Стефан Илчев още търси мъжа на живота си
Не обича месо, нито риба. Това се стори необичайно на сътрапезниците на Стефан Илчев в предаването „ Черешката на тортата ” по Нова тв. Как ли биха реагирали Филип Аврамов, Богдана Трифонова, Здрава Каменова и Стефания Колева, с които артистът взе участие тази седмица, признае, че обича да върви на ортодонт и няма боязън от машинки и инжекции? А в случай че им довери, че изпитва под паника боязън от лодки? И още по-необичайното – ужасява се от балони.
Стефан би го блъснал на бяг, в случай че чуе до себе си звука от превъртане на ръка по балон или някой вземе, че стартира да надува подобен. Даже е молел по изяви да няма балони към него. Сътрапезниците му в „ Черешката ” много биха се изненадали при тази информация. Все такава реакция Стефан Илчев провокира в редките случаи, в които е споделял тези детайлности за себе си. Другото, което малко се знае за артиста, който назовават най-хубавият подражател на примата Лили Иванова, е, че е скришен стихотворец и работи по първата си стихосбирка, а в персонален проект още търси любовта.
„ Искам още време с теб.
Животът в самотност е лед.
Само ти добре умееш
да го стопиш и да ме сгрееш.
С твоята единствена обич
леда вода е, и смисъл има нов ”
Тези рими написа Стефан Илчев дни преди рождения си ден. Няма мотив, нито съответен човек, който да е станал муза, за артиста. Думите просто го връхлетели, както нееднократно се е случвало. По всяка възможност обаче са въодушевени от съкровеното предпочитание на изпълнителя да срещне огромната обич. „ Искам да съм обич за някого. Не единствено за приятелите и най-близките си хора ”, признавал е Стефан Илчев.
Той чества 39 години на 12 април – денят, в който през 1961 година Съюз на съветските социалистически републики изстрелва в Космоса „ Восток 1 ”, който е първият пилотиран галактически транспортен съд с космонавта Юрий Гагарин на борда. Затова и когато Стефан бил дребен, сътрудниците на татко му, който бил моряк, го наричали Гагарин. По-късно, само че не и преди да се ориентира към операта, се обръщали към бъдещия артист с Павароти. До преди да избере музиката за свое предопределение той имал разнообразни показа за своята професионална реализация. Не желал да е моряк като баща си. Може би тъй като помни дългите му отсъствия. „ След 90-та година, с цел да може да оцелява фамилията ни, се наложи татко ми да продължи да пътува с кораби. По 8 месеца го нямаше у дома ”, казвал е Стефан.
Той желал да е ортодонт като майка си. Много харесвал да върви на работното й място, а още повече – като пациент при ортодонт. От дребен Стефан бил мощно впечатлен от целия развой по лекуването на зъби и всички елементи, съпътстващи зъботехниката. Майка му правела мостове, а синът й знаел малко по малко какво следва. Разбира се, имал визия и от другите процедури в зъболекарския кабинет. „ Беше ми доста забавно. Исках да бъда този, който взима ограничения ”, признавал е Стефан Илчев. Той умее да рисува доста добре, което също било опция за него. „ Музиката измести всичко ”, казвал е артистът. Тя се появила в живота му, когато бил в 7 клас. Тогава майка му го завела на прослушване в хор в родния му Бургас. Родителката му забелязала гения му, когато Стефан пускал касетки с обичани песни у дома и припявал. Съвсем внимателно го насочила към музиката. Той бил доста свенлив, само че последователно обикнал сцената. В 8 клас почнал да учи ноти, което е прекомерно късно за един реализатор и музикант. Свирил и малко на пиано, само че не му било обичано. В този интервал на нахлуване в света на музиката, майка му го завела и при композитора Стефан Диомов. Дали гласът на Стефан към момента не бил достигнал цялостния си капацитет или заради друга причина, само че огромният композитор споделил: „ С това гласче не знам за къде е тръгнал ”. Тази оценка обачеизобщо не обезкуражила Стефан. Напротив, подействала му мотивиращо. По-късно, артистът получил самопризнание от друго огромно име. На кандидатстудентските изпити в Музикалната академия, след един от туровете, Стефан стоял във фоайето и гледал обезпокоен в земята, когато пред него застанал мъж. Видял единствено краката му. „ Мойто момче, доста самун има в теб, да знаеш. Чу ли ме? ”, споделил той. Стефан вдигнал взор и видял композитора, диригент и музикален възпитател Александър Йосифов. „ Да, да, на теб приказвам ”, споделил му той.
