Ерик Фоунър: Днешната криза нанася удар по идеята за американската изключителност
Не препълвам от оптимизъм за бъдещето, без значение от изхода от тази рецесия. Но един от дребното ѝ позитивни аспекти е, че тя би трябвало да нанесе удар на концепцията за американската изключителност. Настоящата рецесия ни подсети, че сме страна като всяка друга, която може да прави нелепости и ексцесии, и че нямаме присъщи черти, които да ни слагат над другите народи и да ни създадат по природа по-демократични. Ние сме страна като останалите ", споделя Ерик Фоунър, историк от Колумбийския университет, в изявление за " Фигаро ".
Според него актуалната рецесия илюстрира минусите на Конституцията на Съединени американски щати.
- Безпрецедентна ли е рецесията в Съединени американски щати с сегашния президент, който отхвърля резултата от изборите?
- Намираме се в малко необикновена, само че не и невиждана обстановка. Вече е имало случаи, при които губещите на изборите са отказвали да признаят спечелилия. Най-известният е Ейбрахам Линкълн през 1860 година Южните щати отхвърлят тогава да признаят новоизбрания президент и вземат решение да изоставен Съюза. Не мисля, че през днешния ден казусът е толкоз трагичен, само че епизодът си остава най-известният образец за оспорвани избори.
Други президентски избори, довели до политическа рецесия, са тези от 1824 година, когато Андрю Джаксън печели националния избор, само че нито един претендент (те са четирима) няма болшинство в Избирателната гилдия. Тогава Камарата на представителите избира спечелилия: Джон Куинси Адамс става президент, макар че е втори. Андрю Джаксън, който по това време е представян като демагог, който не зачита никаква норма, прекарва идващите четири години в яростни рецензии на президента, преди да се яви на изборите през 1828 година, когато печели.
Друга огромна изборна рецесия бяха президеттските избори през 1876 година, когато са оспорени резултатите в три щата: след избор, засенчен от измами и принуждение, Южна Каролина, Флорида и Луизиана изпращат по два разнообразни резултата във Вашингтон. Кризата е позволена в последна сметка с пазарлък: републиканският претендент Хейс печели президентския пост в подмяна на изтеглянето на федералните войски от Юга и края на Реконструкцията. В това няма нищо конституционно, всичко е уредено със подмолен пазарлък. Големите губещи бяха чернокожите, които видяха налагането на сегрегацията в южните щати. Но макар тези прецеденти, ние значително сме на чужд терен.
- Какво е новото в актуалната рецесия?
- Един от новите фактори е, че вместо отчаян претендент, актуалният президент отхвърля резултата от изборите. Предполага се обаче, че президентът пази Конституцията и се грижи за нейното използване. Настоящата рецесия илюстрира минусите на нашата Конституция. Ние, американците, толкоз популяризираме и почитаме този текст, че отхвърляме да забележим неговите недостатъци. Една от тях е изборният развой. Ако рецесията стигне до такава степен, че президентът да бъде определен от Камарата на представителите, щат като Уайоминг с 500 хиляди поданици, ще има един глас, по този начин както и Калифорния с 40 млн. поданици. Освен това нямаме национална квалификационна система: може да имате право да гласувате в един щат и да го загубите, в случай че се преместите в различен. С други думи, би трябвало да изправим изборната система. Тези избори може би ще бъдат опция да помислим за промяна.
- Републиканците и демократите основават усещането, че към този момент нямат доста общи неща...
- Очевидно страната е надълбоко разграничена. Навикът да се демонизира съперника е открит от десетилетия. През цялото президентство на Бил Клинтън републиканците злословеха за него, а Тръмп стартира политическата си кариера, оспорвайки легитимността на Обама, потвърждавайки, че не е роден на американска земя и затова не може да бъде избиран. Буш беше обект на яростни офанзиви от страна на демократите, а доста последователи на Хилари Клинтън, макар че признаха успеха на Тръмп, в никакъв случай не одобриха легитимността на избора му.
По време на цялата акция се усещах неловко, когато Джо Байдън се позоваваше в речите си на едно митично минало, в което всички разногласия се уреждали по законов и вежлив метод, преди да пристигна Тръмп и да унищожи всичко. Днешните офанзиви на демократи и републиканци са съвсем учтиви, в случай че ги съпоставим с офанзивите, които са понесли президенти като Ейбрахам Линкълн и Джордж Вашингтон. И двамата се трансфораха в най-консенсусните фигури в американската история и забравихме, че са били атакувани с рядка свирепост. Вашингтон беше обект на акции в пресата, които го упрекваха, че желае да бъде коронясан за крал или да се държи като деспот. Ейбрахам Линкълн беше оплюван от съперниците си, който го сравняваха с горила.
- Излиза ли от ролята си Доналд Тръмп?
- Това, което президентът Тръмп инстинктивно разбра, е, че макар всички конституционни разпореждания, президентът има голяма власт. Това схванаха преди него и някои от предшествениците му, като Андрю Джаксън, Теодор и Франклин Рузвелт. Именно изпълнителните заповеди разрешават на президента да направи доста неща. В последна сметка, Конституцията е цялост от писмени правила, само че придружени от доста други, неписани. А Доналд Тръмп в никакъв случай не се е интересувал изключително от неписаните правила. Той разруши множеството политически правила и традиции. Републиканците, като Джордж У. Буш или Мит Ромни, които към момента ги съблюдават, към този момент не са болшинство в партията.
