Не престава да ме учудва нарастващата агресия по пътищата. Не

" Не престава да ме учудва възходящата експанзия по пътищата. Не знам, може би има и справедливи аргументи, въпреки всичко през последните години трафикът набъбна с пъти, само че въпреки всичко стартира да ми идва допълнително. И няма доста разумно пояснение. Знам за доста възпитани, даже тихи хора в общественото си държание, които като се качат да карат, стават нахални и нападателни до прекаленост. Има и една натрапваща се взаимозависимост. Тези, които карат мощни и скъпи коли, си мислят, че това им дава някакви специфични преференции на пътя.

Ограничението на скоростта в градски условия е до 50 км/ч. От много време се мъча да го съблюдавам. Самоналагам си го просто. И, о, висини! Оттогава несъмнено съм един от най-руганите хора в Пловдив. Всеки трети, който ме изпреварва, ругае и върти пръсти до главата си с оня присъщ жест, който демонстрира аномалия.

Беше някъде в средата на март, когато нов, състезателен " Мерцедес " ми лиши преимуществото съвсем на основно място в Пловдив. По принцип рядко се разправям, само че тогава подпалих. Настигнах го на кръстовището на бул. " България " с ул. " Победа " и когато се изравних, видях вътре две към двадесетгодишни девойки, пушейки дълги цигари на фона на мощна чалга.

Изравних се с тях, отворих прозореца и на въпроса ми за какво ми лишават преимуществото, минавайки на алено, получих за отговор нервен смях и показан междинен пръст. Развали ми се настроението, несъмнено. Започнах да си върша всякакви генерални заключения за равнището на обществото и нравите, които деградираха.

Обаче след няколко дни в София, на прибиране към Пловдив, против хотел " Плиска ", спуках гума. Неприятно много, само че се случва. Започнах да я променям. Проблемът произтичаше от това, че бях със здравословен проблем, при който, всяко по-рязко придвижване изкривяваше лицето ми от съвсем нетърпимата болежка в кръста. И в този момент деликатно:

От близката стоянка на таксита ме видяха. Дойдоха при мен двама от водачите и без даже дума да обелят, за по-малко от пет минути ми смениха гумата. Облегнат на вратата, облян в пот от болки, благодарейки им, на въпроса ми какво дължа, получих две усмивки и благопожелание за лек път.

Та такива работи. Хора всевъзможни, по тази причина генерални резюме не трябва да се вършат. Но аз от този момент неприятно за хора, които карат такси, в мое наличие не разрешавам да се приказва. А девойките с чалгата, да са живи и здрави. Всичко стойностно в живота ще мине около тях на алено. Както те за малко щяха да минат през мен ".

Из фейсбука на юрист от Пловдив.