Стефан Илчев приключил Националната музикална академия, компетентност Оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова. Дипломирал се през 2005 година с основна роля в операта „ Вълшебната флейта ” под режисурата на доцент доктор Румен Нейков. Стефан играл принц Тамино, което е измежду най-големите му провокации и персонални достижения. Трудна роля като звукоизвличане и осъществяване, тъй като е напълно на немски език. Илчев бил признат да учи магистратура в Австрия, само че трябвало да се откаже. Тъкмо тогава татко му спрял да пътува и от финансова позиция било мъчно да отиде. Не съжалява, тъй като се появила опция да се изявява в Македонската опера, а след това и в Софийската опера. Малко по-късно младия гений се показва с първа поп ария в дует с Георги Дюлгеров на фестивала „ Бургас и морето ”. Двамата изпяват „ Това море и този бряг ” и печелят премията на публиката.
Тогава той усетил, че има късмет в поп музиката и „ би трябвало да направи нещо в тази посока ”. Следват награди от още състезания и независими песни. Стефан Илчев се продуцира самичък, което е признавал, че не е елементарно, само че пък това е неговият път. „ Моят вход е единствено един и той е през гения, труда и личните благоприятни условия. Това е верният път, колкото и по-труден да е той. Ако беше елементарен, може би щях да съм към този момент звезда преди 10 години, само че не знам дали щяха да ме помнят през днешния ден ”, казвал е той.
На няколко пъти той бил на крачка от издаването на първия си албум, само че все нещо се случвало. Когато здравето на татко му се утежнява, Стефан Илчев дава за лекуването му всичките си спестявания, които е събирал за албума си. „ Знам, че той ме гледа и нещо, за което съм сигурен, че той ме чува. Много пъти съм го усещал покрай себе си. Какво бих му споделил: „ Едно голямо благодаря за това, което е направил за нашето семейство ”. Той беше извънредно закачлив човек, с неповторимо възприятие за комизъм ”, казвал е Стефан Илчев за загубата на баща си. Той не обичал да върви на негови участия, защото не сдържал страстите си и очите му се насълзявали. Стефан е споделял, че се е случвало да го вижда по какъв начин слуша негови песни у дома с насълзени очи.
Певецът продължава да твори, само че напоследък освен музика, а и лирика. Започнал да написа през 2015 година „ Събирам си ги и дай Боже, някой ден да направя една стихосбирка ”, подмята той. Вдъхновението го връхлитало непринудено, постоянно даже и нощем. Разбира се, ставал по мрачно, с цел да записва стиховете, които му хрумвали. Веднъж, отново през нощта, Стефан се събудил и почнал да написа стихотворения едно след друго, през 4-5 минути, освен това всичките били на разнообразни тематики. „ Албумът чака своя миг. Вярвам, че ще пристигна доста скоро ”, споделя Стефан Илчев за проектите си в музиката, писа Уикенд.
Той решително върви по своя път в професионален проект. Не може без музика, без силата, която дава от сцената, и получава назад от публиката. Неотдавна позволи, че това благополучие, което изпитва, когато реализира следващия триумф, може би го отдалечава от сбъдването на фантазията му в персонален проект. „ Може би грешката е в мен, че разрешавам професионалните триумфи да ме радват доста и задоволяват чисто прочувствено. Но все пак има една такава липса – любовта на един специфичен човек ”, признавал е артистът. Той искрено е споделял, че не е сигурен какво би трябвало да направи, само че се надява да срещне любовта, за която мечтае. „ Всичко мога. Без обич и музика не мога ”, казвал е Стефан Илчев.
