Не разбирам в какво съм обвинен, не съм виновен и

„ Не разбирам в какво съм упрекнат, не съм отговорен и моралът ми не разрешава да призная виновност. Обвинен съм в опит за ликвидиране, най-малко по този начин разбирам, само че с цел да има такава подготовка, би трябвало да има предумисъл. За да има предумисъл, закононарушението би трябвало да е планувано и квалифицирано. Такива обстоятелства не са налице, тъй че не знам в какво съм упрекнат в действителност. ” С тези думи се обърна към Окръжен съд командосът Евгени Денчев, който в опит да опази дома си и трите си деца, стрелял с револвер в пловдивското село Руен. Срещу него е повдигнато извънредно тежко обвиняване – за опит за ликвидиране.

Процесът стартира по общия ред, откакто в разпоредителното съвещание Денчев не призна виновност и пожела да бъдат разпитани всички движимости лица и очевидци.

Припомняме, че мъжът е на 42 години, някогашен боен с три задачи в Афганистан. Преди близо шест години той и фамилията му се местят в село Руен, където живеят и до през днешния ден. Денчев е женен и има три дъщери, най-голямата от които е доведена.

Около 3:30 часа на 7 август 2024 година, до момента в който спял, Евгени чул звук, а кучето в двора почнало да лае неистово. Когато излязъл на открито, чул, че по навеса върви човек и се пробва да влезе в спалните пространства на втория етаж. Входната врата на двора била открехната. В този миг усетил, че от лявата му страна стои различен чужд.

„ Обърнах се, с цел да видя кой е, и получих мощен удар в слепоочието. Последва и втори пестник в лицето. През това време лицето, което беше на покрива на навеса, слезе и ме нападна с ритници. Свлякох се на земята, свих се и се отбранявах. За секунди си спомних за сътрудника ми Валентин Димов, който беше пребит грубо от двама души във Войводиново преди пет години. Уплаших се и за жена ми, и за трите ми деца, едното от които беше бебе на два месеца.

От задачите ми в Афганистан имам навика да дремя въоръжен. Така беше и в онази нощ. След като ударите по тялото и главата ми продължиха, извиках, че съм въоръжен. Предупредих, че ще изстрелвам, само че нищо не се промени. Тогава извадих законно притежаваното оръжие и създадох два изстрела във въздуха. Двамата мъже побягнаха. “

Година и половина след случая Евгени е изправен пред съда. Той е упрекнат в опит за ликвидиране на три лица – младежите, които са нахлули в дома му.

Днес се организира първото съвещание всъщност на делото. Залата на Окръжен съд бе претъпкана със очевидци, измежду които потърпевшите Серкан и Емил, както и доведената щерка на Евгени. Последната, с показанията си, съществено утежни ситуацията на Денчев. В същото време тезата на прокуратурата бе оборена от показанията на брачната половинка на някогашния командос.

Първа пред магистратите застана точно половинката на подсъдимия – Нелета. Тя бе безапелационна, че брачният партньор ѝ е почтен, а дейностите му дефинира като отбрана. И до през днешния ден Нелета не е виждала Кольо Атанасов – момчето, което твърди, че е жертва на командоса. Младежът е имал връзка с 14-годишната щерка на Нелета.

„ Гери е моя щерка от предходен брак. Деница е наша обща щерка. Гери беше на 2 годинки, от този момент Евгени се грижи за нас. През 2024 година Гери беше на 14 години, тя имаше връзка с момче от Куклен, от различен етнос, на име Кольо. Всички връзки бяха с подобен етнос. Разбрах, че момчето е с проблематично държание. Тя правеше всичко зад тила ми. На 6 против 7 август, след 3 часа през нощта, цялото семейство бяхме у дома. На втория етаж спяха децата, само че онази нощ във втората спалня спеше Евгени, защото Деница, междинната ми щерка, беше неспокойна. Чух, че кучето лае, по-късно стъпки по покрива. Притесних се и се разсъниха.

Евгени излезе да ревизира, а аз да извикам Гери при нас. Тя нищо не сподели. Евгени излезе на открито, знам, че има оръжие – револвер. Беше легален. Не знам къде го държеше, нито дали е бил с него, когато излезе. Чух свада, тирада на непознат език, както и звук от блъскане. Чух: „ Стой, ще изстрелвам! “, а по-късно два изстрела, а минута по-късно – пищене на кола. Лявото му ухо кървеше, беше замърсен и прашен. По лицето имаше ожулвания. Не ми сподели нищо, напряко се обади на 112, разгласи, че са ни нападнали няколко души. Обясни ми, че някакви хора са го нападнали, не ги познава. Гери също нищо не сподели. Дойде полиция, Евгени излезе на открито. Разговаряха, само че не знам какво са правили. Евгени незабавно потегли към Пловдив.

