Милан Кундера: „Любовта или е безумна, или не е любов“
“Не нуждата, а таман случайността е цялостна с магии. ”
Милан Кундера е чешки и френски публицист, създател на къси разкази, драматург, есеист и стихотворец, чиито произведения съчетават еротична комедия с политическа рецензия и философска нечиста сделка. Живял в заточение във Франция от 1975 година, придобива френско поданство през 1981 година Сред най-популярните му романи са „ Непосилната лекост на битието ", „ Шегата “, „ Празникът на незначителността “, „ Смешни любови “, „ Валс на разлъка “ и други Кундера написа както на чешки, по този начин и на френски език. Той преразглежда и преработва френските преводи на всичките си книги (следователно те не се смятат за превод, а за истински произведения). Поради цензурата на комунистическото държавно управление на Чехословакия, книгите му са неразрешени от родната му страна и това остава по този начин до рухването на държавното управление в Кадифената гражданска война през 1989 година
“Човешкото битие е изтъкано от самотност. ”
Авторът е роден на 1 април 1929 година в Бърно, Чехия. Син на известния концерт пианист и музиколог Лудвик Кундера, който предава част от музикалните умения на сина си, а по-късно Милан взима уроци по музикология. Изучаването на тази просвета също повлиява на неговото писане, защото в неговите произведения се вършат няколко музикални препратки. В младостта си той става мощен покровител на комунистическата партия на Чехословакия (присъединява се към нея през 1948 година, по-късно е изключен и признат още веднъж, оставайки член до 1970 г.). Получава ранното си обучение в приблизително учебно заведение в родния си град, след това се мести в Прага – там посещава Карловия университет, където специализира литература и хармония. Въпреки това, той скоро е трансфериран във Филмовия факултет на Академията за театрални изкуства в Прага, където организира и курс по кино и писане на сюжети. След дипломирането си през 1952 година приема да изнася лекции по международна литература в същата институция.
“Любовта може да се роди от една единствена метафора. ”
Ранната литературна работа на Кундера е обозначена като про-комунистическа. През 50-те години на предишния век той написа голям брой пиеси и есета и превежда литературни творби. Неговите романи сякаш се опълчват на стереотипната жанрова подредба. В по-късните си творби Кундера заобикаля политическия коментар и се концентрира върху философското измерение. Литературният му жанр е мощно въодушевен от философията на Роберт Музил (австрийски белетрист, есеист и драматург, приет за един от основоположниците на модерния европейски роман) и на класическия мъдрец и публицист Ницше, която следва закрепена философска измама. Сред главните въздействия и музи на Милан Кундера са и творбите на ренесансовите създатели Франц Кафка, Мартин Хайдегер, Мигел де Сервантес и Джовани Бокачо.
“Верността придава целокупност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни усещания като на хиляди парчета. ”
Най-популярната му творба „ Непосилната лекост на битието “ (1984) е превъзходен разказ, който съчетава географски отдалечени места, блестящи и игриви отблясъци и многообразие от стилове – книга, която заема своето място като може би най-значимото достижение на един от най-големите писатели в света. Той преглежда концепцията за постоянно завръщане, препоръчана от Ницше, посредством която едно събитие или създание е длъжно да се повтаря безпределно в една безкрайна галактика (книгата е последвана от " Безсмъртие " - 1990). В романа от една страна вниманието се концентрира върху един воин, върху усещанията и вероятностите му, в дребните миниатюри и литературни фрагменти, които коментират логиката на психиката, историята, душевността на персонажа. След това акцентът се трансферира на различен воин и читателят научава нови неща за този човек, от време на време доближавайки и докосвайки същите частици, които към този момент са познати от преди този момент. Стилът на Кундера е определян за удивителен от критици и читатели, които се любуват на многопластието на сюжетите.
“Няма по-шумно и по-единодушно единодушие от елементарното единодушие с битието. ”
„ Валс на разлъка “ (1971) разпростира една комедия, която се развива в продължение на пет луди дни с все по-голяма скорост, преплитайки орисите на разнообразни герои – странни, смешни, спорни. Сюжетът на този разказ е необикновен, многолюден, забавен и изцяло неоснователен, което е част от чара на Кундера. Той употребява тези неуместни персонажи, които са изцяло невероятни, слага ги в обстановки, които надали в миналото биха се случили, достигащи до умозаключение, което принуждава да се зададе въпросът какво в действителност знаем за морала, живота и убийството.
