Не обичам да работя с големи компании. Това дори е

Не обичам да работя с огромни компании. Това даже е меко казано! Понякога същински ненавиждам да ми заплащат огромни корпорации.

Но, в случай че би трябвало да погледнем истината в очите, макар изказванията, че дребният и междинен бизнес са гръбнакът на стопанската система, действителността е друга. Големите компании са тези, които ръководят стопанската система.

Технологичната ми компания за маркетинг е имала стотици дребни клиенти и те са доста значими за мен, тъй като ни оказват помощ да си плащаме сметките. Гигантите обаче ни дават съществени планове, които генерират облаги. Не мога да го отрека.

През годините получавахме поръчки от огромни клиенти – рекламодатели или други, и се оказа, че постоянно прекосяваме път, в който срещаме три вида персони в тези компании. Ще опитам да описвам тези три профила.

Първият е на Не толкоз лоялният консуматор , който работи в компанията , която опитваме да завоюваме като клиент.

Той е човек, който употребява продукта или услугата на нашата дребна компания и ни е избрал измежду съперниците ни, тъй като мисли, че сме най-хубавите (или най-евтините). Той желае да успеем, тъй като сме неговият избор и не желае да се покаже като човек, който бърка. В огромната компания, в която работи, имаме потребност от колкото може повече негови другари. Затова би трябвало да му обръщаме внимание.

Може да се демонстрира като другар от огромната компания, който желае да помогне на дребната, само че ще ви обърне тил, в случай че започнете да затъвате. Помнете, той не мисли без значение. Най-често се тревожи какво мислят другите за продуктите и услугите, които употребява. Може да ви бъде другар, може да работи, само че има лимитирани сили. Особено когато става въпрос за заплащане.

Тези сили ги държи шефът на компанията. Той постоянно попада във втората категория.

Продължава на страница 2.