В Иран: несигурност, разрушения и страх
" Не напуснахме града, тъй като нямаше къде да идем ", написа Хасти от Техеран. Младата жена живее с родителите си и рядко напуща жилището си в последните дни. Защото никой не знае коя е идната постройка, която ще бъде изумена от израелска ракета. “Много хора напуснаха града поради заплахата, само че в този момент се върнаха, тъй като би трябвало да работят ”.
След 12 дни интензивна замяна на удари сред Иран и Израел американският президент Доналд Тръмп разгласи помирение, което стартира на 24 юни през нощта. Въпреки това ударите продължиха и в двете направления още в идващите часове. По-късно израелският министър председател Бенямин Нетаняху сподели, че ще зачете примирието.
Разочарование и невъзможност
В Иран по този начин и не беше оповестено военно състояние. Няма и публични практики при положение на въздушно нахлуване. Големите градове като Техеран нямат предупредителни системи, нямат и убежища. Разочарованието на хората е голямо: “Не може да се разчита на интернационалното право ”, разяснява Иман от Техеран пред Дъждовни води. “Страната ми е подписала Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие и непринудено е декларирала, че няма да създава нуклеарно оръжие. И все пак бяхме нападнати от страна, която не е подписала това съглашение и то до момента в който течеше дипломатически развой ”. Договорът за неразпространение на нуклеарните оръжия е подписан по време на Студената война от тогавашните нуклеарни сили - Съединени американски щати и Съветския съюз. Израел не е страна по контракта.
Иман не е напуснал дома си в Техеран. Животът под ракетен обстрел не му е непознат. Той помни и войната сред Иран и Ирак от 1980-те години. “Аз съм аполитичен ”, споделя той, само че и акцентира: “Не съм склонен с политиките на държавното управление ни. Знам, че Израел е суверенна страна и почитам правата на всичките ѝ жители. В същото време съдя тази военна офанзива против моята страна ”. В тази обстановка обаче Иман споделя, че не може да поддържа и тези, които се назовават “иранска съпротива ”. “Те единствено вредят на националните ни ползи ”, счита Иман. Хората, които засяга, са иранските дисиденти, които живеят отвън страната и намерено приканват за промяна на режима в Техеран.
Критиците в заточение също са несигурни
Сложната обстановка се прави оценка и от общността на опозиционерите в заточение. “Това са сложни времена. Първо си мислех, че не е наша работа да приказваме по въпроса, тъй като не ние, а сънародниците ни живеят в условия на война вкъщи ”, споделя пред Дъждовни води живеещият в Лондон доктор Шахрам Кордасти. Хематологът стартира акция в обществените мрежи, в която дружно с други медици прави оферти за лечение на онкологични болести на тези хора, които нямат достъп до медикаменти - какъвто е казусът на доста иранци.
“Сега доста хора в Иран ми споделят, че избират ужасяващ край пред смут до безкрайност. На тази система би трябвало да се постави край. В същото време обаче виждам, че някои хора са доста разочаровани и даже пазят режима, което ме учудва ”, споделя Кордасти. “Истината е, че аз също се чудя какъв би трябвало да е пътят на Иран, с цел да стане свободна и демократична страна и дали това въобще е допустимо без военна интервенция. Германия е освободена от нацистите с военна мощ ”.
" Можеш да си срещу режима и срещу войната по едно и също време "
Много от опозиционерите в Иран се опълчват и на военната намеса. “Сигурна съм, че една война няма да донесе народна власт, човешки права или независимост ”, сподели иранската носителка на Нобелова премия Наргес Мохамади. Тя прикани Организация на обединените нации да вземе отношение по “категоричното и необмислено нарушение на интернационалното право ”.
“Можеш да си срещу режима и срещу войната по едно и също време ”, споделя и активистката за правата на дамите Газал Абдолахи. Тя живее в Берлин. Казва, че се тормози за ориста на политическите пандизчии в Иран. На 23 юни Израел нападна и пандиза “Евин ” в Техеран, където лежат политически пандизчии и опозиционери. “Затворниците не са имали опция да се свържат с околните си от началото на войната. Заключени са там, а в този момент и ги бомбардират ”, споделя Абдолахи. “Никой не мисли за цивилните ”.
Опасения от безредици
Натискът върху цивилните жители и опозиционерите в Иран може да се ускори след войната. Много хора се притесняват, че след четири десетилетия политически безредици и интернационалните наказания, хората към този момент нямат сили да преживеят и нови бомбардировки. Иранската диаспора в този момент е изправена пред морална алтернатива, споделя Рима Ширмохамади - активистка за отбрана на правата на дамите, която живее в Испания. “Някои ирански дами може да са удовлетворени, че държавните здания са изумени от ракети. В същото време обаче други предизвестяват да не подценяваме филантропичната обстановка и потребностите на цивилните жители ”.
Западът наподобява разлъчен в позицията си във връзка с Иран. Стройна тактика за допустима промяна на режима липсва. Може би тъй като проектите за “смяна на режима ” в други страни в района се провалиха по този начин грандиозно.
Автор: Шабнам декор Хайн
