Салах и благословията да изпуснеш трансферната си топмишена
Не, не съм си мислел, че той ще бъде чак толкоз добър. И зная, че не съм единственият в това състояние.
Когато Ливърпул притегли Мохамед Салах, счетох, че ще е добър трансфер поради умеенето му да основава безпорядък при контраатаки и да уголемява линиите на съперниковия тим. Знаех също, че ще се регистрира с значително голове, но несъмнено не съм си мислел, че ще вкара повече от Лионел Меси (както е в момента). Не бях и сигурен по какъв начин тъкмо ще се впише в пресинг системата на Юрген Клоп. Щеше ли да има задоволително пространство зад противниковите отбрани, което да употребява? Не му липсваше работоспособност и несъмнено не се стопира в тичането по цялата дължина на игрището, но щеше ли да може да се движи по ширината на офанзивата като примерно Роберто Фирмино, с цел да сработи пресата на Клоп?
Логиката подсказваше, че египтянинът щеше да е значима част от ротацията в предни позиции със същия този Фирмино, Филипе Коутиньо, Садио Мане и Даниел Стъридж, двама от които щяха да остават запаси. Когато Салах дойде на „ Анфийлд”, Адам Лалана беше контузен, Дани Ингс тъкмо правеше първи стъпки в завръщането си след дълго неявяване заради кошмарни две следващи коленни контузии, Доминик Соланке още не бе изиграл и една минута в Премиър Лийг в кариерата си, а Алекс Окслейд-Чембърлейн към момента беше в Арсенал.
Човек може да допусна, че Клоп е виждал нещата по същия метод. Както писа тези дни моят сътрудник Пол Джойс, първият избор на немския управител на „ червените” беше крилото на Байер (Леверкузен) Юлиан Брант. Когато този трансфер не се реализира, мърсисайдският клуб се насочи към Салах, подканян живо от спортния шеф Майкъл Едуардс и скаутското звено в лицето на Дейв Фалоус и Бари Хънтър.
Ако бъдат запитани през днешния ден, почитателите на Ливърпул ще са повече от щастливи, че Брант им отхвърли. Той е огромен гений и е четири години по-млад от Салах, но индикаторите на двамата просто не могат да се съпоставят. Този сезон германецът стартира единствено 22 мача за Леверкузен и има 9 гола и 6 асистенции. Нещо повече, той изигра цялостните 90 минути единствено в три дуела от ноември насам. Трудно е да се повярва, че би имал доста по-голямо въздействие на „ Анфийлд” спрямо актуалното в тима му.
Моментът Брант-Салах а ла „ Плъзгащи се врати” (б.р. – филм, в който един момент с две разнообразни развръзки води до два различни живота на основната героиня) не важи единствено за Ливърпул. Това е едно от множеството събития отвън контрола на всеки клуб, които оказват голямо въздействие върху градежа на тимове. На „ Анфийлд” имаше още едно такова този сезон: в случай че катарците от Пари Сен Жермен не бяха решили да изсипят един самосвал пари за Неймар, Барселона нямаше да тръгне да преследва Коутиньо и той и през днешния ден щеше да е при „ червените”. И, като разследване от това, евентуално един (или и двамата) от Вирджил ван Дайк и Алекс Окслейд-Чембърлейн щеше в този момент да играе другаде вместо на Мърсисайд.
Така че освен би трябвало да умееш да се нагаждаш в придвижване по време на полета към непредвиденото, а и да си отворен за нови открития по пътя си.
„ Мохамед играеше повече на крилото в Рома до доста преобладаващ централен нападател в лицето на Един Джеко – разяснява Клоп. – Никой не можеше да знае, че той умее да играе нападател. Ние научихме това малко по малко. Не знаехме, че може да играе в центъра на офанзивата.”
Тук значим е моментът с Джеко. Не е като в Рома да не схващат от футбол до степен, в която да не виждат, че Салах може да играе в центъра на офанзивата. Просто там не са търсели такова развиване, тъй като имаха стрелец като бошнака, който вкара 39 гола във всички надпревари предишния сезон и чиято физика го прави приложим само като таран. Ливърпул въпреки това имат Фирмино – трансфорат в централен нападател от нападателен халф, който е свръхподвижен и може да играе на всички позиции напред.
Щяха ли нещата да се случат както в този момент, в случай че централен нападател на „ червените” бе да вземем за пример Ромелу Лукаку? Вероятно не.
