Върховното усилие българите да бъдат превърнати в диво племе срещна обществен отпор
Не разбирам всеобщото удивление от това, че в България правосъдните органи отхвърлят да се задействат против патриотично надъхан мускулест мъж, нарязал приятелката си с макетен нож, остригал я и счупил й носа.
Кое тук е чудното? Че правораздаването е на страната на насилниците? Че патриотично настроените мускулести мъже считат за свое право да упражняват принуждение върху дами и деца? Че институциите споделят на всяка жертва на принуждение „ оправяй се самичък “?
Защо живеем в общество на насилието
При 20 убити дами за 2023 година – кое тук е за чудене? Не се ли разбра, че в последните години водещи български политици, общественици и медии се пробват да изградят общество на насилието? Не сте ли виждали по какъв начин институции на властта се отнасят към жителите, застанали пред гишетата; или по какъв начин в доста „ държавни “ лечебни заведения личният състав се отнася към пациентите?
Не разбрахте ли, че в границите на идеологията, налагана като преобладаваща от водещите български политици и институции, татуираният и необразован мускулест мъж-патриот е законният народен облик, а дамата (както и грамотният мъж не-патриот, лишен от мускули) е негова законна плячка? Че е родолюбиво да вдигнеш голям стълб, обгърнат в пушек от кебапчета, а е предателско да получиш задгранична литературна премия за разказ?
Култът към силата възстановява насилието
Бруталността в говоренето дава като резултат свирепост в дейностите. Култът към силата дава като резултат нормализиране на насилието. Тези неща се знаят от столетие и повече.
Ето ви обаче нещо, което научаваме напоследък: Култът към „ традицията “ трансформира всички забъркани в нарушители – от президенти и министър председатели до съдии, служители на реда, прокурори, сервитьори, спасители, охранители и елементарни квартални пияници.
В последните години в България покълнаха и се разпростряха два типа ежедневен, елементарен, битов неонацизъм: ляв и десен. Този неонацизъм пронизва цялото политическо, медийно и друго обществено говорене. Разликата е, че левите неонацисти се радват на Путин, Тръмп и Орбан, до момента в който десните се радват на Тръмп и Орбан и се вършат, че не гледат към Путин с възторжени пионерски погледи. Приликата сред левия и десния неонацизъм е в култа към силата, йерархията и подчинението – към това, което антрополозите от великото потомство назоваха „ културната долница “, а през днешния ден неонацистите величаят като „ обичайни полезности “.
В последните има-няма 500 години хората се развиват от положение на послушание, принуждение и свирепост към самостоятелност, единодушие и взаимност. Следователно, всеки апел към противоположен завой („ традицията “) е апел за връщане към подчинението, насилието и жестокостта. Няма друга опция.
Борци против „ Истанбулската спогодба “
Преди години всеобщата готовност на левите и десните неонацисти срещу „ Истанбулската спогодба “ внезапно утежни публичната атмосфера. От Българска социалистическа партия вляво до Вътрешна македонска революционна организация вдясно всички жигосаха документа, до момента в който бурно се радваха на проучвания, съгласно които 81 на 100 от българите били „ обичайни “, т.е. желали дамата да е в кухнята с бебе на ръце и с дете, хванато за полата.
На най-високо равнище стана допустимо да бъдат говорени неща, които преди този момент бяха неприемливи. Конституционният съд, да вземем за пример, тежко се опозори с изказванието, че съгласно българската конституционна уредба половата еднаквост „ жена “ се свързва само с „ раждане “ и „ акушерска помощ “. Конституционните съдии продължиха с разсъждения за ‚джендър-идеологията “, която в действителност е коренен агитационен конструкт, отляво представян като част от пакета „ джендър идеологията, антикомунизмът и русофобията “ (Калоян Паргов от 23 май 2019), а отдясно – като посягане „ против традициите и идентичността на нациите “ (Ангел Джамбазки от 3 май 2019).
Онова, което левите и десните неонацисти се пробват да унищожават, от този момент и до през днешния ден, е целия оня пиедестал, върху който е построена европейската цивилизация. Отново българският Конституционен съд, за собствен незагиващ позор, е най-ясен, казвайки във връзка на термина „ обществен пол “, заложен в „ Истанбулската спогодба “ следното: „ Това води до опцията за избор на индивида по своя воля на друга „ еднаквост, учредена на пола “, която може и да не съответствува с биологичната “.
Ключови понятия на европейската цивилизация
Това е чисто нацистко умозаключение. Ключовите понятия, които тук са жигосани, са тъкмо тези, върху които стъпва европейската цивилизация, в която живеем: „ избор “, „ субект “, „ своя воля “.
Именно изборът на обособения, еднакъв с другите субект, упражняващ своята воля в границите на закон, направен дружно с другите човеци – това е европейската цивилизация. Там, където няма „ избор “, „ субект “, „ своя воля “ – там има дивачество и безчовечие. А главните характерности на дивачеството и варварството са следните: Първо, не съществува избор; правиш това, което ти се споделя от по-силния. Второ, не съществува индивид; ти си част от някакъв колектив (нация, класа, раса), който се предвожда от водач (фюрер), който ти е шеф. Трето, не съществува своя воля – волята е на силния; слабият се подчинява.
