Радан Кънев: Три трайни провала на управлението на Борисов показва кризата около Валери Симеонов
Не, казусът не е в бъдещето на вицепремиера Симеонов. И Бойко го сподели ясно - казусът е в бъдещето на кабинета ”Борисов 3”. Защото днешната рецесия се дължи на провали на цялото ръководство, а освен на навика на В. Симеонов да натрупа точки от ”straight talk” (”Модерен” табиет, който носи позитиви, само че и постоянно разкрива тежката му политическа неприспособимост за висок държавен пост). Кризата демонстрира три трайни и непреодолими неуспеха на ръководството на Борисов:
1. Пълна управническа отпадналост, боязън и непросветеност.
Не може, просто не може, след близо 10 години ръководство и политическа доминация, множеството от тях във превъзходна икономическа обстановка (с която не стопира да се хвали), властта на ГЕРБ да няма обикновени решения на проблемите на хората с увреждания. И въобще - на проблемите на най-слабите и уязвими членове на обществото ни. И въобще - на обществената политика. Не е чудно, че ГЕРБ не са излъчили нито един партийно виновен министър в МТСП, макар обещанията си. Те просто не знаят какво да вършат в тази сфера, а и ги е боязън да създадат дребното, което знаят.
2. Състезание по популизъм и некадърност да се решат вътрешните проблеми.
Кризата издава освен очевидния вътрешен разпад на "Патриотите ", само че и разломите вътре в ГЕРБ, и най-лошо - непреодолимата конкуренция сред обособените групи в ГЕРБ и Оперативна програма кой да се нарежда като най-големия народен популист, лъжеконсерватор и лъжепатриот, като "български Орбан ". Съвсем обособена тематика, че до момента в който се разправят, Корнелия Нинова към този момент се настани в това пространство... Просташкият език на Симеонов не е случайност - той е детайл от рецептата за сполучлив лъжеконсерватизъм. Както и непрекъснатите празни приказки по разнообразни настоящи тематики (хазарт, мутри в туризма, делото на Домусчиев, който внезапно се прероди в бранител на Валери...) на същия воин, от които нищо не излиза, само че се натрупат точки. Този жанр не е натрапен от Симеонов, а от Борисов. И през днешния ден е изцяло отвън надзор, в съревнование без правила сред Борисов и "дясно-консервативния " му антураж, Симеонов, Сидеров, Каракачанов, Джамбазки, Бареков, само че също по този начин Нинова и други фигури на "левицата ".
3. Външнополитическа взаимозависимост и накърнимост на властта .
Тц. Бойко не го е боязън, че кабинетът ще падне, в случай че извади Симеонов или Сидеров. Той има супер удобно болшинство, в което влизат и Марешки, и Движение за права и свободи, да не приказваме, че Нинова услужливо е отвън Народно събрание, дружно с 2/3 от депутатите си. Страх го е, само че от друго. Че в единия вид - изхвърляне на очевидния подбудител Сидеров, ще загуби милостта на Батюшка-Цар в Кремъл. А в другия, изключително с привличането на Марешки, ще изпадне в цялостна взаимозависимост от Батюшка-Цар и ще загуби парите на неприятните евробюрократи, без които напълно не може да свърже двата края. Не, не на ръководството - тях от дълго време е изпуснал. А на финансирането на обръчите на партията си, без които не може да задържи властта и седмица.
За Борисов е изключително значимо да продължава да лавира сред Русия и Европейски Съюз, като лапа пари и получава гаранции за сигурност и от двете места. По тази причина се нуждае и от шумното предателско държание на Волен, и от театрално-показната русофобия на Валери. (Неприятен непряк резултат е, че в тази обстановка, Валери Симеонов стартира да наподобява на нещо като "прозападен " политик, което има капацитет да нанесе непоправими вреди на облика на Запада в обществото....)
Оставката на Валери Симеонов няма да позволи нито един от проблемите. Оставането му на поста - още по-малко. Промяна е нужна "малко по-нагоре ".
И тук, оттатък разбора, идва политическият въпрос: И к'во пра'им след това?
Отговор на този въпрос в България има (или пък няма?) само демократичната, европейска десница и център. Това важи и за трите казуса - компетентността и волята за промени, отхвърли от просташко-популистко говорене за сметка на действителни решения и ясна европейска и прозападна ориентировка на националната политика.
Просто в последните години е мъчно и не изключително печелившо да стоиш отвън сферата на просташкия, лъжеконсервативен и проруски популизъм. Неслучайно и Българска социалистическа партия, и "Патриотите ", и ГЕРБ, и цялостен сонм неконкретизирани "нови десни " се бутат в популисткото пространство като нервни хипопотами в калта, в разгара на сухия сезон.
