Край на договора без неустойки с телекомите
Не са самостоятелно уговорени клаузите, които са били направени авансово и заради това потребителят не е имал опция да въздейства върху наличието им , изключително в случаите на контракт при общи условия. Когато доставчикът твърди , че несъмнено изискване от контракта е самостоятелно уговорено, тежестта за доказването пада върху него . Текстовете са от Закона за отбрана на потребителите (ЗЗП) в раздела, с който е транспонирана европейската Директива за неравноправните клаузи в потребителските контракти, припомнят от некомерсиалната платформа „ Ние, потребителите “.
Поводът е обществено оповестеното през вчерашния ден желание на Алиансът на софтуерната промишленост (АТИ) за започване на договаряния с Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) по отношение на индексацията на цените на мобилните услуги по настоящи контракти.
В известието АТИ упорства, че индексацията е законна тъй като „ изискванията в договорите са транспарантни и авансово известни, защото са част от самостоятелните контракти и общите условия, които всеки консуматор получава, а общите условия са и обществено налични на интернет страниците на операторите. “. В поддръжка само че тезата си цитира решение на Съда на Европейския съюз с решението по дело С-326/14 и завършили без определяне на нарушавания.
Договорите може да са самостоятелни, само че клаузите не са самостоятелно контрактувани. Освен това, събитието, че са обществено оповестени и контролният орган не се е произнесъл за неравноправност, не значи автоматизирано, че те са равноправни . Особено когато потребителите не могат да въздействат върху тях, какъвто е казусът.
В отбрана интереса на обществото следва да бъдат направени следните допълнения:
Има една основна разлика сред проблема, по който съдът в Люксембург пояснява правото на Европейски Съюз и действителността в България, открива районен съд – Пловдив по дело, заведено от жител по отношение на индексацията на абонаментния му проект по контракт с един от трите телекома. „ Съдът на Европейския съюз постановява решение за процедура на компанията – майка на българския телеком в Австрия и се оказва, че нейните общи условия са разнообразни от тези на сдружението в България . В Австрия, за разлика от България, в договорите на клиентите е планувано освен нарастване на цените поради повишение на годишния показател на потребителските цени “, само че и че телекомът е „ задължен да отрази в цените всяко намаляване на този показател, като надлежно ги понижи “, написа в решението на българския съд на първа инстанция. Предвид инфлационните процеси в България, дописването на клаузата за индексацията с опция за понижаване на цената при дефлация няма да отбрани ползите на българския консуматор в сегашния миг.
Съгласно чл.143, ал.2, т.13 от Закон за защита на потребителя неравноправна е клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да усилва цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от контракта, в случай че дефинитивно избраната цена е доста повишена спрямо цената, уговорена при сключването на контракта.
Относно изказванието на АТИ, че „ клаузите ясно дефинират по кое време и с какъв брой операторите могат да трансформират цените си “ следва да се уточни, че потребителят няма по какъв начин да планува каква ще бъде инфлацията и с какъв брой ще бъдат индексирани цените по този начин, както даже самият телеком не може да направи това. В противоположен случай той е щял да конкретизира покачването, а не да го обвързва с показателя на инфлацията. Тази аспект на проблема препраща към член 143, алинея 2, т. 19 клаузата е неравноправна, в случай че не разрешава на потребителя да реши икономическите последствия от сключването на контракта.
Акцентирането от страна на АТИ, че „ при първата оповестена от операторите индексация през 2021 година КЗП постановява само, че операторите нямат право да приложат директно показателите за две години и удостоверява законосъобразността на индексацията в останалата й част, а при правосъдния надзор на акта не се доближава до заключения за неравноправност на клаузите за индексация ”, не удостоверява, че клаузата не е неравноправна. Тези условия свидетелстват по-скоро за бетонирането на клаузата от първичния наподобява погрешен метод на тогавашния ръководител на КЗП Димитър Маргаритов, който откакто към този момент не беше началник на институцията стартира да развива тезата, че клаузата е неравноправна. А това, че при правосъдния надзор на акта, с който се не разрешава индексация за две години едновременно, съдът не доближава до заключения за неравноправност, е разследване на събитието, че във въпросното дело от него не е изтънчено прогласяването на клаузата за оскъдна .
