Не просто военен полигонТук се тества всичко - от първите

Не просто боен полигон
Тук се тества всичко - от първите руски балистични ракети до галактически кораби

Днес от космодрума се изстрелват „ Искандер “, „ Сармат “ и други съвременни оръжия

Представете си безкрайна степ, където няма жива душа, няма дървета или каквито и да било признаци на живот чак до хоризонта. Само тишина, изсъхнал вятър и небе, през което понякога прелита нещо, за което се заобикаля да се приказва. Добре пристигнали в Капустин Яр - едно от най-секретните места от руската ера. Наричат го с разнообразни имена: ракетен полигон, космодрум, място на първите нуклеарни опити. А някой непосредствено му споделят „ руската зона 51 “. И, знаете ли, това определение не е надалеч от истината.

Капустин Яр се намира сред Волгоград и Астрахан - в степите, където никой не задава непотребни въпроси. Тук, през 1946 година, единствено година след края на Втората международна война, Съветският съюз стартира своя ракетен път. Официално - тествания на хванатата немска „ Фау-2 “. Неофициално - начало на основаването на лична нуклеарна и ракетна мощ.

Мястото не е определено инцидентно. Без гъсто застрояване, минимално население, открит терен - идеално за изстрелване на ракети и осъществяване на опити, които биха събудили целия свят на друго място. Тези оръжия са нови, екзотични, само че с огромен капацитет, който всички схващат. Затова още от първите години на съществуването си оборудването е обхванато от ореол на секретност - и надеждна защита от картечари.

Огромна лаборатория

Капустин Яр не е просто боен полигон. Това е голяма лаборатория навън. Тук се тества всичко - от първите руски балистични ракети до галактически кораби. Именно отсам през 1962 година са изстреляни първите спътници от серията „ Космос “.

Малцина знаят, само че точно в Капустин Яр са извършени първите въздушни нуклеарни опити в Съюз на съветските социалистически републики. През 50-те години на предишния век нуклеарни бойни глави експлодират над степта - тъкмо в атмосферата. Целта? Да се ревизира по какъв начин радиацията въздейства на оборудването, структурите и - ужасно е да се каже, само че и на хората. В региона са провеждани евакуационни учения, измервания, работят учени, а от време на време даже инцидентни очевидци се оказват очевидци на неща, които не би трябвало да виждат.

През 1979 година стартира строителството на Бункер (или Обект) 754, свръхсекретен под земята склад, чиято дълбочина доближава 50 метра, дължината на коридорите на всеки етаж е към 150 метра. Там са прокарани и железопътна линия и път. Официалното му предопределение е „ да обслужва площадката на военни нуклеарни физици за тестване на модели на ракетни бойни глави със специфични муниции “. Всъщност, съгласно специалисти, бункерът се трансформира в главно съветско вместилище за „ секретни материали “, отнасящи се до извънземната активност. 

Тайни и „ летящи чинии “

През 60-те и 70-те години на предишния век към полигона стартират да се множат клюки. Местните поданици приказват за странни светлини в небето, за светещи топки, които висят над земята и изчезват с стремглава скорост. Няколко руски водачи даже получават заповеди да смъкват НЛО в региона на Капустин Яр - безрезултатно.

Уфолози настояват, че през 1948 година тук се разрушава „ неидентифициран обект “ и отломките му се съхраняват в подземните бункери на полигона. Да, звучи като сюжет за научнофантастичен филм - само че точно тези клюки пораждат прякора „ Съветска зона 51 “. И колкото повече формалните управляващи мълчат, толкоз по-активно се раждат митове.

Град-призрак

Град Знаменск е издигнат до полигона. Дълго време той не съществува на картата - единствено " Пощенска кутия № 22 ". Жителите на града подписват документи за неразкриване на информация и мнозина даже в писма не могат да кажат на околните си къде се намират. Знаменск живее по свои лични закони: затворена зона, високи заплати, непоколебим надзор и непрекъснато чувство, че те следят.

Казват, че в града към момента е в действие " режимът на безмълвие ". Въпреки че от дълго време не е систематизиран, диалозите за полигона не са добре пристигнали. А локалните поданици рядко споделят истории с посетителите.

И въпреки славата на Капустин Яр от дълго време да е избледняла в сянката на Байконур и Плесецк, полигонът към момента работи. През 2020-те години има многократни известия за затваряне на въздушното пространство над тази зона - като предписание това се случва преди тествания на нови ракети.

Територията към момента е под най-строг надзор. А сателитните фотоси демонстрират, че базата не е изоставена и там се появяват нови обекти. Именно отсам през 2022 и 2023 година са изстреляни „ Искандер “, „ Сармат “ и други модели на най-новите съветски оръжия.

Историческо място

Капустин Яр е повече от елементарна точка на картата. Това е мястото, където Съветският съюз прави първите си стъпки в космоса, където се раждат нуклеарните оръжия и където се научават не просто да водят война, само че и да сдържат войната. Ролята му в историята не може да бъде подценена.

Това място крие и доста секрети. И до момента в който те са класифицирани, хората могат единствено да гадаят какво в действителност се съхранява в подземните бункери, какви обекти са разработвани там и в действителност ли нещо неземно е летяло над степта през 40-те години на предишния век?

Капустин Яр е руския еквивалент на американската Зона 51. Само че тук всичко е, както постоянно, по руски метод: по-строго, по-тихо, по-дълбоко подземен. И в случай че архивите в миналото бъдат разкрити, е изцяло допустимо историята на Капустин Яр да стане не по-малко вълнуваща от всеки научнофантастичен разказ. Дотогава тя е тайнственост, скрита в степта.