“Вярвай ми няма нищо по-красиво от това да осъществяваш налудничави хрумвания. ”
„ Празникът на незначителността “ (2013) е книга, която осветява най-сериозните проблеми и в същото време не споделя една сериозна присъда – разказ, удивен от действителността на актуалния свят и в това време изцяло избягващ реализма. Читателите, които познават по-ранните книги на Милан Кундера, знаят, че желанието да се включи детайл от " неестественото " в романа не е по никакъв начин ненадейно от него. Има книги, които изискват избрана конфигурация на мозъка, с цел да бъдат харесани и възприети – тази творба е точно една от тях. Читателят просто би трябвало да се остави на течението и да се наслаждения на пътуването, странния комизъм и ирония (в композиция с детайли на абсурд), които се преплитат в книгата.
“…има книги за денем и други, които можете да четете единствено нощем. ”
За своя забележителен книжовен принос Милан Кундера получава премията „ Ерусалим “ за Свободата на личността в обществото (това е двугодишна литературна премия, връчвана на писатели, чиито произведения са се занимавали с тематики за човешката независимост в обществото), Държавната премия на Австрия, Чешката държавна литературна премия и премията „ Овидий “. Той е един от забележителните европейски създатели, със личен и автентичен жанр, който може би няма да се хареса на всеки усет поради странността и философското наличие, само че несъмнено заслужава внимание и почитание. „ Срещите “ с него са разнообразни, впечатляващи и буйните читатели сигурно ще оценят творчеството и майсторството му.
“Може би не сме способни да обичаме точно тъй като жадуваме да бъдем обичани, т.е. пожелаваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било условия и просто да желаеме да бъдем с него. ”
„ Непосилната лекост на битието “ – превод: Анжелина Пенчева
„ Валс на разлъка “ – превод: Мариана Лозкова
„ Празникът на незначителността “ – превод: Росица Ташева
Милан Кундера е чешки и френски публицист, създател на къси разкази, драматург, есеист и стихотворец, чиито произведения съчетават еротична комедия с политическа рецензия и философска нечиста сделка. Живял в заточение във Франция от 1975 година, придобива френско поданство през 1981 година Сред най-популярните му романи са „ Непосилната лекост на битието ", „ Шегата “, „ Празникът на незначителността “, „ Смешни любови “, „ Валс на разлъка “ и други Кундера написа както на чешки, по този начин и на френски език. Той преразглежда и преработва френските преводи на всичките си книги (следователно те не се смятат за превод, а за истински произведения). Поради цензурата на комунистическото държавно управление на Чехословакия, книгите му са неразрешени от родната му страна и това остава по този начин до рухването на държавното управление в Кадифената гражданска война през 1989 година
“Човешкото битие е изтъкано от самотност. ”
Авторът е роден на 1 април 1929 година в Бърно, Чехия. Син на известния концерт пианист и музиколог Лудвик Кундера, който предава част от музикалните умения на сина си, а по-късно Милан взима уроци по музикология. Изучаването на тази просвета също повлиява на неговото писане, защото в неговите произведения се вършат няколко музикални препратки. В младостта си той става мощен покровител на комунистическата партия на Чехословакия (присъединява се към нея през 1948 година, по-късно е изключен и признат още веднъж, оставайки член до 1970 г.). Получава ранното си обучение в приблизително учебно заведение в родния си град, след това се мести в Прага – там посещава Карловия университет, където специализира литература и хармония. Въпреки това, той скоро е трансфериран във Филмовия факултет на Академията за театрални изкуства в Прага, където организира и курс по кино и писане на сюжети. След дипломирането си през 1952 година приема да изнася лекции по международна литература в същата институция.
