В Пловдив отбелязаха 82 години от създаването на българските Специални сили СНИМКИ
Не с празник, а единствено с отдаване на респект представители на специфичните сили означиха датата 18 март, на която през 1943 година се образува Парашутната тайфа и се основават българските Специални сили. Причината беше, че през днешния ден е разгласен Ден на печал в памет на жертвите, починали при тежкия случай в Северна Македония. Затова и при започване на събитието и след осъществяването на химна на Република България в осъществяване на боен духов оркестър, присъстващите резервираха минута безмълвие.
„ Историята е знанието, на което би трябвало да стъпим, с цел да градим бъдещето, ” - акцентира бригаден военачалник Божидар Бойков, представен от. Той разяснява, че актуалното определение за Сили за специфични интервенции включва специфични асортимент, образование и съоръжение за осъществяване на задания, разнообразни от тези на другите типове въоръжени сили.
Историята на Специалните сили като публично формирование стартира преди 82 години, когато тогавашните ръководители на Министерството на войната прозорливо вземат решение за основаване на ново сформирование. Това обаче се случва много години, откакто на територията на България се случва първият скок с парашут. Той е осъществен през 1923 година от инструктор от дружество за произвеждане на парашути към летище „ Враждебна ”, който прави няколко демонстративни скока от 1000 метра. Впоследствие след къс инструктаж четирима български подпоручици от Въздушните войски, както и персонално Негово величество цар Борис Трети непринудено извършват парашутен скок от 100 метра височина. Малко по-късно в Полша били изпратени на образование, подпоручици в школата за изтребители и бомбардировачи, които изпълняват също парашутни скокове от 600 метра.
Основният фактор, съдействал за съставяне на първото парашутно нахлуване от страна на нашата войска, е политическият фактор. Повод става точно несправедливият Ньойски контракт от 1919 година, който оставя България без авиация и единствено с 33 хилядна войска – включително, жандармерия и горски стражари. Това е поправено с подписването през 1923 година на Солунското съглашение сред Царство България и Балканският Пакт, с което на България се позволява да усили числеността на своята войска, да я преструктурира и да прибавя оръжие.
Вторият фактор е икономическият.
Сред 1938 година продуктивността на България и Солунското стопанство бележи растеж,който разрешава за армията да бъдат заделени повече средства.
А третият фактор е военният. Множество висши офицери от Министерството на войната и щаба на войската приключват влиятелни академии в редица европейски страни, измежду които Германия, Франция, Австрия. Там се запознават със актуалните трендове в строителството на въоръжените сили и превъоръжаването, което спомага за основаване на територия и създаване на тактика за развиване на българските въоръжени сили.
Основно значение обаче постоянно са имали и имат военновъздушните сили за сформирането на парашутизма в България.
През 1942 година на летище Враждебна се организира асортимент за служещи в редиците на специфичните сили. Явяват се пет хиляди претенденти, от които са утвърдени единствено 500, което напрактика значи, че за 1 място са кандидатствали 10 души.
По спомените на полк. Драгански, с цел да бъдеш признат в ротата, трябвало да имаш приключено приблизително обучение с отличен триумф, освен това в елитно учебно заведение. В тези години за елитни са се считали езиковите и математическите гимназии, както и техникумите. Освен това била наложителна положителната физическа подготовка. Впоследствие на служещите към специфичните сили им се провеждали доста повече образования, в сравнение с бойците в останалите подразделения на армията. Заради това се смятало, че парашутният полк е най-подготвен за отбрана на родината при оповестяване на военно състояние.
„ При „ сините барети ” има едно предписание, което би трябвало да бъде ясно за всички, и то е, че парашутът е еднакъв за всички. Щом си с него няма значение дали си боец, капитан или майор, а се превръщаш в еднакъв на другите. Освен това да носиш „ синя барета ” е най-голямото самопризнание, което можеш да получиш през живота си. Никоя друга премия няма такава стойност, ” – показа полк. Драгански.
На събитието участваха проф. доктор Христина Янчева, регионален шеф на Пловдив, Ангел Славов, зам.-кмет на Община Пловдив, Стефан Послийски, зам.-председател на Общински съвет-Пловдив, Галин Манев, заместник-командир на Съвместното командване на специфичните сили, бригаден военачалник Димитър Павлов, ст. комисар Георги Хаджиев, военните аташета на Англия, Съединени американски щати, Полша, Сърбия, Япония.
