Не обичам, как' Сийке, и не съм от тия, дето

Не обичам, как' Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, но има едни дами, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска врата! Онзи ден, както си седнал съм вкъщи и наплитам пета на чорапа на наш Груя, виждам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с претекст в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя индивида на мира! Година и половина я виждам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй знамение! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, отново до момента щяха да се поправят. Развали къщата на индивида, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я виждам, излиза и шапката й настрани малко килната, като фикция.

 Не ми е работа, как’ Сийке, и не съм от тях, но изпъденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя споделила на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, сякаш от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, от кое място е и дали не е някой съвременен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навсякъде, че през вчерашния ден вървях у Бона Бозаджийкина за мая - пази боже! Нощвите им, как’Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и от горната страна им котката спи. Грехота и срамотия! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им - като че ли вторничен ден след пазар. Ама тяхна работа е отново, да ти кажа. Да вършат, каквото си щат. Наш Груйо така дума: “Във всяка къща - и разпоредба, всяка коза - за собствен крайник. Кой както желае, така да я кара! ” Я Колчеви пък, в никакъв случай не си дигат завивките от леглата. Както се измъкнат заран, така им седят креватите през целия ден. Рекох един път на госпожата, а тя: “Нарочно - кай - ги оставяме, та да се проветряват. ” Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, но за какво лъже хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си проличава. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница разпрана, и иглинарникът им виси изкривено, а пък кърпата им за лице - като че ли роми са се бърсали с нея!

 Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - така си зная аз, и кой какво е правил - той да си дава отговор, ами я да ставам да си ходя, че оставих дребната да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като по кое време минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, но прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия непрекъснато е майката, а на другия - щерка й и не пропущат човек да мине, до момента в който не разчовъркат целия му жанр. И все на изгоряла гозба мирише около тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по мозъка на щерка си! Все тоя инженер я бил желал, оня арбитър бил питал - мигар хората са полудели цялостен живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден сегашен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва към този момент. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв флаг развяваше на времето из долната махала!...

 Снощи по мрачно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да прегледам, та сутринта рано още вървях и три мъжки стъпки с гумени токове открих към мястото. Попитах нея каква беше тая гюрултия нощес, а тя: “Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди... ” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, но не обичам да ги разправям!

От друга страна, гняв ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова върви и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива по какъв начин дума: “Който гледа надолу - мисли за голо! ” И права приказка е тя, ами не ми би трябвало да ги разправям! Чунким вкъщи всичко е родословие по вода, та из непознати къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как’Сийке, бог да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава. Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервозен, сякаш все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на посетители! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надделя с ястие в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, най-малко туршията няма да бута, а то, га погледнах в огромната делва - на места плува някое камбе!

 Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на татко си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да огледа непознатите къщи и наредби, но така, урбулешката! Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да пристигна у вас, че да види какво се споделя разпоредба и фамилия! Я бат’Боньо, интелигентен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, но няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата здравата и децата ти подредени, и бат’Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас - разбъркано, мръсно, една галимация!... Да стартира да ти разправям, как’Сийке!... Ами не ми е по характера...

Не съм от тях!...

Автор: Чудомир

Изображение: „ Клюкарката ”, художник Чудомир 

Инфо: www.webstage.bg