“Любовта може да се роди от една единствена метафора. ”
Ранната литературна работа на Кундера е обозначена като про-комунистическа. През 50-те години на предишния век той написа голям брой пиеси и есета и превежда литературни творби. Неговите романи сякаш се опълчват на стереотипната жанрова подредба. В по-късните си творби Кундера заобикаля политическия коментар и се концентрира върху философското измерение. Литературният му жанр е мощно въодушевен от философията на Роберт Музил (австрийски белетрист, есеист и драматург, приет за един от основоположниците на модерния европейски роман) и на класическия мъдрец и публицист Ницше, която следва закрепена философска измама. Сред главните въздействия и музи на Милан Кундера са и творбите на ренесансовите създатели Франц Кафка, Мартин Хайдегер, Мигел де Сервантес и Джовани Бокачо.
“Верността придава целокупност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни усещания като на хиляди парчета. ”
Най-популярната му творба „ Непосилната лекост на битието “ (1984) е превъзходен разказ, който съчетава географски отдалечени места, блестящи и игриви отблясъци и многообразие от стилове – книга, която заема своето място като може би най-значимото достижение на един от най-големите писатели в света. Той преглежда концепцията за постоянно завръщане, препоръчана от Ницше, посредством която едно събитие или създание е длъжно да се повтаря безпределно в една безкрайна галактика (книгата е последвана от " Безсмъртие " - 1990). В романа от една страна вниманието се концентрира върху един воин, върху усещанията и вероятностите му, в дребните миниатюри и литературни фрагменти, които коментират логиката на психиката, историята, душевността на персонажа. След това акцентът се трансферира на различен воин и читателят научава нови неща за този човек, от време на време доближавайки и докосвайки същите частици, които към този момент са познати от преди този момент. Стилът на Кундера е определян за удивителен от критици и читатели, които се любуват на многопластието на сюжетите.
“Няма по-шумно и по-единодушно единодушие от елементарното единодушие с битието. ”
„ Валс на разлъка “ (1971) разпростира една комедия, която се развива в продължение на пет луди дни с все по-голяма скорост, преплитайки орисите на разнообразни герои – странни, смешни, спорни. Сюжетът на този разказ е необикновен, многолюден, забавен и изцяло неоснователен, което е част от чара на Кундера. Той употребява тези неуместни персонажи, които са изцяло невероятни, слага ги в обстановки, които надали в миналото биха се случили, достигащи до умозаключение, което принуждава да се зададе въпросът какво в действителност знаем за морала, живота и убийството.
“Вярвай ми няма нищо по-красиво от това да осъществяваш налудничави хрумвания. ”
„ Празникът на незначителността “ (2013) е книга, която осветява най-сериозните проблеми и в същото време не споделя една сериозна присъда – разказ, удивен от действителността на актуалния свят и в това време изцяло избягващ реализма. Читателите, които познават по-ранните книги на Милан Кундера, знаят, че желанието да се включи детайл от " неестественото " в романа не е по никакъв начин ненадейно от него. Има книги, които изискват избрана конфигурация на мозъка, с цел да бъдат харесани и възприети – тази творба е точно една от тях. Читателят просто би трябвало да се остави на течението и да се наслаждения на пътуването, странния комизъм и ирония (в композиция с детайли на абсурд), които се преплитат в книгата.
“…има книги за денем и други, които можете да четете единствено нощем. ”
За своя забележителен книжовен принос Милан Кундера получава премията „ Ерусалим “ за Свободата на личността в обществото (това е двугодишна литературна премия, връчвана на писатели, чиито произведения са се занимавали с тематики за човешката независимост в обществото), Държавната премия на Австрия, Чешката държавна литературна премия и премията „ Овидий “. Той е един от забележителните европейски създатели, със личен и автентичен жанр, който може би няма да се хареса на всеки усет поради странността и философското наличие, само че несъмнено заслужава внимание и почитание. „ Срещите “ с него са разнообразни, впечатляващи и буйните читатели сигурно ще оценят творчеството и майсторството му.
“Може би не сме способни да обичаме точно тъй като жадуваме да бъдем обичани, т.е. пожелаваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било условия и просто да желаеме да бъдем с него. ”
„ Непосилната лекост на битието “ – превод: Анжелина Пенчева
„ Валс на разлъка “ – превод: Мариана Лозкова
„ Празникът на незначителността “ – превод: Росица Ташева
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