След това се прибра, сподели, че си е извадил здравно. Тогава ми описа, че е паднал и че са го блъснали. На идващия ден Гери ми показа, че единият от тримата е Кольо. Че той я търси, че е желал да влезе при нея. Така разбрахме кои са лицата. Пак отидохме в районното, дружно с Гери, с цел да опише какво се е случило. Тогава бях с нея, тя сподели, че знае, че Кольо е отговорен, само че няма да застане против него. Обясни, че доста са се обичали. Искала да замине с него. Дошъл, с цел да се видят, защото са скарани. Впоследствие Гери се оплаши, пожела да я спрем от учебно заведение, с цел да не се вижда с Кольо. Не знам какво се случи с момчето, само че Гери на няколко пъти бягаше от нас, с цел да се виждат.

Събирали са се и са се разделяли. Пак искаше да се женят. Сега е в преходно жилище, защото никой не желае да се грижи за нея, тя не желае да е при мен и търси място, където да няма надзор. Рожденият татко на Гери я взе за два месеца, само че я остави при бабата, при лелята, отново на нас и отново при бабата. Така се стигна до Олга Скобелева. За Кольо знам, че е дете на разведени родители. Баща му е в чужбина, а брат му е лежал в пандиза. Тя показа, че са ѝ давали дрога да опитва. Много ми е тъжно за Гери, тя се самоунищожава. Помагам ѝ, само че всяко нейно решение води до съществени последици. Създава проблеми. Умно и интелигентно дете ”, сподели Нелета.

Веднага след нея бе изслушана и щерка ѝ Гергана Борисова. Тя хвърли съществени обвинявания против пастрока си и утежни ситуацията му. 16-годишната сега живее в преходно жилище по свое предпочитание. Първоначално за нея се е грижел татко ѝ след следващото бягство на Борисова от майка ѝ. Впоследствие бащата я оставя при баба ѝ, при вуйна ѝ и назад, до момента в който всеки един подвига ръце от нея и я оставя сама да се грижи за себе си. Вместо обаче да се прибере вкъщи при майка си, Гергана се настанява в преходно жилище по свое предпочитание.

„ През август 2024 година бях при майка ми в Руен. Влошени бяха връзките ни. Когато бях дребна, се разбирахме, само че след това се утежниха. В края на 2023 година стартира връзката ми с Кольо, скрито се виждахме. Един ден, преди август, след учебно заведение Евгени и Кольо се срещнаха до парка. Мама не го е виждала. Кольо беше добър и благ, карали сме се, само че сме се сдобрявали. Никога не е бил нападателен, нито той, нито приятелите му. Нямали са проблематично държание. Кольо е от ромски генезис, това беше повода да не го одобрят. Имаше концерт на сестра ми в центъра. Бяхме всички, аз се обадих на Кольо, с цел да се забележим. Седна до нас, с Евгени си приказваха, без спорове и проблеми. Държаха ме строго, разделихме се с Кольо, до момента в който избягам и отново да се съберем. Това беше към месец май.

На 6 против 7 август, в дребните часове, спях на таванската стая. Събудих се от шепнене, Кольо беше пристигнал да ме види, липсвах му. Беше на прозореца. Страх ме хвана да не го видят. Чух, че Евгени слиза по стълбите, споделих на Кольо да бяга. Но Евгени към този момент беше на открито, светна лампата, а Кольо беше на прозореца. Евгени стартира да вика да слиза, аз желаех да изляза при тях. Мама не ми даде, сподели да затворя. Кольо слезе при Евгени, а незабавно по-късно чух 5-6 изстрела. После чух и по какъв начин кола потегля. Кольо сподели, че е с брат си и Серкан. Исках да изляза при тях, само че не ми дадоха. Бях в потрес, уплаших се дали Кольо е добре. Евгени се върна, беше запъхтян, сърдит и сподели, че в случай че Кольо пристигна отново, ще го убие и ще метне натрупа му, до момента в който е топъл. Евгени има револвер, Кольо няма даже нож. Докато бяхме горе, майка сподели да затворя, че няма мъжът ѝ да влезе поради мен в пандиза. Кольо след това ми описа, че Евгени е блъснал него, а брат му Емил го блъснал.

Кольо видял, че Евгени вади нещо, избягал и се качил в колата. Следвали изстрели и даже един от тях бил на сантиметри от главата на Серкан. Когато се прибра Евгени, показа, че е ранен и ходеше с памук в ухото. Беше прашен. След случая ме беше боязън за Кольо и споделих неистина. След това, когато си потеглих, отидох да кажа истината. Евгени ме накара да кажа, че не се познават. Аз обаче открих фотоси от концерта. Каза да разказвам случката като нахлуване. Да кажа, че Кольо желае да ме отвлече.

Евгени ясно видя Кольо, имаше първенец, има и лампа на покрива ”, безапелационна бе Гергана Борисова.

По време на съвещанието бяха признати всички експертизи, направени по време на досъдебното произвеждане. Интерес провокира комплексната съдебно-медицинска, психиатрична и психична експертиза на командоса. Според движимостите лица все още на действието той не е бил под въздействие на нерешителност. Освен това, съгласно експертизата, самият Денчев е човек, податлив да манипулира други хора и да ги кара да трансформират показанията си. Тези заключения са извлечени и от показанията на самата Гергана, която твърди, че е била накарана да излъже при първата си сказка с полицията.

Делото продължи с разпита и на останалите очевидци.

 
Прочетете още