Не разбирам около какво се върти дебата за образование и

За свободата на мисълта…

Не разбирам към какво се върти дебата за обучение и просвета!?!…

Преди години, във Виена попаднах в музея за съвременно изкуство. Беше заран и още не беше отворено за визити.

Пред входа чакахме единствено аз и клас ученици (около 10- годишни), водени от учителката им.

След като МОМА отвори вратите си, влязохме и аз се отдадох на блажена разходка из австрийското изкуство на 20-ти век. В една от залите се засякох с учебната група. Бяха застанали пред картина, която изобразяваше наследник квадрат и деликатно слушаха по какъв начин учителката (не екскурзовод, а учителката) споделя историята и смисъла на нереалното произведение.

Не разбирам немски, само че ми стана забавно да ги следя и потеглих да обикалям с тях.

Спирахме се пред безумни съоръжения, платна и скулптори, тя им обясняваше, а аз си мислех: „ Ей тия деца ще порастнат, ще влязат в театралната зала и ще могат да възприемат нереална сценография, съвременна драматургия и пробни спектакли! ”. Мда, и няма да се задоволяват единствено със сюжети вид „ Криворазбраната цивилизация ” и „ Многострадалната Геновева ” (с цялото ми почитание към историческото значение на тези пиеси). По- нататък влязохме в залата на така наречен Виенски актьори от 60-те години.

Навсякъде имаше снимки от техни анти-военни пърформънси. Бяха снимали гола жена със забодена в задните елементи роза. Мислех си, че децата ще стартират да се хилят и побутват, само че не – гледаха и слушаха с цялата съвестност и внимание. А аз отново се пренесох въображаемо в България, където въпреки че от екрани и билбордове да бълва чиста порногрфия, в случай че някой покаже голо тяло на сцената, „ гръмва скандал ” и това става център и смисъл на спектакъла.

Но не за голотата ми е думата.

Наскоро една другарка сценограф ми описа, че взела детето си от учебно заведение и то било доста смутено. Учителката по изобразяване му вдигнала скандал, тъй като е нарисувало синьо дърво. Казала му, че не може, че дървото е зелено и кафяво и му писала двойка. Майката успокоила детето си и го попитала, за какво е решило да нарисува дървото синьо, а то дало отговор, че дървото е било едно и се е чувствало самотно. С цялата божественост на гения си, момчето е усетило самотата на синия цвят. Но учителката, която несъмнено от десетилетия не е влизала в изложба, споделила, НЕ…

Ами, ДА! Страх ме е да пусна децата си на учебно заведение!!!

И още нещо, във Виена другари ми описаха, че в Австрия има държавна финансираща стратегия за експериманетално и авангардно изкуство. Печелят най-нестандартните, смелите и напряко “откачени ” хрумвания. Попитах дали плановете би трябвало да имат „ обществен подтекст ”. Австрийците се разсмяха. Веднага осъзнах нелепостта на въпроса си. Ами да, смисълът е в самата смелост и в свободата на мисълта. Какъв по-добър метод да изграждаш без значение, мислещо и съвременно общество!…

И това е смисъл, който се генерира на държавно равнище и цели да пробуди мозъците и сърцата на хората, пък те в случай че желаят да ръкопляскат седнали или прави…

А ние, до момента в който се опитваме с наредбички и постановленийца да си „ кърпим съдраните гащи ”, и деца ще умират, и в мизерия ще тънем…