Не са изминали и пет години от Освобождението. Героите на

Не са минали и пет години от Освобождението. Героите на нашето Възраждане към този момент са позабравени, забравени са техните идеали и завещания, сменени от неутолимия блян към пари и власт. Предстои да се роди Алековият Бай Ганьо. Разочарован, Иван Вазов написа някои от най-силните си произведения, измежду които се отличава безсмъртната " Епопея на забравените ". В цикъла от 12 оди първа е " Левски ". 
А десетина години по-рано самият Левски написа в своето тефтерче: " За по път - маслини, самун и ябълки - 3 гроша ". И още - толкоз и толкоз за обувки, за чорапи, за небетшекер, за боза... Отчет на всеки грош от дарените за революционна активност. И каква невзискателност! Пари са харчени единствено за най-необходимото. Каква безкористност! 
В същото време през днешния ден портретът на Апостола виси на стената в кабинета на всеки политик, на всеки властимащ или най-малко докоснал се до властта, и даже на съвсем всеки олигарх. И дали го гледат в ясните очи, до момента в който поставят следващите стотици, хиляди, милиони безотчетни държавни пари в личния си джоб, или най-малко отвръщат взор? 
Страшно е това двуличие. Голяма част от управниците ни нямат нищо общо нито с Левски, нито с народа, за който е дал живота си. И техните " бележници " са банковите им сметки.
А народът???? Четирите въпросителни не престават да се забиват в нашата съвест. Достойни наследници на делото на Апостола ли сме, опитваме ли се да бъдем като него? Какво направихме за България - всеки от нас? Къде са и какви са нашите идеали? Можем ли да погледнем почтено в очите Левски?
Сещаме се за него към рождението и гибелта му. А през останалото време? 
Има легенда, че след залавянето на Апостола, водени от мълвата хора се въртели към Къкринското ханче да ровят за паднали в снега пари. Продължават да ги търсят и в този момент. 
А през днешния ден има ли кой да напише продължение на " Епопея на забравените ", че да постави вътре и Вазов, и Гео Милев, и Вапцаров... И забравения Ботев. 
Портретът на Апостола виси на стената. " Със страшна мощ ". Като икона. И като на бесило...