Не неизтребимите хлебарки, а октоподите са тези, които биха превзели

Не неизтребимите хлебарки, а октоподите са тези, които биха завладяли и управлявали света, в случай че хората изчезнат. Така счита проф. Тим Кулсън от университета в Оксфорд. Според него съществата от морските дълбини имат максимален капацитет да заменят Хомо сапиенс, в случай че по някаква пагубна причина човешкият тип бъде изтребен.

Кулсън е уверен, че това животно е освен интелигентно, само че и задоволително умело, с цел да се трансформира в главен претендент да еволюира по метод, че да построи цивилизация. Способността на октоподите да вземат решение комплицирани проблеми, както и да споделят между тях посредством смяна на цвета, ги прави съвършеният идващ стопанин на света и мозък на моретата, показва ученият пред изданието The European.

Съществата от морските дълбини надали ще се приспособяват към живота на сушата. Вместо това те биха могли да конструират подводни общности, наподобяващи градове, които виждаме на сушата.

Но Кулсън има вяра, че в последна сметка октоподите може да се развият по този начин, че да ловуват отвън водата. Водещият зоолог и биолог съпоставя това с умеенето на хората да ловят риба и да се движат над и под водата, написа " 24 часа ". 

“Може да им отнеме стотици хиляди или даже милиони години, с цел да се развият и да създадат това - изяснява той. - С еволюционния прогрес е допустимо, в случай че не и евентуално, те да развият способи да дишат отвън водата и в последна сметка да ловуват сухоземни животни като елени, овце и други бозайници – в случай че приемем, че са оживели след пагубното събитие, което ще докара до изгубването на хората. ”

Днес октоподът може да оцелее до 30 минути отвън водата. Създанието има доста къс живот - сред една и пет години, според от типа.

“Разбира се, възходът на октоподите е напълно умозрителен: еволюцията е непредсказуема и не можем да кажем сигурно какъв път ще поеме при положение на изгубване на индивида - предизвестява английският професор. - Случайни разновидности, непредвидени събития на изгубване и усложнения в популацията могат доста да повлияят на траекторията на еволюцията, което прави предизвикателство да се дефинира дали различен тип ще развие разсъдък на човешко равнище, или податливост да строи градове. ”

Октоподите са едни от най-странните същества на Земята, които съществуват от стотици милиони години, още отпреди динозаврите.

Хората обичат да ги поставят на масата си като деликатес, само че за тях тези мистериозни същества постоянно са въплъщавали всичко злокобно и мистериозно в морето. Техните меки и гъвкави тела, спотайващи се в тъмните елементи на океаните, са въодушевили чудовища от ядящия моряци Кракен до морския дявол Луска.

Имат три сърца, две от които работят извънредно за напредване на кръвта през хрилете, където те освобождават въглероден диоксид и се получава засищане с О2. След това, третото сърце придвижва тази богата на О2 кръв към органите и мускулите, като им дава сила. Но последното сърце стопира да бие, когато октоподът плува, обяснявайки склонността на типа към пълзене, а не към плуване, което го изтощава. Циркулиращата в тялото на морския див звяр кръв е синя.

Две трети от невроните на октопода се намират в осемте му пипала (по-правилното съгласно някои научни източници е те да се назовават ръце), а не в главата му. В резултат на това някои от пипалата могат да разрушават черупчести мекотели, до момента в който останалата част са заети с нещо друго, като да вземем за пример да ревизират пещера за още ядливи екстри. Пипалата даже реагират, откакто са били изцяло отрязани.

Главоногото мекотело употребява очите си, с цел да вижда формата, текстурата и общото разположение на детайлите в ситуацията, в която се намира. Въпреки че може да вижда единствено в сиво, то употребява зениците си, с цел да изкриви светлината и да получи груба визия за цвета. След това тази информация се изпраща от неговия мозък до осемте мозъка на пипалата, които прибавят цвят от хиляди кафези под кожата му. Тези кафези се назовават хроматофори и всяка има дребна торбичка, цялостна с червен, оранжев, кафяв, жълт или черен пигмент. Под хроматофорите има различен пласт кафези, наречени иридофори, и те могат да отразяват светлината назад през кожата, с цел да създадат цветовете да наподобяват по-ярки. 

Октоподите нямат наследник и зелен пигмент. Вместо това те употребяват отразяващите качества на своите иридофорни кафези, с цел да прибавят нюанси на синьо и зелено към кожата си. Мекотелите могат да трансформират цвета си за по-малко от 30 милисекунди, което изяснява невероятната им дарба за камуфлаж. Така съумяват да се приближат оптимално покрай жертвите си, както и да заобикалят заплахите. За отбрана те изстрелват и облаци мрачно мастило.

Освен оцветяването, октоподът може да накара кожата си да подхожда на текстурата на заобикалящата го среда - позволявайки още по-добра дегизировка . С помощта на дребни мускулни снопове, наречени папили, мекотелото може да направи кожата си неравна или гладка, в случай че е належащо. Най-големите от тях стигат до 10 м дължина, а най-малките са единствено няколко сантиметра.