Извън локвата остана единствено демократичната десница. Но подготвени ли сме да спрем свободното рухване на обществото и институциите в трите разказани направления? Очевидният отговор е не. Въпреки значителния прогрес и в консолидацията, и в програмата на "Демократична България ", към този момент европейския либерален център-дясно няма нито обсега на обединяване, нито дълбочината на вътрешно единение, нужни, с цел да поеме отговорност за властта.
А очевидно няма време. За това си коства да поговорим, и то незабавно...
Радан Кънев
1. Пълна управническа отпадналост, боязън и непросветеност.
Не може, просто не може, след близо 10 години ръководство и политическа доминация, множеството от тях във превъзходна икономическа обстановка (с която не стопира да се хвали), властта на ГЕРБ да няма обикновени решения на проблемите на хората с увреждания. И въобще - на проблемите на най-слабите и уязвими членове на обществото ни. И въобще - на обществената политика. Не е чудно, че ГЕРБ не са излъчили нито един партийно виновен министър в МТСП, макар обещанията си. Те просто не знаят какво да вършат в тази сфера, а и ги е боязън да създадат дребното, което знаят.
2. Състезание по популизъм и некадърност да се решат вътрешните проблеми.
Кризата издава освен очевидния вътрешен разпад на "Патриотите ", само че и разломите вътре в ГЕРБ, и най-лошо - непреодолимата конкуренция сред обособените групи в ГЕРБ и Оперативна програма кой да се нарежда като най-големия народен популист, лъжеконсерватор и лъжепатриот, като "български Орбан ". Съвсем обособена тематика, че до момента в който се разправят, Корнелия Нинова към този момент се настани в това пространство... Просташкият език на Симеонов не е случайност - той е детайл от рецептата за сполучлив лъжеконсерватизъм. Както и непрекъснатите празни приказки по разнообразни настоящи тематики (хазарт, мутри в туризма, делото на Домусчиев, който внезапно се прероди в бранител на Валери...) на същия воин, от които нищо не излиза, само че се натрупат точки. Този жанр не е натрапен от Симеонов, а от Борисов. И през днешния ден е изцяло отвън надзор, в съревнование без правила сред Борисов и "дясно-консервативния " му антураж, Симеонов, Сидеров, Каракачанов, Джамбазки, Бареков, само че също по този начин Нинова и други фигури на "левицата ".
3. Външнополитическа взаимозависимост и накърнимост на властта .
Тц. Бойко не го е боязън, че кабинетът ще падне, в случай че извади Симеонов или Сидеров. Той има супер удобно болшинство, в което влизат и Марешки, и Движение за права и свободи, да не приказваме, че Нинова услужливо е отвън Народно събрание, дружно с 2/3 от депутатите си. Страх го е, само че от друго. Че в единия вид - изхвърляне на очевидния подбудител Сидеров, ще загуби милостта на Батюшка-Цар в Кремъл. А в другия, изключително с привличането на Марешки, ще изпадне в цялостна взаимозависимост от Батюшка-Цар и ще загуби парите на неприятните евробюрократи, без които напълно не може да свърже двата края. Не, не на ръководството - тях от дълго време е изпуснал. А на финансирането на обръчите на партията си, без които не може да задържи властта и седмица.
За Борисов е изключително значимо да продължава да лавира сред Русия и Европейски Съюз, като лапа пари и получава гаранции за сигурност и от двете места. По тази причина се нуждае и от шумното предателско държание на Волен, и от театрално-показната русофобия на Валери. (Неприятен непряк резултат е, че в тази обстановка, Валери Симеонов стартира да наподобява на нещо като "прозападен " политик, което има капацитет да нанесе непоправими вреди на облика на Запада в обществото....)
Оставката на Валери Симеонов няма да позволи нито един от проблемите. Оставането му на поста - още по-малко. Промяна е нужна "малко по-нагоре ".
И тук, оттатък разбора, идва политическият въпрос: И к'во пра'им след това?
Отговор на този въпрос в България има (или пък няма?) само демократичната, европейска десница и център. Това важи и за трите казуса - компетентността и волята за промени, отхвърли от просташко-популистко говорене за сметка на действителни решения и ясна европейска и прозападна ориентировка на националната политика.
Просто в последните години е мъчно и не изключително печелившо да стоиш отвън сферата на просташкия, лъжеконсервативен и проруски популизъм. Неслучайно и Българска социалистическа партия, и "Патриотите ", и ГЕРБ, и цялостен сонм неконкретизирани "нови десни " се бутат в популисткото пространство като нервни хипопотами в калта, в разгара на сухия сезон.
Извън локвата остана единствено демократичната десница. Но подготвени ли сме да спрем свободното рухване на обществото и институциите в трите разказани направления? Очевидният отговор е не. Въпреки значителния прогрес и в консолидацията, и в програмата на "Демократична България ", към този момент европейския либерален център-дясно няма нито обсега на обединяване, нито дълбочината на вътрешно единение, нужни, с цел да поеме отговорност за властта.
А очевидно няма време. За това си коства да поговорим, и то незабавно...
Радан Кънев
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