Водопадът, който роди гражданската живопис у нас
Не са доста нещата, които може да се опишат за Бачковския манастир отвън към този момент известното. Скътан в пазвите на Родопите, един от трите синодални манастира в страната, наред с Рилския и Троянския, всеки ден посреща потоци туристи. Историята на манастира е записана още при входа. Обичайният маршрут на гостите е да прегледат двора, стенописите на Захари Зограф, да влязат в основната черква " Успение на Света Богородица " и да се помолят на чудотворната икона.
С легендата за нейното разкриване, разказана за пръв път от пловдивския духовник Константин Иконом през 1819 година, е обвързвана, въпреки и индиректно, и историята на българското изобразително изкуство .
Чудотворната икона, изобразяваща Света Богородица с младенеца, има няколко истории, само че всички са с един общ елемент- местността Клувията . Тя се намира на към 2 км източно от манастира и сега попада в границите на резервата Червената стена.
Всяка година на Великден с литийно шествие иконата, а по-късно нейно копие се носи до мястото, където е открита, откакто е престояла епохи скрита след турското настъпление. Пътят до Клувията е обичан и на отдадените , а може да се одобри, че през 1841 година, 22 години откакто местността е била посочена в писмен източник за свещено място, по него се е разхождал и Захари Зограф. Най- положителният иконописец по това време оставя своето скъпо завещание в Бачковския манастир- и през днешния ден може да се видят неговите фрески на църквата " Свети Никола ", която се намира във вътрешния двор на манастира.
Там е и фамозният му стенна живопис " Страшният съд ", който преди време си провокира плевел скандал, тъй като в ролята на грешниците, слизащи в пъкъла, Захари Зограф изписва пловдивските чорбаджии с техните " кокони " . За този случай споделя в книгата си " Възрожденският Пловдив " проф. Николай Генчев. По тази открита провокация, прочее, Захари Зограф се приближава до Христо Ботев, който, до момента в който за малко е бил даскал в Калофер, на градско събитие обществено наскърбява няколко чорбаджийки и също провокира скандал. Тази забавна и не доста известна преживелица е разказана от Захари Стоянов.
През 1841 година в Бачковския манастир идват двама френски художници . Те стоят задоволително време, с цел да се срещнат със Захари Зограф и той да види техните работи. Очевидно ги е водил на разходка до Клувията, тъй като по средата на пътя е водопадът, привлякъл вниманието на французите. Те го рисуват и методът, по който го вършат, в действителност прекатурва в иконописеца визиите за изобразителното изкуство. И след тяхното тръгване той продължава, рисува водопада с темпера, след това прави серия етюди на цветя, драперии, глави. Този миг се счита за начало на българската гражданска живопис, а известният иконописец става първият български художник на Възраждането.
У нас има много по-ефектни водопади, най-близкият до Бачковския, е Сливовдолското падало по-нагоре в планината. Но никой различен не е по този начин незабравим в историята на изкуството ни.
По пътя до водопада и по-нататък- до параклиса " Свети Михаил ", повдигнат на мястото, където е открита чудотворната икона, може да се видят още забавни неща. Няколко чешми, аязмо, тристагодишни чинари. Върви се леко и прелестно през гората и по поляни, а в един миг се навлиза в резервата Червената стена. Гледката е омайваща. А визитата на Бачковския манастир от нормалната туристическа обиколка може да се трансформира в пълностоен ден измежду старините в природата.
С легендата за нейното разкриване, разказана за пръв път от пловдивския духовник Константин Иконом през 1819 година, е обвързвана, въпреки и индиректно, и историята на българското изобразително изкуство .
Чудотворната икона, изобразяваща Света Богородица с младенеца, има няколко истории, само че всички са с един общ елемент- местността Клувията . Тя се намира на към 2 км източно от манастира и сега попада в границите на резервата Червената стена.
Всяка година на Великден с литийно шествие иконата, а по-късно нейно копие се носи до мястото, където е открита, откакто е престояла епохи скрита след турското настъпление. Пътят до Клувията е обичан и на отдадените , а може да се одобри, че през 1841 година, 22 години откакто местността е била посочена в писмен източник за свещено място, по него се е разхождал и Захари Зограф. Най- положителният иконописец по това време оставя своето скъпо завещание в Бачковския манастир- и през днешния ден може да се видят неговите фрески на църквата " Свети Никола ", която се намира във вътрешния двор на манастира.
Там е и фамозният му стенна живопис " Страшният съд ", който преди време си провокира плевел скандал, тъй като в ролята на грешниците, слизащи в пъкъла, Захари Зограф изписва пловдивските чорбаджии с техните " кокони " . За този случай споделя в книгата си " Възрожденският Пловдив " проф. Николай Генчев. По тази открита провокация, прочее, Захари Зограф се приближава до Христо Ботев, който, до момента в който за малко е бил даскал в Калофер, на градско събитие обществено наскърбява няколко чорбаджийки и също провокира скандал. Тази забавна и не доста известна преживелица е разказана от Захари Стоянов.
През 1841 година в Бачковския манастир идват двама френски художници . Те стоят задоволително време, с цел да се срещнат със Захари Зограф и той да види техните работи. Очевидно ги е водил на разходка до Клувията, тъй като по средата на пътя е водопадът, привлякъл вниманието на французите. Те го рисуват и методът, по който го вършат, в действителност прекатурва в иконописеца визиите за изобразителното изкуство. И след тяхното тръгване той продължава, рисува водопада с темпера, след това прави серия етюди на цветя, драперии, глави. Този миг се счита за начало на българската гражданска живопис, а известният иконописец става първият български художник на Възраждането.
У нас има много по-ефектни водопади, най-близкият до Бачковския, е Сливовдолското падало по-нагоре в планината. Но никой различен не е по този начин незабравим в историята на изкуството ни.
По пътя до водопада и по-нататък- до параклиса " Свети Михаил ", повдигнат на мястото, където е открита чудотворната икона, може да се видят още забавни неща. Няколко чешми, аязмо, тристагодишни чинари. Върви се леко и прелестно през гората и по поляни, а в един миг се навлиза в резервата Червената стена. Гледката е омайваща. А визитата на Бачковския манастир от нормалната туристическа обиколка може да се трансформира в пълностоен ден измежду старините в природата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