Що се отнася до въпроса дали този сезон е единично събитие, или Салах към този момент се е изкачил на самия върхов ешалон на нападателите в света, човек може да подходи от разнообразни гледни точки. Това, че играе в друга роля, без да е запушван от Джеко в центъра, явно му оказа помощ. Той шутира жестоко по веднъж и половина повече спрямо времето в Рома, а качеството на ударите му е почти еднообразно (0.18 xG на удар предишния сезон против 0.17 xG на удар през този). Това подсказва, че египтянинът просто излиза на по-добри позиции за пукотевица по-често. Ливърпул е на път да вкара тъкмо толкоз голова в шампионата си, колкото и Рома предходната година (90), тъй че отпада тезата на някои, че играе в по-офанзивен тим. По-скоро играе в тим, атакуващ по по-различен метод, който повече приляга на голаджийските му умения.
Онези, които се кълнат в набиращата все по-голяма известност статистика Очаквани голове, ще ви кажат, че Салах надвишава предвидимите си индикатори. Неговият общ xG за сезона е 19.37, а при все че има 27 вкарани гола от игра, тъй че може да се чака спад до несъмнено равнище (макар че даже 20 турнирни гола за 3/4 от сезон във водеща лига си остава феноменално постижение).
Най-важният урок тук обаче е този, че от време на време изпускането на трансферната ти топмишена може да се окаже благословия и огромна опция. Твърде постоянно слагаме рамки на дадени футболисти въз основа на стореното от тях и това по какъв начин са били употребявани, вместо на това
какво могат да сторят и по какъв начин биха могли да бъдат употребявани. Дали е преходът на Андреа Пирло от „ десетка” до плеймейкър от дълбочина, дали е местенето на Филип Лаам от атакуващ халф до бек и след това в центъра на полузащитата, футболната история е претъпкана с образци за играчи, които сполучливо са се премоделирали в друга от хипотетично мощната си роля.
Всичко, което е нужно за разцъфването, е единствено някой с мъничко въображение и късмет (или от време на време нужда) за опит. А да – и гений. Доста гений.
Габриеле Маркоти, „ Таймс” Премиър лийг 36 кръг, събота 28 април
Ливърпул 14:30 
Стоук Сити
Когато Ливърпул притегли Мохамед Салах, счетох, че ще е добър трансфер поради умеенето му да основава безпорядък при контраатаки и да уголемява линиите на съперниковия тим. Знаех също, че ще се регистрира с значително голове, но несъмнено не съм си мислел, че ще вкара повече от Лионел Меси (както е в момента). Не бях и сигурен по какъв начин тъкмо ще се впише в пресинг системата на Юрген Клоп. Щеше ли да има задоволително пространство зад противниковите отбрани, което да употребява? Не му липсваше работоспособност и несъмнено не се стопира в тичането по цялата дължина на игрището, но щеше ли да може да се движи по ширината на офанзивата като примерно Роберто Фирмино, с цел да сработи пресата на Клоп?
Логиката подсказваше, че египтянинът щеше да е значима част от ротацията в предни позиции със същия този Фирмино, Филипе Коутиньо, Садио Мане и Даниел Стъридж, двама от които щяха да остават запаси. Когато Салах дойде на „ Анфийлд”, Адам Лалана беше контузен, Дани Ингс тъкмо правеше първи стъпки в завръщането си след дълго неявяване заради кошмарни две следващи коленни контузии, Доминик Соланке още не бе изиграл и една минута в Премиър Лийг в кариерата си, а Алекс Окслейд-Чембърлейн към момента беше в Арсенал.
Човек може да допусна, че Клоп е виждал нещата по същия метод. Както писа тези дни моят сътрудник Пол Джойс, първият избор на немския управител на „ червените” беше крилото на Байер (Леверкузен) Юлиан Брант. Когато този трансфер не се реализира, мърсисайдският клуб се насочи към Салах, подканян живо от спортния шеф Майкъл Едуардс и скаутското звено в лицето на Дейв Фалоус и Бари Хънтър.
Ако бъдат запитани през днешния ден, почитателите на Ливърпул ще са повече от щастливи, че Брант им отхвърли. Той е огромен гений и е четири години по-млад от Салах, но индикаторите на двамата просто не могат да се съпоставят. Този сезон германецът стартира единствено 22 мача за Леверкузен и има 9 гола и 6 асистенции. Нещо повече, той изигра цялостните 90 минути единствено в три дуела от ноември насам. Трудно е да се повярва, че би имал доста по-голямо въздействие на „ Анфийлд” спрямо актуалното в тима му.
