Ръцете горе. Главите долу - Булевард България
Не разбрах каква е била идеята на благотворителния тенис мач с Григор Димитров, нито кой е победил в него. Вие разбрахте ли? За сметка на това разбрах обаче, че Ноле не си е поръчал „ 7 дни “ на „ Молец “ от диджея след края на играта в цялостната „ Арена София “.
Пипалата на хибридната война дотолкоз са задушили осведомителното пространство у нас, че всяка преживелица, даже най-незначителната от време на време, се оказва обект на гневни политически конфликти и опълчване на джендъри против хора, които помнят положителния живот от байтошово време и чистата храна тогава.
Tова, че Мартен Роберто не пусна „ Луда по тебе “ на Новак Джокович, просто тъй като не работи като брачен диджей, не прави изключение. Часове по-късното обществените мрежи към този момент бяха залети с разбори по какъв начин умнокрасивите нещо отново се вършат на забавни, по какъв начин на Прайда можело да звучи Камелия, на мача не можело, „ вие единствено с Вивалди ли ставате заран, “ DJ Мартен желал да потвърждава, че не е от село, откъдето сме всички, „ И аз съм елементарен, и вие сте елементарни “ и по този начин нататък.
Всъщност в цялата обстановка проблем няма.
От една страна Мартен Роберто постъпи напълно съответно и професионално. Едва ли има Камелия в плейлиста си, нито пък е привикнал да извършва поръчки, тъй като не е тъкмо подобен вид диджей. Хората малко ги бъркат нещата. Въпреки това мъчно разбираем е повсеместният сантиментален екстаз измежду част от интернет аудиторията в поддръжка на делото му, все едно ни е вкарал в Еврозоната с цената на живота си за два дни. Реално дали е отказал на Джокович или на бай Геле от Казичене не би трябвало да има изключително значение в тази ситуация. Става дума за професионални правила.
Така че – да, вероятно щеше да е много конфузно, в случай че тъкмо Мартен беше пуснал „ Луда по тебе “ в тъкмо този подтекст и добре, че не го направи, само че аз персонално не бих взела участие в жива верига в отбрана на въздоблестната му позиция против попфолк покварата, която отколешно разяжда душите ни, нито бих му вдигнала монумент. Това е малко като когато пляскате, че някой е върнал пари на притежателя им. На естествени неща да се пляска, сиреч.
От друга страна Джокович си е вселенски балканец с уклон към купона на фона на турбофолк музика, тотално необременен от българския подтекст. Човекът не знае, че у нас има културно разделяне по тази линия. В Сърбия тези ритми са си стандарт.
Вероятно е желал да направи другарски жест към хората на мястото, където се намира, с малко българска чалга, кавър на сръбска чалга, кавър на гръцка чалга. Отишли са след това на салфетки и Камелия с Гришо, танцували са, забавлявали са се. Всичко си е напълно тъкмо.
Ако от едната страна обаче стои човек, който е постигнал всичко – сходен спор леко се обезсмисля. Защото Джокович може да е какъвто си изиска. Не че ние не можем. Могли сме. Ама не посмяхме. То там постоянно е разликата.
В резюме – Мартен си е запазил професионалните правила, Джокович си е направил жеста към публиката, пял е, забавлявал се, след това е танцувал, Камелия му ходила на крайник в дискотеката да му изпълнявала класики на уше. „ Уин-уин сичуейшън “.
Въпреки това обаче цяла седмица ще отеква шумът от следващия интернет скандал, в който съвсем се изядохме. Важно е да обърнем внимание на едно нещо в него, тъй като точно то е свързващото звено с съвсем всеки различен скандал на разделяне, който пали обществото, или най-малко онази част от него, която е в обществените мрежи, през последните години.
Масовката да е от горната страна. Всички да сме равни. Никой да не се прави на забавен, че има правила, че има усет, че има обучение, че има някакви преимущества пред другия, не дай си Боже достижения.
" Facebook " овласти тоталитарния човек доста. Този, който не желае независимост, не желае народна власт. Този, който се гордее с незнанието си, милее по дребния си свят, по „ елементарния живот “, по предишното, по бурканите, по това всяка жаба да си знае гьола. Но най-много овласти популистите, които го употребят политически. Които „ му тровят със неистини душата “. Онези, които ще му кажат, че по този начин си е супер, че няма потребност да си чел книги, да си полагал старания, да имаш музикална просвета оттатък Пайнер, да си се борил за фантазиите си. Че да си идентичен е полезност.
Всеки, който не е идентичен, смущава с разликата си, припомня, че има и друго, че не сме всички просто едни „ елементарни хора “, че – в противен случай – всеки е невероятен, само че са нужни старания, с цел да остане подобен. Много затормозяващо е това увещание. Много задължаващо. Я по-добре да ненавиждаме някакъв там с татуировки, джендър, дето му се прави на забавен на Ноле и не му пуска Камелия. Морален ли нещо го раздава? Културен? Смях в залата. И не знае ли, че който заплаща, той поръчва музиката?
