имената „ The Magical Monarch of Mo “ и „ Queen Zixi of Ix “. Тук повторното присъединяване на библиотечни лавици, обозначени с „ M-O “ или „ I-X “, наподобява малко евентуално, а да не забравяме, че Баум се славел с богата фикция, която постоянно употребявал освен в книгите, само че и в персоналния си живот.
3. Джоузеф Хелър: „ Параграф 22 “
(„ Catch-22 “) /1961/
Прословутият „ Параграф 22 “, навлязъл в ежедневната тирада като синоним на житейски абсурд, е можел да бъде „ Параграф 18 “. Това е работното заглавие на романа на Джоузеф Хелър, останало непроменено през целия интервал по написването на творбата (от 1953 до 1961 г).
Точно преди издаването на „ Параграф 18 “ обаче, на пазара излиза романът „ Mila 18 “ от Леон Урис. Издателите на Хелър от „ Simon and Schuster “ вземат решение, че две книги с „ 18 “ в заглавието биха били прекалено много и упорстват за незабавна смяна. Хелер споделя в изявление: „ Винаги съм мислел, че 18 е единственото уместно число “. Така стартира дълъг интервал на нумерологична мъка, като числата 11 и 14 са поредно премислени и отхвърлени. Робърт Готлеб от „ Simon and Schuster “ предлага като вид цифрата 22. Най-сетне Хелер е удовлетворен: 22 добре отразява наклонността за „ удвояване “, присъща на романа. Йосарян бомбардира Ферара два пъти, Джузепе вижда всички двойно, репликите на Йосарян към умиращия Сноуден са повтарящо се „ Хайде, хайде… “, а Майор Майор в действителност е майор Майор Майор Майор.
4. Джеймс М. Бари: „ Питър Пан “
(„ Peter Pan “) /1911/
Добре знае се, че литературният воин Питър Пан е кръстен на Питър Лъулин Дейвис, един от петимата синове на приятелско семейство на създателя – Артър и Силвия Лъуин Дейвис. Фамилията „ Пан “ идва от името на древногръцкия господ Пан. Това, което остава прикрито за множеството читатели, е че самият Питър Лъулин Дейвис е кръстен на книжовен воин – Питър Ибетсън от едноименния разказ от 1981 година на Джордж дю Морие (дядото на Питър).
Съдбата на момчето, кръстено на книжовен воин и въодушевило различен подобен, е трагична – родителите му един след различен умират от рак, един от братята му е погубен по време на Първата международна война, а различен се удавя. Питър основава семейство, само че се сказва, че брачната половинка и трите му деца са наследили генетичното разтройство Хорея на Хънтингтън. Вероятно това е измежду аргументите за самоубийството на Питър – 63-годишният мъж се хвърля пред преминаващ трен в Лондон през 1960 година Пресата назовава случая „ смъртоносният скок на Питър Пан “.
5. Данте Алигиери: „ Божествена комедия “
(„ Divina Commedia “) /oк. 1308-1321, изд. 1555/
Средновековният италиански стихотворец и публицист Данте Алигиери в действителност назовава най-известното си произведение просто „ Комедия “. По времето на Данте думата „ комедия “ се употребява за творби, в които щастливият край е неминуем и е реализиран благодарение на Провидението. Нещо повече, всички съществени произведения биват писани на латински език, а останалите се смятат за незначителни и написани само за развлечение. Данте написа своята творба на италиански език, употребявайки тоскански акцент. „ Комедия “ има най-щастливият вероятен край, а сюжета й наблюдава пътуването от Ада до Рая, – де факто е парадигма на определението за комедия в тези времена.
След гибелта на Данте през 1321 година, „ Комедия “ добива огромна известност и в следствие се смята за крайъгълен камък на италианския език. Данте става прочут като „ божествения стихотворец “. Някъде през шестнадесети век това определение се трансферира върху неговата творба, и по този начин първото печатно издание на „ Божествена комедия “ е оповестено във Венеция през 1555 година
6. Франсис Скот Фицджералд: „ Нежна е нощта “
(„ Tender is the Night “) /1934/
За заглавие на романа, значително автобиографичен, разказващ историята на разпадането на един брак и унищожителната мощ на парите, Ф.С. Фицджералд употребява част от поемата на Джон Кийтс „ Ода за славея “:
„ Далеч отсам! – ще литна, ще те стигна,
не с леопардите на Бакхус славен;
незрима, бързокрила, ще повдигне
Поезията моя мозък муден:
най-сетне с теб! Тъй нежна е нощта,
на своя престол Луна щастлива свети
измежду хоровод от звездочели феи;
само че долу не поглежда тя –
небесен мирис, в треви и мъх впримчен,
едвам неразбираем зрак насам довее. “
(превод: Людмила Стефанова)
Away! away! for I will fly to thee,
Not charioted by Bacchus and his pards,
But on the viewless wings of Poesy,
Though the dull brain perplexes and retards:
Already with thee! tender is the night,
And haply the Queen-Moon is on her throne,
Cluster’d around by all her starry Fays
But here there is no light,
Save what from heaven is with the breezes blown
Through verdurous glooms and winding mossy ways.
