Защо Съединението на България разгневи толкова Руската империя?
" Не утвърждавам дейностите на българите. Те нас не ни послушаха ", написа Александър Трети броени след обединяването на Княжество България и Източна Румелия. Защо българското Съединение разгневи толкоз мощно Руската империя? Отговор на въпроса дава Николай Цеков в разбор за Deutsche Welle .
Само шест дни след оповестяването на обединяването сред Княжество България и Източна Румелия, император Александър Трети написа следното до началника на Руския общоприет щаб военачалник Обручев: „ Не утвърждавам дейностите на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, препоръки не желаеха, дано в този момент сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, до момента в който княз Александър (Александър Батенберг - бел.ред.) продължава да се разпорежда със ориста на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е безусловно невероятно и неефикасно. Заради последните дейности на българите, които ние не утвърждаваме и за нас са нежелателни, би било непростимо и дори незаконно по отношение на Русия да се караме и да водим война с Турция, а може би и с Европа. Ние би трябвало да имаме една-единствена основна цел - завладяването на Константинопол, с цел да се установим вечно на Проливите и да знаем, че Константинопол постоянно ще бъде в наши ръце. Това е в полза на Русия и към това би трябвало да се стремим. Всичко останало, протичащо се на Балканите, за нас е второстепенно. Стига сме се правили на забавни в ущърб на същинските ползи на Русия! Славяните в този момент са длъжни да служат на Русия, а не ние на тях! “.
Този мироглед на самодържеца към този момент е бил доведен до знанието на всички съветски офицери, останали след Руско-турската война да образоват младата българска войска. Четири дни след Съединението военният министър на Княжеството Михаил Кантакузин, съветски княз и генерал-майор, и подчинените му съветски военнослужещи групово напущат министерството и своите гарнизони. Така те оставят българската армия без професионално управление пред надигащата се заплаха Османската империя да нахлуе в обединената българска страна под претекст, че Съединението нарушава Берлинския контракт от 1878 година.
Проблемът е, че към православните балкански страни Русия постоянно е провеждала „ политика на възприятията “, споделя в тази връзка историкът Андрей Пантев. „ Империята се държи извънредно нетактично към тази част от Европа и точно това е повода за необичайно повтарящия се епизод в историята, при който всички страни на полуострова, получили съветска помощ за своето избавление, минават през интервали на неприязън към Русия. Да не забравяме и известното в съветското общество предсказване на Достоевски, че тези, които Русия е освободила, щели да се извърнат против нея “, отбелязва Пантев.
„ Във външната си политика Русия постоянно търси благодарности, благодарност и смирение, само че това поле в действителност е подвластно само на ползите на обособените страни “, добавя мнението на сътрудника си историкът Христо Матанов. В същото време обаче твърди, че първата цепнатина в българо-руските връзки се появява най-малко няколко години преди Русия демонстративно да загърби идеята за обединяването на българите от двете страни на Стара планина. Княз Батенберг е бил любим на убития през 1881 цар Александър Втори, само че опитите да води самостоятелна от Русия политика му навличат омразата на извънредно консервативния правоприемник Александър Трети. Извършеното без съвещания със Санкт Петербург Съединение единствено ускорява неприязънта на самодържеца, който несъмнено счита Княжеството за собствен протекторат. Русия осъзнава, че от планувано предмостие за завладяване на османската столица и Проливите, обединена България се трансформира в съществено затруднение. „ Решаваща роля за втвърдяването на съветския негативизъм по отношение на обединяването на двете български страни изиграва и позицията на Англия, която недвусмислено поддържа случилото се в Пловдив на 6 септември 1885 година. Руско-британското противоборство през 19. век върви по линията „ всичко, което Лондон поддържа, се отхвърля от Санкт Петербург - и противоположното “, изяснява Матанов.