Подкопаването на самите основи на цивилизацията, което у нас върви и отляво, и отдясно, напълно закономерно докара до положение, в което мощните обират, тормозят и убиват слабите. Подкопаването на основите на цивилизацията не може да докара до средата другаде. В рамките на предлаганата ни идеология е напълно в реда на нещата мъжът да тормози дамата, а на вербална провокация да се реагира с физическо принуждение (каквато е защитната теза на българския бияч от морето, пребил французин, тъй като оня му подвиквал).
Традиционните полезности, пробутвани ни както от българските леви и десни неонацисти, по този начин и от Конституционния съд, са съответно разказани от Елин Пелин в описа му „ Невеста Нена “ от 1905 година. Разказът стартира по този начин: „ Рано една есенна заран из село се разнесе писклив женски вик. Из улиците тичаше като замаяна Нена, невестата на Кольо Загорчето, боса, гологлава, с разскубана коса. Лицето и ръцете й бяха оцапани с кръв, която извираше някъде от главата “. Обикаля дамата цялото село да се оплаква, че мъжът я набил, само че от всички получава един и същи отговор: „ Кеф му е – ще те милва; кеф му е – ще те бие. Негова си “.
Има и добра вест
В случая с нарязаната жена през днешния ден имаме въпреки всичко добра вест. Върховното изпитание българите да бъдат превърнати в диво племе, ръководено от леви и десни неонацисти, въпреки всичко се натъкна на публично противопоставяне.
Българското общество, оказа се – за разлика от българския Конституционен съд, да вземем за пример, не желае да обръща тил на европейския ред и да замества постигнатото равнище на цивилизованост (колкото и хилавичко да е) с „ обичайните полезности “, разказани в описа на Елин Пелин. Сблъскало се с институционалния нихилизъм,демонстриран от всички институции във връзка на нарязаното момиче, българското общество изригна с възмущение и с митинги в основните градове на Републиката.
Българското общество не желае да живее по безчовечен метод
Това не е първи случай в последните две-три години. Напротив, от акцията „ Росенец “ насам обществото все по-отчетливо демонстрира, че не желае да живее по див и безчовечен метод. Ако се замислите ще видите, че даже самото битие на настоящето държавно управление е израз на това.
Както тия дни написа Емил Джасим: „ България стартира постепенно, само че несъмнено да се цивилизова “. Ще си разреша да продължа с думите на различен огромен даскал, Кристиян Таков: „ България се разсънва извънредно постепенно, търка очи, обръща се още веднъж на другата страна, вика: „ Хайде да си подоспя малко “, само че към този момент е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става “.
Коментарът на създателя е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Кое тук е чудното? Че правораздаването е на страната на насилниците? Че патриотично настроените мускулести мъже считат за свое право да упражняват принуждение върху дами и деца? Че институциите споделят на всяка жертва на принуждение „ оправяй се самичък “?
Защо живеем в общество на насилието
При 20 убити дами за 2023 година – кое тук е за чудене? Не се ли разбра, че в последните години водещи български политици, общественици и медии се пробват да изградят общество на насилието? Не сте ли виждали по какъв начин институции на властта се отнасят към жителите, застанали пред гишетата; или по какъв начин в доста „ държавни “ лечебни заведения личният състав се отнася към пациентите?
Не разбрахте ли, че в границите на идеологията, налагана като преобладаваща от водещите български политици и институции, татуираният и необразован мускулест мъж-патриот е законният народен облик, а дамата (както и грамотният мъж не-патриот, лишен от мускули) е негова законна плячка? Че е родолюбиво да вдигнеш голям стълб, обгърнат в пушек от кебапчета, а е предателско да получиш задгранична литературна премия за разказ?
Култът към силата възстановява насилието
Бруталността в говоренето дава като резултат свирепост в дейностите. Култът към силата дава като резултат нормализиране на насилието. Тези неща се знаят от столетие и повече.
Ето ви обаче нещо, което научаваме напоследък: Култът към „ традицията “ трансформира всички забъркани в нарушители – от президенти и министър председатели до съдии, служители на реда, прокурори, сервитьори, спасители, охранители и елементарни квартални пияници.
В последните години в България покълнаха и се разпростряха два типа ежедневен, елементарен, битов неонацизъм: ляв и десен. Този неонацизъм пронизва цялото политическо, медийно и друго обществено говорене. Разликата е, че левите неонацисти се радват на Путин, Тръмп и Орбан, до момента в който десните се радват на Тръмп и Орбан и се вършат, че не гледат към Путин с възторжени пионерски погледи. Приликата сред левия и десния неонацизъм е в култа към силата, йерархията и подчинението – към това, което антрополозите от великото потомство назоваха „ културната долница “, а през днешния ден неонацистите величаят като „ обичайни полезности “.
В последните има-няма 500 години хората се развиват от положение на послушание, принуждение и свирепост към самостоятелност, единодушие и взаимност. Следователно, всеки апел към противоположен завой („ традицията “) е апел за връщане към подчинението, насилието и жестокостта. Няма друга опция.