7. Антъни Бърджес: „ Портокал с часовников механизъм “
(„ A Clockwork Orange “) /1962/
Портокал с часовников механизъм “Къде се е чуло и видяло портокал да има механизъм? “, пита в романа антигероят Алекс.
Според изказванията на самия Антъни Бърджес, заглавието на най-известния му разказ произлиза от лондонския акцент кокни, където изразът „ портокал с часовников механизъм “ се употребявал с цел да опише всичко чудато и/или налудничаво. Фразата е изключително известна по време на Втората международна война, и то освен в Лондон. Бърджес я употребява като метафора за творение, способно да подарява „ наслада “, само че в следствие е лишено от свободната си воля, както се случва с нарушителя Алекс. Бърджес споделя още, че е бил въодушевен и престоя си в Малайзия, където думата за човешко създание е „ orang “, звучаща близо до британската дума за „ портокал “ – „ orange “.
8. Джордж Оруел: „ 1984 “
(„ Nineteen Eighty-Four “) /1948/
Оруел приключва „ 1984 “ в отдалечената шотландска плантация Барнвил на 4 декември 1948 година Смята се, че символичното превръщане на цифрите на тогавашната година стои в основата на заглавието на романа. Всъщност, в най-ранните версии на „ 1984 “, действието се е развива през 1980 година В следствие Оруел трансформира годината на 1982, и най-сетне, на 1984. Чак до октомври 1948 година, писателят се колебае сред заглавията „ 1984 “ и „ Последният човек в Европа “ („ The Last Man in Europe “).
Нумерологичният символизъм в обръщането на цифрите евентуално е наклонил везните към „ 1984 “, само че е допустимо да има и друга причина: Оруел доста се e възхищавал на романа на Джек Лондон „ Желязната пета “ /1908/, чието деяние се развива в една антиутопична фашистка Америка. В „ Желязната пета “ е маркирано, че годината на изграждане на „ града-чудо “ Асгард е тъкмо 1984-та.
9. Лев Толстой: „ Война и мир “
(„ Война и миръ “) /1865, 1869/
Откъси от епохалния труд на Лев Николаевич Толстой са оповестени за първи път в „ Русский вестник “ през 1865 година под названието „ Годината 1805 “. Две години по-късно следва издаване на цялостната творба и Толстой се нуждае от заглавие. Писателят се стопира на „ Всичко е добре, когато свърши добре “, само че безусловно дни преди публикуването на романа трансформира заглавието на „ Война и мир “.
Този избор е съдбоносен от визитата на 32-годишния Толстой при анархиста в заточение Пиер-Жозеф Прудон шест години по-рано. Прудон демонстрира на Толстой копие от неотдавна приключения си етюд на тематика интернационален боен спор – „ Война и мир “. Толстой е извънредно впечатлен от трактата и развитата в него философия на анархизма; по-късно съветският публицист добавя вижданията на Прудон, развивайки модел на християнски анархизъм в романа си „ Възресение “ /1899/. Вероятно Толстой целеустремено оказва респект на Прудон, заимствайки заглавието „ Война и мир “ за един от трудовете на живота си.
10. Херман Мелвил: „ Моби Дик “
(„ Moby Dick “) /1851/
Прословутият бял кит на Херман Малвил в действителност е съществувал. През 19-ти век моряците имали навика да дават имена на съответни изключително рискови или неуловими китове; измежду тях били „ Тиморския Джак “ и „ Новозеландския Том “. Един от най-известните китове бил „ Моча Дик “ („ Mocha Dick “), носещ името на чилийския остров Моча. Твърдяло се, че Моча Дик е станал причина за гибелта на над 30 индивида, потопил е 5 кораба и е бил намушкван с харпун най-малко 19 пъти, което евентуално е било и причина за неприятния му манталитет.
Основен източник на информация за американския публицист Хенри Мелвил е публикация в списаниято „ Knickerbocker “ от 1839 година, носеща заглавието „ Моча Дик, или белият кит на Тихия океан “. От същата публикация Мелвил взима името на кораба „ Пингвин “ и го трансформира на „ Пекод “. Някъде по това време писателят основава роман на име „ Историята на Тоби “ и го посвещава на собствен приятел-мореплавател: допустимо е „ Тоби “ да е повлиял за смяната от „ Моча Дик “ на „ Моби Дик “.
Автор: Десислава Хайверова за – Аз чета – уеб сайтът на твоята книга –
