„Животът пред теб“ – не заплаха, а обещание
Не са доста актуалните романи, които на първо четене по този начин тотално завладяват възприятията ти: смееш се с героите им, въздишаш, най-после плачеш неутешимо, само че на сърцето ти е топло. „ Животът пред теб “ на Ромен Гари (с псевдоним Емил Ажар) е един от тях. На второ четене въздействието е същото. На трето – отново. Казвам го от персонален опит. За завиждане са тези, които за пръв път ще се срещнат с тази дребна брошура – един от най-големите романи на ХХ век, както и феновете, на които следва да гледат или към този момент са видели театралния театър по него. Сценичната версия и постановката са на режисьорката Катя Петрова, декорът и костюмите – на художничката Рин Ямамура. В композиция тези две истински театрални магьосници сътворяват чудеса. „ Животът пред теб “ в Театър 199 е зрелище за възрастни с герои деца или зрелище за деца с очи, проглеждащи за същностното в заобикалящия ги свят. За непораснали деца на всевъзможни години, съхранили сърцата си чувствителни и дружелюбни.
Историята за остарялата продажница мадам Роза, отказала се от занаята „ по естетически съображения “ и отглеждаща на интернат група малчугани от разнообразни етноси и религии, е и завръщане на огромната актриса Вяра Коларова на сцената на Театър 199 (а и изобщо) след „ Старицата от Калкута “. А нейните питомци са група отлични, напълно млади артисти, които, като се изключи любимеца й и основен персонаж Момо (Йордан Тинков), влизат в по две-три функции: възрастен доктор, сладкар влъхва, състрадателна актриса от дублажа, транссексуален, баща… Те са Антон Димитрачков, Тони Николов и Велислава Маринкова.
И за режисьорката Катя Петрова романът на Гари/Ажар е от книгите, които се помнят цялостен живот, и човек е жертван от време на време да се обръща към тях отново и отново. Тя е предизвикана да опише историята и заради обстоятелството, че „ евреин написа книга с основен воин мюсюлманско момче, отгледано от еврейка – някогашна продажница “. Какъв по-добър образец за приемливост в днешния ден, когато и братя по жанр и татковина са настръхнали и водят война между тях, от парижкия квартал „ Белвил “ на Ажар, в който другите не се бият и унищожават, а си оказват помощ, споделят, съчувстват. В приказния квартал от спектакъла две огромни порти от декора „ извеждат “ от обиталището на мадам Роза към живописна уличка в града, където всички отритнати маргинали могат да поддържат връзка радушно и другарски. С смешки и комизъм. Или да вървят по пътеката на спомените.
В обиталището на мадам Роза е радостен шум. Действието тече карнавално и игрово. Макар болна, напълняла и на лимита на силите си, остарялата жена някак естествено и незабелязано постоянно е подготвена да се включи на вълната на хлапетиите – колкото ги поучава, толкоз е и на техния разум за хитрини и пакости. Знаменита е просто, когато татко, изоставил при нея сина си, след години идва да го потърси, а тя му показва еврейско момче вместо неговия правоприемник арабин… Интеграция в деяние, само че с рискови последствия за родителя… Вяра Коларова подрусква набухтелия „ пълен “ костюм, в очите й се прокрадват подмолни пламъчета, а тежкият театрален грим кой знае по какъв начин я прави някак си да припомня за София Лорен – актрисата, която преди 5 години изигра мадам Роза на екрана, десетилетия след незабравимата Симон Синьоре.
Въпреки грубата действителност на открито, жителите на „ Белвил “ са островче на добрина, човещина, достойнство и емпатия. Но с изключение на тематиката за неизтребимите добродетели на дребните хора спектакълът (и несъмнено, първообразът му) слага на дневен ред и други тематики, за които по-трудно се приказва. Например за половата употреба, добиваща от време на време брутална форма. За непреодоляното изцяло историческото минало, което може да се трансформира в настояще – мадам Роза към момента е жертва на кошмари и халюцинации от пребиваването си в концлагера Аушвиц, които в някои моменти безусловно я вършат различен човек. И тематиката за гибелта – за напъните да й противостоиш най-малко с мисълта си… Накрая в обиталището на мадам Роза може и да не е радостно, само че не е и безнадеждно – Момо е там и държи фронта. За да може фразата „ Животът е пред теб! “ да звучи не като опасност, а като заричане.