Борци против „ Истанбулската спогодба “
Преди години всеобщата готовност на левите и десните неонацисти срещу „ Истанбулската спогодба “ внезапно утежни публичната атмосфера. От Българска социалистическа партия вляво до Вътрешна македонска революционна организация вдясно всички жигосаха документа, до момента в който бурно се радваха на проучвания, съгласно които 81 на 100 от българите били „ обичайни “, т.е. желали дамата да е в кухнята с бебе на ръце и с дете, хванато за полата.
На най-високо равнище стана допустимо да бъдат говорени неща, които преди този момент бяха неприемливи. Конституционният съд, да вземем за пример, тежко се опозори с изказванието, че съгласно българската конституционна уредба половата еднаквост „ жена “ се свързва само с „ раждане “ и „ акушерска помощ “. Конституционните съдии продължиха с разсъждения за ‚джендър-идеологията “, която в действителност е коренен агитационен конструкт, отляво представян като част от пакета „ джендър идеологията, антикомунизмът и русофобията “ (Калоян Паргов от 23 май 2019), а отдясно – като посягане „ против традициите и идентичността на нациите “ (Ангел Джамбазки от 3 май 2019).
Онова, което левите и десните неонацисти се пробват да унищожават, от този момент и до през днешния ден, е целия оня пиедестал, върху който е построена европейската цивилизация. Отново българският Конституционен съд, за собствен незагиващ позор, е най-ясен, казвайки във връзка на термина „ обществен пол “, заложен в „ Истанбулската спогодба “ следното: „ Това води до опцията за избор на индивида по своя воля на друга „ еднаквост, учредена на пола “, която може и да не съответствува с биологичната “.
Ключови понятия на европейската цивилизация
Това е чисто нацистко умозаключение. Ключовите понятия, които тук са жигосани, са тъкмо тези, върху които стъпва европейската цивилизация, в която живеем: „ избор “, „ субект “, „ своя воля “.
Именно изборът на обособения, еднакъв с другите субект, упражняващ своята воля в границите на закон, направен дружно с другите човеци – това е европейската цивилизация. Там, където няма „ избор “, „ субект “, „ своя воля “ – там има дивачество и безчовечие. А главните характерности на дивачеството и варварството са следните: Първо, не съществува избор; правиш това, което ти се споделя от по-силния. Второ, не съществува индивид; ти си част от някакъв колектив (нация, класа, раса), който се предвожда от водач (фюрер), който ти е шеф. Трето, не съществува своя воля – волята е на силния; слабият се подчинява.
Подкопаването на самите основи на цивилизацията, което у нас върви и отляво, и отдясно, напълно закономерно докара до положение, в което мощните обират, тормозят и убиват слабите. Подкопаването на основите на цивилизацията не може да докара до средата другаде. В рамките на предлаганата ни идеология е напълно в реда на нещата мъжът да тормози дамата, а на вербална провокация да се реагира с физическо принуждение (каквато е защитната теза на българския бияч от морето, пребил французин, тъй като оня му подвиквал).
Традиционните полезности, пробутвани ни както от българските леви и десни неонацисти, по този начин и от Конституционния съд, са съответно разказани от Елин Пелин в описа му „ Невеста Нена “ от 1905 година. Разказът стартира по този начин: „ Рано една есенна заран из село се разнесе писклив женски вик. Из улиците тичаше като замаяна Нена, невестата на Кольо Загорчето, боса, гологлава, с разскубана коса. Лицето и ръцете й бяха оцапани с кръв, която извираше някъде от главата “. Обикаля дамата цялото село да се оплаква, че мъжът я набил, само че от всички получава един и същи отговор: „ Кеф му е – ще те милва; кеф му е – ще те бие. Негова си “.
Има и добра вест
В случая с нарязаната жена през днешния ден имаме въпреки всичко добра вест. Върховното изпитание българите да бъдат превърнати в диво племе, ръководено от леви и десни неонацисти, въпреки всичко се натъкна на публично противопоставяне.
Българското общество, оказа се – за разлика от българския Конституционен съд, да вземем за пример, не желае да обръща тил на европейския ред и да замества постигнатото равнище на цивилизованост (колкото и хилавичко да е) с „ обичайните полезности “, разказани в описа на Елин Пелин. Сблъскало се с институционалния нихилизъм,демонстриран от всички институции във връзка на нарязаното момиче, българското общество изригна с възмущение и с митинги в основните градове на Републиката.
Българското общество не желае да живее по безчовечен метод
Това не е първи случай в последните две-три години. Напротив, от акцията „ Росенец “ насам обществото все по-отчетливо демонстрира, че не желае да живее по див и безчовечен метод. Ако се замислите ще видите, че даже самото битие на настоящето държавно управление е израз на това.
Както тия дни написа Емил Джасим: „ България стартира постепенно, само че несъмнено да се цивилизова “. Ще си разреша да продължа с думите на различен огромен даскал, Кристиян Таков: „ България се разсънва извънредно постепенно, търка очи, обръща се още веднъж на другата страна, вика: „ Хайде да си подоспя малко “, само че към този момент е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става “.
Коментарът на създателя е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