Ердоган победи Запада - затвърждава и развива успеха
Не на вятъра Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, някогашният министър-председател на Турция, водачът на Партията на справедливостта и развиването, го назовават султан.
Работата не е единствено в това, че след съвсем 100 години уестърнизация, стартирана от Ататюрк, в Турция на Ердоган се следи внезапен завой към обичайните полезности. И освен това, в духа на първите султани от вкъщи на Осман, Ердоган съумява да избегне голям брой рискове, на собствен ред унищожавайки или неутрализирайки всичките си врагове.
На първо място, турското общество е изумено от обстоятелството, че в никакъв случай през последните 200-250 години Турция не се е радвала на такова въздействие в света и не е провеждала такава суверенна външна (а освен вътрешна) политика, каквато се показва в този момент.
Разбира се, удобните условия изиграха роля: упадъкът на американската мощност, залезът на Европа, възходящото значение на Русия и Китай, които се стремят да разчитат на районните водачи в битката си против хегемонията на Вашингтон. Но персоналната роля на Ердоган за възраждането на Турция е доста огромна – не по-малка от ролята на Путин за възраждането на Русия. Може би по тази причина тези двама мощни политици намират общ език между тях, макар забележителното количество справедливи несъгласия, които съществуват сред Русия и Турция.
Отношенията сред Русия и Турция през последните години демонстрират, че в случай че двете страни откровено желаят да се договорят, те постоянно ще намерят компромисно решение на всеки проблем. В същото време връзките на Русия и Турция със Запада също толкоз неоспоримо свидетелстват, че в случай че някои не желаят да договарят с вас на равни начала, постоянно можете да накарате нежелаещите това, да съжаляват за избора си.
На 27 юни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели, че Турция, Швеция и Финландия работят по съглашение, което би трябвало да отвори вратата към НАТО за последните две. На 28 юни съглашението беше подписано. Турция отдръпна възраженията си. В същото време Ердоган означи, че Анкара е получила всичко, което е желала.
Припомням, че Ердоган в началото зае много градивна позиция по въпроса за участието на Скандинавия в НАТО. Исканията му се основаваха на обстоятелството, че НАТО е организация, която подсигурява груповата сигурност на своите членове. Следователно Швеция и Финландия не могат да станат членове на НАТО, в случай че не трансформират отношението си към кюрдските организации YPG / PYD и гюленистката FETO, която турците считат за терористична.
Всъщност позицията на Ердоган изглеждаше по този начин: „ Ако желаете да влезете в НАТО, откажете се да подкрепяте нашите терористи “. И тя беше разумна. В Русия при започване на Втората чеченска война отношението на обществото към чеченците беше с порядък по-добро, в сравнение с в Турция към кюрдите.
Кюрдите, перифразирайки Лукашенко,,до началото на 20-ти век са били „ османци със знак за качество “ – мюсюлмански жители на многонационалната империя, учредена от тюркския жанр Осман. Именно кюрдите постоянно образуват основата на турските военни сили в Кавказ и в многочислените борби с Иран.
Кюрдите мюсюлмани също бяха дейни участници в арменските кланета при започване на 20 век, защото те живееха с християните арменци на едни и същи територии, само че гравитираха към разнообразни сили: арменците - към християнска Русия, а кюрдите - към ислямската Османска империя, която освен това тогава е била в положение на война.
Но пристигнаха други времена и Ататюрк, който извърши уестеънизацията на страната и построи турска нация от многоетническите мюсюлмани, назначи кюрдите за турци. Тогава пламна национализмът на воините на исляма, повърхностно разсънен от Ататюрк. Кюрдите взеха решение, че откакто империята престана да бъде ислямска (обединена на религиозна основа), а стана турска, образувана на основата на народност, то те (кюрдите) имат право на лична страна.
Те имаха право, само че Близкият изток към този момент беше разграничен сред други сили и измежду тях нямаше място за кюрдската страна - прекалено много авторитетни сили ще трябваше да се откажат от ползи и територии. Оттогава кюрдите се борят за държавност с наличните им способи - посредством партизански дейности, а оттова и гнет. Освен това доста кюрдски организации виждат Турция като главен зложелател, макар че не се помириха и с Ирак (особено при Саддам Хюсеин ).
Като цяло, макар че кюрдите нямат виновност за случилото се, изказванията на Ердоган са повече от основателни. Докато някаква Швеция просто приветства кюрдите, това си е нейна работа. Но в случай че желае да бъде в една система за сигурност с Турция, би трябвало да почита турските ползи.