Писателят Ромен Гари (роден във Вилнюс като Роман Кацев) е единственият повторен лауреат на влиятелната френска литературна премия „ Гонкур “ (което по правилник не се допуска): един път през 1956 година за „ Корените на небето “ и повторно през 1975 година под псевдонима Емил Ажар – за „ Животът npeд теб “, считан за неговия безспорен шедьовър. Преводът на романа е на Красимир Мирчев. Музиката в спектакъла е на Христо Йоцов, звуков дизайн – Светлозар Георгиев.
Следващите представления са на 16 и 28 май.
Историята за остарялата продажница мадам Роза, отказала се от занаята „ по естетически съображения “ и отглеждаща на интернат група малчугани от разнообразни етноси и религии, е и завръщане на огромната актриса Вяра Коларова на сцената на Театър 199 (а и изобщо) след „ Старицата от Калкута “. А нейните питомци са група отлични, напълно млади артисти, които, като се изключи любимеца й и основен персонаж Момо (Йордан Тинков), влизат в по две-три функции: възрастен доктор, сладкар влъхва, състрадателна актриса от дублажа, транссексуален, баща… Те са Антон Димитрачков, Тони Николов и Велислава Маринкова.
И за режисьорката Катя Петрова романът на Гари/Ажар е от книгите, които се помнят цялостен живот, и човек е жертван от време на време да се обръща към тях отново и отново. Тя е предизвикана да опише историята и заради обстоятелството, че „ евреин написа книга с основен воин мюсюлманско момче, отгледано от еврейка – някогашна продажница “. Какъв по-добър образец за приемливост в днешния ден, когато и братя по жанр и татковина са настръхнали и водят война между тях, от парижкия квартал „ Белвил “ на Ажар, в който другите не се бият и унищожават, а си оказват помощ, споделят, съчувстват. В приказния квартал от спектакъла две огромни порти от декора „ извеждат “ от обиталището на мадам Роза към живописна уличка в града, където всички отритнати маргинали могат да поддържат връзка радушно и другарски. С смешки и комизъм. Или да вървят по пътеката на спомените.
В обиталището на мадам Роза е радостен шум. Действието тече карнавално и игрово. Макар болна, напълняла и на лимита на силите си, остарялата жена някак естествено и незабелязано постоянно е подготвена да се включи на вълната на хлапетиите – колкото ги поучава, толкоз е и на техния разум за хитрини и пакости. Знаменита е просто, когато татко, изоставил при нея сина си, след години идва да го потърси, а тя му показва еврейско момче вместо неговия правоприемник арабин… Интеграция в деяние, само че с рискови последствия за родителя… Вяра Коларова подрусква набухтелия „ пълен “ костюм, в очите й се прокрадват подмолни пламъчета, а тежкият театрален грим кой знае по какъв начин я прави някак си да припомня за София Лорен – актрисата, която преди 5 години изигра мадам Роза на екрана, десетилетия след незабравимата Симон Синьоре.
Въпреки грубата действителност на открито, жителите на „ Белвил “ са островче на добрина, човещина, достойнство и емпатия. Но с изключение на тематиката за неизтребимите добродетели на дребните хора спектакълът (и несъмнено, първообразът му) слага на дневен ред и други тематики, за които по-трудно се приказва. Например за половата употреба, добиваща от време на време брутална форма. За непреодоляното изцяло историческото минало, което може да се трансформира в настояще – мадам Роза към момента е жертва на кошмари и халюцинации от пребиваването си в концлагера Аушвиц, които в някои моменти безусловно я вършат различен човек. И тематиката за гибелта – за напъните да й противостоиш най-малко с мисълта си… Накрая в обиталището на мадам Роза може и да не е радостно, само че не е и безнадеждно – Момо е там и държи фронта. За да може фразата „ Животът е пред теб! “ да звучи не като опасност, а като заричане.
Писателят Ромен Гари (роден във Вилнюс като Роман Кацев) е единственият повторен лауреат на влиятелната френска литературна премия „ Гонкур “ (което по правилник не се допуска): един път през 1956 година за „ Корените на небето “ и повторно през 1975 година под псевдонима Емил Ажар – за „ Животът npeд теб “, считан за неговия безспорен шедьовър. Преводът на романа е на Красимир Мирчев. Музиката в спектакъла е на Христо Йоцов, звуков дизайн – Светлозар Георгиев.
Следващите представления са на 16 и 28 май.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