Моментът Брант-Салах а ла „ Плъзгащи се врати” (б.р. – филм, в който един момент с две разнообразни развръзки води до два различни живота на основната героиня) не важи единствено за Ливърпул. Това е едно от множеството събития отвън контрола на всеки клуб, които оказват голямо въздействие върху градежа на тимове. На „ Анфийлд” имаше още едно такова този сезон: в случай че катарците от Пари Сен Жермен не бяха решили да изсипят един самосвал пари за Неймар, Барселона нямаше да тръгне да преследва Коутиньо и той и през днешния ден щеше да е при „ червените”. И, като разследване от това, евентуално един (или и двамата) от Вирджил ван Дайк и Алекс Окслейд-Чембърлейн щеше в този момент да играе другаде вместо на Мърсисайд.
Така че освен би трябвало да умееш да се нагаждаш в придвижване по време на полета към непредвиденото, а и да си отворен за нови открития по пътя си.
„ Мохамед играеше повече на крилото в Рома до доста преобладаващ централен нападател в лицето на Един Джеко – разяснява Клоп. – Никой не можеше да знае, че той умее да играе нападател. Ние научихме това малко по малко. Не знаехме, че може да играе в центъра на офанзивата.”
Тук значим е моментът с Джеко. Не е като в Рома да не схващат от футбол до степен, в която да не виждат, че Салах може да играе в центъра на офанзивата. Просто там не са търсели такова развиване, тъй като имаха стрелец като бошнака, който вкара 39 гола във всички надпревари предишния сезон и чиято физика го прави приложим само като таран. Ливърпул въпреки това имат Фирмино – трансфорат в централен нападател от нападателен халф, който е свръхподвижен и може да играе на всички позиции напред.
Щяха ли нещата да се случат както в този момент, в случай че централен нападател на „ червените” бе да вземем за пример Ромелу Лукаку? Вероятно не.
Що се отнася до въпроса дали този сезон е единично събитие, или Салах към този момент се е изкачил на самия върхов ешалон на нападателите в света, човек може да подходи от разнообразни гледни точки. Това, че играе в друга роля, без да е запушван от Джеко в центъра, явно му оказа помощ. Той шутира жестоко по веднъж и половина повече спрямо времето в Рома, а качеството на ударите му е почти еднообразно (0.18 xG на удар предишния сезон против 0.17 xG на удар през този). Това подсказва, че египтянинът просто излиза на по-добри позиции за пукотевица по-често. Ливърпул е на път да вкара тъкмо толкоз голова в шампионата си, колкото и Рома предходната година (90), тъй че отпада тезата на някои, че играе в по-офанзивен тим. По-скоро играе в тим, атакуващ по по-различен метод, който повече приляга на голаджийските му умения.
Онези, които се кълнат в набиращата все по-голяма известност статистика Очаквани голове, ще ви кажат, че Салах надвишава предвидимите си индикатори. Неговият общ xG за сезона е 19.37, а при все че има 27 вкарани гола от игра, тъй че може да се чака спад до несъмнено равнище (макар че даже 20 турнирни гола за 3/4 от сезон във водеща лига си остава феноменално постижение).
Най-важният урок тук обаче е този, че от време на време изпускането на трансферната ти топмишена може да се окаже благословия и огромна опция. Твърде постоянно слагаме рамки на дадени футболисти въз основа на стореното от тях и това по какъв начин са били употребявани, вместо на това
какво могат да сторят и по какъв начин биха могли да бъдат употребявани. Дали е преходът на Андреа Пирло от „ десетка” до плеймейкър от дълбочина, дали е местенето на Филип Лаам от атакуващ халф до бек и след това в центъра на полузащитата, футболната история е претъпкана с образци за играчи, които сполучливо са се премоделирали в друга от хипотетично мощната си роля. Всичко, което е нужно за разцъфването, е единствено някой с мъничко въображение и късмет (или от време на време нужда) за опит. А да – и гений. Доста гений.
Габриеле Маркоти, „ Таймс” Премиър лийг 36 кръг, събота 28 април
Ливърпул 14:30 Стоук Сити Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