По същия метод не е загадка и твърдата съпротива на гюленистите. Въпреки че значително се основава на персоналната борба сред двама амбициозни политици: Фетхуллах Гюлен и Реджеп Ердоган, никой не е отменил дейното присъединяване на гюленистите в опита за боен прелом през 2016 година А това, каквото и да се приказва, е закононарушение против страната. И даже в случай че самият Гюлен не е имал нищо общо с това (той твърди, че няма нищо общо с организирането на преврата), тогава неговите поддръжници безспорно са взели участие в преврата и са били въодушевени от обидите на Гюлен против Ердоган.
Като цяло Ердоган подсигурява, че Швеция и Финландия са се съгласили на хартия, в границите на публично съглашение, да записват смяна в отношението си към кюрдите и гюленистите: отхвърлянето на държавната поддръжка към тях и готовността да си сътрудничат с турците в битка против тези, които Анкара счита за терористи.
Западните " джентълмени " си мислеха, че, както нормално, ще подпишат нищо не значеща хартийка - Швеция и Финландия ще влязат в НАТО, а след това ще се вършат, че нищо не са дали обещание на Ердоган. Вълкът може да не е доста утолен, само че овцете са в сигурност и под надеждни грижи.
Но Ердоган нямаше да е Ердоган, в случай че не беше планувал опита за машинация от закоравели политически играчи на „ тука има- тука нема “. Той направи ход, който явно не се очакваше от него и който отрязва пътя за оттегляне за Стокхолм и Хелзинки. Веднага след подписването на съглашението, основавайки се на неговия дух и писмен знак, Ердоган изиска Швеция и Финландия да екстрадират 33-ма души, обвинени в закононарушения, в Турция, с цел да бъдат съдени.
Западът се оказа в доста сложна обстановка: от една страна, в случай че претенциите на Ердоган не бъдат задоволени, той с право ще упрекна Швеция и Финландия в неистина и може да отдръпна единодушието на Турция за тяхното влизане (все отново участието към момента не е законно финализирано - има единствено покана от НАТО за участие в алианса ). Предстоят още четири стъпки, едната от които включва подписването и утвърждението на протокола за участие от всеки сегашен член на НАТО (в този миг Турция е свободна да блокира по-нататъшното движение).
От друга страна, западните правила не разрешават изгонването на политически бежанци, в случай че са изправени пред риск от смъртно наказване в родината си. А в Турция упрекнатите в тероризъм са изправени пред смъртна присъда. Освен това кюрдските организации (също гюленистки, само че в по-малка степен) вземат участие интензивно в обществения и политически живот на Финландия и Швеция - изгонването обезпечено ще дестабилизира обстановката и в двете страни и даже може да докара до рухване на сегашните държавни управления..
Сега западните сътрудници на Турция, които към този момент смятаха, че ловко са измамили един доверчив източен човек, ще би трябвало да се въртят и пържат като в тиган, с цел да намерят излаз от неуместната обстановка. Ердоган пък (според непотвърдени, само че доста правдоподобни слухове) също мачка американците, като упорства всички ограничавания върху доставките на въоръжения за турците, наложени след договорката за С-400, да бъдат отстранени.
Вярно е, че вашингтонските майстори на „ тука има-тука нема “, за разлика от по-малките си европейски братя, макар че дават обещание устно, изрично отхвърлят да подпишат каквото и да било документално. Но по принцип Турция в действителност получи това, което искаше.
Без значение по какъв начин ще бъде позволена сегашната рецесия, турските опозиционери ще научат: Скандинавия престана да бъде безвредно пристанище за тях. Що се отнася до Ердоган, в навечерието на кардинално значими за него избори рейтингът му, вследствие на осъществената композиция, набъбна доста, а позициите му се укрепиха.
Остава обичайният свещен въпрос: какво би трябвало да направи Русия?
Същото, по този начин както е планувано. За нас обстановката не се е трансформирала. Швеция и Финландия, без значение от обстоятелството на присъединение или неприсъединяване към НАТО, получиха гаранции за сигурност от Съединените щати и Англия преди месец. Тоест, военната инфраструктура на северозапада във всеки случай би трябвало да бъде укрепена.