Разбира се, не прецизира нито обекта, нито пола на възприятията си. За най-близките му хора не е загадка половата му ориентировка, само че артиста не желае да парадира с нея. Иска да го одобряват просто като реализатор.
Стефан би го блъснал на бяг, в случай че чуе до себе си звука от превъртане на ръка по балон или някой вземе, че стартира да надува подобен. Даже е молел по изяви да няма балони към него. Сътрапезниците му в „ Черешката ” много биха се изненадали при тази информация. Все такава реакция Стефан Илчев провокира в редките случаи, в които е споделял тези детайлности за себе си. Другото, което малко се знае за артиста, който назовават най-хубавият подражател на примата Лили Иванова, е, че е скришен стихотворец и работи по първата си стихосбирка, а в персонален проект още търси любовта.
„ Искам още време с теб.
Животът в самотност е лед.
Само ти добре умееш
да го стопиш и да ме сгрееш.
С твоята единствена обич
леда вода е, и смисъл има нов ”
Тези рими написа Стефан Илчев дни преди рождения си ден. Няма мотив, нито съответен човек, който да е станал муза, за артиста. Думите просто го връхлетели, както нееднократно се е случвало. По всяка възможност обаче са въодушевени от съкровеното предпочитание на изпълнителя да срещне огромната обич. „ Искам да съм обич за някого. Не единствено за приятелите и най-близките си хора ”, признавал е Стефан Илчев.
Той чества 39 години на 12 април – денят, в който през 1961 година Съюз на съветските социалистически републики изстрелва в Космоса „ Восток 1 ”, който е първият пилотиран галактически транспортен съд с космонавта Юрий Гагарин на борда. Затова и когато Стефан бил дребен, сътрудниците на татко му, който бил моряк, го наричали Гагарин. По-късно, само че не и преди да се ориентира към операта, се обръщали към бъдещия артист с Павароти. До преди да избере музиката за свое предопределение той имал разнообразни показа за своята професионална реализация. Не желал да е моряк като баща си. Може би тъй като помни дългите му отсъствия. „ След 90-та година, с цел да може да оцелява фамилията ни, се наложи татко ми да продължи да пътува с кораби. По 8 месеца го нямаше у дома ”, казвал е Стефан.
Той желал да е ортодонт като майка си. Много харесвал да върви на работното й място, а още повече – като пациент при ортодонт. От дребен Стефан бил мощно впечатлен от целия развой по лекуването на зъби и всички елементи, съпътстващи зъботехниката. Майка му правела мостове, а синът й знаел малко по малко какво следва. Разбира се, имал визия и от другите процедури в зъболекарския кабинет. „ Беше ми доста забавно. Исках да бъда този, който взима ограничения ”, признавал е Стефан Илчев. Той умее да рисува доста добре, което също било опция за него. „ Музиката измести всичко ”, казвал е артистът. Тя се появила в живота му, когато бил в 7 клас. Тогава майка му го завела на прослушване в хор в родния му Бургас. Родителката му забелязала гения му, когато Стефан пускал касетки с обичани песни у дома и припявал. Съвсем внимателно го насочила към музиката. Той бил доста свенлив, само че последователно обикнал сцената. В 8 клас почнал да учи ноти, което е прекомерно късно за един реализатор и музикант. Свирил и малко на пиано, само че не му било обичано. В този интервал на нахлуване в света на музиката, майка му го завела и при композитора Стефан Диомов. Дали гласът на Стефан към момента не бил достигнал цялостния си капацитет или заради друга причина, само че огромният композитор споделил: „ С това гласче не знам за къде е тръгнал ”. Тази оценка обачеизобщо не обезкуражила Стефан. Напротив, подействала му мотивиращо. По-късно, артистът получил самопризнание от друго огромно име. На кандидатстудентските изпити в Музикалната академия, след един от туровете, Стефан стоял във фоайето и гледал обезпокоен в земята, когато пред него застанал мъж. Видял единствено краката му. „ Мойто момче, доста самун има в теб, да знаеш. Чу ли ме? ”, споделил той. Стефан вдигнал взор и видял композитора, диригент и музикален възпитател Александър Йосифов. „ Да, да, на теб приказвам ”, споделил му той.