В допълнение, с Решение 5166 / 20.12.2023 Районен съд – Пловдив прогласява индексациите на цените за оскъдни и разпорежда връщане на заплатеното: https://news.lex.bg/wp-content/uploads/2024/02/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2.pdf
Преди дни завърши публичното разискване на регулатора във Англия, който след получени 800 тъжби от консуматори в средата на декември м.г. разгласи опцията да забрани клаузата за индексацията. Предстои произнасянето напролет: https://www.ofcom.org.uk/news-centre/2023/ban-on-inflation-linked-mid-contract-price-rise
Поводът е обществено оповестеното през вчерашния ден желание на Алиансът на софтуерната промишленост (АТИ) за започване на договаряния с Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) по отношение на индексацията на цените на мобилните услуги по настоящи контракти.
В известието АТИ упорства, че индексацията е законна тъй като „ изискванията в договорите са транспарантни и авансово известни, защото са част от самостоятелните контракти и общите условия, които всеки консуматор получава, а общите условия са и обществено налични на интернет страниците на операторите. “. В поддръжка само че тезата си цитира решение на Съда на Европейския съюз с решението по дело С-326/14 и завършили без определяне на нарушавания.
Договорите може да са самостоятелни, само че клаузите не са самостоятелно контрактувани. Освен това, събитието, че са обществено оповестени и контролният орган не се е произнесъл за неравноправност, не значи автоматизирано, че те са равноправни . Особено когато потребителите не могат да въздействат върху тях, какъвто е казусът.
В отбрана интереса на обществото следва да бъдат направени следните допълнения:
Има една основна разлика сред проблема, по който съдът в Люксембург пояснява правото на Европейски Съюз и действителността в България, открива районен съд – Пловдив по дело, заведено от жител по отношение на индексацията на абонаментния му проект по контракт с един от трите телекома. „ Съдът на Европейския съюз постановява решение за процедура на компанията – майка на българския телеком в Австрия и се оказва, че нейните общи условия са разнообразни от тези на сдружението в България . В Австрия, за разлика от България, в договорите на клиентите е планувано освен нарастване на цените поради повишение на годишния показател на потребителските цени “, само че и че телекомът е „ задължен да отрази в цените всяко намаляване на този показател, като надлежно ги понижи “, написа в решението на българския съд на първа инстанция. Предвид инфлационните процеси в България, дописването на клаузата за индексацията с опция за понижаване на цената при дефлация няма да отбрани ползите на българския консуматор в сегашния миг.
Съгласно чл.143, ал.2, т.13 от Закон за защита на потребителя неравноправна е клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да усилва цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от контракта, в случай че дефинитивно избраната цена е доста повишена спрямо цената, уговорена при сключването на контракта.
Относно изказванието на АТИ, че „ клаузите ясно дефинират по кое време и с какъв брой операторите могат да трансформират цените си “ следва да се уточни, че потребителят няма по какъв начин да планува каква ще бъде инфлацията и с какъв брой ще бъдат индексирани цените по този начин, както даже самият телеком не може да направи това. В противоположен случай той е щял да конкретизира покачването, а не да го обвързва с показателя на инфлацията. Тази аспект на проблема препраща към член 143, алинея 2, т. 19 клаузата е неравноправна, в случай че не разрешава на потребителя да реши икономическите последствия от сключването на контракта.
Акцентирането от страна на АТИ, че „ при първата оповестена от операторите индексация през 2021 година КЗП постановява само, че операторите нямат право да приложат директно показателите за две години и удостоверява законосъобразността на индексацията в останалата й част, а при правосъдния надзор на акта не се доближава до заключения за неравноправност на клаузите за индексация ”, не удостоверява, че клаузата не е неравноправна. Тези условия свидетелстват по-скоро за бетонирането на клаузата от първичния наподобява погрешен метод на тогавашния ръководител на КЗП Димитър Маргаритов, който откакто към този момент не беше началник на институцията стартира да развива тезата, че клаузата е неравноправна. А това, че при правосъдния надзор на акта, с който се не разрешава индексация за две години едновременно, съдът не доближава до заключения за неравноправност, е разследване на събитието, че във въпросното дело от него не е изтънчено прогласяването на клаузата за оскъдна .
В допълнение, с Решение 5166 / 20.12.2023 Районен съд – Пловдив прогласява индексациите на цените за оскъдни и разпорежда връщане на заплатеното: https://news.lex.bg/wp-content/uploads/2024/02/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2.pdf
Преди дни завърши публичното разискване на регулатора във Англия, който след получени 800 тъжби от консуматори в средата на декември м.г. разгласи опцията да забрани клаузата за индексацията. Предстои произнасянето напролет: https://www.ofcom.org.uk/news-centre/2023/ban-on-inflation-linked-mid-contract-price-rise
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