По-малко от два месеца след Съединението, на 2 ноември 1885 година, сръбският крал Милан Обренович атакува западните лимити на обединената българска страна - откакто преди този момент е уведомил Виена. В същото време младата и неопитна българска войска чака османската инвазия надалеч на юг и на изток. „ Обединена България е гроб за всичко сръбско “ - по този начин крал Милан изяснява пред император Франц Йосиф военната си намеса.
По думите на проф. Пантев, Милан е просто „ балканската кукла на Австро-Унгария “ - с Виена той е подписал най-срамния контракт в сръбската история. Историкът изрично отхвърля версията, че без значение от австроунгарската поддръжка, Сърбия не би посмяла да нападне своите източни съседи без съвещания и разрешение от Санкт Петербург. Пантев напомня, че точно австроунгарският боен аташе в София е заплашил българите да спрат неотложно победоносното си нахлуване след завладяването на Пирот, тъй като в противоположен случай щели да видят дулата на австроунгарската войска.
Около ненамесата на Русия в Сръбско-българската война са налице някои подозрителни условия, счита проф. Матанов. Например фактът, че Русия бързо изтегля офицерския си корпус след Съединението и не стачкува пред Белград за безпричинното нахлуване в тил против обединена България. „ Тя просто оставя „ българите да си сърбат попарата “, както се показва Александър Трети. Но за всеобща изненада се оказва, че българите умеят и това в конюнктура на невъобразим народен напредък ", напомня Матанов.
Историкът изяснява, че истината за българо-руските връзки мъчно може да се разбере, защото съветските архиви си остават недостъпни за задгранични откриватели. „ Даже документи от 17. век към момента не се дават за прилагане, въпреки че публично това не е неразрешено. Когато преди време наш сътрудник се опита да види дневника на съветския дипломат в София от времето на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, му беше отказано изрично. Руснаците постоянно са държали тяхното мнение във връзка с исторически събития да е само меродавното. Неслучайно доста българи и през днешния ден споделят не българската, а съветската позиция за общата ни история. Именно неналичието на достъп до съветските архиви е измежду аргументите съветската историография и понастоящем да създава легенди и митове под въздействие на вътрешния политическия напън “, заключава проф. Матанов.
Само шест дни след оповестяването на обединяването сред Княжество България и Източна Румелия, император Александър Трети написа следното до началника на Руския общоприет щаб военачалник Обручев: „ Не утвърждавам дейностите на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, препоръки не желаеха, дано в този момент сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, до момента в който княз Александър (Александър Батенберг - бел.ред.) продължава да се разпорежда със ориста на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е безусловно невероятно и неефикасно. Заради последните дейности на българите, които ние не утвърждаваме и за нас са нежелателни, би било непростимо и дори незаконно по отношение на Русия да се караме и да водим война с Турция, а може би и с Европа. Ние би трябвало да имаме една-единствена основна цел - завладяването на Константинопол, с цел да се установим вечно на Проливите и да знаем, че Константинопол постоянно ще бъде в наши ръце. Това е в полза на Русия и към това би трябвало да се стремим. Всичко останало, протичащо се на Балканите, за нас е второстепенно. Стига сме се правили на забавни в ущърб на същинските ползи на Русия! Славяните в този момент са длъжни да служат на Русия, а не ние на тях! “.
Този мироглед на самодържеца към този момент е бил доведен до знанието на всички съветски офицери, останали след Руско-турската война да образоват младата българска войска. Четири дни след Съединението военният министър на Княжеството Михаил Кантакузин, съветски княз и генерал-майор, и подчинените му съветски военнослужещи групово напущат министерството и своите гарнизони. Така те оставят българската армия без професионално управление пред надигащата се заплаха Османската империя да нахлуе в обединената българска страна под претекст, че Съединението нарушава Берлинския контракт от 1878 година.