Самите шведи и финландци надали ще нападат Русия, само че янките са станали движимости в организирането на провокации, които принуждават страните, даже срещу волята и националните им ползи, да вземат участие в непознати войни. Предвид общото положение на военна заплаха и възходящото напрежение в световната политика, би трябвало да играем на несъмнено за всеки случай.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Работата не е единствено в това, че след съвсем 100 години уестърнизация, стартирана от Ататюрк, в Турция на Ердоган се следи внезапен завой към обичайните полезности. И освен това, в духа на първите султани от вкъщи на Осман, Ердоган съумява да избегне голям брой рискове, на собствен ред унищожавайки или неутрализирайки всичките си врагове.
На първо място, турското общество е изумено от обстоятелството, че в никакъв случай през последните 200-250 години Турция не се е радвала на такова въздействие в света и не е провеждала такава суверенна външна (а освен вътрешна) политика, каквато се показва в този момент.
Разбира се, удобните условия изиграха роля: упадъкът на американската мощност, залезът на Европа, възходящото значение на Русия и Китай, които се стремят да разчитат на районните водачи в битката си против хегемонията на Вашингтон. Но персоналната роля на Ердоган за възраждането на Турция е доста огромна – не по-малка от ролята на Путин за възраждането на Русия. Може би по тази причина тези двама мощни политици намират общ език между тях, макар забележителното количество справедливи несъгласия, които съществуват сред Русия и Турция.
Отношенията сред Русия и Турция през последните години демонстрират, че в случай че двете страни откровено желаят да се договорят, те постоянно ще намерят компромисно решение на всеки проблем. В същото време връзките на Русия и Турция със Запада също толкоз неоспоримо свидетелстват, че в случай че някои не желаят да договарят с вас на равни начала, постоянно можете да накарате нежелаещите това, да съжаляват за избора си.
На 27 юни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели, че Турция, Швеция и Финландия работят по съглашение, което би трябвало да отвори вратата към НАТО за последните две. На 28 юни съглашението беше подписано. Турция отдръпна възраженията си. В същото време Ердоган означи, че Анкара е получила всичко, което е желала.
Припомням, че Ердоган в началото зае много градивна позиция по въпроса за участието на Скандинавия в НАТО. Исканията му се основаваха на обстоятелството, че НАТО е организация, която подсигурява груповата сигурност на своите членове. Следователно Швеция и Финландия не могат да станат членове на НАТО, в случай че не трансформират отношението си към кюрдските организации YPG / PYD и гюленистката FETO, която турците считат за терористична.
Всъщност позицията на Ердоган изглеждаше по този начин: „ Ако желаете да влезете в НАТО, откажете се да подкрепяте нашите терористи “. И тя беше разумна. В Русия при започване на Втората чеченска война отношението на обществото към чеченците беше с порядък по-добро, в сравнение с в Турция към кюрдите.
Кюрдите, перифразирайки Лукашенко,,до началото на 20-ти век са били „ османци със знак за качество “ – мюсюлмански жители на многонационалната империя, учредена от тюркския жанр Осман. Именно кюрдите постоянно образуват основата на турските военни сили в Кавказ и в многочислените борби с Иран.
Кюрдите мюсюлмани също бяха дейни участници в арменските кланета при започване на 20 век, защото те живееха с християните арменци на едни и същи територии, само че гравитираха към разнообразни сили: арменците - към християнска Русия, а кюрдите - към ислямската Османска империя, която освен това тогава е била в положение на война.
Но пристигнаха други времена и Ататюрк, който извърши уестеънизацията на страната и построи турска нация от многоетническите мюсюлмани, назначи кюрдите за турци. Тогава пламна национализмът на воините на исляма, повърхностно разсънен от Ататюрк. Кюрдите взеха решение, че откакто империята престана да бъде ислямска (обединена на религиозна основа), а стана турска, образувана на основата на народност, то те (кюрдите) имат право на лична страна.
Те имаха право, само че Близкият изток към този момент беше разграничен сред други сили и измежду тях нямаше място за кюрдската страна - прекалено много авторитетни сили ще трябваше да се откажат от ползи и територии. Оттогава кюрдите се борят за държавност с наличните им способи - посредством партизански дейности, а оттова и гнет. Освен това доста кюрдски организации виждат Турция като главен зложелател, макар че не се помириха и с Ирак (особено при Саддам Хюсеин ).
Като цяло, макар че кюрдите нямат виновност за случилото се, изказванията на Ердоган са повече от основателни. Докато някаква Швеция просто приветства кюрдите, това си е нейна работа. Но в случай че желае да бъде в една система за сигурност с Турция, би трябвало да почита турските ползи.
