Северна Македония открадна и Христо Ботев
" Не плачи, майко, не тъжи " на Христо Ботев се трансформира в македонска национална ария без създател. В книгата, която Българска академия на науките издаде за Република Северна Македония, са разказани доста такива образци и те в действителност са чудовищно доста на брой, разяснява пред Българска национална телевизия проф. Ана Кочева от Института по български език към Българска академия на науките.
" Това, че Ботев е " препет ", (термин, който се употребява в Р. Северна Македония - препеване), не е нещо, което ни изненадва, тъй като от мига, в който е основан така наречен македонски литературен език, стартира лавинообразна замяна на обстоятелствата: като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, на всички места, където те се заявяват като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците " Български национални песни " и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или напряко Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също стават граматики на македонския език ", сподели още професорът.
И по този начин напълно естествено съгласно нея, доближаваме до стихотворението на Ботев, което се открива в речник на македонската национална лирика. Тя даде за образец и песента за Райна Княгиня, която също се открива в алманах за македонски национални песни. Книгата на Българска академия на науките напълно умишлено е към 60 страници, с цел да може елементарно да се възприема, бързо да се чете, в това число от сътрудниците ни в Западна Европа, тя съществува и на британски език, разяснява проф. Кочева. И добави: " На тези 60 страници в Република Северна Македония в доста бърз и незабавен порядък дадоха отговор с 4 тома от по 700-800 страници. Това беше една доста обезверена реакция ".
Според нея, имаме всички доказателства и причини, с цел да кажем, че македонският е прекодифициран български литературен език и малко се бърка в публичното пространство, когато се артикулира, че македонският е диалектна форма на българския. В Република Северна Македония има доста диалекти. " Това, което се случва през 44-та година, когато се привиква първата езикова комисия, която би трябвало да създаде този нов език, е доста показателно и ние сме го прочели в стенограмите, там всички доста ясно си дават сметка, че този език не може да се сътвори и да съществува по пътя на естествения процес ", изясни още проф. Кочева. По думите ѝ, лексиката към този момент е сърбизирана, влезнали са доста чуждици и напълно целеустремено се прави всичко допустимо, с цел да може македонският да се раздалечи от българската книжовна норма. Обаче когато става дума за граматика, там цялата конструкция на македонската норма е българска по своя темперамент.
" Това, че Ботев е " препет ", (термин, който се употребява в Р. Северна Македония - препеване), не е нещо, което ни изненадва, тъй като от мига, в който е основан така наречен македонски литературен език, стартира лавинообразна замяна на обстоятелствата: като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, на всички места, където те се заявяват като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците " Български национални песни " и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или напряко Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също стават граматики на македонския език ", сподели още професорът.
И по този начин напълно естествено съгласно нея, доближаваме до стихотворението на Ботев, което се открива в речник на македонската национална лирика. Тя даде за образец и песента за Райна Княгиня, която също се открива в алманах за македонски национални песни. Книгата на Българска академия на науките напълно умишлено е към 60 страници, с цел да може елементарно да се възприема, бързо да се чете, в това число от сътрудниците ни в Западна Европа, тя съществува и на британски език, разяснява проф. Кочева. И добави: " На тези 60 страници в Република Северна Македония в доста бърз и незабавен порядък дадоха отговор с 4 тома от по 700-800 страници. Това беше една доста обезверена реакция ".
Според нея, имаме всички доказателства и причини, с цел да кажем, че македонският е прекодифициран български литературен език и малко се бърка в публичното пространство, когато се артикулира, че македонският е диалектна форма на българския. В Република Северна Македония има доста диалекти. " Това, което се случва през 44-та година, когато се привиква първата езикова комисия, която би трябвало да създаде този нов език, е доста показателно и ние сме го прочели в стенограмите, там всички доста ясно си дават сметка, че този език не може да се сътвори и да съществува по пътя на естествения процес ", изясни още проф. Кочева. По думите ѝ, лексиката към този момент е сърбизирана, влезнали са доста чуждици и напълно целеустремено се прави всичко допустимо, с цел да може македонският да се раздалечи от българската книжовна норма. Обаче когато става дума за граматика, там цялата конструкция на македонската норма е българска по своя темперамент.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