В края на формалната част бяха връчени награди на военнослужещите от специфичните сили за демонстрация на особени заслуги. А след церемонията се организира специфична проява с военни кучета на дисциплините водене, реагиране при пукотевица и защита при нахлуване от нарушител. Желаещите можеха да прегледат също и ревю на специфична екипировка и оръжия на военновъздушните формирования.
„ Историята е знанието, на което би трябвало да стъпим, с цел да градим бъдещето, ” - акцентира бригаден военачалник Божидар Бойков, представен от. Той разяснява, че актуалното определение за Сили за специфични интервенции включва специфични асортимент, образование и съоръжение за осъществяване на задания, разнообразни от тези на другите типове въоръжени сили.
Историята на Специалните сили като публично формирование стартира преди 82 години, когато тогавашните ръководители на Министерството на войната прозорливо вземат решение за основаване на ново сформирование. Това обаче се случва много години, откакто на територията на България се случва първият скок с парашут. Той е осъществен през 1923 година от инструктор от дружество за произвеждане на парашути към летище „ Враждебна ”, който прави няколко демонстративни скока от 1000 метра. Впоследствие след къс инструктаж четирима български подпоручици от Въздушните войски, както и персонално Негово величество цар Борис Трети непринудено извършват парашутен скок от 100 метра височина. Малко по-късно в Полша били изпратени на образование, подпоручици в школата за изтребители и бомбардировачи, които изпълняват също парашутни скокове от 600 метра.
Основният фактор, съдействал за съставяне на първото парашутно нахлуване от страна на нашата войска, е политическият фактор. Повод става точно несправедливият Ньойски контракт от 1919 година, който оставя България без авиация и единствено с 33 хилядна войска – включително, жандармерия и горски стражари. Това е поправено с подписването през 1923 година на Солунското съглашение сред Царство България и Балканският Пакт, с което на България се позволява да усили числеността на своята войска, да я преструктурира и да прибавя оръжие.
Вторият фактор е икономическият.
Сред 1938 година продуктивността на България и Солунското стопанство бележи растеж,който разрешава за армията да бъдат заделени повече средства.
А третият фактор е военният. Множество висши офицери от Министерството на войната и щаба на войската приключват влиятелни академии в редица европейски страни, измежду които Германия, Франция, Австрия. Там се запознават със актуалните трендове в строителството на въоръжените сили и превъоръжаването, което спомага за основаване на територия и създаване на тактика за развиване на българските въоръжени сили.
Основно значение обаче постоянно са имали и имат военновъздушните сили за сформирането на парашутизма в България.
През 1942 година на летище Враждебна се организира асортимент за служещи в редиците на специфичните сили. Явяват се пет хиляди претенденти, от които са утвърдени единствено 500, което напрактика значи, че за 1 място са кандидатствали 10 души.
По спомените на полк. Драгански, с цел да бъдеш признат в ротата, трябвало да имаш приключено приблизително обучение с отличен триумф, освен това в елитно учебно заведение. В тези години за елитни са се считали езиковите и математическите гимназии, както и техникумите. Освен това била наложителна положителната физическа подготовка. Впоследствие на служещите към специфичните сили им се провеждали доста повече образования, в сравнение с бойците в останалите подразделения на армията. Заради това се смятало, че парашутният полк е най-подготвен за отбрана на родината при оповестяване на военно състояние.
„ При „ сините барети ” има едно предписание, което би трябвало да бъде ясно за всички, и то е, че парашутът е еднакъв за всички. Щом си с него няма значение дали си боец, капитан или майор, а се превръщаш в еднакъв на другите. Освен това да носиш „ синя барета ” е най-голямото самопризнание, което можеш да получиш през живота си. Никоя друга премия няма такава стойност, ” – показа полк. Драгански.
На събитието участваха проф. доктор Христина Янчева, регионален шеф на Пловдив, Ангел Славов, зам.-кмет на Община Пловдив, Стефан Послийски, зам.-председател на Общински съвет-Пловдив, Галин Манев, заместник-командир на Съвместното командване на специфичните сили, бригаден военачалник Димитър Павлов, ст. комисар Георги Хаджиев, военните аташета на Англия, Съединени американски щати, Полша, Сърбия, Япония.
В края на формалната част бяха връчени награди на военнослужещите от специфичните сили за демонстрация на особени заслуги. А след церемонията се организира специфична проява с военни кучета на дисциплините водене, реагиране при пукотевица и защита при нахлуване от нарушител. Желаещите можеха да прегледат също и ревю на специфична екипировка и оръжия на военновъздушните формирования.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