По същия метод не е загадка и твърдата съпротива на гюленистите. Въпреки че значително се основава на персоналната борба сред двама амбициозни политици: Фетхуллах Гюлен и Реджеп Ердоган, никой не е отменил дейното присъединяване на гюленистите в опита за боен прелом през 2016 година А това, каквото и да се приказва, е закононарушение против страната. И даже в случай че самият Гюлен не е имал нищо общо с това (той твърди, че няма нищо общо с организирането на преврата), тогава неговите поддръжници безспорно са взели участие в преврата и са били въодушевени от обидите на Гюлен против Ердоган.
Като цяло Ердоган подсигурява, че Швеция и Финландия са се съгласили на хартия, в границите на публично съглашение, да записват смяна в отношението си към кюрдите и гюленистите: отхвърлянето на държавната поддръжка към тях и готовността да си сътрудничат с турците в битка против тези, които Анкара счита за терористи.
Западните " джентълмени " си мислеха, че, както нормално, ще подпишат нищо не значеща хартийка - Швеция и Финландия ще влязат в НАТО, а след това ще се вършат, че нищо не са дали обещание на Ердоган. Вълкът може да не е доста утолен, само че овцете са в сигурност и под надеждни грижи.
Но Ердоган нямаше да е Ердоган, в случай че не беше планувал опита за машинация от закоравели политически играчи на „ тука има- тука нема “. Той направи ход, който явно не се очакваше от него и който отрязва пътя за оттегляне за Стокхолм и Хелзинки. Веднага след подписването на съглашението, основавайки се на неговия дух и писмен знак, Ердоган изиска Швеция и Финландия да екстрадират 33-ма души, обвинени в закононарушения, в Турция, с цел да бъдат съдени.
Западът се оказа в доста сложна обстановка: от една страна, в случай че претенциите на Ердоган не бъдат задоволени, той с право ще упрекна Швеция и Финландия в неистина и може да отдръпна единодушието на Турция за тяхното влизане (все отново участието към момента не е законно финализирано - има единствено покана от НАТО за участие в алианса ). Предстоят още четири стъпки, едната от които включва подписването и утвърждението на протокола за участие от всеки сегашен член на НАТО (в този миг Турция е свободна да блокира по-нататъшното движение).
От друга страна, западните правила не разрешават изгонването на политически бежанци, в случай че са изправени пред риск от смъртно наказване в родината си. А в Турция упрекнатите в тероризъм са изправени пред смъртна присъда. Освен това кюрдските организации (също гюленистки, само че в по-малка степен) вземат участие интензивно в обществения и политически живот на Финландия и Швеция - изгонването обезпечено ще дестабилизира обстановката и в двете страни и даже може да докара до рухване на сегашните държавни управления..
Сега западните сътрудници на Турция, които към този момент смятаха, че ловко са измамили един доверчив източен човек, ще би трябвало да се въртят и пържат като в тиган, с цел да намерят излаз от неуместната обстановка. Ердоган пък (според непотвърдени, само че доста правдоподобни слухове) също мачка американците, като упорства всички ограничавания върху доставките на въоръжения за турците, наложени след договорката за С-400, да бъдат отстранени.
Вярно е, че вашингтонските майстори на „ тука има-тука нема “, за разлика от по-малките си европейски братя, макар че дават обещание устно, изрично отхвърлят да подпишат каквото и да било документално. Но по принцип Турция в действителност получи това, което искаше.
Без значение по какъв начин ще бъде позволена сегашната рецесия, турските опозиционери ще научат: Скандинавия престана да бъде безвредно пристанище за тях. Що се отнася до Ердоган, в навечерието на кардинално значими за него избори рейтингът му, вследствие на осъществената композиция, набъбна доста, а позициите му се укрепиха.
Остава обичайният свещен въпрос: какво би трябвало да направи Русия?
Същото, по този начин както е планувано. За нас обстановката не се е трансформирала. Швеция и Финландия, без значение от обстоятелството на присъединение или неприсъединяване към НАТО, получиха гаранции за сигурност от Съединените щати и Англия преди месец. Тоест, военната инфраструктура на северозапада във всеки случай би трябвало да бъде укрепена.
Самите шведи и финландци надали ще нападат Русия, само че янките са станали движимости в организирането на провокации, които принуждават страните, даже срещу волята и националните им ползи, да вземат участие в непознати войни. Предвид общото положение на военна заплаха и възходящото напрежение в световната политика, би трябвало да играем на несъмнено за всеки случай.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