Проблемът е, че към православните балкански страни Русия постоянно е провеждала „ политика на възприятията “, споделя в тази връзка историкът Андрей Пантев. „ Империята се държи извънредно нетактично към тази част от Европа и точно това е повода за необичайно повтарящия се епизод в историята, при който всички страни на полуострова, получили съветска помощ за своето избавление, минават през интервали на неприязън към Русия. Да не забравяме и известното в съветското общество предсказване на Достоевски, че тези, които Русия е освободила, щели да се извърнат против нея “, отбелязва Пантев.
„ Във външната си политика Русия постоянно търси благодарности, благодарност и смирение, само че това поле в действителност е подвластно само на ползите на обособените страни “, добавя мнението на сътрудника си историкът Христо Матанов. В същото време обаче твърди, че първата цепнатина в българо-руските връзки се появява най-малко няколко години преди Русия демонстративно да загърби идеята за обединяването на българите от двете страни на Стара планина. Княз Батенберг е бил любим на убития през 1881 цар Александър Втори, само че опитите да води самостоятелна от Русия политика му навличат омразата на извънредно консервативния правоприемник Александър Трети. Извършеното без съвещания със Санкт Петербург Съединение единствено ускорява неприязънта на самодържеца, който несъмнено счита Княжеството за собствен протекторат. Русия осъзнава, че от планувано предмостие за завладяване на османската столица и Проливите, обединена България се трансформира в съществено затруднение. „ Решаваща роля за втвърдяването на съветския негативизъм по отношение на обединяването на двете български страни изиграва и позицията на Англия, която недвусмислено поддържа случилото се в Пловдив на 6 септември 1885 година. Руско-британското противоборство през 19. век върви по линията „ всичко, което Лондон поддържа, се отхвърля от Санкт Петербург - и противоположното “, изяснява Матанов.
По-малко от два месеца след Съединението, на 2 ноември 1885 година, сръбският крал Милан Обренович атакува западните лимити на обединената българска страна - откакто преди този момент е уведомил Виена. В същото време младата и неопитна българска войска чака османската инвазия надалеч на юг и на изток. „ Обединена България е гроб за всичко сръбско “ - по този начин крал Милан изяснява пред император Франц Йосиф военната си намеса.
По думите на проф. Пантев, Милан е просто „ балканската кукла на Австро-Унгария “ - с Виена той е подписал най-срамния контракт в сръбската история. Историкът изрично отхвърля версията, че без значение от австроунгарската поддръжка, Сърбия не би посмяла да нападне своите източни съседи без съвещания и разрешение от Санкт Петербург. Пантев напомня, че точно австроунгарският боен аташе в София е заплашил българите да спрат неотложно победоносното си нахлуване след завладяването на Пирот, тъй като в противоположен случай щели да видят дулата на австроунгарската войска.
Около ненамесата на Русия в Сръбско-българската война са налице някои подозрителни условия, счита проф. Матанов. Например фактът, че Русия бързо изтегля офицерския си корпус след Съединението и не стачкува пред Белград за безпричинното нахлуване в тил против обединена България. „ Тя просто оставя „ българите да си сърбат попарата “, както се показва Александър Трети. Но за всеобща изненада се оказва, че българите умеят и това в конюнктура на невъобразим народен напредък ", напомня Матанов.
Историкът изяснява, че истината за българо-руските връзки мъчно може да се разбере, защото съветските архиви си остават недостъпни за задгранични откриватели. „ Даже документи от 17. век към момента не се дават за прилагане, въпреки че публично това не е неразрешено. Когато преди време наш сътрудник се опита да види дневника на съветския дипломат в София от времето на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, му беше отказано изрично. Руснаците постоянно са държали тяхното мнение във връзка с исторически събития да е само меродавното. Неслучайно доста българи и през днешния ден споделят не българската, а съветската позиция за общата ни история. Именно неналичието на достъп до съветските архиви е измежду аргументите съветската историография и понастоящем да създава легенди и митове под въздействие на вътрешния политическия напън “, заключава проф. Матанов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