Не препълвам от оптимизъм за бъдещето, без значение от изхода от тази рецесия. Но един от дребното ѝ позитивни аспекти е, че тя би трябвало да нанесе удар на концепцията за американската изключителност. Настоящата рецесия ни подсети, че сме страна като всяка друга, която може да прави нелепости и ексцесии, и че нямаме присъщи черти, които да ни слагат над другите народи и да ни създадат по природа по-демократични. Ние сме страна като останалите.
Интервюто е оповестено в
Според него актуалната рецесия илюстрира минусите на Конституцията на Съединени американски щати.
- Безпрецедентна ли е рецесията в Съединени американски щати с сегашния президент, който отхвърля резултата от изборите?
- Намираме се в малко необикновена, само че не и невиждана обстановка. Вече е имало случаи, при които губещите на изборите са отказвали да признаят спечелилия. Най-известният е Ейбрахам Линкълн през 1860 година Южните щати отхвърлят тогава да признаят новоизбрания президент и вземат решение да изоставен Съюза. Не мисля, че през днешния ден казусът е толкоз трагичен, само че епизодът си остава най-известният образец за оспорвани избори.
Други президентски избори, довели до политическа рецесия, са тези от 1824 година, когато Андрю Джаксън печели националния избор, само че нито един претендент (те са четирима) няма болшинство в Избирателната гилдия. Тогава Камарата на представителите избира спечелилия: Джон Куинси Адамс става президент, макар че е втори. Андрю Джаксън, който по това време е представян като демагог, който не зачита никаква норма, прекарва идващите четири години в яростни рецензии на президента, преди да се яви на изборите през 1828 година, когато печели.
Друга огромна изборна рецесия бяха президеттските избори през 1876 година, когато са оспорени резултатите в три щата: след избор, засенчен от измами и принуждение, Южна Каролина, Флорида и Луизиана изпращат по два разнообразни резултата във Вашингтон. Кризата е позволена в последна сметка с пазарлък: републиканският претендент Хейс печели президентския пост в подмяна на изтеглянето на федералните войски от Юга и края на Реконструкцията. В това няма нищо конституционно, всичко е уредено със подмолен пазарлък. Големите губещи бяха чернокожите, които видяха налагането на сегрегацията в южните щати. Но макар тези прецеденти, ние значително сме на чужд терен.
- Какво е новото в актуалната рецесия?
- Един от новите фактори е, че вместо отчаян претендент, актуалният президент отхвърля резултата от изборите. Предполага се обаче, че президентът пази Конституцията и се грижи за нейното използване. Настоящата рецесия илюстрира минусите на нашата Конституция. Ние, американците, толкоз популяризираме и почитаме този текст, че отхвърляме да забележим неговите недостатъци. Една от тях е изборният развой. Ако рецесията стигне до такава степен, че президентът да бъде определен от Камарата на представителите, щат като Уайоминг с 500 хиляди поданици, ще има един глас, по този начин както и Калифорния с 40 млн. поданици. Освен това нямаме национална квалификационна система: може да имате право да гласувате в един щат и да го загубите, в случай че се преместите в различен. С други думи, би трябвало да изправим изборната система. Тези избори може би ще бъдат опция да помислим за промяна.
- Републиканците и демократите основават усещането, че към този момент нямат доста общи неща...
- Очевидно страната е надълбоко разграничена. Навикът да се демонизира съперника е открит от десетилетия. През цялото президентство на Бил Клинтън републиканците злословеха за него, а Тръмп стартира политическата си кариера, оспорвайки легитимността на Обама, потвърждавайки, че не е роден на американска земя и затова не може да бъде избиран. Буш беше обект на яростни офанзиви от страна на демократите, а доста последователи на Хилари Клинтън, макар че признаха успеха на Тръмп, в никакъв случай не одобриха легитимността на избора му.
По време на цялата акция се усещах неловко, когато Джо Байдън се позоваваше в речите си на едно митично минало, в което всички разногласия се уреждали по законов и вежлив метод, преди да пристигна Тръмп и да унищожи всичко. Днешните офанзиви на демократи и републиканци са съвсем учтиви, в случай че ги съпоставим с офанзивите, които са понесли президенти като Ейбрахам Линкълн и Джордж Вашингтон. И двамата се трансфораха в най-консенсусните фигури в американската история и забравихме, че са били атакувани с рядка свирепост. Вашингтон беше обект на акции в пресата, които го упрекваха, че желае да бъде коронясан за крал или да се държи като деспот. Ейбрахам Линкълн беше оплюван от съперниците си, който го сравняваха с горила.
- Излиза ли от ролята си Доналд Тръмп?
- Това, което президентът Тръмп инстинктивно разбра, е, че макар всички конституционни разпореждания, президентът има голяма власт. Това схванаха преди него и някои от предшествениците му, като Андрю Джаксън, Теодор и Франклин Рузвелт. Именно изпълнителните заповеди разрешават на президента да направи доста неща. В последна сметка, Конституцията е цялост от писмени правила, само че придружени от доста други, неписани. А Доналд Тръмп в никакъв случай не се е интересувал изключително от неписаните правила. Той разруши множеството политически правила и традиции. Републиканците, като Джордж У. Буш или Мит Ромни, които към момента ги съблюдават, към този момент не са болшинство в партията.
Не препълвам от оптимизъм за бъдещето, без значение от изхода от тази рецесия. Но един от дребното ѝ позитивни аспекти е, че тя би трябвало да нанесе удар на концепцията за американската изключителност. Настоящата рецесия ни подсети, че сме страна като всяка друга, която може да прави нелепости и ексцесии, и че нямаме присъщи черти, които да ни слагат над другите народи и да ни създадат по природа по-демократични. Ние сме страна като останалите.
Интервюто е оповестено в
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