Утре някой различен ще почне по този начин да си прави, каквото желае, и най-после всички ще сме надали не задължени да постъпваме по съвест и да бъдем свободни с цялата отговорност, която този избори носи. А, не. Я, по-добре не. Усилвай и ръцете – горе. А главите – долу.
Пипалата на хибридната война дотолкоз са задушили осведомителното пространство у нас, че всяка преживелица, даже най-незначителната от време на време, се оказва обект на гневни политически конфликти и опълчване на джендъри против хора, които помнят положителния живот от байтошово време и чистата храна тогава.
Tова, че Мартен Роберто не пусна „ Луда по тебе “ на Новак Джокович, просто тъй като не работи като брачен диджей, не прави изключение. Часове по-късното обществените мрежи към този момент бяха залети с разбори по какъв начин умнокрасивите нещо отново се вършат на забавни, по какъв начин на Прайда можело да звучи Камелия, на мача не можело, „ вие единствено с Вивалди ли ставате заран, “ DJ Мартен желал да потвърждава, че не е от село, откъдето сме всички, „ И аз съм елементарен, и вие сте елементарни “ и по този начин нататък.
Всъщност в цялата обстановка проблем няма.
От една страна Мартен Роберто постъпи напълно съответно и професионално. Едва ли има Камелия в плейлиста си, нито пък е привикнал да извършва поръчки, тъй като не е тъкмо подобен вид диджей. Хората малко ги бъркат нещата. Въпреки това мъчно разбираем е повсеместният сантиментален екстаз измежду част от интернет аудиторията в поддръжка на делото му, все едно ни е вкарал в Еврозоната с цената на живота си за два дни. Реално дали е отказал на Джокович или на бай Геле от Казичене не би трябвало да има изключително значение в тази ситуация. Става дума за професионални правила.
Така че – да, вероятно щеше да е много конфузно, в случай че тъкмо Мартен беше пуснал „ Луда по тебе “ в тъкмо този подтекст и добре, че не го направи, само че аз персонално не бих взела участие в жива верига в отбрана на въздоблестната му позиция против попфолк покварата, която отколешно разяжда душите ни, нито бих му вдигнала монумент. Това е малко като когато пляскате, че някой е върнал пари на притежателя им. На естествени неща да се пляска, сиреч.
От друга страна Джокович си е вселенски балканец с уклон към купона на фона на турбофолк музика, тотално необременен от българския подтекст. Човекът не знае, че у нас има културно разделяне по тази линия. В Сърбия тези ритми са си стандарт.
Вероятно е желал да направи другарски жест към хората на мястото, където се намира, с малко българска чалга, кавър на сръбска чалга, кавър на гръцка чалга. Отишли са след това на салфетки и Камелия с Гришо, танцували са, забавлявали са се. Всичко си е напълно тъкмо.
Ако от едната страна обаче стои човек, който е постигнал всичко – сходен спор леко се обезсмисля. Защото Джокович може да е какъвто си изиска. Не че ние не можем. Могли сме. Ама не посмяхме. То там постоянно е разликата.
В резюме – Мартен си е запазил професионалните правила, Джокович си е направил жеста към публиката, пял е, забавлявал се, след това е танцувал, Камелия му ходила на крайник в дискотеката да му изпълнявала класики на уше. „ Уин-уин сичуейшън “.
Въпреки това обаче цяла седмица ще отеква шумът от следващия интернет скандал, в който съвсем се изядохме. Важно е да обърнем внимание на едно нещо в него, тъй като точно то е свързващото звено с съвсем всеки различен скандал на разделяне, който пали обществото, или най-малко онази част от него, която е в обществените мрежи, през последните години.
Масовката да е от горната страна. Всички да сме равни. Никой да не се прави на забавен, че има правила, че има усет, че има обучение, че има някакви преимущества пред другия, не дай си Боже достижения.
" Facebook " овласти тоталитарния човек доста. Този, който не желае независимост, не желае народна власт. Този, който се гордее с незнанието си, милее по дребния си свят, по „ елементарния живот “, по предишното, по бурканите, по това всяка жаба да си знае гьола. Но най-много овласти популистите, които го употребят политически. Които „ му тровят със неистини душата “. Онези, които ще му кажат, че по този начин си е супер, че няма потребност да си чел книги, да си полагал старания, да имаш музикална просвета оттатък Пайнер, да си се борил за фантазиите си. Че да си идентичен е полезност.
Всеки, който не е идентичен, смущава с разликата си, припомня, че има и друго, че не сме всички просто едни „ елементарни хора “, че – в противен случай – всеки е невероятен, само че са нужни старания, с цел да остане подобен. Много затормозяващо е това увещание. Много задължаващо. Я по-добре да ненавиждаме някакъв там с татуировки, джендър, дето му се прави на забавен на Ноле и не му пуска Камелия. Морален ли нещо го раздава? Културен? Смях в залата. И не знае ли, че който заплаща, той поръчва музиката?
Утре някой различен ще почне по този начин да си прави, каквото желае, и най-после всички ще сме надали не задължени да постъпваме по съвест и да бъдем свободни с цялата отговорност, която този избори носи. А, не. Я, по-добре не. Усилвай и ръцете – горе. А главите – долу.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