Не садете ягоди там, където е имало картофи, Обичат богата

Не садете ягоди там, където е имало картофи, Обичат богата почва и слънце. През март и април е най-благоприятният миг за засаждане на ягоди. Тази активност може да се извърши и в края на лятото и началото на есента.
Най-разпространени са сортовете, които плододават през лятото. Те имат и най-едри плодове. Реколтата е изобилна, само че се събира за малко време – за две или три седмици, при започване на лятото доникъде му.

Преди засаждане би трябвало да оплевите доста добре терена и да обърнете почвата. Подобрете почвата, като разхвърлите добре угнил оборски тор или компост. Можете също да добавите повсеместен тор, богат на калий, както и костно брашно – половин шепа на квадратен метър.

Много градинари отглеждат ягоди, като употребяват полиетиленово фолио. Тук плюсовете са най-малко три – предотвратява се растежът на плевелите, задържа се влагата в почвата и калта не попада върху плодовете. Създава се по-благоприятен хранителен режим и реколтата може да се усили с 30-40%. Плодовете узряват 2-3 дни до 1 седмица по-рано. Фолиото се разстила преди саденето, което би трябвало да се извърши през април-май, в краен случай и през юни. Разсадът би трябвало да е бил съхраняван в ледник.

Когато не се употребява черно полиетиленово фолио, най-добре е ягодите да се садят едноредово. Редовете би трябвало да са на 65-70 см един от различен, а вътре растенията се садят на разстояние от 20 до 30 см.

Ягодите обичат богати, добре дрениращи се почви, леко кисели. В бедна и тежка почва е за предпочитане да се садят в повдигнати лехи, което ще обезпечи по-добро дрениране. Садят се на слънчево място, само че понасят и леко помрачаване. Избягвайте да ги садите тук-там, податливи на слани, тъй като сланите могат да увредят цветовете и да причинят така наречен черно око. Увредените цветове няма да дадат плод. Не засаждайте и тук-там, където преди този момент е имало картофи, хризантеми или домати, тъй като растенията ще бъдат податливи на вертицилийно увяхване.

Засаждането става, като изкопаете дупка, задоволително огромна, с цел да поеме корените. Полейте добре, с цел да напоите хубаво почвата. Ако е належащо, изрежете корените до 10 см. Разстелете корените в дупката. Върнете назад почвата, като короната би трябвало да е леко повдигната над почвата. Притиснете леко почвата с пръсти. Важно е да се уцели точната дълбочина – в случай че короната е заровена прекомерно дълбоко, тя ще загние. Ако е прекомерно издадена на повърхността, растението ще изсъхне и загине.

Полейте добре, с цел да може почвата да се настани добре към корените. Всяко растение би трябвало да бъде полято с 0,5-1 л вода, само че не едновременно, с цел да не се уплътни почвата прекалено и да не се затлачи пъпката. При пролетно-лятно засаждане се полива най-малко още един път след 2-3 дни, а при есенно – след 4-5 дни. Десетина дни след засаждането на ягодите се постанова да се подсадят неприхванатите растения. Ако няма опция неотдавна след второто-третото ръчно поливане да се полее с течаща вода или посредством дъждуване, налага се да се мулчира, т.е. да се покрият посадъчните ямички и мястото към тях със суха пръст или още по-добре с разкапан оборски тор, което резервира по-добре почвената влага. За сполучливо презимуване на късно посадените през есента растения добре е почвената повърхнина към тях да се покрие с по 2-3 шепи оборски тор в кръг с радиус 15-20 см, като пъпката не би трябвало да се засипва.

Картофите се садят в друг интервал от време, като то зависи от това защо ще бъдат употребявани. Когато засаждането на картофите е ранно, то трае от 20 февруари до 10 март в Южна България, а в Северна стартира през втората половина на месец март.

В Южна България късното засаждане става след 10-15 април, тъй като тогава температурата е подобаваща.

В Северна България засаждането се случва 7-10 дни по-късно. Картофите би трябвало да бъдат засадени на редове, чието разстояние е сред 60 и 75 см един от различен. Могат да се употребяват специфични машини за тази цел.

Ако дистанцията сред редовете е еднообразно, това дефинира и дистанцията сред всеки посев, като при ранните сортове картофи то би трябвало да е 20 см, а при по-късните от 30 до 35 см.