Стефан Илчев приключил Националната музикална академия, компетентност Оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова. Дипломирал се през 2005 година с основна роля в операта „ Вълшебната флейта ” под режисурата на доцент доктор Румен Нейков. Стефан играл принц Тамино, което е измежду най-големите му провокации и персонални достижения. Трудна роля като звукоизвличане и осъществяване, тъй като е напълно на немски език. Илчев бил признат да учи магистратура в Австрия, само че трябвало да се откаже. Тъкмо тогава татко му спрял да пътува и от финансова позиция било мъчно да отиде. Не съжалява, тъй като се появила опция да се изявява в Македонската опера, а след това и в Софийската опера. Малко по-късно младия гений се показва с първа поп ария в дует с Георги Дюлгеров на фестивала „ Бургас и морето ”. Двамата изпяват „ Това море и този бряг ” и печелят премията на публиката.
Тогава той усетил, че има късмет в поп музиката и „ би трябвало да направи нещо в тази посока ”. Следват награди от още състезания и независими песни. Стефан Илчев се продуцира самичък, което е признавал, че не е елементарно, само че пък това е неговият път. „ Моят вход е единствено един и той е през гения, труда и личните благоприятни условия. Това е верният път, колкото и по-труден да е той. Ако беше елементарен, може би щях да съм към този момент звезда преди 10 години, само че не знам дали щяха да ме помнят през днешния ден ”, казвал е той.
На няколко пъти той бил на крачка от издаването на първия си албум, само че все нещо се случвало. Когато здравето на татко му се утежнява, Стефан Илчев дава за лекуването му всичките си спестявания, които е събирал за албума си. „ Знам, че той ме гледа и нещо, за което съм сигурен, че той ме чува. Много пъти съм го усещал покрай себе си. Какво бих му споделил: „ Едно голямо благодаря за това, което е направил за нашето семейство ”. Той беше извънредно закачлив човек, с неповторимо възприятие за комизъм ”, казвал е Стефан Илчев за загубата на баща си. Той не обичал да върви на негови участия, защото не сдържал страстите си и очите му се насълзявали. Стефан е споделял, че се е случвало да го вижда по какъв начин слуша негови песни у дома с насълзени очи.
Певецът продължава да твори, само че напоследък освен музика, а и лирика. Започнал да написа през 2015 година „ Събирам си ги и дай Боже, някой ден да направя една стихосбирка ”, подмята той. Вдъхновението го връхлитало непринудено, постоянно даже и нощем. Разбира се, ставал по мрачно, с цел да записва стиховете, които му хрумвали. Веднъж, отново през нощта, Стефан се събудил и почнал да написа стихотворения едно след друго, през 4-5 минути, освен това всичките били на разнообразни тематики. „ Албумът чака своя миг. Вярвам, че ще пристигна доста скоро ”, споделя Стефан Илчев за проектите си в музиката, писа Уикенд.
Той решително върви по своя път в професионален проект. Не може без музика, без силата, която дава от сцената, и получава назад от публиката. Неотдавна позволи, че това благополучие, което изпитва, когато реализира следващия триумф, може би го отдалечава от сбъдването на фантазията му в персонален проект. „ Може би грешката е в мен, че разрешавам професионалните триумфи да ме радват доста и задоволяват чисто прочувствено. Но все пак има една такава липса – любовта на един специфичен човек ”, признавал е артистът. Той искрено е споделял, че не е сигурен какво би трябвало да направи, само че се надява да срещне любовта, за която мечтае. „ Всичко мога. Без обич и музика не мога ”, казвал е Стефан Илчев.
Разбира се, не прецизира нито обекта, нито пола на възприятията си. За най-близките му хора не е загадка половата му ориентировка, само че артиста не желае да парадира с нея. Иска да го одобряват просто като реализатор.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